Присъда по дело №208/2021 на Окръжен съд - Разград
| Номер на акта: | 20 |
| Дата: | 27 септември 2021 г. |
| Съдия: | Лазар Йорданов Мичев |
| Дело: | 20213300600208 |
| Тип на делото: | Въззивно наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 20 юли 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
съд – Разград, съдия – докладчик Лазар Мичев
Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 260009 от 09.06.2021 г. по нох дело № 7/2021 г., Районен съд Кубрат
признал подсъдимия КР. ИЛ. АТ. за невинен в това, че на 28.08.2020 г. в село Веселец, обл.
Разград, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, действайки в условията на повторност и в условията
на продължавано престъпление – на два пъти, чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот – изкривяване на ПВЦ врата и чрез използване на техническо
средство – желязо, отнел чужди движими вещи:
- Пари – сумата от 200 лв. (150 лв. в банкноти с номинал от 5 лв., 10 лв., 20 лв. и 50
лв., монети на стойност 50 лв., с номинал 0,1 ст., 0,2 ст., 0,5 ст., 0,10 ст., 1 лв. и 2 лв.); 8 бр.
кутии цигари марка „Собрание“; 8 бр. кутии цигари марка „Давидоф слим“; 2 бр. кутии
цигари марка „Кинг“, червен; 2 бр. запалки – обикновени; 4 бр. шоколад марка „Пергани“,
изписано е и „Милкис“ 90 гр.; 1 бр. бутилка от 1 л. уиски марка „Савой“; 12 бр. еднолитрови
бутилки бира марка „Пиринско“; 1 бр. мобилен апарат „Самсунг А20“; 1 бр. мобилен апарат
марка „Самсунг“ на обща стойност от 404,50 лв., всичко на обща стойност от 604,50 лв., от
владението на „Двамата братя-2013“ ЕООД, с. Веселец, обл. Разград, представлявано от
управителя Д.Я.А. от с.с.;
- Пари – сумата от 30 лв., (20 лв. в две банкноти с номинал от 10 лв. и монети на
стойност 10 лв. с номинал от 2 лв.) от владението на ЕТ „Мираж“, представлявано от
управителя Е.М.Ю. от с.с., всички отнети вещи на обща стойност 634,50 лв. – немаловажен
случай, без съгласието на собствениците с намерението противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 4, предл. 2 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл.
26, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Против оправдателната присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор при
Районна прокуратура – Разград, Териториално отделение - Кубрат, в който се сочи, че
постановената присъда е неправилна. Твърди се, че от установените по делото доказателства
безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което
е подведен под наказателна отговорност. Прави се искане за отмяна на присъдата и за
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден по възведеното му обвинение в
първата инстанция.
В допълнителни писмени изложения към протеста на основание чл. 320, ал. 4 от НПК
се навежда оплакване за погрешни фактически изводи и неправилно приложение на
материалния закон. Излагат се твърдения, че на видеозаписа се виждало как подсъдимият
влизал в магазина, извършва кражба на паричните средства от чекмеджето, които отнема и
слага в джоба си. Отново иска отмяна изцяло на постановената присъда, след което да бъде
постановена осъдителна присъда по възведеното спрямо подсъдимия обвинение.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура –
Разград поддържа подадения протест, като посочва, че неправилно е приложен законът от
първоинстанционния съд, като се има предвид събраният доказателствен материал. Излагат
се твърдения, че не се споделят изводите на първостепенния съд, че деянието може да е под
формата на лекомислие и да се приложи чл. 61 от НК, при условие че има четири осъждания
за кражби.
1
Защитникът на подсъдимия адв. В. твърди, че не се установява от доказателствата по
делото вещите да са отнети от подсъдимия. Няма как едно лице без превозно средство да
отнеме посочените в обвинителния акт вещи и най-вече 12 бутилки бира “Пиринско“.
В последната си дума подсъдимият моли за по-малка присъда.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди събрания по делото доказателствен
материал поотделно и в съвкупност, като съобрази процесуалната им годност и взе предвид
доводите и възраженията на страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Съдът констатира наличието на основания по чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2
от НПК и отмени изцяло постановената присъда от първоинстанционния съд, като
постанови нова присъда, с която призна подсъдимия К.А. за виновен в извършването на
възведеното с обвинителния акт престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 4, предл. 2 и
т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Въззивният съд, след собствена преценка на доказателствения материал по делото,
възприе следната фактическа обстановка:
Подсъдимият КР. ИЛ. АТ. е роден на 16.07.2004 г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, с
постоянен адрес в гр. Пловдив, ул. “Сокол“ № 32, ет. 6, ап. 32, български гражданин, с
начално образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Непълнолетният подсъдим е от многодетно семейство, като родителите му са
разделени и нямат брак. Подсъдимият започва да води скитнически начин на живот.
Предприети са действия по настаняване в ЦНСТ “Майка Тереза“ за осигуряване на
безопасна среда за развитие, но подсъдимият извършва множество кражби на територията
на гр. Пловдив и е настанен в Социално-педагогически интернат “Христо Ботев“, село
Варненци, обл. Силистра.
На 27.08.2020 г. вечерта непълнолетният А. избягал от Социално-педагогическия
интернат и тръгнал пеш в посока гр. Пловдив. Той стигнал в село Веселец, обл. Разград след
полунощ на 28.08.2020 г. Подсъдимият не познавал селото, но вървейки по улиците, видял
смесения магазин на ул. “Хан Аспарух“ № 24, който е собственост на юридическото лице
“Двамата братя - 2013“ ЕООД, представлявано от управителя - свидетеля Д.Я.А., и решил
да извърши кражба на вещи и пари. Около магазина подсъдимият видял парче желязо, което
поставил между патрона и касата на вратата от ПВЦ, напънал веднъж и входната врата на
магазина се отворила. По този начин подсъдимият проникнал в магазина, откъдето взел
следните вещи: пари – сумата от 200 лв. (150 лв. в банкноти с номинал от 5 лв., 10 лв., 20 лв.
и 50 лв., монети на стойност 50 лв., с номинал 0,1 ст., 0,2 ст., 0,5 ст., 0,10 ст., 1 лв. и 2 лв.),
които взел от касата – чекмедже на дървено бюро, разположено централно на плота на
бюрото, както и от рафтовете на търговския обект – 8 бр. кутии цигари марка „Собрание“, 8
бр. кутии цигари марка „Давидоф слим“, 2 бр. кутии цигари марка „Кинг“, червен, 2 бр.
запалки – обикновени, 4 бр. шоколад марка „Пергани“, изписано е и „Милкис“ 90 гр., 1 бр.
бутилка от 1 л. уиски марка „Савой“, 12 бр. еднолитрови бутилки бира марка
„Пиринско“, 1 бр. мобилен апарат „Самсунг А20“ и 1 бр. мобилен апарат марка „Самсунг“.
След това подсъдимият отново тръгнал по улиците на село Веселец, като забелязал,
че в близост на ул. “Европа“ № 32 се намира и друг хранителен магазин, собственост на ЕТ
“Мираж“, представляван от управителя свидетеля Е.М.Ю.. Подсъдимият решил да проникне
в магазина и да извърши кражба на пари. За влизане в магазина подсъдимият използвал
същото парче желязо. Желязото поставил между патрона и касата на вратата от ПВЦ,
напънал веднъж и входната врата на магазина се отворила. След като отворил вратата, се
2
включила звукова аларма. Въпреки че се изплашил от алармата, подсъдимият влязъл в
магазина и взел парите, които намерил, а именно: сумата от 30 лв., (20 лв. в две банкноти с
номинал от 10 лв. и монети на стойност 10 лв. с номинал от 2 лв.).
След вторият взлом подсъдимият влязъл в стара необитаема къща в село Веселец,
където изчакал да се съмне. На сутринта излязъл от необитаемата къща и тръгнал по
улиците на селото. Свидетелят Д.А. и съпругата му свидетелката Л.А. се движели с лек
автомобил по пътя и забелязали подсъдимия, като го разпознали от записите на
видеонаблюдението в магазина на ул. “Хан Аспарух“ № 24. Свидетелите А. и А.а хванали
подсъдимия, а свидетелят А. се обадил в Районното управление на полицията в гр. Завет.
Полицейските служители пристигнали в селото и задържали подсъдимия, като у него
били установени вещи от магазина, собственост на “Двамата братя - 2013“ ЕООД, а именно
– 7 бр. монети с номинал 2 лв., 31 бр. монети с номинал 1 лв., 20 бр. монети с номинал от
0,50 лв., 1 бр. банкнота с номинал 10 лв. със сериен № БЛ 6541878, 2 бр. банкноти с номинал
от 5,00 лв. със сериен № БК 3204910 и БК 7510080, 3 бр. банкноти с номинал от 2 лв. със
сериен № БС 9740741, БХ0193682 и БХ 7185841, както и 2 бр. кутии цигари с марка „Кинг“
– неразпечатани и 2 бр. запалки, жълти на цвят.
Съгласно заключението по съдебнооценителната експертиза и допълнителното
заключение по съдебнооценителната експертиза вещите, взети от подсъдимия от първия
магазин на ул. “Хан Аспарух“ № 24 възлизат на обща стойност 604,50 лв., от които 200 лв. -
пари и 404,50 лв. за другите движими вещи. Стойността на отнетите вещи от втория магазин
на ул. “Европа“ № 32 е в размер на 30 лв. – пари.
Заключението по Съдебно-психиатричната и психологическа експертиза показва, че
подсъдимият е с лека умствена изостаналост при данни и за тежка педагогическа
занемареност. Към момента на деянието е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките и да ги ръководи. Изложено е становище, че подсъдимият не е с изразен в такава
степен интелектуален дефицит и не е с физически недъг, които биха възпрепятствали
възможността му да възприема, запаметява и възпроизвежда факти. Същият може да участва
в наказателното производство. Като непълнолетен и с лек интелектуален дефицит следва да
му се осигури необходимата юридическа помощ. Това е обичайно поведение на подсъдимия
след реализиране на бягство от институцията, в която е настанен заради други такива
прояви.
По доказателствата:
Посочената фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на
събрания по делото доказателствен материал, както следва: гласни доказателствени
средства: частично обясненията на подсъдимия А., показанията на свидетелите М.С.М.,
Д.Я.А., Е.М.Ю., Л.В. А.а, Г.М.И., Н.С.К.; Заключенията на вещите лица по
съдебнооценителната и съдебнопсихиатричната и психологическа експертизи; писмените
доказателствени средства: Протокол от 28.08.2020 г. за оглед на местопроизшествие,
Констативен протокол от 28.08.2020 г., Протокол от 16.09.2020 г. за оглед на веществени
доказателства; други писмени доказателства – Свидетелство за съдимост, Протокол за
доброволно предаване от 28.08.2020 г. на вещи от подсъдимия, Протокол за доброволно
предаване на диск от свид. А., Разписка за върнати вещи, Характеристична справка, както и
приложеното веществено доказателство по делото – диск със запис, снет от видеокамерата
на търговския обект на ул. „Хан Аспарух“ № 24 в село Веселец, обл. Разград, като
взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.
Настоящия съдебен състав не споделя доводите на първоинстанционния съд, с които
3
е приел, че не е налице престъпление по така повдигнатото обвинение. В тази връзка
въззивния съд ще изложи самостоятелен доказателствен анализ.
Авторство на деянието се установява по безспорен начин от свидетелските показания
и най-вече от тези на свидетелите А. М., както и частично от обясненията на подсъдимия.
За съда няма съмнения, че на инкриминираната дата подсъдимия А. е извършил деянието, за
което му е повдигнато обвинение. Дори и подсъдимия А. се е признал за виновен в
извършване на деянието само за част от инкриминираните вещи, това не разколебава извода
на съда, че същият е извършител на престъплението, така както е повдигнато от
прокуратурата.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен – на 16
години и 1 месеца, като съгласно заключението по съдебнопсихиатричната и
психологическа експертиза в същия момент е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките и да ги ръководи. Съдът цени заключението на вещото лице по посочената
експертиза като достоверно и даващо представа за психическото състояние на дееца като
лице, което може да носи наказателна отговорност. Макар и в една ранна детска възраст,
подсъдимия А. е извършил деянието с ясното съзнание, че отнема вещи на определена
стойност от другиго, като знае, че след това може да се разпореди с тях както намери за
добре. Аргумент в подкрепа на това, че деецът е наказателноотговорно лице по смисъла на
чл. 31, ал. 2 от НК е и това, че настоящото деяние се явява поредната кражба, извършена от
непълнолетния, като се има предвид неговото свидетелство за съдимост. Една ясно изразена
престъпна дейност от толкова малка възраст оставя впечатление, че деецът напълно разбира
свойството и значението на деянието, изразяващо се в кражба на чужди вещи, и може да
ръководи постъпките си – да извърши кражбата.
Протоколът от 28.08.2020 г. за оглед на местопроизшествие, Констативният протокол
от 28.08.2020 г. и свидетелските показания на свидетеля М. дават сведения за датата и
мястото на извършване на деянието. Същото е извършено на 28.08.2020 г. в село Веселец,
обл. Разград, като подсъдимият е отнел вещи от два търговски обекта, находящи се на ул.
“Хан Аспарух“ № 24 и ул. “Европа“ № 32. Съдът дава вяра на писмените доказателствени
средства като относими и достоверни, изготвени по реда на НПК. Свидетелските показания
на разпитания свидетел са последователни и изчерпателни, като пресъздават събитията в
тяхната последователност.
Престъплението е извършено чрез изкривяване на ПВЦ вратите на двата магазина,
посредством желязо. Начинът на извършване на престъплението се установява от Протокола
от 28.08.2020 г. за оглед на местопроизшествие, Констативния протокол от 28.08.2020 г. и
приобщените по делото гласни доказателствени средства, в това число и обясненията на
подсъдимия. В протоколите за оглед е записано, че по самите врати и касите на вратите в
областта на бравата има 4 побитости, като тези побитости са причинени от твърд предмет.
Съдът прие, че този твърд предмет е именно желязото, за което подсъдимият призна, че е
използвал за отваряне на вратите. Желязото е поставено между патрона и касата на ПВЦ
вратите на магазините, натиснато е веднъж и вратите са се отворили. Този механизъм на
деянието отговаря на намерените следи по вратите и касите на вратите – побитостите. От
вътрешността на магазините подсъдимият е взел движими вещи, които са описани в
обвинителния акт.
Инкриминираните вещи, предмет на престъплението, се установява по несънен и
безспорен начин, да са отнети от подсъдимия, като в този смисъл съдът дава вяра на
свидетелските показания на свидетелите А., Ю., А.а, Протокола от 28.08.2020 г. за
доброволно предаване на вещи от подсъдимия А., на свидетеля М. в качеството му на
полицейски орган, както и частично на обясненията на подсъдимия А.. Видът и
4
количеството на отнетите вещи е описан от прокурора в обвинителния акт, като съдът счита
същият за достоверен и базиран на посочения доказателствен материал. Част от вещите са
върнати на 17.09.2020 г. на собственика им – свидетеля А. като представител на “Двамата
братя - 2013“ ЕООД, срещу разписка: 81 лв., 2 бр. кутии цигари с марка „Кинг“ и 2 бр.
запалки, жълти на цвят. Друга част от откраднатите вещи са изконсумирани от подс. А. – 4
бр. шоколад марка „Пергани“, изписано е и „Милкис“ 90 гр. Останалата част от
откраднатите вещи нито са възстановени, нито е посочено от подсъдимия тяхното
местоположение, но от доказателствения материал по делото се установява, че същите са
били отнети от владението на собствениците им без тяхното съгласие.
Подсъдимият дава обяснения пред съда, в които твърди, че е откраднал само част от
вещите, а другата част отрича да ги е откраднал. Настоящият състав цени обясненията на
подсъдимия в частта, в която същият потвърждава, че е извършил престъплението кражба
по отношение на следните вещи: пари на стойност 81 лв., 2 бр. кутии цигари марка „Кинг“,
червен; 2 бр. запалки – обикновени; 4 бр. шоколад марка „Пергани“, изписано е и „Милкис“
90 гр., един мобилен апарат марка „Самсунг“. Тези обяснения се подкрепят от останалия
събран доказателствен материал по делото. Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия, в които отрича да е отнел следните движими вещи от владението на “Двамата
братя-2013“ ЕООД: 150 лв. на банкноти, 8 бр. кутии цигари марка “Собрание“; 8 бр. кутии
цигари марка “Давидоф слим“; 1 бр. бутилка от 1 л. уиски марка “Савой“, 12 бр.
еднолитрови бутилки бира марка “Пиринско“; един мобилен апарат марка “Самсунг“, както
и пари на стойност 30 лв. от владението на ЕТ “Мираж“ и приема обясненията в тази им
част за защитна версия по следните съображения: На първо място, обясненията на
подсъдимия в тази част са изолирани и не кореспондират с останалия събран доказателствен
материал, който е безпротиворечив по отношение на липсващите вещи. Свидетелските
показания на разпитаните свидетели дават сведения за вида и количествата на
инкриминираните вещи. На второ място, житейски логично е подсъдимият да признае, че е
откраднал определени вещи, които са намерени у него при задържането му и той е предал с
протокол за доброволно предаване, и да отрича да е откраднал вещи, които не се намират у
него и които мисли, че трудно биха могли да му бъдат вменени във вина.
Съдът даде кредит изцяло на писмените доказателствени средства по делото, като
последователни и кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен материал.
Съдът даде вяра също така и на писмените доказателства като обективни доказателствени
източници, както и на посочените заключения на вещите лица по експертизите като
компетентни, мотивирани и обективно изготвени.
С оглед на изложените съображения съдът счете, че събраните по делото
доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа, по която да бъдат
постигнати категорични отговори по значимите правни положения.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът призна подсъдимия А. за виновен
в това, че на 28.08.2020 г. в село Веселец, обл. Разград, като непълнолетен, но като е могъл
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, действайки в
условията на повторност и в условията на продължавано престъпление – на два пъти, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – изкривяване на ПВЦ врата и
чрез използване на техническо средство – желязо, отнел чужди движими вещи:
- Пари – сумата от 200 лв. (150 лв. в банкноти с номинал от 5 лв., 10 лв., 20 лв. и 50
лв., монети на стойност 50 лв., с номинал 0,1 ст., 0,2 ст., 0,5 ст., 0,10 ст., 1 лв. и 2 лв.); 8 бр.
кутии цигари марка „Собрание“; 8 бр. кутии цигари марка „Давидоф слим“; 2 бр. кутии
5
цигари марка „Кинг“, червен; 2 бр. запалки – обикновени; 4 бр. шоколад марка „Пергани“,
изписано е и „Милкис“ 90 гр.; 1 бр. бутилка от 1 л. уиски марка „Савой“; 12 бр. еднолитрови
бутилки бира марка „Пиринско“; 1 бр. мобилен апарат „Самсунг А20“; 1 бр. мобилен апарат
марка „Самсунг“ на обща стойност от 404,50 лв., всичко на обща стойност от 604,50 лв., от
владението на “Двамата братя - 2013“ ЕООД, село Веселец, обл. Разград, представлявано от
управителя Д.Я.А. от същото село;
- Пари – сумата от 30 лв., (20 лв. в две банкноти с номинал от 10 лв. и монети на
стойност 10 лв. с номинал от 2 лв.) от владението на ЕТ „Мираж“, представлявано от
управителя Е.М.Ю. от същото село, всички отнети вещи на обща стойност 634,50 лв. –
немаловажен случай, без съгласието на собствениците с намерението противозаконно да ги
присвои, поради което е извършил престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 4,
предл. 2 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 връзка с чл. 28, ал. 1 връзка
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
От обективна страна на инкриминираната дата (28.08.2020 г.) в село Веселец, обл.
Разград, в два търговски обекта, находящи се на ул. “Хан Аспарух“ № 24 и ул. “Европа“ №
32, подсъдимия А. отнел движими вещи на обща стойност 634,50 лв. Вследствие на тези
действия на подсъдимия, установената от пострадалите фактическа власт върху
инкриминираните вещи, находящи се в търговските обекти, била прекъсната и подсъдимият
установил своя собствена фактическа власт.
Отнетите вещи – пари, бързооборотни стоки (цигари, запалки, шоколади, уиски,
бира) и мобилни апарати, са движими вещи на определена стойност, а именно на обща
стойност 634,50 лв. Същите са чужди, доколкото не са собствени на подсъдимия, а
напротив, били собственост на търговците – “Двамата братя - 2013 г.“ ЕООД и ЕТ “Мираж“.
С оглед на това парите, бързооборотните стоки и мобилните апарати съставляват годен
обект на престъплението кражба. За отнемане на инкриминираните вещи и тяхното
количество и вид съдът даде вяра на свидетелските показания, които са безпротиворечиви и
подробни, като в тази връзка въззивният съд не споделя становището на районния съд, че не
се установява подсъдимия А. да е отнел всички вещи, описани в обвинителния акт, а се
установява, че е отнел само тези, които са доброволно върнати от същия.
Вещите първоначално се намирали в съответния търговски обект, т.е. във владение
на търговците, които са пострадали от престъплението. За липсата на съгласие у
собствениците на вещите свидетелства обстоятелството, че входните врати на същите били
заключени, както и че никой от собствениците, управители или лица, които стопанисват
обектите не е присъствал в момента на кражбата.
На следващо място, повдигнатото обвинение е за квалифицирана кражба при
условията на чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2 от НК. Съгласно съдебната практика преграда,
здраво направена за защита на лице или имот е всяка вещ или съоръжение, което е
предназначено и е от естество да изключи достъпа на трети лица до хора или вещи или да
изключи или ограничи въздействието на природни сили (в този смисъл Решение № 434/86 г.
ВС). Настоящият съдебен състав приема, че ПВЦ вратите на двата магазина отговарят на
тази дефиниция, като има данни същите да са повредени от подсъдимия А.. Вследствие на
въздействието от подсъдимия върху ПВЦ вратите същите са частично негодни да
изпълняват функциите си на преграда. Поради което съдът е приел, че е налице хипотезата
на повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот.
Вторият квалифициран признак е, че за извършването на кражба е използвано
техническо средство – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК. Техническото
средство е парчето желязо, което подсъдимия А. е поставил между патрона и касата на
6
вратите от ПВЦ, напънал веднъж и входните врати на магазините се отворили. Побитостите
на вратите и на касите на вратите в областта на патрона, описани в Протокола от 28.08.2020
г. за оглед на местопроизшествие и в Констативния протокол от 28.08.2020 г., свидетелстват
за използването на техническо средство за извършване на кражбата. Въззивният съд не
споделя становището на първоинстанционня съд, че от протоколите за оглед и
свидетелските показания не ставало ясно, че побитостите по вратата на първия магазин са
извършени именно от подсъдимия. Напротив, настоящият съдебен състав достига до извода,
че именно подсъдимия А. е автор на деянието, осъществено спрямо движимите вещи,
находящи се в магазина на ул. “Хан Аспарух“ № 24 в село Веселец, обл. Разград. Това се
подкрепя както от обясненията на подсъдимия, така и от свидетелските показания на
свидетелите А. М., от Протокола от 28.08.2020 г. за оглед на местопроизшествие и от
видеозаписа. По случая няма свидетели очевидци на събитието, като на
местопрестъплението е присъствал само подсъдимия, но това не води до становището за
липса на съпричастност към извършеното деяние. На следващо място, Окръжен съд Разград
не е съгласен с мотивите на Районен съд Кубрат, че щом не е намерено желязото, не е ясен
механизмът на деянието. Този извод на районния съд се опровергава от обясненията на
подсъдимия и констатациите в Протокола от 28.08.2020 г. за оглед на местопроизшествие,
както и в Констативния протокол от 28.08.2020 г. за наличието на побитости на вратите и на
касите на вратите в областта на патрона. Съдът дава вяра на тези писмени доказателствени
средства и ги цени с висока доказателствена стойност, като създадени от длъжностни лица в
кръга на тяхната служба. Не съществуват причини тези документи да се изключат от
доказателствения материал и обвинението във връзка с използването на техническото
средство да се базира само на обясненията на подсъдимия А..
От субективна страна подсъдимия А. е действал с присвоително намерение – влязъл е
в тъмната част от денонощието в чужди магазини, за да открадне определени вещи, като е
напуснал местопрестъплението след отнемане на инкриминираните вещи. Въззивният съд
не споделя извода на Районен съд Кубрат, че няма присвояване заради краткия времеви
период между твърдяното отнемане на вещите и задържането на подсъдимия. Няма спор в
теорията и практиката, че престъплението кражба е довършено с установяване на
фактическа власт от дееца, прекъсване на така съществуващата и с наличието на
възможност за разпореждане с откраднатите вещи. Вещите са откраднати в малките часове
на 28.08.2020 г., а подсъдимият е задържан и е предал доброволно вещите на сутринта на
същата дата, т.е. след по-малко от 24 часа. Продължителността на времето, с което е
разполагал деецът, за да се разпореди с откраднатите вещи, не е строго определена, но има
изискване деецът да е имал възможност да се разпореди. Според настоящия съдебен състав
такава възможност е съществувала за подсъдимия – това се потвърждава и от признанието
на последния, който е изконсумирал част от инкриминираните вещи.
Подсъдимият е съзнавал, че с действията си ще отнеме движими вещи, които не са
били негови, а са чужди - собственост на “Двамата братя - 2013“ ЕООД и ЕТ “Мираж“.
Подсъдимият А. ясно е съзнавал, че търговците, които ги владеят, не са съгласни те да
преминат във фактическата власт на подсъдимия. Предвиждал е, че взимайки
инкриминираните вещи от посочените търговци, те са щели да загубят възможността да се
разпореждат с тези вещи. Подсъдимият е целял настъпването на точно тези
общественоопасни последици и е направил всичко зависещо от него за постигането им.
На следващо място, повдигнатото обвинение е за квалифицирана кражба при
условията на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. От установените по делото факти и доказателства
настоящият състав счита, че престъплението е извършено при условията на повторност по
смисъла на чл. 28 от НК. Престъплението е извършено повторно, ако деецът го е извършил,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, като еднакви
7
по вид престъпления са тези, с които се осъществяват едни и същи или различни състави на
едно и също престъпление, включително, когато то е квалифицирано или привилегировано
(в този смисъл Постановление № 2 от 1970 г. на Пленума на Върховния съд). На следващо
място, от изтърпяването на наказанието по предишните присъди не следва да са изтекли пет
години, в противен случай този квалифициращ белег няма да е налице (по аргумент от чл.
30, ал. 1 от НК).
Установява се от приложената справка за съдимост, че подсъдимият А. е осъждан,
както следва:
С Присъда № 12/22.05.2020 г. по нох дело № 80/2020 г. на РС Тутракан, влязла в сила
на 09.06.2020 г., е признат за виновен в това, че през нощта на 25.02.2020 г. срещу
26.02.2020 г. в условията на продължавано престъпление, като непълнолетен и в съучастие с
друг непълнолетен е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 2, буква “б“ от НК, за което му е
наложено наказание “пробация“ с мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от една
година.
С Присъда № 15/03.06.2020 г. по нох дело № 66/2020 г. на РС Тутракан, влязла в сила
на 19.06.2020 г., е признат за виновен в това, че в периода 16.11.2019 г. – 17.11.2019 г. като
непълнолетен и в съучастие с друг непълнолетен е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, изтърпяването на което на
основание чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от две години. На основание
чл. 58а от НК наложеното наказание е намалено с една трета, като му е определено
окончателно наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, изтърпяването на
което на основание чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от две години.
С Присъда № 14/03.06.2020 г. по нох дело № 53/2020 г. на РС Тутракан, влязла в сила
на 19.06.2020 г., е признат за виновен в това, че през нощта на 02/03.12.2019 г. в условията
на продължавано престъпление, като непълнолетен и в съучастие с друг непълнолетен е
извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, чл. 20, ал.
2 и чл. 26 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, изтърпяването на което на основание чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен
срок от две години. На основание чл. 58а от НК наложеното наказание е намалено с една
трета, като му е определено окончателно наказание лишаване от свобода в размер на осем
месеца, изтърпяването на което на основание чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен
срок от две години.
С Присъда № 16/22.06.2020 г. по нох дело № 99/2020 г. на РС Тутракан, влязла в сила
на 08.07.2020 г., е признат за виновен в това, че в периода 22.08.2019 г. – 08.11.2019 г. в
условията на продължавано престъпление, като непълнолетен и в съучастие с друг
непълнолетен е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал.
1, т. 3, чл. 20, ал. 2, чл. 26 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б“ от НК му е
наложено наказание пробация с мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от НК за срок от
една година и шест месеца. Настоящото престъпно деяние е от същия вид престъпление
(кражба), макар и с различен квалифициращ признак (този по т. 7 на чл. 195, ал. 1 от НК).
Срокът по чл. 30, ал. 1 от НК тече от изтърпяване на двете наказания пробация и от
изтичането на изпитателните срокове по условните присъди. Деянието на 28.08.2020 г. е
извършено няколко месеца, след като деецът е осъден с предходните четири присъди, които
са влезли в сила към момента на извършване на настоящото деяние. Това означава, че
правилото на чл. 28 от НК може да се приложи спрямо подсъдимия А., който е извършил
новото престъпление преди изтичане сроковете по чл. 30, ал. 1 и 2 от НК за всяко от
8
предходните му осъждания.
Другото изискване на квалифицирания признак на състава на престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 7 от НК е както предходните осъждания на подсъдимия, така и настоящото му
деяние да не представляват маловажен случай. Под маловажен случай следва да се разбира
този по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Видно от Свидетелството за съдимост, подсъдимия А.
не е бил осъждан за престъплението кражба в маловажен случай по смисъла на чл. 194, ал. 3
от НК. Напротив, извършените от него предходни престъпления, обуславящи повторността,
осъществяват съставите на квалифицирани кражби с разрушаване или повреждане на
прегради, здраво направени за защита на лица или имот, някои от деянията са извършени в
условията на чл. 26, ал. 1 от НК, както и в съучастие с друг непълнолетен извършител.
Настоящото престъпно деяние на подсъдимия също не представлява маловажен
случай. Отнетите вещи са на стойност 634,50 лв., като включват както парични средства –
оборот на търговците, така и бързооборотни стоки за продажба и мобилни апарати. В
същото време, нанесени са щети върху входните врати на двата магазина. В резултат на
деянието е смутено положението на търговците, от които са отнети вещите. Това води до
извода, че вредните последици на престъплението не са незначителни. В същото време,
условията, при които е извършена кражбата от подсъдимия, показват висока степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъплението кражба.
Престъплението е извършено през тъмната част на денонощието и при пълна
незаинтересованост от поставени видеокамери и алармена система в съответните магазини.
Всички тези факти показват, че настоящото престъпно деяние не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Следователно налице е и квалифицираният признак
по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.
Въззивният съд не е съгласен с изводите на първоинстанциония съд относно
малозначителност на деянието. Извършеното от подсъдимия А. деяния не представлява
малозначителен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Вещите, спрямо които е извършена
кражбата, са на стойност общо 634.50 лв., което показва, че обществената опасност на
деянието не е малозначителна. Подсъдимият е многократно осъждан точно за престъпления
против собствеността, което показва, че упражнената спрямо същия наказателна репресия
не е постигнала своите превантивни функции; на следващо място, деянието е извършено в
условията на продължавано престъпление, което води до извода, че намерението за
отнемане на чужди движими вещи е въздигнато на по-високо ниво заради повече на брой
отделни престъпни деяния. Следователно налице е извършено престъпление, което се е
отразило в действителността чрез своите последици за търговците, които са пострадали от
престъплението, и за свидетелите. На следващо място, въззивният съд не споделя мотивите
на районния съд за малозначителност поради установена кражба на вещи на стойност по-
ниска от 20 лв. – неустановени по размер монети, 2 бр. кутии цигари и 2 бр. сладкиши.
Както беше посочено по-горе, настоящият състав прие, че подсъдимия А. е извършил
деянието по отношение на всички инкриминирани вещи, описани в обвинителния акт.
Не на последно място, следва да бъде посочено, че престъплението е извършено в
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Подсъдимият е
извършил две деяния – кражби спрямо двамата търговци, които поотделно осъществяват
един и същи състав на едно и също престъпление – този на квалифицирани кражби по чл.
195, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4, предл. 2 от НК. Деянията са извършени през непродължителни
периоди от време – за по-малко от едно денонощие, което влиза в общоприетото виждане на
съдебната практика за период около 1 година (по арг. от мотивите към т. 2 от Тълкувателно
решение № 1 от 07.05.2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСНК), при една и съща
фактическа обстановка – с едно и също техническо средство са повредени входните врати на
магазините и по този начин е проникнато във вътрешността им, от която са отнети
9
инкриминираните вещи. Деянията са извършени при еднородност на вината – пряк умисъл.
Деецът е целял настъпването на общественоопасните последици. По този начин второто
деяние в магазина на ул. “Европа“ № 32 в село Веселец, обл. Разград се явява от обективна и
субективна страна продължение на първото деяние на ул. “Хан Аспарух“ № 24 в същото
населено място.
По наказанието:
Инкриминираното деяние изпълнява състава на чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 4,
предл. 2 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като предвиденото
наказание за това престъпление е лишаване от свобода от една до десет години. Предвид
задължителната замяна на предвидените наказания за непълнолетни по чл. 63 от НК и по-
конкретно на основание чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК наказанието лишаване от свобода за
подсъдимия А. по така повдигнатото обвинение може да бъде определено в размер до три
години (по арг. и от мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2015 г., ОСНК). В рамките на замененото наказание настоящият съд определи
вида и размера на подходящото за непълнолетния подсъдим наказание за постигане на
целите по чл. 60 от НК имайки следните съображения:
При определяне на наказанието, на първо място следва да се вземе предвид самото
деяние и неговата обществена опасност – същото е изпълнено от подсъдимия през тъмната
част на денонощието, по отношение на два търговски обекта, при заключени магазини, при
пълна незаинтересованост от поставени видеокамери и алармена система в съответните
магазини. Описаният начин на извършване на деянието и продължителността и
интензивността на действията, докато се постигне престъпната цел, разкриват завишена
степен на обществена опасност на самото деяние.
Престъплението кражба е резултатно престъпление. Непосредственият обект на
засягане от това престъпление са обществените отношения, които регулират правото на
собственост на всички граждани върху движими вещи и засягането на това право
представлява явно нарушение на принципа за неувреждане на другите. Ето защо следва да се
обсъди и характера и стойността на отнетото. Отнетите вещи са на стойност 634,50 лв.,
което е сума над минималната работна заплата за 2020 г., която е 610 лв. съгласно ПМС №
350/19.12.2019 г. Отнетите вещи биха могли да възпрепятстват дейността на търговците или
поне същите щяха да бъдат затруднени. В същото време, нанесени са и материални вреди –
повредени са входните врати на двата магазина. Следователно вредните последици на
престъплението не са незначителни, а напротив имат съществен отрицателен ефект върху
правната сфера и възможността за реализиране на търговска дейност от търговците.
Като се има предвид справката за съдимост на подсъдимия и характеристичната
справка, следва да се обсъди степента на обществена опасност на подсъдимия А..
Подсъдимият е осъждан четири пъти, но тези осъждания не може да се преценяват с оглед
извършеното с него престъпление, доколкото те са взети предвид в самата квалификация на
обвинението, за да обуслови повторност. Следва обаче да се вземе предвид следното:
настоящото деяние подсъдимия А. е извършил на 28.08.2020 г., т.е. в изпитателния срок по
две от условните осъждания и по време на изтърпяване на наказанието пробация по другите
две осъждания. Това обстоятелство завишава степента на обществената опасност на самия
деец. Извършването на настоящото престъпление, въпреки започналото ефективно
изтърпяване на наказанието пробация по две от осъжданията показва, че подсъдимия А. не
се е поправил и наказателната репресия не е оказала целената поправителна и
превъзпитателна функция. Подсъдимият е извършил ново престъпление в изключително
кратък срок спрямо предходните осъждания – само един-два месеца след влизане в сила на
четирите осъждания, който факт завишава неговата обществена опасност. Извършеното
10
деяние показва, че от съзнанието на подсъдимия не са отстранени отрицателните възгледи за
нарушаване правото на собственост на останалите членове на обществото, нито са
формирани нови възгледи за зачитане правата и интересите на останалите лица.
Подсъдимият се отличава с трайни и непрекъснати престъпни навици. Върху него е оказвана
многократна наказателна репресия, но без резултат.
Като смекчаващи вината обстоятелства настоящият състав отчита обстоятелството,
че подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина, като е дал частични
обяснения, че е възстановена сума в размер на 92,20 лв. на “Двамата братя - 2013“ ЕООД,
която е част от общия размер на отнетите вещи, че е изразил съжаление за стореното и че
същият се намира в една неукрепнала ранна възраст – непълнолетен на 16 г., и не открива
подкрепа у никого, от когото да се поучи, за да спазва общоприетия законов ред в правата ни
държава.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взема предвид трайните престъпни
навици на подрастващия непълнолетен подсъдим.
Всичко изложено до тук относно обществената опасност на деянието от гледна точна
на интензивността на действията и значението на вредните последици, както и с оглед
обществената опасност на подсъдимия с оглед липсата на възпиращо въздействие на
предходно налаганите му наказания дава основание за налагане на наказание, което е над
минималния размер. В същото време това наказание следва да е под средния размер,
ориентирано към минималния по закон, като се имат предвид смекчаващи вината
обстоятелства.
Следва да се отчете, че самото деяние се отличава със завишена степен на обществена
опасност, както и че деецът се отличава с трайни престъпни навици. Предходните
осъждания на подсъдимия А. може да намерят отражение при определяне на наказанието,
като се направи извод, че досега определените наказания не са постигнали целите на
наказателната репресия съгласно НК. Още по-малко при предходните му осъждания или не
е изтърпявал ефективно наказание (двете условни присъди), или е започнал изтърпяването
на сравнително по-леко наказание – пробация (другите две присъди). Ето защо, съдът
намира и с оглед генералната превенция, че наказание след замяната на основание чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК под 4 месеца лишаване от свобода не би действало предупредително към
останалите членове на обществото, нито би отговаряло на характера на самото деяние и на
степента на обществена опасност на дееца, изразена чрез деянието и с оглед предходно
наложените му наказания.
От друга страна, смекчаващи вината обстоятелства не дават основание за налагане на
по-високо наказание. Отново с оглед целите на наказанието, съдът намира, че едно по-
високо наказание след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК от посочените 4 месеца
лишаване от свобода за подсъдимия, пък би попречило на превъзпитателното и
поправителното действие на наказанието спрямо него. Съдът счита, че прекалено строгото
наказание би имало обратния ефект и вместо да превъзпита подсъдимия А., би го върнало
към престъпните му навици. Вместо това с определянето на едно не много високо с оглед
предвидените от законодателя граници наказание и след редукцията му на основание чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК – в размер на 4 месеца лишаване от свобода, на основание чл. 54 от НК, ще
се даде възможност на подсъдимия А., без да се създава чувство на безнаказаност, по-бързо
да се приобщи обратно към начина му на живот и да бъде пълноценен член на обществото.
Ето защо съдът след замяната на основание чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК определя и налага
наказание по 4 месеца „лишаване от свобода“ на подсъдимия А..
Подсъдимият А. следва да изтърпи наказанието си ефективно. В случая е
11
невъзможно прилагането на условното осъждане по чл. 66 от НК поради това, че
подсъдимият е осъждан вече на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като
не е реабилитиран. Наказанието следва да се изтърпи при първоначален общ режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, доколкото не са налице предпоставките на
предходните точки от разпоредбата.
С Протокол от 12.08.2020 г. по ч.н. дело № 164/2020 г. по описа на Районен съд
Тутракан, в сила от 28.08.2020 г., е извършена кумулация на предходните осъждания на
подсъдимия А.. На основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал
наложените му наказания по нох дело № 53/2020 г., нох дело № 66/2020 г., нох дело №
80/2020 г. и нох дело № 99/2020 г. всички по описа на Районен съд Тутракан, като му е
определено едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно лишаване от свобода за
срок от осем месеца, изтърпяването на което на основание чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от две години. На основание чл. 24 от НК Районен съд Тутракан е уВ.чил
така наложеното наказание на подсъдимия с три месеца, като крайното общо наказание е в
размер на единадесет месеца лишаване от свобода, което изтърпяване на основание чл. 69,
ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от две години.
Съобразявайки датата на извършване деянието по настоящото дело – 28.08.2020 г.,
съдът констатира, че тази дата съвпада с началния период на изпитателния срок от две
години по определеното общо наказание на подсъдимия, с протоколно определение от
12.08.2020 г. на РС- Тутракан по ч.н. дело № 164/2020 г. В тази връзка подсъдимият е
извършил престъпление в рамките на изпитателния срок, поради което и на основание чл.
68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение наложеното на подсъдимия А. с протоколно
определение от 12.08.2020 г. по ч.н. дело № 164/2020 г. на РС Тутракан наказание лишаване
от свобода за срок от единадесет месеца, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и
чл. 191, ал. 2 от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим на
изтърпяване.
Съобразявайки описаните по-горе обстоятелства имащи отношение към определяне
на наказанието, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо
подсъдимия А. да търпи наказанието чието изпълнение е било отложено в размер на
единадесет месеца лишаване от свобода, наложено с протоколно определение от 12.08.2020
г. на РС Тутракан по ЧНД № 164/2020 г., и на основание чл. 69, ал. 2 от НК освободи
подсъдимия А. изцяло от изтърпяването му.
По разноските:
По досъдебното производство са сторени разноски в общ размер 242,90 лв. На
съдебното производство са сторени разноски в размер на 84 лв. за изслушване на вещите
лица по съдебнооценителната и съдебнопсихиатричната и психологическа експертизи. С
оглед признаване подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият А. и родителите му Р.С. Ч. и Ил. Г. Ат. да
заплатят солидарно така направените разноски на досъдебното производство по сметка на
ОД МВР – Разград в полза бюджета на държавата, както и разноските в съдебното
производство по сметка на РС Кубрат в полза на бюджета на ВСС.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: Членове:1. 2.
12