ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Пазарджик, 22.07.2020
год.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, XIV състав, в закрито съдебно заседание на 22.07.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря ............ и с участието на прокурора................... , като разгледа
докладваното от съдия Бишуров ЧНД № 1027/2020 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.243 от НПК.
Образувано е по жалбата на Д.И.Д., ЕГН ********** против постановлението на Районна прокуратура-гр.Пазарджик от 10.07.2020 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 93/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Пазарджик и пр. вх. № 3508/2020г. по описа на РП-Пазарджик, започнато и водено за престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК.
В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и необосновано, т.к. направените изводи от страна на прокурора са голословни и несъобразени с всички събрани по делото доказателства, що се отнася до приетото, че нанесената на постр. Д.Д. средна телесна повреда е била причинена при условията на неизбежна. Сочи се още, че по делото са налице доказателства, че освен на постр. Д.Д., са били причинени по хулигански подбуди леки телесни повреди и на други лица, но не са изложени мотиви за това кои са тези лица, кой им е причинил телесните повреди и т.н. Иска се отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на прокурора с указания за правилно приложение на закона.
Районният съд след проверка по книжата на делото намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от името на лице, имащо качеството на пострадал по делото, както и в законоустановения седмодневен срок от получаването на преписа от постановлението. Принципно жалбата е основателна, но не по всички съображения изложени в нея, а поради следното:
Наказателното производство е образувано въз основа на жалба на М. В. Д. /съпруга на постр. Д.Д./ и водено за това, че на 07.09.2019г., в гр.Пазарджик е била причинена средна телесна повреда на Д.И.Д., изразяваща се разклащане на 24-ти зъб, наложило неговата екстракция и представляваща избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.
По делото няма привлечено обвиняемо лице.
Още тук следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства и доказателствени средства безспорно се установява, че на горепосочената дата действително е било причинено телесно увреждане, експертно установено в последствие, имащо характер на средна телесна повреда по отношение на подс.Д..
Тук веднага следва да се каже, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е описал, възприета от него фактическа обстановка, като подробно е обосновал от кои доказателства и доказателствени средства се установява тя. Настоящият съдебен състав не намира за необходимо да преповтаря възприетата от прокурора фактология, т.к. я споделя с изключение на един факт.
На стр.2-ра, абз. предпоследен - долу, прокурорът е приел, че св.Д. С. е нанесъл юмручен удар в лицето на постр. Д.Д.. Казано е буквално: „Свид. Д. С.видял, че бият неговата приятелка и майка й и се нахвърлил върху постр. Д.Д.. Той го ударил с юмрук в лицето и го изблъскал с ръце настрани. Постр. Д. паднал на асфалта. Намесили се и други хора и прекратили побоя“.
Според настоящия съдебен състав обаче, по делото няма убедителни и котегорични доказателства, че св.С. е нанесъл удар с юмрук в лицето на св.Д., а единствено, че го е изблъскал с ръце в областта на гърдите.
Тук е мястото да се каже, че по делото са налице две групи гласни доказателства, респ. две групи гласни доказателствени средства, които са диаметрално противоположни и абсолютно противоречиви. От една страна са показанията на свидетелите М. С., А.Д., Н. Д., К. Д., Д. С. и Х. А., а от друга са тези на свидетелите Д.Д., М. Д. и В. Н.
Първата група свидетели твърдят, че преди инцидента съпругата на постр. Д. - св.М. Д., е имала агресивно и обидно отношение към тях, т.к. докато били още в заведението на две различни маси, горната на няколко пъти минавала покрай масата им и им показвала жест на „среден пръст“, като смучела пръста си с уста. Твърдят, че в един момент тя безпричинно доближила св. Х. А. и я целунала. Това е прието за безспорно установено и от прокурора, който в постановлението си сочи, че поведението на св.М. Д.не било провокирано от хората от другата компания, както и че въпреки неприличните й жестове, до инцидент не се стигнало.
Пак според първата група свидетели, около 03.30 часа, св. Х.А. решила да си тръгва от заведението, като била съпроводена до изхода му от своя братовчед - св.Д. С. и неговата приятелка - св.Н. Д. Те обаче били последвани от св. М.Д. и св. В.Н. В непосредствена близост до изхода на заведението св. Д. С. попитал последните двама защо Д. е имала обидно отношение към тях, при което св. В. Н. казал, че са много жалки и започнал да ги псува. В този момент пред заведението излезли св. К. Д. - майката на Н. Д. и св.М. С. - майката на св.Д. С., т.к. били видели, че М. Д. и В. Н. последвали децата им, когато изпращали навън св. А.. М.С. застанала пред своя син, а св. В. Н. я блъснал и тя паднала на земята. Св. Д. С. се намесил, за да защити майка си, като изблъскал св. В. Н. и го ударил в областта на лицето. В този момент св. М. Д. се нахвърлила върху св. Н. Д., нерекла „пикла“, започнала да я скубе, блъснала я и последната паднала на земята, след което започнала да я удря. В защита на дъщеря си се намесила св. К. Д., която се нахвърлила върху св. М.Д. и започнала да я удря, опитвайки се да я отдръпне от св. Н. Д. В този момент пред заведението излязъл и св. Д.Д.. Видял, че св. К. Д. удря съпругата му и започнал да я рита в защита на жена си. В този момент св. Д. С. видял, че бият неговата приятелка и майка й и се насочил към постр. Д.Д., като го изблъскал с ръце настрани, а последният паднал на асфалта. Намесили се и други хора и прекратили побоя. Никой от тази свидетелска група не казва, че св.С.е ударил с юмрук св.Д.Д. в лицето, а само че го изблъскал с ръце в гърдите.
Втората група свидетели категорично отричат св.М. Д. да е имала първоначално агресивно и обидно отношение /подробно описано по-горе/ към компанията, състояща се от първата група свидетели. Твърдят, че около 03.30 ч. тръгнали да си ходят от заведението, като първо излезли св.М. Д. и св.В. Н., а св. Д.Д. се забавил малко, за да плати сметката. Твърдят, че когато били при изхода на заведението св.М. Д.била нападната от свидетелките Н.Д. и К. Д., а св.В. Н. бил нападнат от няколко мъже, включително Д. С., които им нанесли побой. Твърдят, че когато св.Д.Д. пристигнал при тях, св.Д. С.му нанесъл внезапен и изненадващ удар с юмрук в лицето, като го повалил на земята и така му причинил средната телесна повреда.
Тук веднага следва да се каже, че всяко от лицата в обособилите се две групи свидетели е пряко заинтересовано да твърди, че не тяхната компания е причинила побоя, респ. че не някой от тях, а от другата компания са им причинили телесни увреждания, за които евентуално може да се носи наказателна отговорност.
По делото обаче е бил разпитан един абсолютно безпристрастен свидетел, който е бил пряк очевидец на събитията. Това е св.И.Р. /л.67 от ДП/, който е бил посетител в заведението със своя компания и не е познавал никое от лицата от посочените две групи свидетели. От неговите показания става ясно, че именно св.М.Д. е имала провокативно поведение и оскърбително отношение към компанията на първата група свидетели, като още вътре в заведението им показвал среден пръст нееднократно. Той дори сочи, че през цялото време тя е обикаляла из заведението и се е заяждала с посетители в него. Сочи категорично, че именно св. М. Д. излязла пред входа на заведението, заедно с един слаб мъж /установено е, че това е бил св.В. Н./, като хванала за косата св.Н. Д., която Р. нарича „едно по-младо момиче“ и започнала да я дърпа. Сочи, че тогава се намесила майката на момичето /св. К. Д./, като уточнява, че Д. започнала да дърпа, скубе и удря последната. След това сочи, че при тях дошъл по-пълен мъж /установено е, че това е св.Д.Д./, който отишъл при жените и започнал да удря по-възрастната от тях /очевидно св. К. Д./, която паднала на земята, а той я изритал с крак по лицето. Заявява, че след това момчето, което било по-младо и придружавало майката и дъщерята /св.Д. С./ се засилил и блъснал по-едрия мъж /св. Д.Д./ с ръце в гърдите и така го изтласкал от жената, която преди това той ритнал в главата. По този начин отдалечил Д. от К. Д., а след блъскането с ръцете Д. паднал на земята.
Показанията на този абсолютно безпристрастен свидетел в огромна степен съвпадат с тези на свидетелите от първата група, при което следва да се даде пълна вяра именно тях, а от това пък следва, че няма нито едно годно и достоверно доказателство, от което може да се направи извод, че св.Д. С. е ударил с юмрук в лицето св. Д.Д., респ. че му е причинил средната телесна повреда.
В този ред на мисли прокурорът правилно е заключил на стр.З, абз. 5- ти, че липсват доказателства за виновно противоправно поведение, което да обосновава съставомерност на престъпно деяние от ОХ, очевидно има предвид по чл.129 от НК. Правилно е отбелязал, че относно причиненото телесно увреждане на постр. Д. възниква съмнение кога точно е причинено то, т.к. първата индикация за подобно увреждане е от 13.09.2029г., т.е. шест дни след сбиването, което внася съмнения, че увреждането е причинено именно при сбиването.
Веднага след това съвсем правилно прокурорът се е мотивирал, че дори хипотетично да се приеме, че увреждането на постр. Д. е било причинено на 07.09.2019г. от св. Д. С., то поведението на последния не би могло да се квалифицира като престъпно, т.к. е действал в при условията на неизбежна отбрана, респ. е увредил пострадалия Д., за да отблъсне негово непосредствено противоправно нападение над св. К. Д. и евентуално над нейната дъщеря. Направена е подробна аргументация защо поведението на св.С. запълва хипотезата на чл.12 от НК, която съдът напълно споделя и не намира за нужно да преповтаря.
С оглед казаното до тук постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство досежно извършено престъпление по чл.129 от НК спрямо св.Д.Д. е правилно.
Това постановление обаче е незаконосъобразно и следва да бъде отменено на друго основание.
Няма никакво съмнение, че настоящото наказателно производство е започнало по жалба до РП-Пазарджик /л. 9 от ДП/ подадена от съпругата на св.Д.Д. - св.М. Д. В тази жалба св.Д. се е заявила като пострадала от престъпление лека телесна повреда, извършена по хулигански подбуди. Заявила е и св.В. Н., също като пострадал от лека телесна повреда, извършена по хулигански подбуди. Накрая е заявила и съпруга си, но като пострадал от средна телесна повреда по хулигански подбуди.
По делото са приложени три броя СМУ /л. 10-15 и л. 19-20 от ДП/, касаещи М. Д., В.Н. и Д.Д., от които става ясно, че на първите двама са причинени увреждания с характера на леки телесни повреди, а на последния едно увреждане с характер на средна телесна повреда и други с такъв на леки телесни повреди.
Приложени са също така и два броя СМУ /л.26-29 от ДП/, касаещи Н. Д.и К. Д., от които също е видно, че и на тези две лица са били причинени увреждания с характера на леки телесни повреди. Събрани са били гласни доказателства и за това, че на св.Д. С. също е било причинено увреждане с характер на лека телесна повреда, макар същият да не се е снабдявал с медицинско удостоверение непосредствено след инцидента.
От всичко това следва, че по делото, освен постр. Д.Д., има още общо пет пострадали лица, като е било напълно възможно някои от тях да са пострадали от престъпление от ОХ - лека телесна повреда по хулигански подбуди. На тези лица обаче не са били разяснявани правата на пострадали в ДП, респ. препис от постановлението за прекратяване на цялото наказателно производство не им е бил изпращан.
В същото време, в прекратителното прокурорско постановление прокурорът не се е занимавал с въпроса, респ. не е изложил мотиви за това, на колко лица са били причинени леки телесни повреди, евентуално кой ги е причинил и дали спрямо някои от лицата леките телесни повреди са били причинени по хулигански подбуди или не. Това обаче е било абсолютно наложително, т.к. когато се прекратява изцяло едно наказателно производство от прокурора, то трябва да е налице пълна липса на извършено и то каквото и да е престъпление от ОХ. Ето защо е било необходимо да се изложат съображения за това кой и какви телесни повреди е причинил първо на М.Д. и В. Н., а след това на Н. Д., К.Д. и Д.С., като се направи и анализ дали някои от тях не са извършени по хулигански подбуди. Очевидно е, че ако приеме, че някои от телесните повреди, спрямо някои от лицата, са причинени по хулигански подбуди и не са извършени в условията на неизбежна отбрана, то прокурорът не би могъл да прекрати изцяло наказателното производство, а евентуално ще разпореди продължаване на разследването и повдигането на съответни обвинения за извършено престъпление от ОХ. Така на практика може да се стигне като резултат до повдигането на обвинения дори и спрямо лица, които са инициирали наказателното производство с подаването на жалба до прокурора и са твърдели, че са пострадали. За такъв процесуален обрат принципно няма законова пречка, щом се съберат категорични доказателства например за това, че всъщност жалбоподателят не е пострадал, т.к. с поведението именно той е извършил престъпление, а не този, спрямо когото е подал първоначално жалба до прокурора. За такъв обрат няма значение и това как наказателното производство е започнало, за какво престъпление е образувано и спрямо кой пострадал, щом в хода на разследване са събрани доказателства за други престъпление, извършени спрямо други лица.
Ако пък прокурорът приеме, че никоя от леките телесни повреди не е била причинена по хулигански подбуди, респ. няма основание за повдигане на обвинение за престъпление от ОХ, то тогава ще следва да изложи в постановлението си за прекратяване подробни мотиви относно това защо не е налице квалифициращия признак „по хулигански подбуди“. В конкретния случай прокурорът е казал на стр.З, абз. 2-ри от постановлението си, че причинените леки телесни повреди съставляват предмет на престъпление от частен характер, не са били обект на доказване по настоящото дело, поради което не следва да бъдат анализирани. Именно това е неправилно и прави въпросното постановление незаконосъобразно първо, доколкото липсват мотиви дали някоя от леките телесни повреди не е извършена по хулигански подбуди. Второ, защото на лицата с причинени леки телесни повреди, извършени евентуално по хулигански подбуди, не са бил разяснявани правата на пострадали. Трето, защото на такива лица не е било изпращано постановлението за прекратяване на наказателното производство, респ. не им е била дадена възможност да инициират съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл.243 от НПК.
На последно място, но не по значение, според
настоящия съдебен състав, ако прокурорът реши отново да прекрати изцяло
наказателното производство поради липса на престъпление от ОХ, то той
задължително следва да изложи в него и мотива относно това защо поведението на
св.М. Д. не запълва от обективна и субективна страна престъпния състав на
едрото хулиганство по смисъла на чл.325 ал.1 от НК. Пак по мнението на този
съдебен състав, категоричните доказателства изведени от показанията на
свидетелите М. С., А. Д., Н. Д., К. Д., Д. С., Х. А. и И. Р. сочат, че преди
физическия сблъсък между членове от двете компании, св.М.Д. е имала
изключително провокативно и обидно отношение, към гореизброените, без св.Р. То
се е изразило в непровокирано с нищо неколкократно показване на жест „среден
пръст“, облизване на пръста с уста и безпричинно целуване на А., което може да
се приравни на непристойни действия. Това се е случило на обществено място,
пред погледите на множество лица, не само гореизброените, но и пред други
посетители в заведението, което може да се
оцени като грубо нарушаване на обществения ред. По тази причина настоящият
съдебен състав може само да изрази мнение, че нейното поведение осъществява
състав на престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
Доколкото обаче основен конституционно закрепен прерогатив на прокурора е да повдига и поддържа обвинение за престъпление от ОХ, то съдът не би могъл да му даде указания за това кое лице и за какво престъпление да привлече към наказателна отговорност, а ако даде такива те ще са незаконосъобразни и незадължителни за изпълнение. В правомощията на съда е обаче да укаже на прокурора, че ако прекрати изцяло едно наказателно производство, то той следва да обсъди, съобразно конкретните доказателства и установената фактология, всички възможни евентуално осъществени престъпни състави, като се мотивира защо не е налице обективна и/или субективна съставомерност. В противен случай неговото постановление ще бъде немотивирано до нивото на заложените и дължими според процесуалния закон стандарти.
С оглед на всичко казано до тук обжалваното постановление ще следва да се отмени, а делото да се върне на прокурора за извършване на следващите се процесуални и/или процесуално-следствени действия, като се направи преценка попълнена ли е в достатъчна степен доказателствената съвкупност по делото, изчерпани ли са всички способи и средства за доказване, охранени ли са правата на всички пострадали лица по делото, след което да се постанови нов краен, подробно мотивиран прокурорски акт.
По изложените съображения и на основание чл.243 ал.6, т.З от НПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ОТМЕНЯ постановлението на Районна прокуратура-гр.Пазарджик от 10.07.2020 год., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 93/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Пазарджик и пр. вх. № 3508/2020г. по описа на РП-Пазарджик и ВРЪЩА делото на РП-Пазарджик за извършване на следващите се процесуални и/или процесуално-следствени действия.
Препис да се изпрати на РП-Пазарджик, както и на жалбоподателя, за сведение.
Определението може да се обжалва и протестира пред ПОС в седемдневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: