№ 18279
гр. С., 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110110612 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, от Ф. Г. Б.
срещу „Б.Е.“ АД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 488,96 лева – главница, представляваща обезщетение за неточно
изпълнение по договор за въздушен превоз - закъснение на полет
№FB984/5.07.2023 г. от летище Б. до летище С., ведно със законна лихва от
06.11.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
61030/2023 г. по описа на СРС.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 15.05.2024
г., в законоустановения едномесечен срок, изтекъл на 17.06.2024 г., не е подал
отговор на искова молба. С възражението по чл. 414 от ГПК твърди
правоизключващо отговорността обстоятелство - лоши метеорологични условия.
С писмено изявление, наименовано "отговор на искова молба", подадено на
01.07.2024 г. по реда на чл. 62, ал. 2 от ГПК, ответникът оспорва иска по
основание, в т.ч. недоказаност на предпоставките за възникване на правото на
обезщетение.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът приема, че ангажираните писмени доказателства, неоспорени от
страните, доказват пълно и главно всички правнорелевантни факти за възникване
на правото на парично вземане за ищеца -наличието на валидно правоотношение
1
между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което има
качеството на пътник, съобразно приетия електронен билет, явяването на
регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за
извършване на превоза; както и неговото закъснение над три часа, за което
страните не спорят. Пътникът да има потвърдена резервация за полета, чието
разстояние е определено по реда на чл. 7, пар. 4 от Регламента е до 1500 км;
размер на иска, установен в нормативния акт. Ответникът не доказва
обстоятелства по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 -
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Действително,
въздушният превозвач е освободен от плащането на обезщетение в случай на
отмяна или закъснение при пристигане, ако може да докаже, че отмяната или
закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Следва да се
отчете, че „извънредни обстоятелства“, които не е могло да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички разумни мерки, както и в случай на настъпване на
такова обстоятелство, че е взел съобразени с положението мерки, като е
използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с
които е разполагал, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо
закъснение на съответния полет, като обаче не може от него да се изискват
жертви, непоносими с оглед на капацитета на предприятието му към
релевантния момент (вж. решение от 4 април 2019 г., Germanwings, C‑501/17, т.
19). Това са събитията, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се
намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни.
Лошите метрологични условия, в т.ч. удар от мълния, съдът счита, че не е
обстоятелство извън ефективния контрол на превозвача поради своето естество
или произход. При упражняване на дейността си, с оглед специфичните условия,
при които се осъществява транспортът, въздушните превозвачи обичайно се
сблъскват с различни метеорологични проблеми, които се проявяват при
изпълнение на планирани полети. Ответникът не твърди и не доказва плащане
на предявеното парично вземане до края на съдебно дирене. Предвид това искът
за главница подлежи на уважение по основание и в предявения размер.
Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- по арг.
от чл. 422, ал.1 от ГПК, поради което следва да бъде пресъдена.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в
рамките на заповедното производство, за което компетентен да се произнесе е
исковия съд. Ответникът навежда възражение за прекомерност за платеното за
правна помощ от насрещната страна по съображения, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Ищецът претендира съдебни разноски, както
следва по 25,00 лв. –държавна такса и 400,00 лв.- адвокатско възнаграждение за
заповедно и исково производство. Съдът, като взе предвид защитавания
материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било необходимо
да бъдат извършени от адвоката, с оглед фактическата и правна сложност, като
се отчете, че изготвянето на искова молба не се отличава с фактическа сложност,
доколкото кореспондира по съдържание със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, приема, че възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
ответника за основателно. Необходима и разумна разноска за правна помощ е
сумата 300,00 лв. или за двете производства общо 600 лв. Следва да се отчете, че
2
в срока по чл. 414а от ГПК ответникът не е платил сумите по заповедта, а е
заявил възражение по чл. 414 от ГПК за тяхната недължимост, което се оказва
неоснователно. Ответникът е предупреден за евентуалните неблагоприятни
правните последици, съгласно указанията на съда, обективирани в заповедта за
изпълнение, че при неоснователно възражение може да понесе разноски в по-
висок размер от посочения в заповедта. Ето защо в полза на ищеца следва да се
пресъди сумата общо 650 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ф. Г. Б., с
ЕГН:**********, с адрес: *********, срещу „Б.Е.“ АД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: *************, иск с правно основание чл. 7,
пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че
„Б.Е.“ АД, с ЕИК:*********, дължи на Ф. Г. Б., с ЕГН:**********, сумата 488,96
лева – главница, представляваща обезщетение за неточно изпълнение по договор
за въздушен превоз - закъснение на полет №FB984/5.07.2023 г. от летище Б. до
летище С., ведно със законна лихва от 06.11.2023 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 61030/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: *************, да заплати на Ф. Г. Б., с ЕГН:**********, с адрес:
*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 650,00 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело №61030/2023 г. и гр. дело № 10612/2024 г., и двете по
описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3