Р Е Ш Е Н
И Е
№………./ .07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и трети юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1327 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. II ГПК, образувано
по подадена Жалба вх.№ 4619/04.04.2019 г. от
М.Я.Х.-Й., ЕГН **********,***, в качеството и́ на длъжник по изп.д.№ 20168070400191, срещу
Постановление от 27.03.2019 г. на
ЧСИ № 807 Надежда Денчева, с което е отказано прекратяването на изпълнителното
дело.
Жалбоподателката твърди, че изпълнителното
дело трябва да се прекрати, защото липсва изпълнителен титул и защото е
удовлетворила кредитора след публична продан на недвижим имот, както и защото
движимите имущества не са нейна собственост. Сочи още, че вземанията на
държавата са погасени по давност.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят Община Варна не изразява становище по жалбата.
В писмените си мотиви ЧСИ Надежда Денчева е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност жалбата.
Постъпилата жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл. 436 ГПК – подадена е в срок от надлежна страна, срещу акт
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Представени
са доказателства за платена държавна такса.
Настоящият състав, след като обсъди данните по
изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на молба на Община Варна от 15.04.2016 г. на основание Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-608-1/09.06.2015 г.,
в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на Община
Варна срещу М.Я.Х.-Й. за парични вземания за данък върху недвижими имоти, данък
върху превозни средства и такси за битови отпадъци в общ размер на задължението
от 4 130,18 лв.
От Удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки вх.№ 3496/25.04.2016 г. се установява, че към
тази дата длъжницата има и публични задължения към НАП в размер на 4 061,63 лв.
От представените от длъжницата в хода на
изпълнителното дело Постановление на Окръжна прокуратура-Варна от 30.12.2016 г.
и Протокол за извършено разпределение от 20.10.2017 г. по изп.д.№
2013713040088 по описа на ЧСИ № 713 Люба Тодорова се установява, че
прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство за престъпление по
чл. 206 НК във връзка с обсебване на движими вещи и че на Община Варна е
разпределена сумата от 1 294,57 лв., която е била дължима за данъци върху
недвижими имоти.
От извършена по изпълнителното дело справка за
задълженията на длъжницата към Община Варна се установява, че към 26.03.2019 г.
същата не дължи суми за данък върху недвижими имоти, но дължи данък върху
превозни средства и такси за битови отпадъци общо в размер на 4 142,38 лв.
От Удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки се установява, че към 27.03.2019 г. длъжницата
има задължения към НАП в размер на 3 390,42 лв.
В разпоредбата на чл. 433 ГПК лимитативно са
изброени хипотезите, при които изпълнителното производство се прекратява или
приключва. В конкретния случай не е налице нито една от тях, поради което
постановения от съдебния изпълнител отказ да извърши тези действия е законосъобразен.
Действително от доказателствата по
изпълнителното дело се установява, че длъжницата е погасила задълженията си за
данъци върху недвижимите си имоти, но липсват данни, от които да се направи
извод, че е погасила останалите си задължения за данъци върху превозни
средства, такси за битови отпадъци и публичните си задължения към НАП. Точно
обратното се установява от извършените справки и представените удостоверения.
По отношение на твърдението, че изпълнителното
дело е образувано при липса изпълнителен титул, то същото е невярно, доколкото
изпълнителното дело е образувано въз основа на акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, който е изпълнителен титул по смисъла на чл.
165 ДОПК, която разпоредба постановява, че събирането на държавните и
общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган,
освен ако в закон е установено друго. В чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ е предвидено,
че частният съдебен изпълнител може да събира публични вземания по възлагане на
държавата и/или от органи, компетентни да установяват публични вземания,
какъвто орган е и Общината. В този смисъл не е необходимо провеждането на
заповедно производство или издаването на изпълнителен лист за тези вземания, а
изпълнителното производство се образува въз основа на самия акт за установяване
на задължения.
От мотивите на представеното Постановление на
Окръжна прокуратура-Варна от 30.12.2016 г. не може да се направи извод, че
длъжницата не е собственик на моторни превозни средства и/или че не дължи
данъци за тях. Ако същата твърди, че вече не е носител на правото на
собственост върху тези вещи, то следва да инициира съответната процедура по
заличаването и́ от регистрите занапред и да представи доказателства за
този факт, но това не я освобождава от задължението да заплати дължимия данък
за предходни години.
От доказателствата по делото не се установи и
погасяването на публичните задължения към държавата по давност. Този твърдение
се опровергава от представеното Удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки, според което към 27.03.2019 г. длъжницата има
задължения към НАП в размер на 3 390,42 лв. Дори за тези вземания да е изтекла
предвидената в закона давност, то съдебният изпълнител не е компетентен да я
съобрази, а следва задълженото лице да инициира процедура пред органа по
приходите чрез отправяне на съответното искане за погасяване на вземанията по
давност. Едва след отразяването на това обстоятелство в регистрите на НАП,
съдебният изпълнител може да го съобрази. Съдът в производството по чл. 435 ГПК
няма правомощия да прави проверка дали тези задължения съществуват, а само
преценява дали извършените изпълнителни действия са законосъобразни.
Предвид всички изложени съображения жалбата се
явява изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх.№ 4619/04.04.2019 г. от
М.Я.Х.-Й., ЕГН **********,***, в качеството и́ на длъжник по изп.д.№ 20168070400191, срещу
Постановление от 27.03.2019 г. на
ЧСИ № 807 Надежда Денчева, с което е отказано прекратяването на изпълнителното
дело, на основание чл. чл. 435, ал. 2,
т. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.
437, ал. 4, in fine ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл.
235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.