Решение по дело №4283/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1363
Дата: 11 декември 2017 г. (в сила от 11 декември 2017 г.)
Съдия: Десислав Светославов Любомиров
Дело: 20171100604283
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 13 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …………….

гр. София, 11.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, ХVІ въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

                                                                                        ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

 

            при секретаря Албена Ламбева, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНЧХД № 4283 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава XXI от НПК.

            С присъда от 15.02.2017 г., по НЧХД  № 5428/2016 г., Софийският районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 121-ви състав, е признал подсъдимата Л.Ц.Г., със снета по делото самоличност, за невиновна в това, че на 01.12.2015 г. в жалба до началника на 02 РУ-СДВР с вх. №226000-11984/01.12.2015 г., е разгласила позорни обстоятелства за тъжителя К.З.Б. чрез изразите: „...премахна колчетата, за да паркира автомобила си на зелени площи”, „получава незаконно доходи като придружител на баща си...”, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

            Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител, който в законния срок, е депозирал въззивна жалба и допълнение към нея против първоинстанционния съдебен акт, с които се прави искане за отмяна на атакуваната присъда като неправилна и постановена при нарушаване на правата на частния тъжител. Излагат се и аргументи за неизяснена фактическа обстановка.

В жалбата се сочи необходимост от събиране на доказателства, изразяващи се по-конкретно в искане за: провеждане на допълнителен разпит на свидетелите С.и В., с оглед установяване на данните за местоживеенето им и актуалните им адреси; допускане на разпит в качеството на свидетел на Т.К.- кмет на район „Сердика“; изискване на доклад от „Гео Защита – Перник“ за обследване на терена на ул. ********; допускане на СТЕ, която да отговори на въпросите дали теренът, на който частният тъжител е паркирал автомобила си е дворно място или е част от уличното платно и дали начинът на паркиране, указан в скица към разрешението за паркиране от 17.12.1984 г. заема част от тротоара или е изцяло в рамките на регулационните линии на имота; и да бъде назначена СМЕ на бащата на частния тъжител за установяване на обективното физическо и здравословно състояние.

            В разпоредително заседание проведено на 02.10.2017 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

            В откритото заседание пред втората инстанция частния тъжител поддържа въззивната жалба и постъпилото допълнение към нея, ведно с мотивите, изложени в тях. Пред съда преповтаря значителна част от своите съображения и доводи. Твърди, че поради факта, че районът около мястото на което паркира автомобила си е определен от Центъра за градска мобилност като „зелена зона“ е невъзможно, ако е паркирал в нарушение, то същото да не е установено и санкционирано. Относно второто изявление на подсъдимата, че частният тъжител „получава незаконно доходи като придружител на баща си“ изказва твърдения, че Г. с обясненията си пред първоинстанционния съд е затвърдила тези свои клеветнически твърдения, изнасяйки, че той е придружавал баща си с инвалидна количка, когато последният е трябвало да бъде освидетелстван от ТЕЛК. Сочи, че от приложеното като доказателство по делото удостоверение от Агенцията за социално подпомагане по категоричен начин се доказва обстоятелството, че нито той, нито баща му са били социално подпомагани, което от своя страна доказва неистинността на твърденията на Г.. Моли за осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск, претендира и осъждането на подсъдимата да му заплати направените по делото разноски.

            Защитникът на подс. Г. – адв. П., моли въззивния съд да отхвърли жалбата на частния тъжител като неоснователна, тъй като намира, че не са налице визираните в нея нарушения на процесуалния и материалния закон. Прави искане за потвърждаване на атакуваната присъда като правилна и законосъобразна. Заявява, че показанията на двамата разпитани по делото свидетели са непротиворечиви, както и че подзащитната й не е действала виновно, доколкото не е съзнавала, че твърденията, които е отразила в жалбата си се явяват неистински. Във връзка с изнесеното от частния тъжител обстоятелство, че района за паркиране е под контрола на центъра за градска мобилност, защитата моли съда да вземе предвид факта, че въпросният контрол на паркирането не се осъществява денонощно и е възможно неправилното паркиране от страна на Б. да не е засечено от контрольорите, тъй като е било извън работното им време. Моли с потвърдителното решение на въззивния съд да се присъдят и разноските за адвокатското възнаграждение направени пред настоящата съдебна инстанция.

            В правото си на лична защита, подсъдимата заявява, че не е виновна по повдигнатото й обвинение и че именно тя е била жертва на нападение осъществено от частния тъжител. В последната си дума моли да бъде оправдана.

            Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваният съдебен акт, изложеното във въззивната жалбата и допълнението към нея, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

            Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

            По същество, същата е неоснователна.

            Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. Въз основа на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд напълно обосновано е приел, че подс. Л.Ц.Г. не е извършила престъплението, за което е обвинена.

            За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие, в хода на което е приобщил чрез прочитане по реда на чл. 283 от НПК събраните писмени доказателства, а именно: материалите по пр. пр. № 10669/2016 г. по описа на СРП; писмо изх. № 9511/04.11.2016 г. на Център за градска мобилност гр. София; решение № 148/22.03.2012 г. на Столичен общински съвет; заповед № РД-09-05-476/03.09.2012 г. на Столична община; Протокол № 43/29.10.2013 г. на дирекция „Транспортна инфраструктура” при СО; комбинирана скица за пълна или частична идентичност на имот; удостоверение изх. № 2201-УД-1840/27.10.2016 г. на АСП; отговор от председателя на ТЕЛК към V- та МБАЛ вх. № 96096/15.12.2016 г.; проведен е бил и разпит на свидетелите Г.Х.С.и И.И.В..

            Пред настоящата съдебна инстанция не беше проведено съдебно следствие и не бяха събрани нови доказателства, поради което, съдът изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

            Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно тяхната оценка. Първостепенният съд е кредитирал изцяло всички събрани по делото доказателства, включително и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 195 дело № 34193/1997 г., който правилно е приел за неотносим към предмета на доказване, като въз основа на тях е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Въззивният съд намира, че не са налице основания за промяна на така установената от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, които да доведат до промяната й по същество, а от друга такива не се установиха и от собствения анализ на доказателствените източници, извършен от въззивния съд. Поради това настоящата инстанция напълно възприема приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото тя е правилно установена, на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал, а именно:

Подсъдимата Л.Ц.Г. е родена на *** г. в гр. Сливница. Същата е разведена и неосъждана.

Частният тъжител К.З.Б. и подсъдимата Г. *** в блокове, намиращи се в съседство, като отношенията им са влошени от години. 

На 27.11.2015 г. вечерта, на кръстовището на ул. „*******” и ул. „Странджа”, Г. и Б. имали конфликт във връзка с обстоятелството, че тъжителят редовно разхождал кучето си, без след това да почисти екскрементите след него. Заради станалото на тази дата и твърдения на подсъдимата, че тъжителят Б. я нагрубявал, блъскал и опитал да я души, се наложило тя да се обади на спешен телефон 112. На място пристигнали полицейски служители от 02 РУ-СДВР, които предупредили двамата да решават споровете си по законен начин. Подсъдимата подала жалба за станалото до началника на 02 РУ-СДВР, входирана с №226000-11984/01.12.2015 г. В нея Г. описала подробно станалото на 27.11.2015г., завършвайки жалбата си срещу Б. по следния начин: „...премахна колчетата, за да паркира автомобила си на зелени площи”, „получава незаконно доходи като придружител на баща си...”.

Била изготвена докладна и образувана пр. пр. № 10669/2016 г. по описа на СРП. Частният тъжител бил поканен в приемната на ПИ Д.А., който го запознал с подадената от Г. жалба.

Б. категорично заявил в подписаните от него 2 бр. сведения, намиращи се по преписката, че твърденията на Г. не отговарят на истината. В същото време се почувствал засегнат от използваните от нея в жалбата изрази, които преценил, че са клеветнически.

С постановление от дата 10.03.2016 г. прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство по подадената от Г. жалба и прекратил пр. пр. № 10669/2016 г. по описа на СРП на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК.

С частна тъжба срещу Г. вх.№11670/16.02.2016 г. и 2 бр. уточнение към същата, /л.7 и л.11 от делото/, Б. сезирал Софийски районен съд, като било образувано настоящото НЧХД № 5428/2016 г. по описа на същия съд, 121-ви състав.

В хода на съдебното следствие пред районния съд са изискани от Център за градска мобилност и Столична община данни за това дали участък от ул.”*******”, явяваща се успоредна на ул.”Странджа” и ул.”Враня” е зелена зона, с поставени забранителни знаци. От ТЕЛК към V-та МБАЛ са изискани доказателства дали бащата на тъжителя има намалена работоспособност. Разпитани са свидетелите Г.Х.С.и И.И.В.. Изискана е от СРП пр.пр.№ 10669/2016 г., в която се съдържа подадената от Г. жалба.

Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на двамата свидетели - С.и В., като еднопосочни и непротиворечиви. От тях се установява, че двамата живеят на една и съща улица и познават добре както частния тъжител, така и подсъдимата и бащата на Б. - З.К.Б.. Установява се също така, че тъжителят паркирал лекия си автомобил марка „Хюндай” върху зелената площ, която била оградена с циментови колчета, които към момента липсват и по този начин тъжителят безпрепятствено навлизал и спирал върху тревата, за да му бъде по-близо до блока, в който живее. В идентична посока са и показанията на свидетелката В., която заявява, че колчетата, предпазващи зелената площ и ограничителните знаци били поставени, за да се спре самоволното паркиране на автомобили, в това число и този на тъжителя, но впоследствие „те започнали да изчезват”.

С.и В. не са очевидци на станалия конфликт между страните по делото вечерта на 27.11.2015 г., нито са видели тъжителят да премахва каменните колчета, поставени за възпрепятстване паркирането на зелената площ.         

От писмо рег.№84194/08.11.2016 г. на Център за градска мобилност, Решение №148/22.03.2012 г. на Столичен общински съвет по протокол №12/22.03.2012 г. и заповед №РД-09-05-476/03.09.2012 г. на кмета на СО, се установява, че теренът между сградите на ул. „*******”, №*******; поради свлачищния си характер е забранен за паркиране. Върху него са монтирани пътни знаци В 28 /Забранено е паркирането/ и Т 17 /Принудително репатриране/, още през ноември 2013 г. /арг. схема, л.62 от делото/.

В тази връзка, представеното от тъжителя Разрешение за паркиране на леки автомобили на живущите, издадено от зам. председателя на ИК на Коларовския РНС с дата 17.12.1984 г. съдът намира за неактуално.

По делото от страна на тъжителя е представено Експертно решение №2264 от 16.09.2008 г. за намалена 72% работоспособност на неговия баща З.К.Б., което е със срок на валидност до 01.09.2011 г. Съгласно отговор на председателя на ТЕЛК при V-та МБАЛ София, след тази дата комисията не е издавала ЕР на това лице, респ. същият към момента на постановяване на присъдата няма определен процент намалена работоспособност /л.55 от делото/.

От удостоверение изх.№2201-УД-1840/27.10.2016 г. на Агенция за социално подпомагане /л.44 от делото/ се установява, че тъжителят не е подпомаган до момента по никакъв начин. За баща му - са отпускани помощни средства, конкретно посочени: цифров слухов апарат през 2010 г. и през годините до 2016 г. - по 20 бр. батерии за него.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от частната тъжба рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

Правилно първоинстанционния съд е кредитирал всички събрани по делото писмени доказателства, в това число и материалите по пр. пр. №10669/2016 г., приобщени по съответния процесуален ред, доколкото същите се явяват обективни, достоверни и разполагат с безспорна доказателствена сила по отношение на сочените в тях обстоятелства. Правилна се явява и преценката на съда, че приобщения към доказателствената съвкупност по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №195 дело №34193/1997 г. се явява неотносим към предмета на доказване и като такъв обосновано е изключен от доказателствения анализ.

По отношение на възражението на частния тъжител, че контролирания съд неправилно е кредитирал показанията на двамата свидетели, тъй като са налице съществени противоречия между тях, въззивния съд намира същото за неоснователно. След собствения задълбочен анализ на свидетелските показания съдът действително констатира наличието на противоречия между показанията на С.и В., но същите не са по отношение на съществени за предмета на доказване обстоятелства. С.изнася, че е виждал бащата на ЧТ да разхожда две кучета, докато В. – едно куче. От друга страна С.заявява, че не е виждал бащата на ЧТ в инвалидна количка, а В., че го е виждала веднъж, а няколко часа след това същия се е придвижвал самостоятелно, ходейки без чужда помощ. Съдът не намира, че така изброените несъответствия следва да се приемат за противоречия, доколкото свидетелите заявяват свои лични впечатления и наблюдения без да твърдят, че са ги придобили по едно и също време. В този смисъл предвид фактът, че В. твърди, да е видяла бащата на ЧТ само веднъж преди години в инвалидна количка, то напълно логично би било С.да не го е виждал в инвалидна количка след като В. не изнася това да е било системно или дори повече от веднъж. Поради гореизложеното съдът не намира, че по отношение на това твърдение на св. В. е налице противоречие с показанията на св.Спиров.

Настоящия съдебен състав намира, че действително е налице противоречие в показанията на двамата свидетели, доколкото С.заявява, че бащата на ЧТ се е движел с бастун, а В. от своя страна, че той е ходил без бастун. Съдът обаче намира, че това обстоятелство в случая не е от правно значение, доколкото не допринася за разкриване на правнозначими факти и обстоятелства в процесното производство. Фактът дали бащата на ЧТ е използвал или не бастун не доказва нито от една страна истинността на двете инкриминирани твърдения на подсъдимата, нито някои от другите обективни признаци на процесното деяние – клевета. В случая правно значение има единствено изнесеното от двамата свидетели, че именно ЧТ Б. е спирал управлявания от него автомобил на тревната площ, по отношение на което показанията и на двамата свидетели са еднопосочни и съдът не констатира наличието на противоречия в тази насока. Предвид всичко изложено до тук съдът намира, че в случая не е налице твърдяното във въззивната жалба нарушение на процесуалните правила във връзка с неправилно кредитиране на показанията на двамата разпитани по делото свидетели, доколкото съдът не намира, че са налице съществени противоречия в същите.

По отношение на възражението на ЧТ, че първостепенния съд е допуснал процесуално нарушение недопускайки събирането на допълнителни доказателства в хода на съдебното следствие, въззивния съдебен състав отново намира за неоснователно. В случая контролирания съд е положил всички необходими усилия за разкриването на обективната истина, като е приобщил всички относими към предмета на доказването писмени доказателства и доказателствени средства. Тук е момента да бъде отбелязано, че в съдебната фаза на процеса именно съдът е органът, който прави преценка кои доказателства са относими и необходими и като такива следва да бъдат допуснати и кои не. Настоящия съдебен състав намира, че СРС в тази насока е направил напълно правилна и законосъобразна преценка. Със същите мотиви съдът не споделя и възражението, че съдът е приел неотносими по делото доказателства.

Контролиращия съд не споделя и възражението направено във въззивната жалба, че мястото на което е паркирал Б. се явява част от частен двор, което не е било под контрола на СО. По делото са налице безспорни доказателства за това, че поради фактът, че теренът е бил свлачищен, от общината са били поставени бетонови колчета именно с цел възпрепятстване паркирането на автомобили на зелените площи. Безспорно доказано е и обстоятелството, че именно там паркирането е било платено, което също опровергава твърдението на ЧТ, че се касае за частен имот. В подкрепа на изложеното до тук се явяват писмата от „Център за градска мобилност“ и от Столична община.

Тук е момента съдът да изрази несъгласието си с мотивите на първоинстанционния съд, в частта им в която същия е приел, че към инкриминираната дата, бащата на ЧТ не е имал определен процент намалена работоспособност приемайки, че след 01.09.2011 г., до която дата е била валидността на експертно решение № 2264 от 16.09.2008 г. от ТЕЛК към V МБАЛ на лицето не е определян процент намалена работоспособност от ТЕЛК, в какъвто смисъл е и писмото от Председателя на ТЕЛК МБАЛ. В допълнението към въззивната жалба Б. е направил възражение, че контролирания съд се е произнесъл без да е съобразил разпоредбата на § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, съгласно която хората с трайни увреждания, на които намалената работоспособност е установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или са я навършили в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата си по правилника пожизнено, независимо от определения в експертното решение срок. Частния тъжител твърди, че на дата 15.01.2011 г. баща му е навършил пенсионна възраст. Действително Захари Б. е роден на *** г., като същият е навършил 65 години на дата 15.01.2011 г., към която все още не е бил изтекъл три годишния срок на цитираното по-горе експертно решение и същото е било валидно. В подкрепа на тези твърдения обаче не са предоставени необходимите документи, съответно справка от Националния осигурителен институт (НОИ), които да посочат точния момент, към който лицето е пенсионирано, доколкото възрастта за пенсиониране не е една и съща за всички граждани, като при някои професии и длъжности пенсионната възраст настъпва значително по-рано отколкото при други. Предвид изложеното до тук настоящия съдебен състав намира, че по делото не са налице необходимите доказателства, за да може да се определи дали в случая е налице втората хипотеза определена от законодателя в § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и експертното решение № 2264 от 16.09.2008 г. от ТЕЛК към V МБАЛ е придобило безсрочност и съответно е било валидно към инкриминираната дата.

Няма спор по делото, а и от доказателствата по него се установява безпротиворечиво и категорично, че именно подс. Г. е автор на процесните инкриминирани твърдения, обективирани в подадената лично от нея жалба до началника на ІІ РПУ на МВР при СДВР.

            Предвид всичко изложено до тук, първоинстанционният съд е направил принципно правилни крайни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната съдебна практика, досежно липсата на консумиран от подсъдимото лице състав на престъпна деятелност по повдигнатото й обвинение по чл. чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. С действията си подс.Г. не е осъществила признаците на клевета, както от обективна, така и от субективна страна.

            От обективна страна изпълнителното деяние на клеветата по основния й състав се осъществява чрез разгласяването на позорно обстоятелство за другиго или приписването му на престъпление. В конкретния случай подс.Г. е обвинена в това, че на 01.12.2015 г. в жалба до началника на 02 РУ-СДВР с вх.№226000-11984/01.12.2015 г., разгласила позорни обстоятелства за частния тъжител К.Б. чрез изразите: „...премахна колчетата, за да паркира автомобила си на зелени площи”, „получава незаконно доходи като придружител на баща си...”.

            За обективната съставомерност на клеветата, задължителен критерий е отправените от дееца изрази по своята същност да са позорни и като такива да са от естество да опетнят доброто име на оклеветения в обществото, да са в състояние да променят в негативен аспект обществената оценка, която общността дава за честта на лицето. В този смисъл настоящия съдебен състав не намира, че изразът „премахна колчетата, за да паркира автомобила си на зелени площи“ по своята същност е позорен и е от естество да промени в негативен план обществената оценка за личността на частния тъжител. Отделно по делото не беше доказана и неистинността на въпросното твърдение, доколкото макар и двамата разпитани свидетели да заявяват, че не са видели частния тъжител да ги премахва, те все пак са категорични в това, че именно той е паркирал автомобила си в оградените от колчетата зелени площи.

            По отношение на втория инкриминиран израз, а именно „получава незаконно доходи като придружител на баща си...” съдът намира същия за безспорно позорящ, разкривайки Б. като личност с ниски морални устои и склонен към измамни прояви и нечестност. От друга страна по категоричен начин по делото беше доказана и неистинността на това твърдение на подсъдимата чрез приобщеното по делото Удостоверение от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика, съгласно което ЧТ не е подпомаган на никакво законово основание до дата 27.10.2016 г.

            Независимо от това от субективна страна съставът на престъплението клевета е свързан с умишлено накърняване на достойнството на пострадалото лице. Следователно деецът трябва да съзнава, че довежда до знанието на трето лице неистински позорни за другиго обстоятелство. Съдът споделя изводите на СРС относно липсата на съставомерност на действията на подс. Г. от субективна страна, доколкото същата не е действала с намерение са разгласи такива неистински позорни обстоятелства. При клеветата е необходимо деецът да съзнава, че довежда до знанието на трето лице неистински позорни за другиго обстоятелства. В конкретния случай не са налице данни, които да обективират наличието на пряк или дори евентуален умисъл у Г. да разгласи позорни обстоятелства касаещи частния тъжител. Въззивния съд се солидализира с контролирания, че в случая подсъдимата не е имала за цел да разгласи позорящите клеветнически твърдения, нито е допускала настъпването на такъв престъпен резултат. След внимателно и задълбочено изследване в съвкупност на целия доказателствен материал и детайлен прочит на жалбата изпратена до съответната институция, настоящият въззивен състав не намира никакъв друг мотив за подаването ѝ от страна на подсъдимата, освен желанието й да сезира конкретните институции и да предизвика намесата им в нейния личен житейски казус. Видно от същата, подсъдимата е имала субективната увереност, че сезирайки полицейските органи, ще получи нужната намеса и проверка. Не може да се приеме, че в случая подсъдимата е имала за цел да обиди и/или наклевети тъжителя, като в този смисъл и това възражение съдът преценява за неоснователно.

            Правилно, на основание чл.190, ал.1 от НПК и предвид изхода на процесното наказателно производство първостепенния съд е осъдил частния тъжител К.Б. да заплати на подсъдимата Г. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстнационното производство в размер на 500 лв. На същото законово основание въззивният съд намира, че следва да бъде уважено искането на защитника на подсъдимата, като частния тъжител бъде осъден да заплати и разноските, направени от Г. за адвокатско възнаграждение в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция.

            При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето решение.

            Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 15.03.2017 г., по НЧХД  № 5428/2016 г. на СРС, НО, 121-ви състав.

            ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал.1 от НПК частния тъжител К.З.Б., ЕГН **********, да заплати на Л.Ц.Г. сумата от 300 лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                                            2.