Р Е Ш Е Н И Е
№1246/28.6.2023г.
Град Пловдив, 28.06.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 799 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на Т.Д.С. *** срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието по заявление №
ПО-02-15 от 16.05.2022 г. за закупуване на прилежащи площи към сграда с
идентификатор ****от бившия стопански двор на с. Манолско Конаре, община
Марица, област Пловдив, УПИ ****с площ 935 кв.м, и за издаване на заповед по
реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ.
Според жалбоподателя оспореният
отказ е незаконосъобразен поради съществено нарушение на
административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни
разпоредби. Моли се за неговата отмяна и за присъждане на разноските по
делото.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана по съображения, изложени в молбата от 12.06.2023 г.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси са
засегнати неблагоприятно от отказа, с който се отказва признаване на право, и в
срока по чл.149, ал.2 АПК с оглед датата на подаване на заявлението, във връзка
с което министърът на земеделието е следвало да се произнесе в едномесечен срок.
Жалбата е срещу отказ, който по общото правило на чл.145 АПК подлежи на
оспорване пред съд по отношение на неговата законосъобразност. Всичко изложено
налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е
основателна поради следните съображения:
От представената
административна преписка се установява, че със заявление № ПО-02-15
от 16.05.2022 г., подадено до министъра на земеделието, храните и горите чрез Областна
дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) Пловдив, жалбоподателят в качеството на собственик
на сграда с идентификатор ****(нот. акт № 48, том 54, дело № ****/2021 г. и
нот. акт № 49, том 54, дело № ****/2021 г. на Службата по вписванията Пловдив –
л.31-36) е направил искане да закупи прилежащите части към сградата, обособени
в УПИ ****с площ 935 кв.м.
Към заявлението са
приложени освен цитираните нотариални актове, с които жалбоподателят се
легитимира като собственик, договор от 08.06.1994 г. (л.41) и протокол за
предаване и приемане (л.42), с който договор ТКЗС Манолско Конаре в ликвидация
продава на Тотьо Костадинов, праводател на жалбоподателя, обор-птичарник, вещ №
243 от имуществото на ТКЗС, въз основа на търг с явно наддаване, проведен на
основание чл.43, ал.8 ППЗСПЗЗ. Т.е., установява се по безспорен начин, че
праводателят на жалбоподателя е придобил собствеността върху процесната сграда
от имуществото на организация по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, следователно самият
жалбоподател също се явява собственик на сграда от имуществото на организация
по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ. А от представените удостоверение за идентичност на сгради
(л.39) и удостоверение от 03.11.2020 г. на община Марица (л.40) се установява, че
закупеният обор-птичарник съответства на сграда с идентификатор ****по
КККР на с. Манолско Конаре, одобрена със заповед № РД-18-62 от 19.10.2007 г. на
изпълнителния директор на АГКК, т.е., сградата съществува и не е съборена.
Процесният поземлен
имот с идентификатор ****е актуван като частна държавна собственост с акт №
7531 от 28.09.2011 г. (л.33) на областния управител на област Пловдив, вписан
22980 на 05.10.2011 г., № 191, том 68 на Службата по вписванията Пловдив.
Няма данни по
преписката кога заявлението на жалбоподателя е изпратено в Министерството на
земеделието за процедиране по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ и чл.45а ППЗСПЗЗ. Но съгласно чл.58,
ал.2 АПК, когато производството е образувано в един орган и той следва да
направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ
възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение.
Т.е., въведената законова презумпция замества сезирането на министъра от страна
на ОДЗ Пловдив и се счита, че той е бил надлежно сезиран да се произнесе по
заявлението на жалбоподателя.
При тези факти съдът
намира, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
Съгласно чл.27, ал.6
ЗСПЗЗ лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от
имуществото на организациите по § 12 от преходните и
заключителните разпоредби, могат да придобият застроените и прилежащите площи без
провеждане на търг.
Събраните по делото
доказателства безспорно сочат, че жалбоподателят е собственик на сграда от
имуществото на бившето ТКЗС Манолско Конаре, следователно е налице хипотезата
на чл.27, ал.6 ЗСПП и той има право да придобие прилежащите към сградата площи
без търг. Липсата на действия по приключване на започналата по инициатива на
правоимащото лице процедура по закупуване на прилежащите площи и липсата на
произнасяне в разумен срок на компетентния орган по
подаденото заявление представлява отказ на министъра на земеделието да издаде заповед
по чл.27, ал.6
ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.45а, ал.1 ППЗСПЗЗ застроените и
прилежащите земи по чл.27, ал.6
ЗСПЗЗ
се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без
провеждане на търг, като купувач не може да бъде лице, придобило сградата като
строителен материал. А съгласно чл.45а, ал.2 ППЗСПЗЗ продажбата се извършва със
заповед на министъра на земеделието или на упълномощено от него длъжностно лице
и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията.
Съгласно чл.56а, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ ОДЗ извършва
проверка за редовността на преписката, прилага мотивирано писмено становище и
когато процедурата се провежда от министъра на земеделието, храните и горите,
изпраща комплектуваните преписки в Министерството на земеделието, храните и
горите в едномесечен срок от представянето на документите по ал.2-4, а при
констатирани нередовности ОДЗ връща преписката на заявителя с писмо с обратна
разписка, с указание за отстраняването им в едномесечен срок от уведомяването.
В случая заявлението
е подадено с посочените в чл.56а, ал.2 ППЗСПЗЗ документи, удостоверяващи
правото на собственост върху сградите и/или съоръженията – собственост на
заявителя, като по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят или неговият
праводател не са придобили сградата като строителен материал, доколкото тя
съществува и към настоящия момент и е идентична със сградата, отразена в
кадастралната карта на село Манолско Конаре (л.39-40). В същото време от страна
на ОДЗ Пловдив не са дадени указания за отстраняване на нередовности в
заявлението. Следователно налице е било редовно подадено заявление, по което
министърът на земеделието е бил длъжен да се произнесе в сроковете по чл.57 АПК, доколкото специалният закон (ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ) не определя други срокове.
Комплектуването на
преписката с документите по чл.56а, ал.4 ППЗСПЗЗ е задължение на ОДЗ Пловдив и
неизпълнението на тези служебни задължения от страна на нейните служители не
може да се вменява в тежест на заявителя-жалбоподател, от което неизпълнение
той да търпи вредни последици. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят е
изпълнил задължението си по чл.170, ал.2 АПК да установи, че са били налице
условията за издаване на заповед по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ.
При подадено искане
за закупуване на земя и изпълнение на предпоставките на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ и чл.45а ППЗСПЗЗ министърът на
земеделието е длъжен да издаде положителна заповед, защото действа при условията
на обвързана компетентност и защото жалбоподателят има право да придобие прилежащите
площи без провеждане на търг като собственик на сграда от
имуществото на организация по § 12 от ПЗР ЗСПЗЗ.
С нормата на чл.27,
ал.6 ЗСПЗЗ законодателят е въвел идентичен на съществуващия по
Закона за държавната собственост (чл.44, ал.3) и по Закона за общинската
собственост (чл.35, ал.3) привилегирован режим за продажба на земи частна
държавна или общинска собственост, когато купувач е собственикът на законно
построена сграда, изградена върху земята. Изключението от общото правило за
публичност, прозрачност и ефективност на разпореждането с държавна собственост
в случая е съобразено със статута на собственика на сградата от имуществото
на бивше ТКЗС като потенциален купувач на земята, върху която е реализиран
строежът. Само той може да закупи прилежащите площи от поземления имот с
директна сделка, за сключването на която не е необходимо провеждане на търг.
Ето защо формираният
мълчалив отказ е незаконосъобразен поради противоречие с приложимите
материалноправни норми и с основния принцип на чл.6, ал.1 АПК за
съразмерност при упражняване на правомощията от страна на административния
орган, изискващ административните органи да упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Водим от всичко
изложено, съдът намира, че оспореният отказ като незаконосъобразен следва
да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на министъра за издаване
на заповед при точно спазване на материалния закон.
С оглед изхода на
делото и своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя
искане за присъждане на разноските по делото същото като основателно и доказано
в размер 310 лева (10 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско
възнаграждение – л.62). Възражението на процесуалния представител на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е изцяло неоснователно с оглед
нормата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Д.С., ЕГН **********,***, мълчалив отказ на
министъра на земеделието по заявление № ПО-02-15 от 16.05.2022 г. за закупуване
на прилежащи площи към сграда с идентификатор ****от бившия стопански двор на
с. Манолско Конаре, община Марица, област Пловдив, УПИ ****с площ 935 кв.м, и
за издаване на заповед по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ.
ВРЪЩА административната
преписка на министъра на земеделието за продължаване на административното
производство и издаване на заповед при точно спазване на
материалния закон.
ОСЪЖДА Министерство на
земеделието да заплати на Т.Д.С., ЕГН **********,***, сумата 310 (триста и
десет) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: