№ 1525
гр. Варна, 06.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110105762 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Панайот Волов” № 29, етаж 3 срещу Х. В. А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес **** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 400лева, представляваща
платена от „Файненшъл България“ ЕООД главница по договор за паричен заем №
4000786/10.12.2020г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, обезпечен
чрез договор за предоставяне на поръчителство № 4000786/10.12.2020г. сключен между
длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени от
„Файненшъл България“ ЕООД на заявителя с рамков договор за покупко- продажба на
вземания от 02.03.2020г. и Приложение № 1 към него от 02.08.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 01.02.2022г. до
окончателното изплащане на задължението; 26,72лева- платена от „Файненшъл България“
ЕООД договорна лихва за периода 17.12.2020г. до 01.04.2021г.; 37лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.12.2020г. до 21.01.2022г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 560/02.02.2022г. по ч.гр.д. №
1127/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
10.12.2020г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника, при спазване изискванията на
ЗПК, е сключен договор за паричен заем № 4000786. По силата на договора, на ответника е
отпуснат паричен заем в размер на 400лева. С подписването му, ответникът е удостоверил
получаването на сумата и е поел задължение да върне на заемодателя сума в общ размер от
426,72лева, представляваща чистата стойност на заема и договорна лихва. В чл.2, т.6 от
договора е уговорено, че размерът на дължимата договорна лихва е изчислена при фиксиран
лихвен процент от 40%. Връщането на заема е следвало да стане на 16равни седмични
вноски в размер на 26,67лева всяка, първата с падеж 17.12.2020г. и последната с падеж
01.04.2021г. По договора се сочи, че ищецът не е извършвал плащания. Ето защо, считано от
падежната дата на първата неплатена погасителна вноска и на основание чл. 8 от договора
същият дължи обезщетение за забава върху непогасената главница. Претенцията за забава е
1
начислявана в периода от 18.12.2020г. до 21.01.2022г.вкл. в размер на законната лихва.
На 10.12.2020г., наред със сключване договора за заем, ответникът е сключил и
договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД. По него
ответникът е възложил на „Файненшъл България“ ЕООД да сключи с кредитора му „Изи
Асет Мениджмънт” АД договор за предоставяне на поръчителство, по който да отговаря
солидарно с ответника за изпълнение задълженията по договора за заем. Влизането в сила
на договора за предоставяне на поръчителство се сочи, че е било уговорено под условие-
неизпълнение задължението на ответника по договора за заем да предостави на кредитора
си обезпечение- поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Предвид
неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заем, на 02.08.2021г.
заемодателят „Изи Асет Мениджмънт” АД е отправил искане за изпълнение на
задължението от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД. На същата дата поръчителят е
погасил задължението на ответника чрез плащане, с което е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор.
На 02.08.2021г. по силата на приложение № 1 към рамков договор за цесия от
02.03.2020г., ищецът придобил вземането по договора, с всичките му привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Искът се оспорва
като неоснователен. Оспорва наличието на валидна облигационна връзка по твърдяното
кредитно правоотношение. Оспорва да е получавал сумата по договора за кредит. Оспорва
да е бил уведомяван за извършената цесия. Оспорва договора за цесия като нищожен,
евентуално възразява да е влязъл в сила. Възразява и срещу предсрочната изискуемост на
вземането.
Прави възражения за нищожност на договора за заем и на този на предоставяне на
поръчителство. Счита, че уговарянето с договора на ГЛП от 40% е в нарушение на добрите
нрави, доколкото се създава неравноправие между правата и задълженията на потребителя,
и доставчика на финансовата услуга в разрез с изискванията за добросъвестност, поради
което и клаузата е нищожна. Предвид възмездността на договора за потребителски кредит,
нищожността на тази клауза твърди, че влече недействителност и на цялата сделка. Счита,
че действително приложеният ГПР не е този посочен в договора от 49,26%, която
заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал.1, т.1 ЗЗП, обуславя неравноправност
на клаузата на ГПР и нищожност на сделката поради липсата на задължителен реквизит по
чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Счита, че уговореното възнаграждение за дружеството поръчител
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР.
Невключването му при формиране на ГПР се твърди да е в нарушение на чл. 19, ал.1 и ал. 2
ЗПК, водещо и до несъответствие на вписания и действително прилаган ГПР от кредитора.
По този начин, потребителят е бил лишен и от възможността да вземе информирано
решение съобразно финансовите си нужди и възможности, дали да сключи договора или не.
По отношение договора за предоставяне на поръчителство излага съображения за
нищожност поради нарушаване на добрите нрави, предвид уговарянето на възнаграждение
дължимо в полза на поръчителя. Твърди поставянето на такова изискване да противоречи на
целите на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК по осигуряване защита интересите на
потребителите, в контекста на изискването преди отпускане на кредит, кредиторът да
направи оценка на платежоспособността на заемополучателя с оглед предпазване
кредитополучателя от наплатежоспособност и свръхзадлъжнялост. С подобна уговорка се
твърди, че се постига прехвърляне риска от неизпълнение задължението на кредитора по
предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху последния, и води до
увеличаване размера на задължението му. Това обуславяло нейната неравноправност по см.
на чл. 143 ЗЗП. Отделно от това, предвид че заемодателят и поръчителят са свързани лица,
2
доколкото едноличен собственик на капитала на поръчителя е заемодателят, то с тази
уговорка се целяло в нарушение принципите на добросъвестността получаване от
заемодателя на допълнително възнаграждение.
На следващо място, се прави възражение за унищожаемост на договорите, доколкото
към датата на сключването им, ответникът е страдал от психично заболяване „параноидна
шизофрения“ и е бил в трайна неспособност да разбира или ръководи действията си. Твърди,
че е бил многократно настаняван на лечение в психиатрично заведение, вкл. и по реда на ЗЗ.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът чрез процесуален представител с писмено становище поддържа отговора.
По същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника
задължение по сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за паричен
заем № 4000786/10.12.2020г., обезпечен с договор за поръчителство сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл България“ ЕООД, вземанията по който са
прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД на заявителя с рамков договор за покупко-
продажба на вземания от 02.03.2020г. и Приложение № 1 към него от 02.08.2021г. Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по
ч.гр.д. № 1127/2022г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, срещу която ответникът надлежно е възразил.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 1127/2022г. по описа на ВРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.
422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор
за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и
момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне
на вземането; валиден договор за паричен заем № 4000786 от 10.12.2020г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт” АД, по който на ответника е предоставена сума пари и нейния размер;
валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство от 10.12.2020г. между
„Файненшъл България“ ЕООД и ответника и валиден договор за поръчителство сключен
между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД; изпълнение
задълженията на ответника по договора от поръчителя; дължимост на възнаградителна и
мораторна лихва и техния размер; изпълнение на задълженията, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне
на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи
на кредиторите и обичайна печалба. В тежест на ответника е провеждане доказване на
наведените от него положителни правоизключващи и правоунищожаващи възражения по
исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност, че
договорът за кредит и предоставяне на поръчителство са сключени при сочения порок на
3
волята.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от 02.03.2020г.,
„Файненшъл България“ ЕООД , като цедент прехвърля на цесионера „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД /правоприемник, на което е ищецът/ свои вземания към
длъжници, описани в приложение № 1 към договора, включващо и това към Х. А., вписано
под № 1953. Вземането е достатъчно индивидуализирано, като е посочен договорът с негови
номер, дата на сключване, размер на дължимото по него към датата на цесията, в т.ч.
главница, лихва за забава, договорна лихва, възнаграждение по договор за поръчителство. За
да премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде
постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С
постигането му цесионерът става носител на вземането. Цесията е потвърдена от цедента. С
изрично пълномощно, цедентът е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника
за прехвърляне на вземането. Към исковата молба /л.27/ е приложено изрично уведомление
до длъжника за така извършената цесия. Съобразно константната съдебна практика
уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то е част от приложенията към
исковата молба и съответно е получено от ответника при размяната на книжа по реда на чл.
131 ГПК, както е станало в случая. Въпросът за уведомяването би бил релевантен в случай,
че по делото имаше твърдения, респ. данни за извършвани от ответника плащания към
кредитодателя, предхождащи уведомяването му за извършената цесия, каквито изначално
липсват. Неоснователни са и възраженията срещу действителността на договора за цесия.
Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане и право стига да са
прехвърлими, включително бъдещи, неизискуеми и спорни вземания, както и такива,
погасени по давност по силата на свободата на договаряне, за което забрана в чл. 99 ЗЗД
няма. Договорът за цесия може да е и както възмезден, така и безвъзмезден. Подобни
възражения по съдържанието и предмета на договора за цесия принципно принадлежат
изключително на цедента.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия,
който е произвел своето действие и съответно обуславя и активната материално правна
легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и
частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното.
На 10.12.2020г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника е бил сключен
договор за заем, по силата на който на последния е предоставена в заем сумата от 400лева
/чл. 2/. Усвояването й е посочено, че се извършва в брой, като с подписа си ответникът е
удостоверил получаване й /чл.3/. Съобразно уговореното, връщането на заема е следвало да
стане на 16 броя седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 26,67лева. В чл.
2, т.5 са изрично посочени падежните дати на всяка от вноските. Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент от 40% и ГПР 49,26% /чл. 2, т.6 и т.8/. Съгласно чл. 8, при забава на
една или повече погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки ден забава.
На същата дата- 10.12.2020г. е бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство между „Файненшъл България“ АД и ответника, по силата на който
ответникът е възложил на „Файненшъл България“ АД сключването на договор за
поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговоря солидарно с
ответника за изпълнение на всичките му задължения по сключения с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД договор за паричен заем.
С рамков договор от 10.07.2019г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Файненшъл България“ АД, последното дружество като поръчител е поело задължение да
4
отговоря солидарно с потребители посочени в приложение № 1 към договора за изпълнение
на техните задължения по сключени договори за паричен заем и за всички последици от
тяхното неизпълнение. С изрично потвърждение от „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
удостоверено, че въз основа на така сключения рамков договор поръчителят се е задължил
да отговаря за изпълнението на задължението на ответника по процесния договор за
паричен заем.
За установяване твърденията по усвояване на заетата сума и размера на
задълженията по договора, по делото бяха ангажирани специални знания на в.лице в
областта на счетоводството. От заключението на в.л. С. по приетата съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че: Отпуснатият заем от 400лева е усвоен в брой. Няма данни за
извършвани плащания по договора от датата на сключването му до датата на изготвяне на
заключението. Дължимата главница е в размер на 400лева. Дължимата договорна лихва за
процесния период- 17.12.2020г. до 01.04.2021г. е 23,64лева и същата е начисляване при
уговорения ГЛП от 40%. Дължимата лихва за забава в размер на законната лихва за периода
18.12.2020г. до 21.01.2022г. е 37,89лева. Прилаганият по договора ГПР е 49,26%.
Ответникът е оспорил действителността на така сключения договор като е твърдял
неговата унищожаемост, доколкото към датата на сключването му ответникът е бил в
трайна неспособност да разбира и ръководи действията си.
За установяване на тези си твърдения за порок във волята към датата на сключване на
процесния договор за паричен заем, той е ангажирал писмени доказателства. Допуснатите
му до събиране гласни доказателства и съдебно психиатрична експертиза са били заличени,
доколкото ответникът не е водил допуснатия му до разпит свидетел, нито е осигурил
явяването си пред в.л. за изготвяне на заключението. Изрично в.л. е заявило, че е в
невъзможност да изготви заключението си само на база писмени документи.
Установява се от писмените доказателства /епикризи от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД,
Психиатрично отделение/, че в периода 08.03-28.03.2016г. ответникът за пръв път е бил
настанен за лечение в Клиниката с приемна диагноза „ психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на други стимуланти /вкл. кофеин/, синдром на
зависимост и изписан с окончателна диагноза „остро полиморфно- психотично разстройство
с шизофренни симптоми“. Втората му хоспитализация е за периода 19.09-06.11.2019г.,
когато е изписан с окончателна диагноза „параноидна шизофрения“. Следва нова
хоспитализация в периода 07.11- 01.12.2019г., когато е изписан по молба на родителите, с
подобрение след проведено лечение и изписано продължаващо такова. В периода
04.12.2019г.- 13.01.2020г. е бил хоспитализиран за пореден път във връзка с решение на
ВРС. Отбелязано е, че се изписва с подобрение, след провеждано медикаментозно лечение.
В периода 07- 31.05.2021г. ответникът е бил хоспитализиран за пети път и изписан с
подобрение, след проведено медикаментозно лечение. Последната хоспитализация е в
периода 01-03.06.2021г., отново изписан с подобрение след проведено медикаментозно
лечение, с препоръки за неговото продължаване.
Съгласно разрешението дадено в ТР № 5/30.05.2020г. на ОСГТК на ВКС унищожаем
е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние
на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си. Съгласно мотивите на
същото случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД обхващат хипотези на невъзможност да се разбират или
да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми,
когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение, което
състояние трябва да е било налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият
факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено
при разстроено съзнание, без значение неговата продължителност. Невъзможността на
лицето да разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини,
както временни - алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така
5
и трайни. В законовата разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според
вида и степента, в която те засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради
това, на основание чл.31, ал.1 ЗЗД са унищожаеми договорите, сключени от дееспособни
лица в състояние на трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си и
когато тяхното състояние обективно е обуславяло поставянето им под запрещение, като се
има предвид, че правните последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще.
Съобразно ангажираните по делото писмени доказателства, съдът е в невъзможност
да обоснове категоричен извод, че към датата на сключване на процесните договори за
паричен заем и предоставяне на поръчителство- 10.12.2020г. ответникът е бил в състояние
на трайна невъзможност да разбира или ръководи действията си. За извеждането на такъв
извод, съдът не разполага със специални знания, а и самото в.л. е заявило, че на база само
писмени документи не би могло да отговори обосновано на поставената му задача. От
ангажираните доказателства единствено категоричното е, че от 06.11.2019г. ответникът е с
поставена диагноза „параноидна шозофрения“, както и че същият е бил настаняван в
Психиатрична клиника за лечение и овладяване на състоянието му общо шест пъти, всеки
път изписван с подобрение в състоянието и препоръки за продължаване на назначеното му
медикаментозно лечение. Ето защо, съдът следва да приеме, че това правозащитно
възражение е останало недоказано.
Предвид горното следва, че действително между Изи Асет мениджмънт АД и
ответника е била налична облигационна връзка по процесния договор за потребителски
кредит, възникнала при липса на порок на волята. Удостовереното в чл. 3 говори, че
кредиторът е изпълнил задължението си и е предоставил в собственост на ответника
отпусната в заем сума.
В договора е обективиран и изготвен погасителен план със седмична вноска от
26,67лева, първа падежна дата- 17.12.2020г. и последна- 01.04.2021г. Т.е към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, вземането е в цялост падежирало и въпросът с
предсрочната му изискуемост изобщо не стои.
На следващо място, ответникът е възразил срещу действителността на договора като
сключен в противоречие с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, чл. 12, ал.1 ЗПК, за което съдът
следи и служебно.
Възраженията на ответника за недействителност на договора за паричен заем, съдът
приема за неоснователни. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 ЗПК е
договорът да съдържа информация относно общия размер на кредита, условията за
усвояване и издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, ГПР
и общо дължимата сума по кредита. В съответствие с уредбата на чл. 11 ЗПК договорът
съдържа ясна информация за броя и размера на погасителните вноски, за годишния процент
на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане
на заемателя в просрочие, информация за правото на отказ от договора. Така, че
императивните разпоредби на закона очевидно са били спазени.
Експертното заключение опровергава и възраженията, че заемодателят е прилагал
различен от уговорения в договора за заем размер на ГПР.
Възраженията на ответника за недействителност на договора за предоставяне на
поръчителство, съдът приема за ирелевантни към спора, доколкото в предмет на
претенцията не са включени вземания произтичащи от него, а единствено такива по
договора за паричен заем.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че дължимото се по възнаграждение
6
на доверителя по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъдат включени във
формулата на ГПР. Съгласно пар. 1, т.1 ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“
Според чл. 4 от договора за кредит длъжникът се е задължил да предостави на
кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД обезпечение чрез поръчителство на две физически
лица, банкова гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в тридневен срок
от сключване на договора. В изпълнение на това задължение, в деня на сключване на
договора за заем, потребителят е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД /одобрено от
кредитора лице/ договор за поръчителство, който съгласно чл. 2 влиза в действие, при
неизпълнение задължението на заемателя по чл. 4 от договора. Страните не са спорили, а и
от служебно извършената справка от Търговския регистър, е видно че едноличен собственик
на капитала на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Въпреки тази свързаност, договорът за предоставяне на поръчителство е отделно,
самостоятелно правоотношение възникнало на база договаряне между „Файненшъл
България“ ЕООД и ответника. По него „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение да
отговоря солидарно с ответника за изпълнение на всичките му задължения по сключения с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем. Поетото насрещно задължение на
ответника по него за заплащане на възнаграждение подлежи на самостоятелна преценка за
действителност. Поради тази причина няма основание уговореното с него възнаграждение
на довереника да се разглежда като разход за кредитополучателя, пряко свързан с договора
за кредит, а от там няма основание и за включването му в общите разходи по кредита по см.
на чл. 19, ал.1 ЗПК. В заключение, възражението за недействителност на договора на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК е неоснователно.
Налице е валиден договор за поръчителство сключен между кредитора „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, цесионер на ищеца. Поради
неизпълнение задълженията на кредитополучателя, в съответствие с уговореното в договора
за поръчителство между Изи Асет Мениджънт АД и цесионера на ищеца /чл.6/, кредиторът
е изискал и поръчителят на 03.08.2021г. е погасил задължение по договора в размер на
сумата от общо 505,98лева, което е в рамките на заявеното. Съгласно чл. 143 ЗЗД
поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
Установената съдебна практика приема, че доколкото с договора за поръчителство,
поръчителят отговаря за чужд дълг, ако плати на кредитора има регрес срещу длъжника, за
онова което е платил. Предявявайки вземането си срещу поръчителя, последният следва да
уведоми длъжника, за да узнае неговите възражения и за да избегне риска да плати
недължимо или нещо в повече от дължимото. Неуведомяването на длъжника от поръчителя
води до запазване правата на длъжника спрямо кредитора и той ще може успешно да ги
противопостави на платилия поръчител. В случая, подобни възражения не са въведени от
ответника. След като е изпълнил чуждия дълг, „Файненшъл България“ ЕООД е встъпил в
7
правата на кредитора, поради което и като носител на вземането валидно се е разпоредил с
него в полза на ищеца.
От заключението на в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза се установи,
че няма данни за извършвани плащания по договора, поради което и задължението по него
за главница е в размер на 400лева. Липсват твърдения, съотв. доказателства претендираната
сума за главница да е била върната на кредитодателя, което обосновава извод за нейната
дължимост.
Ответникът дължи и договорна лихва на чл. 6, чийто размер предвид неоспореното
заключение на в.л. следва да се приеме, че е 23,64лева дължима за периода от 17.12.2020г. до
01.04.2021г., т.е за целия срок на договора. Разпоредбата от договора уговаряща начисляване
на възнаградителна лихва, е действителна. Възнаградителната лихва представлява
възнаграждение за ползваните пари, уговаряването й е допустимо в ЗПК и е включено в
общия разход по кредита на потребителя. Факт е, че липсват императивни норми
регламентиращи максималния размер на възнаградителната лихва към момента на
сключване на договора. Доколкото обаче се касае за потребителски договор, то
прокламираната в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне търпи ограничение ползвайки се от
защитата на специалните закони- ЗЗП и ЗПК и това са „добрите нрави“. Накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице именно тогава, когато се
нарушава правен принцип, какъвто е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения. Целта на спазването му, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Затова и максималният размер на лихвата, било възнаградителна, било за забава, е
ограничен. Обратното би означавало икономически по- слаби участници в оборота да бъдат
третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект да се
използва за облагодетелстване на друг. В този смисъл, по договорите за заем обичайната
минимална цена за ползване на заетите средства е законната лихва, т.е 10% годишно.
Същата се дължи за срока на действие на договора, т.е за въведения период от 17.12.2020г.
/падеж на първата седмична вноска /до 01.04.2021г. /падеж на последната погасителна
вноска/. Уговореният размер на възнаградителната лихва от 40% и годишен размер на
разходите 49,26% не противоречат на закона и добрите нрави, защото не надхвърлят
нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил
свои парични средства за ползване от потребителя, вкл. и адекватния размер на всички
останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи
предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от
кредитополучателя. Уговореният ГПР от 49,26% е на границата на приетия като допустим
от закона чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не го надвишава. Размерът на възнаградителна лихва
представлява елемент от формулата при образуване на годишния процент на разходите по
кредита, за който ГПР в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е фиксиран лимит, който не може да бъде
надхвърлян, а именно пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС № 100/29.05.2012г. В ал. 5 на чл. 19 ЗПК изрично се
обявяват за нищожни клаузи в договора, в които са уговорени задължения в размери
надвишаващи лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тъй като обаче сборът на договорната лихва,
ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на
ГПР, то с определянето на лихвения процент от 40% не може да се приеме, че
кредитодателят е целял да се обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя. При
потребителски заем за сума от 400лева, с кратък срок на ползване - 4 месеца, уговарянето на
възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер от 40% е обяснимо с разходите, които
прави заемодателят, както и с риска, който носи, а също и с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Следва да се отчете и обстоятелството, че се касае за
необезпечено вземане, с единствен длъжник по него. Затова, не е налице някоя от
8
хипотезите на чл.143, ал.1, т.1-19 ЗЗП и клаузата, с която е уговорена дължимостта й не е
неравноправна и поради това не е и нищожна.
Доколкото съдът прие, че ответникът е в неизпълнение на задълженията си по
договора, то същият е изпаднал в забава и на основание чл. 8 дължи обезщетение за това в
размер на законната лихва. То се заявява за период следващ падежната дата на първата
неплатена погасителна вноска 18.12.2020г. до 21.01.2022г., т.е дата предхождаща подаване
на заявлението. Съобразно заключението на в.л. тя е в размер на 37,98лева, поради което
при спазване принципа на диспозитивното начало, претенцията следва да се уважи в пълния
заявен размер от 37лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива в настоящото производство са в размер 133,17лева допълнителна ДТ,
200лева депозит за вещо лице и юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева. Или общо разноските са в
размер на 433,17лева, от които съобразно уважената на претенцията следва да се присъдят
430,29лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Те са в размер на
50,48лева за платена ДТ и юк. възнаграждение, съразмерно уважената част на заявлението.
Съразмерно уважената сега част на претенцията следва да се присъдят такива в размер на
50,14лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се дължат разноски съразмерно
отхвърлената част на претенциите. Сторените разноски, за които е представен списък по чл.
80 ГПК са- 5лева за съд.удостоверение, 2,70лева за издаване копия от епикризи, 400лева адв.
възнаграждение по договор от 23.08.2022г. и 350лева депозит за в.л. Последният не следва
да бъде съобразяван при разпределяне на разноските, тъй като е останал неусвоен и подлежи
на връщане по молба на страната. Направено е възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение, което е неоснователно предвид договоряването му в минималния размер
по чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
Съразмерно отхвърлената част на иска, от общо сторените разноски в размер на 407,70лева,
на ответника следва да се присъдят такива от 2,71лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3 съществува
вземане срещу ответника Х. В. А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **** за
сумите, както следва: 400лева, представляваща платена от „Файненшъл България“ ЕООД
главница по договор за паричен заем № 4000786/10.12.2020г., сключен между длъжника и
„Изи Асет Мениджмънт” АД, обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство №
4000786/10.12.2020г. сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, вземанията
по който са прехвърлени от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД на заявителя с
рамков договор за покупко- продажба на вземания от 02.03.2020г. и Приложение № 1 към
него от 02.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 01.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението;
23,64лева- платена от „Файненшъл България“ ЕООД договорна лихва за периода
17.12.2020г. до 01.04.2021г.; 37лева, представляваща обезщетение за забава върху
9
главницата за периода от 18.12.2020г. до 21.01.2022г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 560/02.02.2022г. по ч.гр.д. № 1127/2022г. по описа на ВРС,
като отхвърля претенцията за възнаградителна лихва за разликата над присъдената сума от
23,64лева до пълния заявен размер от 26,72лева, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА Х. В. А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **** да заплати
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3 сумата от 430,29лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция
съразмерно уважената частна исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Х. В. А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **** да заплати
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3 сумата от 50,14лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 1127/2022г. по описа на ВРС,
съдебно- деловодни разноски, съразмерно уважената част на исковете, на основание чл.78,
ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3 да
заплати на Х. В. А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **** сумата от 2,71лева,
представляваща направени в производството съразмерно отхвърлената част на исковете
съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10