Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Янев | |
Производството е образувано по жалба на Н. Т. М., ЕГН [ЕГН], живущ в [населено място], [община], против Наказателно постановление № 14-5304-001287/28.01.2015 г. на Началника на Сектор “ПП” към ОДМВР – Б., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. С жалбата М. твърди, че НП е незаконосъобразно, а наложеното наказание е несправедливо. Моли да се постанови решение, с което да се отмени изцяло НП или да се намали наложеното му административно наказание. В първото съдебно заседание жалбоподателят, се явява лично и с адв. Н.. Поддържа депозираната жалба. Моли да се постанови решение, с което да се отмени атакуваното НП, като излага подробни съображения в писмени бележки. Административнонаказващият орган и Районна прокуратура - Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, от фактическа страна установи следното: На 01.08.2014 г., длъжностно лице при ОДМВР – Б. – актосъставителят В. М., в присъствието на свидетеля К. М., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 406418, за това, че на 23.07.2014 г., около 10:00 часа, по ПП – 1, Е79, жалбоподателя е управлявайки в посока [населено място] – [населено място], собствения си лек автомобил „Шкода Ф.” с рег. [рег.номер на МПС] , в района на км. 369+100, не изпълнява разпореждането на орган за контрол и регулиране на движението да се отклони в дясно, продължава движението направо и реализира ПТП с лек автомобил „Сеат И.” с рге. [рег.номер на МПС] . Актът е съставен на 01.08.2014 г.,подписан от нарушителя на 08.10.2014 г. с отразяване, че по така съставения акт ще представи писмени възражения по случая, тъй като не е съгласен с нарушението. Въз основа на акта, на 28.01.2015 г., Началника на Сектор “ПП” към ОДМВР – Б. издал атакуваното НП № 14-5304-001287/28.01.2015 г. на Началника на Сектор “ПП” към ОДМВР – Б., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е връчено на М. на 18.02.2015 г. По делото е представена справка за нарушител, от която е видно, че М. е наказван за нарушения по ЗДвП. Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя М. и свидетеля по акта М.. Актосъставителят М. сочи, че на посочената в акта дата, в районна на 365 км имало аварирал тир и била създадена организация за премахването на тира, като временно автомобилите са пренасочвани по стария път през [населено място]. Получили сигнал за ПТП на спирката за разклона за [населено място]. При пристигане на място изготвил протокол за ПТП-то. АУАН е съставен след като е приключено ДП и прокуратурата се е произнесла, че няма да се търси съдебна отговорност на виновния, а да се накаже по административен ред. Акта не е съставен в присъствието на жалбоподателя, изпратен е на ПУ – [населено място], и там му бил предявен. Според показанията на свидетелят М. жалбоподателя не го видял, не изпълнил разпореждането да отбие движението си, продължил движението си направо и реализирал ПТП с идващия автомобил от [населено място] посока Симтили, за което уведомили дежурния, и бил извикан екип, който продължил работата по ПТП. По делото в качеството на свидетел на страната на жалбоподателя е разпитан свидетелката А. М., която сочи, че по времето, в което е извършено гореописаното нарушение полицаите не са им вдигнали палка и отсрещната кола ударила тяхната. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите М., М., както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които намира за безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяващи по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични. Съдът не кредитира показанията на свидетелката М., тъй като са в противоречие с показанията на останалите свидетели по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество –частично основателна, по следните съображения: В настоящия случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което принципно е възможно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но в конкретния случай никъде в АУАН не е отбелязано, че е съставен при посочената по - горе хипотезата, а именно, че известният нарушител след покана не се е явил за съставянето на АУАН, като не се сочи нито номер, респ. дата на поканата, нито по какъв начин устно или писмено нарушителят е бил поканен за съставянето на АУАН. При съставянето на акта е допуснато нарушение, тъй като разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният, ако е известен, не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. В чл. 40 от ЗАНН подробно е описана последователността и предпоставките, които актосъставителят е длъжен да съблюдава, както и изключенията от тях. В процесния случай се установява, че на 01.08.14г. М. е съставил АУАН в отсъствие на нарушителя. От разпита на М. се установява, че М. не бил поканен при съставяне на акта. В този смисъл за актосъставителя на 23. 07. 2014 г. е станал известен извършителят. АУАН е съставен на 01. 08. 2014 г. След като е известен нарушителят, последния е следвало да бъде поканен за съставяне на АУАН от служителите на сектор “ПП” Б.. Актосъставителят - св. М. обяснява в своите показания, че в Сектора се съставя акта, но го изпратил на районния инспектор по местоживеене за връчване. Допустимо е да бъде извършено действие в тази насока по местоживеене на лицето съгласно чл. 43 ал. 4 ЗАНН, ако АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Вярно е, че в нарушение на закона, АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но е връчен надлежно и е дадена възможност на водача да направи своите възражения. Водачът е имал възможност след запознаване с обвинението на 08.10.14 год. да подаде и писмени възражения, съответно да представи доказателства, ако разполага с такива, за оборване презумптивната доказателствена сила на акта. Той не е сторил това нито в административнонаказателното производство, нито по - късно в съдебно заседание. С оглед изложеното, посочените нарушения в процедурата по съставяне на АУАН не водят до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като не са довели до нарушаване правото на защита на водача. Той не се е възползвал от възможността за възражения в тридневния срок по акта, но е подал жалба и по нея е образувано съдебно производство, в което е имал възможност да организира своята защита. В този смисъл не са налице особено съществени нарушения, които да налагат отмяната на НП. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34. АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Неоснователно е твърдението на жалбоподателят, че е налице нарушение на чл. 40 от ЗАНН, тъй като акта е съставен въз основа на официален документ Докладна записка рег. № 7852р-475/13.01.2015 г., съгласно чл. 40 ал. 2 (4) Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. От събрания по делото доказателствен материал се установяват факти и обстоятелства, напълно съвпадащи с описаните в АУАН и НП. От ангажираните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че М. е осъществил нарушение по чл. 103 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна. Съгласно чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От обективна страна, на посочената дата – 23.07.2014 г., около 10:00 часа, по ПП-1, Е 79, посока [населено място] - [населено място], жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Шкода Ф.” с рег. [рег.номер на МПС] , в района на км. 369+100, не изпълнява разпореждането на орган за контрол и регулиране на движението да се отклони в дясно, продължава движението направо и реализира ПТП с лек автомобил „Сеат И.” с рге. [рег.номер на МПС] . От субективна страна М. е осъществил състава на това административно нарушение непредпазливо. Като правоспособен водач на лек автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, но не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и могъл да ги предвиди. След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл. 103 от ЗДвП, административнонаказващият орган на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложил административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. При определяне размера на посочените административни наказания, съдът намира, че административнонаказващия орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, т. е. не е отчел тежестта на нарушението, подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като по този начин не е преценил правилно с оглед тежестта на нарушението какъв размер на наказанията би бил най-подходящ в случая. С оглед приложената по делото справка за нарушител, от която е видно, че към датата на извършване на нарушението М. няма извършени нарушения по ЗДвП, намира, че следва да бъде наложено наказание около минималния размер, предвиден в закона, а именно “глоба” в размер на 50.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, в каквато насока следва да бъде изменено НП. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 14-5304-001287/28.01.2015 г. на Началника на Сектор “ПП” към ОДМВР – Б., с което на Н. Т. М., ЕГН [ЕГН], живущ в [населено място], [община] за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месеца. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Благоевград. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |