РЕШЕНИЕ
№ 20318
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110120853 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Г. М., в качеството й на
земеделски производител, чрез адв. Р. И., с която срещу ***** е предявен иск по чл.
55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 5000 лева, с която ищцата твърди, че ответникът
неоснователно се е обогатил с оглед неосъществено основание - несключването на
договор за покупко-продажба на земеделска техника.
Ищецът твърди, че е земеделски производител и за нуждите на дейността си
искала да закупи земеделска техника – трактор с прикачен инвентар. Свързала се с
ответника и след проведени разговори на 27.01.2023 г. й е била представена
оферта, валидна до 27.02.2023 г. за закупуване на колесен трактор *****, модел
***** на цена 83 000 без ДДС и челен товарач марка *****, модел ***** на
стойност 30 000 лева без ДДС или обща стойност на офертата 113 000 лева без
ДДС. Твърди да не е приемала офертата, въпреки което ответникът да е издал
проформа фактура на 03.02.2023 г., с която поискал да му заплати сума в размер на
12 500 лева без ДДС, като аванс за неопределена по вид, количество и цена
земеделска техника. Ищцата не се съгласила да заплати тази сума преди да е
приела офертата и преди да е обсъдила с представител на ответника възможността
да закупи друга, различна от посочената в офертата земеделска техника, която да
отговаря на нуждите и възможностите й. Желаела обаче да продължи преговорите
с ответника с цел намиране на приемливо решение за закупуване на
селскостопанска техника. Поради това с плащане от 07.02.2023 г. превела на
ответника сумата 5000 лева с основание „аванс за трактор“. За тази сума
ответникът издал фактура № *****/07.02.2023 г. с посочено наименование на
1
стоката, за която се издава „доставка на селскостопанска техника“. Служители на
ответника продължили да я убеждават, че техниката, описана в офертата, отговаря
на нуждите й, с което ищцата не била съгласна. Впоследствие получила
уведомление, че „закупената“ от нея земеделска техника съгласно офертата е била
доставена и може да я получи след заплащане на дължимата цена и приспадане на
заплатената сума от 5000 лева. Ищцата на свой ред с писмено изявление уведомила
ответника, че не желае да закупи конкретно предлаганата й техника, с оглед което
отправила покана до ответника да й върне заплатената сума. Счита, че между
страните не е възникнало облигационно отношение по договор за доставка и
продажба на земеделска техника, с оглед което и ответникът неоснователно се е
обогатил за сметкана ищеца с процесната сума. Моли за уважаване на иска и за
присъждане на разноски.
В срок е подаден отговор от ответника, чрез адв. П. Т., с който предявеният
иск е оспорен като неоснователен. Ответникът счита, че ищцата е приела
отправената й оферта, а той се съгласил да приеме плащане на части – аванс в
размер на сумата 15 000 лева, във връзка с което е била издадена и проформа
фактура, а остатъкът да бъде заплатен при получаване на техниката. На 07.02.2023
г. ищцата уведомила, че не може да заплати сума в посочения в проформа
фактурата размер, както и че се отказва от закупуване на челния товарач.
Заплатила сума в размер на 5000 лева като авансово плащане на цената на
трактора. Ответникът приел плащането и издал фактурата. Счита, че между
страните е възникнало договорно правоотношение за продажба на трактора и във
връзка с него ищцата е заплатила сумата от 5000 лева. Твърди, че ищцата е
неизправна страна по правоотношението и за нея не е възникнало правото да иска
връщане на платеното. В тази връзка допълва, че ищцата е поискала финансиране
за покупка на трактора от *****, което дружество поискало информация за
сключения договор и заплатения аванс. Моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по
делото са отделени следните обстоятелства: че ответникът е отправил по искане на
ищцата оферта за доставка и продажба на трактор от 27.01.2023 г.; ответникът е
издал на 03.02.2023 г. проформа фактура за сумата 12 500 лева без ДДС; че на
07.02.2023 г. ищцата е заплатила на ответника сумата 5000 лева с основание „аванс
за трактор“; че ответникът е издал на 07.02.2023 г. фактура с посочено
наименование на стоката „аванс за доставка на селскостопанска техника“;
ответникът е отправил до ищеца покана да получи вещта колесен трактор *****,
модел ***** и да заплати остатък от продажната цена след приспадане на сумата
5000 лева; ищцата е изпратила до ответника уведомление, че иска да й бъде
върната заплатената сума в размер на 5000 лева предвид липсата на договорно
правоотношение между страните. Не се спори също така, че ищцата е регистриран
земеделски производител и осъществява тази си професионална дейност в
качеството си на физическо лице съобразно действащото законодателство.
По делото като доказателство е приета адресирана до ищеца от ответника,
чрез негов служител оферта за земеделска техника от 27.01.2023 г. за колесен
2
трактор марка *****, модел ***** с мощност 102 конски сили на цена 83 000 без
ДДС и челен товарач марка *****, модел ***** на цена 30 000 лева без ДДС. В
офертата е посочено, че същата е валидна до 27.02.2023 г.
Ответникът е издал проформа фактура № *****/03.02.2023 г. с получател
ищеца със срок за плащане 03.02.2023 г. на стойност 12 500 лева без ДДС с
посочено наименование на стоките:аванс за доставка на селскостопанска техника.
Като доказателство е прието платежно нареждане, с което на 07.02.2023 г.
ищцата е наредила по банкова сметка на ответника да бъде заплатена сума в размер
на 5000 лева с посочено основание за плащането: „аванс за трактор по ***** г.“.
Ответникът е издал фактура № *****/07.02.2023 г. с получател ищеца за
сумата 5000 лева с ДДС с посочено наименование на стоката: „аванс за доставка на
селскостопанска техника“.
С писмо, изх. № 78/24.03.2023 г. ответникът е уведомил ищеца, че
закупената от нея стока – 1 бр. колесен трактор марка *****, модел ***** е
доставена в базата в гр. ***** и може да бъде получена при заплащане на остатъка
след приспадане на авансово заплатената сума, възлизащ на 94 600 лева с вкл.
ДДС.
Ищцата е изпратила до ответника писмено уведомление, съгласно което не
желае да получи предлаганата й стока, тъй като счита, че няма сключен договор за
същата. Отправено е искане да й бъде върната сумата в размер на 5000 лева,
заплатена от нея по проформа фактурата.
Установява се на следващо място, че на 16.02.2023 г. ищцата в качеството си
на земеделски производител, е отправила до ***** ***** искане за сключване на
договор с това дружество, като е приложила оферта за земеделска техника от
27.01.2023 г. за същите марка и модел колесен трактор, представена й от ответника,
на стойност 83 000 лева без ДДС.
На посочения в искането до лизинговото дружество ел.адрес на ищцата е бил
изпратен проект на договор за финансов лизинг № *****/28.02.2023 г. между *****
***** и Земеделски производител В. Г. М. за колесен трактор марка *****, модел
*****, който ще бъде придобит от страна на лизингодателя от ***** и ще бъде
предоставен за ползване на лизингополучателя при посочените в договора
условия. Не се твърди и не се установява договорът за лизинг да е бил подписан
или вещта, посочена в същия, да е била придобита от страна на лизинговото
дружество чрез закупуването й от ответника.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Д. М., син на ищцата, и Н. У., служител на ответника.
Свидетелят М. е заявил пред съда, че той е водил преговорите за закупуване
на колесен трактор от страна на земеделския производител В. М.. Бил им
предложен трактор *****, но същият според свидетеля не отговарял на нуждите на
стопанството, тъй като разполагал с по-малко конски сили, от тези, от които се
нуждаели, а цената на инвентара не е имала значение. Пред съда е изложил, че
ответникът е поискал 15 000 лева като капаро, а те заплатили 5000 лева, за да
продължат преговорите с цел да закупят друг трактор. От страна на ответника не
им е бил предложен друг трактор, а настоявали за заплащане на цената на този,
който се намирал в техен склад. Според показанията на този свидетел преговорите
с ответника за закупуването на трактор за водени през есента на 2019 г. или на 2020
г. Оферта от страна на ответника е била получена само за този модел трактор, не и
3
за друг.
Въз основа на показанията на свидетеля У., съдът приема, че между страните
няколко пъти са водени преговори за сключване на договор за покупко-продажба на
колесен трактор. Към края на м.януари или началото на м.февруари 2022 г. или
2023 г. от стопанството на земеделския производител М. потърсили свидетеля и
поискали да изготви оферта за конкретен колесен трактор с челен товарач, нови без
регистрация. Обсъждали закупуването и на друг трактор, но той бил на по-висока
цена, но със същите конски сили. Първоначалната оферта била за такъв земеделски
инвентар. След това е била изготвена оферта по искане на ищеца само за трактор.
Свидетелят уведомил съпруга на ищцата, с когото преговарял, че тракторът е
наличен в склад на дружеството и може да бъде получен след заплащането на
цената. Съгласно показанията му след заплащането на капарото не са искали
оферта за друг трактор, а са водили разговори за финансовата част на сделката. На
свидетеля е известно, че от страна на ищеца са водени преговори за сключване на
договор за лизинг, подали са искане за кандидатстване и са били одобрени.
Преценявайки показанията на разпитаните свидетели по реда на чл. 172 ГПК
при отчитане на евентуалната тяхна заинтересованост, съдът намира, че
показанията на свидетеля М., син на ищцата, не следва да бъдат кредитирани.
Същите, освен че са неточни, не са логични, последователни и убедителни. Не
кореспондират и със събраните в производството писмени доказателства, а
обслужват тезата на ищцата, че процесната сума е била заплатена само за да
продължат преговорите за закупуване на друг вид земеделска техника. Не се
усановява от тях, след като се поддържа, че моделът трактор, посочен в офертата
на отвтеника, не е бил пригоден за нуждите на стопанството, за някой друг
конкретен по марка и модел инвентар да е била поискана оферта, каква е била
цената на трактор с повече от 130 конски сили (както е изложил свидетеля в
показанията си), можел ли е ответникът да достави и продаде такъв трактор на
ищеца, съответно ищецът да е разполагал с финансова готовност за заплащане на
аъответната цена. Показанията на този свидетел не кореспондират също така с
установените по делото факти, че повече от седмица след извършеното плащане,
ищцата е подала заявление за сключване на договор за лизинг, по силата на който
същата вещ, посочена в офертата на ответника, да бъде придобита от лизинговата
компания и предоставена за ползване на ищцата срещу заплащането на
възнаграждение. В това заявление също така е посочено, че ищцата има
задължения по три договора за банков кредит в размер на сума над 1300 лева
месечно. Следователно и съдът приема, че земеделският производител е търсел
начин на финансиране закупуването на инвентара от трето лице по силата на
договор за лизинг при оскъпяване крайната стойност на вещта с около 20 000 лева
за периода на действие на лизинговия договор, което не кореспондира с
показанията на свидетеля, че цената на трактора за ищцата е била без значение. По
изложените съображения и съдът не кредира тези показания и не взема същите
предвид за изводите си относно правнорелевантните за спора факти.
При така установеното от фактическа страна по приложението на
правото съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, в тежест на
ищеца е да установи, че е заплатила процесната сума на ответника.
За да бъде отхвърлен иска, в тежест на ответника е да докаже
основателността на възраженията си, в т.ч., че е налице основание да получи и
4
задържи заплатената му от ищцата сума във връзка с възникнало помежду им
договорно отношение по договор за доставка и продажба на колесен трактор
*****, модел *****.
Основният спорен въпрос между страните е дали въз основа на действията и
изявленията им такива, каквито са установени по делото, може да се заключи, че
ответникът е доказал пълно и главно да е бил сключен договор за покупко-
продажба на колесен трактор, по който ищцата да се е задължила да заплати цената
на процесния колесен трактор, доколкото мжду страните е безспорно установено,
че сумата е била заплатена по сметка на ответника с посоченото в платежното
нареждане основание.
Между страните не е спорно, че ответникът е търговско дружество, а ищецът
- земеделски производител, както и че и е имал намерение да закупи колесен
трактор за нуждите на стопанската си дейност. Следва да се объди въпросът какви
изисквания поставя действащото законодателство по отношение на договора за
търговска продажба (чл. 318, ал. 1 ТЗ), какъвто ответникът твърди да е бил сключен
между страните.
Съгласно Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о.,
ТК, договорът за търговска продажба на движими вещи е консенсуален.
Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и
купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са
вещта /стоката/, обект на продажба и нейната цената . С постигането на
съгласие за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради
консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената
не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към
изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други
договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.
С решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК,
също се акцентира, че договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е
консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане
на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на
продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в
писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез
съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на
договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за
действителността му. Отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството
реквизити във фактурата само по себе си не е основание за отричане на
продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на
продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде
ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с
оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези относно предприети
от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или
плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се
разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка.
В случая въз основа на представените по делото писмени доказателства
съдът намира, че ответникът е установил, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение породено от договор за продажба на колесен
трактор марка *****, модел ***** с мощност 102 конски сили на цена 83 000 без
ДДС или 99 600 лева с ДДС. По делото като доказателство е приета оферта,
5
изготвена от ответника до ищеца с дата 27.01.2023 г., която съдържа предложение
за сключването на договор за търговска продажба и неговите съществени елементи
– индивидуализиране в достатъчна степен на продаваната вещ и нейната цена.
Тази оферта ищцата е приложила при подаване на заявление до третото
неучастващо по делото лице ***** ***** за одобряването й за сключването на
договор за лизинг с предмет същата вещ на 16.02.2023 г., съответно на 01.03.2023 г.
по ел.път й е бил изпратен проект на договор за финансов лизинг на същата вещ,
предмет на договора за продажба. Тези документи не са оспорени от гледище на
авторството страна на ищеца в заседанието, в което са представени и същите, са
приети като доказателство по делото и макар договор за лизинг да не е бил
сключен, от същите се установява желанието на ищцата закупуването на трактора
да бъде финансирано от лизингова компания (както се установява и от показанията
на свидетеля У.). Ето защо и предвид установеното поведение на ищцата, която
след получаването на офертата за покупко-продажба на конкретния колесен
трактор и доколкото не е установено страните да са водили преговори за
закупуване на друг конкретен модел трактор, съдът, в настоящия си състав намира,
че отправената до ищцата оферта за сключване на договор за търговска продажба
на колесния трактор, описан в същата, е била приета от купувача. Както се посочи,
предприети са действия в изпълнение на задълженията на купувача по договора за
продажба - налице е плащане на сума в размер на 5000 лева с посочено основание
на плащането аванс за трактор и издадена от ответника проформа фактура. След
плащането ответникът е издал фактура за заплатената му сума, която е била
получена от ищцата, доколкото същата е приложена към исковата молба. Седмица
по-късно ищцата е подала заявление с искане да бъде сключен договор за финансов
лизинг с трето за спора лице.Тези действия обуславят извод, че офертата е била
приета, съответно договорът - сключен.
До извода, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за търговска продажба, съдът достигна без да взема предвид
свидетелските показания на свидетеля У., с оглед продажна цена на вещта и
ограничението на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Макар да се касае за
договор за покупко-продажба на ППС, предвид нормата на чл. 293, ал. 1 ТЗ и по
аргумент за противното от правилата на чл. 144 ЗДвП за конкретния договор за
продажба сключването на писмен договор не е форма за действителност на
сделката и за пораждането на правните й последици. В тази насока следва да бъде
отчететна разликата между форма за действителност на договора (каквато е
въведена за регистрираните ППС) и форма за доказване на договора.
Неоснователно е и позоваването от страна на ищеца чрез процесуалния му
представител в депозираната по делото писмена защита на нормата на чл. 12
ЗРКЗГТ. Съгласно тази разпоредба договорите за прехвърляне правото на
собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност на
двигателя над 10 kW се сключват в писмена форма с нотариална заверка на
подписите. В случая никоя от страните до настъпване на процесуална преклузия за
това не е твърдяла и не е установила, че предмет на преговорите е била
регистрирана земеделска техника (колесен трактор). Обратно въз основа на
приетите доказателства и показанията на св. У., съдът намира за установено, че
преговори са водени за закупуването на нов, нерегистриран на територията на
страната колесен трактор като родово определена вещ по марка, модел и посочени
в офертата характеристики. Следователно и без правно значение в случая са
доводите на ищцата, че между страните не е бил подписан нарочен писмен договор
6
(или такъв в нотариална заверка на подписите) за продажба за конкретния вид
колесен трактор. Последното не се явява необходимо условие за възникването на
договорното правоотношение и обвързаността на страните от същото.
Във връзка с поведението на ищеца и наведените с исковата молба доводи по
повод направеното от нея плащане по издадената от ответника проформа фактура,
съдът акцентира на безспорно установения факт, че между страните преговори са
били водени само за закупуването на колесен трактор, не на неопределна по вид и
т.н. земеделска техника. В получените от ищеца две оферти с дати 27.01.2023 г. е
посочен един и същ трактор (марка, модел и технически характерустики), а самите
оферти са именувани като такива за земеделска техника. Също така в издадената
проформа фактура е посочено наименование на стоката „аванс за доставка на
селскостопанска техника“, а в извършеното от ищеца плащане „аванс за трактор по
***** г.“, като последното е номерът на издадената от ответника проформа
фактура. Ето защо и доколкото ответникът е установил по делото, че е отправил до
ищеца оферта за сключване на договор за покупко- продажба на конкретен модел
колесен трактор, издал е фактура, по която ищцата е направила плащане с
основание "аванс за трактор", то и неубедителни са аргументите на ищеца, че е
направила плащането само защото е искала да продължи да преговаря с ответника
с цел да закупи друг трактор, макар по делото да са депозирани свидетелски
показания в такава насока. Тези твърдения, освен че са в противоречие с
житейската и икономическа логика, не кореспондират и с последващите
предприети от страна на ищеца действия – а именно седмица след като е
извършила заплащането на аванса, тя е подала заявление за сключване на договор
за финансов лизинг, по силата на който да получи за временно възмездно ползване
същата земеделска техника и право да придобие вещта по остатъчна стойност в
края на договора за лизинг.
Дори да се приеме, че се касае за преддоговорни отношения между страните,
то същите не са без правно значение и предприетите в хода им действия обвързват
договарящите страни. С решение № 148 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5698/2013 г., IV г. о., ГК, ВКС подчертава, че преддоговорните отношения между
страните могат да преминат през различни етапи, предхождащи сключването на
договор. Няма никаква пречка в рамките на тези преддоговорни отношения
страните да сключат и други съглашения - също с организационен и подготвителен
характер, но не пряко спрямо окончателния договор, а спрямо следващ етап от
преговорите между тях или спрямо сключването на предварителен договор - да си
обещаят, че преговорите ще продължат или че ще сключат помежду си
предварителен договор след определен срок от време и/или при определени
условия, т.е. да поемат насрещни задължения за това. Тези съглашения също имат
договорен характер, като не е необходимо те да имат съдържанието на чл. 19, ал. 2
от ЗЗД, тъй като не са предварителни договори - достатъчно е в тях ясно да е
изразена взаимната насрещна воля на страните, респ. те да са поели насрещни
задължения да продължат преговорите или да сключат предварителен договор в
определен срок, при определени условия и пр. Няма никаква пречка в закона
изпълнението и на такива договорни задължения, произтичащи от такива
споразумения с организационен и подготвителен характер, включително с оглед
сключването на предварителен договор, да бъдат обезпечени с уговорени от
страните неустойка, задатък или отметнина. Когато страните по такова съглашение
си обещаят с него - задължат се да сключат предварителен договор и уговорят, че
7
едната страна предава на другата определена парична сума (включително, и
нерядко - и като авансово плащане на част от цената от страна на купувача), която
да служи и като обезпечение за изпълнението на поетото задължение за сключване
на предварителен договор (а често - и на други задължения по съглашението), респ.
да служи като обезщетение при неизпълнение на това задължение и/или при
отмятане от него - в зависимост от конкретната уговорка (която, както и цялото
съглашение, подлежат на тълкуване съгласно чл. 20 от ЗЗД), тя може да има
функциите както на задатък, така и на отметнина, които са уредени с
диспозитивните правни норми, съответно - на чл. 93 от ЗЗД и на чл. 308 от ТЗ.
По това дело с определение № 21/10.01.2014 г. е допуснато касационното
обжалване именно по материалноправния въпрос: когато е налице авансово
плащане, което цели да гарантира сключване на предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, приложими ли са институтите на задатъка (чл. 93 от
ЗЗД) и на отметнината (чл. 308 от ТЗ). Следователно и не могат да бъдат споделени
съображенията на ищцата, че е заплатена сума с оглед неосъществено основание и
че същата подлежи на връщане по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че ищцата е
неизправна страна по договорното правоотношение с ищеца – не е заплатила
пълния размер на продажната цена, като с изявление до ответника е заявила, че не
желае да получи същата. Не е налице основание за връщане на заплатената сума в
размер на 5000 лева, предвид заключението на съда, че не е налице неосъществено
основание. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следват само на ответника. Същите са в
размер на 5 лева - такса за издаване на съдебно удостоверение. Не се установява
разноски за адвокатско възнаграждение да са действително извършени, с оглед
което и в тази част искането не следва да се уважава.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. М., ЕГН **********, в качеството й на
регистриран земеделски производител, ЕИК *****, със съдебен адрес: *****,
ел.адрес за връчване на книжа:*****, срещу *****, ЕИК *****, с адрес: *****, с
ел.адрес за връчване на книжа:*****, иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 5000
(пет хиляди) лева, претендирана като недължимо заплатена на неосъществено
основание (несключен договор за покупко-продажба на земеделска техника).
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН **********, в качеството й на регистриран
земеделски производител, ЕИК *****, със съдебен адрес: *****, ел.адрес за
връчване на книжа: *****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на *****,
ЕИК *****, с адрес: *****, с ел.адрес за връчване на книжа: ***** сумата 5 (пет)
лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Препис да се връчи на страните на посочените ел.адреси.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9