№ 129
гр. Разград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101383 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по първоначално предявения иск е по чл. 422, вр. с чл.
415 от ГПК, вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 286 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Предявен е насрещен иск по чл. 45 вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. Н. Д. с
ЕГН-********** чрез пълномощника му адв. С. Х. при АК – София, със
съдебен адрес: гр. С.****, четвърти полуетаж, офис № 4, против И. В. М. с
ЕГН********** от гр. Разград, ж.к. „*******, с която се моли съдът да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1125,00
(хиляда сто двадесет и пет) лева, представляваща дължимото адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ на основание чл. 286 от ЗЗД
ведно с дължимата законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение. Моли се съдът да присъди на ищеца направените от него
разноски по заповедното и по настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 17.09.2019 г. между страните бил сключен
договор за правна помощ, по който доверителят възложил, а довереникът
приел да извърши лично или чрез трето лице всички нужни действия,
включително и съдебно процесуални такива, за обезпечаване получаването на
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за причинени увреждания на лек автомобил „Пежо
Партнер“ с рег. № ***, собственост на ответника, увреден при настъпило на
13.09.2019 г. застрахователно събитие, реализирано по вина на водача на л.а.
„Ауди А4 Авант“ с рег.№ ****, застрахован със задължителна застраховка
„ГО“ в ЗК „Лев Инс“ АД. Посочено е, че страните по договора за правна
помощ са договорили възнаграждение в размер на 20% от размера на
полученото застрахователно обезщетение. Твърди се, че в изпълнение на
1
договора ищцовата страна надлежно завел доброволна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК „Лев Инс“ АД,
администрирана като щета № 1601-5000-19-306393, проведена била
кореспонденция с органите на МВР, както и с органите на прокуратурата, с
цел снабдяване е необходимата документация за настъпилото
застрахователно събитие, проведена била писмена и устна кореспонденция
със ЗК „Лев Инс“ АД. По заведената доброволна претенция ЗК „Лев Инс“ АД,
определил и доброволно изплатил на доверителя застрахователно
обезщетение в размер на 3745,88 лева. Твърди се, че с оглед защита
интересите на ответника ищецът депозирал пред ЗК „Лев Инс“ АД две жалби
във връзка с размера на определеното обезщетение. В резултат на тези
действия застрахователят преразгледал определения първоначален размер на
обезщетението, като допълнително определил и изплатил сумата от 1879,12
лева. Твърди се, че след трета жалба до застрахователя, ищецът поискал
предоставяне на подробна разбивка и мотивировка на определения размер на
обезщетението, както и депозирал сигнал до КФН. Ищецът посочва, че
съгласно договореното ответникът следва да му заплати сумата от 1125 лева,
представляващо 20% от размера на полученото застрахователно обезщетение.
На 22.02.2019 г. ищецът отправил две извънсъдебни покани към ответника за
изплащане на сумата, но дължимото плащане не било извършено. На
14.04.2021 г. било депозирано заявление от ищеца за издаване на заповед по
реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ЧГД № 782/2021 г. на
Районен съд – Разград и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. В хода на производството ответникът депозирал
възражение и по указания на съда ищецът депозирал ИМ.
В срока за писмен отговор ответникът изразява становище за
неоснователност на претенцията. Ответникът твърди, че сам е потърсил пътна
помощ след ПТП да прибере л.а. от гр. Шумен след приключване на
техническата експертиза, поради което дължал към момента сумата от 350
лева на Р.Г.. Твърди, че лично се е свързал със застрахователя и с техния
представител Р.Д. ходил три пъти до катастрофиралия автомобил, намиращ се
в автомобилната база на „Хитко“ в град Разград, за да бъдат изготвени
снимки и да бъде заведена щетата. Ответникът сочи, че е трябвало отново да
преживее стреса, гледайки как вещото лице разглобява, изготвя снимки и
описва щетите. Твърди, че няма екземпляр от подписания договор.
Ответникът твърди, че едва след изплатено обезщетение в размер от 3745,88
лева от застрахователя, бил потърсен от ищеца, който написал единствено
молба от името на ответника, че не е съгласен с определеното му
обезщетение. След повече от година ответникът получил сумата от 1 879,12
лв. Признава, че дължи на ищеца сумата от 375,80 лева, представляващо 20%
от изплатената му сума от 1 879,12 лв., макар и да посочва, че същата е във
висок размер. Твърди също, че всеки месец след ПТП се е обаждал и
разговарял с адв. Г. от същата кантора, за да се информира за придвижването
на делото му. При всеки разговор бил успокояван, че нещата са задвижени.
Твърди още, че половин година след ПТП разговарял с ищеца, който след
няколко обидни думи по телефона му казал, че се отказва от делото му.
Ответникът се съгласил и изискал обратно документите си и пълномощното.
На следващия ден ищецът се свързал Е. С., зет на ответника. При разговора с
него ищецът се извинил и посочил, че желае да продължи работата по случая.
В насрещна искова молба ответникът предявява претенция към ищеца за
изплащане на имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 880 лева,
2
както следва 500 лева за причинени му неимуществени вреди, както и 380 за
причинени му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
01.11.2019 г. Като обстоятелства посочва, че след реализирането на ПТП сам
е потърсил пътна помощ след ПТП да прибере л.а. от гр. Шумен след
приключване на техническата експертиза, поради което дължал към момента
сумата от 350 лева на Р.Г.. Твърди, че лично се е свързал със застрахователя и
с техния представител Р.Д. ходил три пъти до катастрофиралия автомобил,
намиращ се в автомобилната база на „Хитко“ в град Разград, за да бъдат
изготвени снимки и да бъде заведена щетата. Ответникът сочи, че е трябвало
отново да преживее стреса, гледайки как вещото лице разглобява, изготвя
снимки и описва щетите. В тази връзка излага становище, че ищеца му е
причинил неимуществени вреди в размер на 500 лева и имуществени в размер
от 380 лева, от които: 350,00 лева цената по устен договор, която трябва да
плати и дължи и до момента за превоз на автомобила му след ПТП от гр.
Шумен, както и 30 лева, представляващи разходи за транспорт на вещото
лице за огледи на лекия автомобил. В срока за писмен отговор по насрещната
искова молба, ищецът по първоначалния иск оспорва претенциите за
изплащане на изплащане на обезщетение за имуществени вреди, като посочва,
че липсва правно основание, по силата на което той да дължи изплащане на
тези вреди. Посочва, че по договора за правна помощ липсва клауза, с която
той е задължен да заплаща разходите във връзка с репарирането на
автомобила или да покрива разходите за транспорт на вещото лице-оценител.
Посочва, че същите следва да бъдат изискани от застрахователя. Оспорва
твърдението, че същите са действително сторени като необходими от ищеца
по насрещния иск и че намират в причинна връзка с договора за правна
помощ. Оспорва по основание и размер предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева. Посочва, че
липсва причинна връзка между действията му и хипотетично твърдените от
ищеца по насрещния иск неимуществени вреди. Твърди, че е изпълнял
стриктно и професионално задълженията си по договора за охрана интересите
на другата страна. Твърди, че липсва действие или бездействие от негова
страна в причинна връзка с посочените от другата страна неимуществени
вреди. Оспорва и предявения иск за заплащане на законна лихва като
неоснователен.
Ищецът по първоначално предявения иск поддържа ИМ и моли съда за
уважи предявените искове. Претендира направените разноски, като прилага
се списък с разноски на основание чл. 80 от ГПК.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва претентциите по
първоначално предявения иск и моли съда за отхвърлянето им като
неоснователни и недоказани. Моли се съда да уважи насрещно предявения
иск. Претендира направените разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна, следното:
Не се спори между страните, че на 13.09.2019 г. възникнало
застрахователно събитие, реализирано по вина на водача на л.а. „Ауди А4
Авант“ с рег. № ****, застрахован със задължителна застраховка „ГО“ в ЗК
„Лев Инс“ АД, в резултат на което били причинени увреждания по лек
автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ***, собственост на ответника.
На 17.09.2019 г. между страните бил сключен договор за правна помощ,
3
по който доверителят М. възложил, а довереникът адв. Н.Д. приел да извърши
лично или чрез трето лице всички нужни действия, включително и съдебно
процесуални такива, за обезпечаване получаването на застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за причинени увреждания на лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ ***,
собственост на ответника, увреден при настъпило на 13.09.2019 г.
застрахователно събитие, реализирано по вина на водача на л.а. „Ауди А4
Авант“ с рег. № ****, застрахован със задължителна застраховка „ГО“ в ЗК
„Лев Инс“ АД. Страните по договора за правна помощ договорили
възнаграждение в размер на 20% от размера на полученото застрахователно
обезщетение. В изпълнение на договора ищецът Д. завел доброволна
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК „Лев Инс“
АД, администрирана като щета № 1601-5000-19-306393. Проведена била и
кореспонденция с органите на МВР, както и с органите на прокуратурата, с
цел снабдяване е необходимата документация за настъпилото
застрахователно събитие. Проведена била писмена кореспонденция със ЗК
„Лев Инс“ АД. По заведената доброволна претенция ЗК „Лев Инс“ АД,
определил и доброволно изплатил на доверителя застрахователно
обезщетение в размер на 3745,88 лева. След разговор с ответника, с оглед
защита интересите на ответника, ищецът депозирал пред ЗК „Лев Инс“ АД
две жалби във връзка с размера на определеното обезщетение. В резултат на
тези действия застрахователят преразгледал определения първоначален
размер на обезщетението, като допълнително определил и изплатил сумата от
1879,12 лева. С платежни нареждания от 16.07.2020 г. и 02.10.2020 г. на
ответника са преведени 5625,00 лв. След трета жалба до застрахователя
ищецът поискал предоставяне на подробна разбивка и мотивировка на
определения размер на обезщетението, както и депозирал сигнал до КФН. С
оглед изплатеното обезщетение ищецът следвало да заплати сумата от
1125,00 лева, представляващо 20% от размера на полученото застрахователно
обезщетение. Доколкото ответникът М. не изпълнил задължението си, на
22.02.2019 г. ищецът отправил две извънсъдебни покани към ответника за
изплащане на сумата, но дължимото плащане не било извършено. На
14.04.2021 г. било депозирано заявление от ищеца за издаване на заповед по
реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ЧГД № 782/2020 г. След
издадена заповед, ответникът М. депозирал възражение, че не дължи
плащане.
С оглед дадените обяснения и свидетелските показания съдът приема,
че ответникът и ищец по насрещния иск М. сам е потърсил пътна помощ след
ПТП да прибере л.а. от гр. Шумен след приключване на техническата
експертиза, а за услугата и към момента дължи на свид. Г. сумата от 350 лева.
Заедно с представителя на застрахователя И.М. ходил три пъти в
автомобилната база на „Хитко“ в град Разград, където се намирало МПС след
ПТП, с цел изготвяне на снимки и да бъде заведена щетата. Признава, че е
получил почти година след ПТП единствено сумата от 3745,88 лв. от
застрахователя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
първоначално предявения иск за допустим и основателен. С оглед посоченото
в договора и след изплащане на обезщетение от застрахователя по щета №
1601-5000-19-306393, същият е следвало да заплати договореното
възнаграждение в размер на 1125,00 лева. По делото се доказа валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за правна помощ.
4
По реда на чл. 36 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на
възнаграждение за свършената работа. По договор за процесуално
представителство с адвокат възнаграждение се дължи винаги съгласно чл. 36,
ал. 1 от ЗЗД и това е изключение от общото правило на чл. 286 от ЗЗД,
съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи, само
когато е уговорено. Уговорено е резултативно адвокатско възнаграждение,
позволено от закона съгласно ал. 4 на чл. 36 от ЗА. Не се оспорва размера на
уговореното възнаграждение. С оглед твърденията на страните съдът приема,
че ищецът е изпълнил уговореното. С оглед възражението на ответника и
съдържанието на договора за правна помощ, в същия не е уговорен срок за
изпълнението му. В този смисъл възражението е ирелевантно. Не се твърди
нищожност на сключения договор. От посоченото в отговора евентуално
може да се направи извод обаче, че се оспорва размера на възнаграждението.
Събраните доказателства сочат, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора. В резултат на действията му на ответника е изплатено обезщетение
в размер на 5625,00 лв. Съпоставени размера на полученото обезщетение и
уговореното възнаграждение не сочат нарушаване на добрите нрави.
С оглед приложените писмени доказателства (л. 44 - 49), които не се
оспорват от ответника М., се установява, че му е заплатено общо обезщетение
в размер на 5625,00 лева. Уговореното възнаграждение по договора за правна
помощ е 20 процента от тази сума, а именно 1125,00 лв., които не са
заплатени до момента.
По отношение на насрещната ИМ:
Искът по насрещната ИМ е неоснователен. Липсва правно основание,
по силата на което ответникът по насрещния иск да следва да дължи
заплащането на вреди в посочения в насрещната ИМ размер. Между страните
е сключен договор за правна помощ, като не е налице уговорка между
страните за заплащане от ответника по насрещния иск на разходите за
транспорт на вещото лице-оценител. Същото се отнася и във връзка с
твърденията за настъпили неимуществени вреди. Липсва действие или
бездействие от страна на ответника по насрещния иск, които да са в причинна
връзка с настъпилите вреди. Отговорността за тях може да се търси от
застрахователя, но не и от ответника по насрещно предявения иск. Доколкото
претенцията по насрещния иск е неоснователна, такава е и акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПТ претенциите на
ищеца за присъждане на разноски в двете производства съдът прие като
основателни. В заповедното производство сторените разноски са в размер на
333,75 лв. (25,00 лв. за заплатена държавна такса и 308,75 лева за адвокатско
възнаграждение). Претенцията за заплащане на ДТ в размер на 25,00 лева в
исковото производство е основателна. Приложен е договор за правна защита
по делото на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. ал. 1, т. 3 от ЗА. Изрично се
прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Ищецът по
първоначалния иск попада в кръга на лицата, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗА, като не се спори, че е юрист. С оглед изхода на спора и на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА ответникът по първоначално предявения иск трябва да заплати
на ищеца адвокатско възнаграждение в размер 308,75 лв. (300,00 лв. + 8,75
лв.), изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
5
С оглед изхода на спора е неоснователна и претенцията на ответника М.
за заплащане на направените от нето деловодни разноски.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 286
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. с чл. 79 от ЗЗД, че
ответника И. В. М. с ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к. „*******, дължи на
ищеца Н. Н. Д. с ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр. С.****, четвърти
полуетаж, офис № 4, следните суми във връзка с издадената срещу ответника
Заповед № 502 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 20213330100782 по описа на за 2021 г. Районен съд - Разград: сумата
от 1125,00 (хиляда сто двадесет и пет) лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от 14.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. В. М. с ЕГН-********** от гр. Разград,
ж.к. „*******, против Н. Н. Д. с ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр.
С.****, четвърти полуетаж, офис № 4, обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за неимуществени
вреди в размер на 500 лева и имуществени в размер от 380 лева, от които:
350,00 лева цената по устен договор, която трябва да плати и дължи и до
момента за превоз на автомобила му след ПТП от гр. Шумен, както и 30 лева,
представляващи разходи за транспорт на вещото лице за огледи на лекия
автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 01.11.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. В. М. с ЕГН-**********
от гр. Разград, ж.к. „******* ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Д. с ЕГН-**********,
със съдебен адрес: гр. С.****, четвърти полуетаж, офис № 4:
- сумата от 333,75 лв. (триста тридесет и три лева и 75 стотинки) за
направени разноски по заповедното производство по ч. гр. д. №
20213330100782 по описа на за 2021 г. Районен съд – Разград и
- сумата от 333,75 лв. (триста тридесет и три лева и 75 стотинки) за
направени разноски по настоящото исково производство.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към ч. гр. д. № №
20213330100782 по описа на за 2021 г. Районен съд - Разград с оглед на
правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6