РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Монтана, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Търговско дело №
20211600900096 по описа за 2021 година
Производството е образувано по обективно съединени искове с правно
основание чл. 82 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД, предявени от „М.“ ЕООД, представлявано от
управителя Т. М., против Териториално поделение „Държавна горско стопанство *“,
представлявано от директора инж. А. Д..
Ищецът „М.“ ЕООД твърди в исковата молба, че на 22 декември 2020 г.
дружеството сключило договор № * с ТП ДГС - *за извършване на сеч, извоз на
временен склад, рампиране на технологична дървесина и дърва за огрев в обект №
*при прогнозно количество на добива 1 795 куб.м. Ответникът се задължил да плати
възнаграждение за извършената работа в размер на 66 400,02 лв без ДДС. На 19 юли
2021 г. на ищцовото дружество било връчено уведомление от Директора на ТП ДГС -
*за прекратяване на договора поради неизпълнение на графика за сеч в обект № *,
отдел *, подотдел „*“, отдел *, подотодел „*“ и отдел *, подотодел „*“.
Ищецът тъврди, че неспазването на графика се дължи на лоши метеорологични
условия: продължителната зима, дъждовна пролет; както и продължаващата
епидемиологична обостановка в страната, обявена с акт на МС. За тези форсмажорни
обстоятелства дружеството уведомило ТП ДГС с писма от 9 юни 2021 г. и от 14 юли
2021 г. Ищецът се позовава на т. 1.7 и т. 9.2 от договора, съгласно които при
форсмжорни обстоятелства действието на договора се спира.
На 12 юли 2021 г. служител на ответника е възпрепятствал достъпа на
работници на ищцовото дружество и е попречил да извършат сеч.
Ищецът твърди, че не са налице условия за едностранно прекратяване на
договора, тъй като забавянето в изпълнението на графика за сеч се дължи на
извънредни обстоятелства и на забава на кредитора, а не на виновно поведение на
дружеството.
На второ място изтъква, че самият ответник е неизправна страна поради
1
неизпълнение на договорни задължения от негова страна: не е осигурил представител,
който да приеме добитото количество дървесина в периода 9 – 11 юли 2021 г.; не е
изпълнил задължението си по т. 3.2.11 от договора да удължи срока на действието му
след получените уведомления от изпълнителя за влошени метеорологични условия.
Твърди се още, че ответникът незаконосъобразно е задържал внесената по
договора гаранция за добро изпълнение в размер на 3 320 лв. Основание за
задържането й може да бъде единствено цялостно неизпълнение на договорното
задължение, а в случая сечта е започнала и не е налице такова пълно неизпълнение.
Ищецът „М.“ ЕООД моли да бъде осъдено ТП „ДГС“ - *да плати обезщетение от
59 946,02 лв за пропуснати ползи поради едностранното неоснователно прекратяване
на договора за добив на дървесина, а също да бъде осъден ответникът да върне
задържаната гаранция от 3 320 лв заедно със законна лихва от датата на исковата
молба.
Претендира се и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ – *,
представлявано от директора инж. А.Д., оспорва исковете, като на първо място
въвежда възражение, че графикът за сеч е установен с договора и предвижда
тримесечни периоди на изпълнение, а от приложените по делото предавателни
протоколи е видно, че изпълнението е започнало с петмесечно закъснение.
Твърдението на ищеца за наличие на непреодолима сила е направено едва в края на
второто тримесечие. Добитите количества към 30 юни 2021 г. са само 153,14 куб. м, а
за първите две седмици на третото тримесечие – 57,56 куб. м. За повече от половината
срок на договора изсечената и извозена дървесина е 1/9 част от цялото количество по
договора: 210,7 куб.м при договорено общо 980 куб.м. Неизпълнението от страна на
ищеца е причинило вреди на ТП ДГС – *, тъй като то от своя страна е следвало да
продаде в същите срокове добитата дървесина на купувачи по сключени договори,
нарушен е и годишният стопански план на стопанството. Всичко това са достатъчни
основания договорът да бъде прекратен поради виновното неизпълнение от страна на
ищеца.
Оспорва се и твърдението за небрагоприятни метеорологични условия в първото
полугадие на 2021 г., попречили на срочното изпълнение на договорното задължение.
Ако такива е имало, то изпълнителят по договора е следвало да уведоми възложителя в
3-дневен срок и двете страни да съставят двустранен протокол. Такова уведомление не
е било подадено. В потвърждение посочва и друг договор между страните със същия
предмет (№ */22.12.2021 г.), който се отнася за участъци с по-голяма надморска
височина и по-голям наклон, но по този договор ищецът е изпълнявал задълженията си
и не е бил затруднен от форсмажорни обстоятелства.
Подчертава, че извънредната епидемична обстановка, обявена с акт на МС, не
може да бъде основание за неизпълнение, тъй като въведените ограничителни мерки не
се отнасят до работа на открито, каквато се изисква по процесния договор.
Ответникът оспорва и въведените твърдения за проливни дъждове през пролетта
и лятото на 2021 г., попречили на ищеца да извършва сеч. Отрича и твърдението за
неоказано съдействие от възложителя за приемане на дървесината и за освидетелстване
на сечището.
Искът за обезщетение за пропуснати ползи според ответника е неоснователен,
тъй като такива може да претендира само изправната страна, докато ищцовото
дружество не е такава. Размерът на тази претенция ищецът е определил като
2
равностойност на остатъка от договореното възнаграждение, но обезщетението следва
да се изчисли според реално понесените вреди.
Поддържа становище, че гаранцията е задържана поради непълно изпълнение,
каквато хипотеза е предвидена в договора, а тълкуването на ищеца е превратно и
направено единствено в негов интерес, но без да се държи сметка за действителната
воля на страните по договора.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по
съдебна лесотехническа и по графологична експертизи. Съдът обсъди доводите на
страните и след анализ на събраните доказателства, приема за установено следното:
На 22 декември 2020 г. е бил сключен договор № * между ТП Държавно горско
стопанство – *като възложител и „М.“ ЕООД като изпълнител с предмет сеч, извоз на
временен склад, рампиране на ЕСД и ОЗМ в обект № *, отдел *, подотдел „*“; отдел
*подотдел „*“; отдел *, подотдел „*“. За извършените дейности ответникът се
задължил да плати възнаграждение от 66 400,02 лв без ДДС. За изпълнение на сечта и
извоза на дървесина страните приели график, според който до 31 март 2021 г. следва да
се изсече и извози 490 кб. м дървесина, до 30 юни 2021 г. – 980 куб. м, до 30 септември
2021 г . – 1470 куб. м и до 30 ноември 2021 г . – 1795 куб. м.
Съгласно чл. 6.1 от договора изпълнителят внесъл гаранция от 3320 лв за
изпълнение на договора.
Както се установява от представените предавателно-примателни протоколи с
номера от 1 до 9 „М.“ ЕООД е предало на ТП ДГС *на 12 май 2021 г. 14,26 куб. м
дървесина, на 27 май 2021 г. – 38,07 куб.м, на 3 юни 2021 г. – 20,28 куб. м, на 8 юни
2021 г. – 20,97 куб.м, на 11 юни 2021 г. – 27,12 куб. м, на 22 юни 2021 г . – 20,63 куб.
м, на 25 юни 2021 г. – 11, 29 куб.м, на 5 юли 2021 г . – 23,44 куб. м и на 12 юли 2021 г.
– 29,12 куб.м.
На 2 юни 2021 г. ищецът изпратил писмо до възложителя, с което го уведомил,
че срочното изпълнение на договора е било възпрепятствано от обективни причини:
дълго продължилата зима, дъждовната пролет, извънредната епидемична обстановка,
но поел ангажимент да спазва графика занапред до изтичане срока на договора. С
последващо писмо от 12 юли 2021 г. ищецът уведомил възложителя, че на 12 юли 2021
г. служител на ТП ДГС *е прекъснал работата на работниците на „М.“ ЕООД.
С уведомление изх. № ПО-39 от 16 юли 2021 г. ТП ДГС – *съобщило на „М.“
ЕООД, че счита договора за прекратен поради неизпълнение на графика за добив на
дървесина от страна на дружеството: към 30 юни 2021 г. „М.“ ЕООД съгласно договора
е следвало да добие 980 куб. м, а предадената от дружеството дървесина е едва 210,7
куб. м. Изтъкнато е също, че форсмажорни обстоятелства не са били констатирани,
поради което и не е налице извинителна причина за забавянето. Възложителят е
съобщил също, че поради забавянето в изпълнението на договора от страна на
дружеството ДГС търпи вреди, защото от своя страна не е успяло да изпълни
задължение по договор за продажба на дървесина към трето лице.
Безспорно е по делото, че внесената гаранция от 3320 лв е била внесена от
ищцовото дружество и задържана от ответника.
Приложената справка от Хидрометеорологична обсерватория – *показва, че през
март 2021 г. е имало снеговалежи на 9 и 10 като снежната покривка от 20 см се е
задържала до 13 март, сняг е валял също от 20 до 24 март и натрупал покривка от 10 см,
а между 14 и 16 март е било дъждовно. През април 2021 г. е имало 10 дъждовни дни,
през май 2021 г. дъждовните дни били 11, а през юни 2021 г. – 9.
3
От заключението по съдебно-лесотехническата експертиза се установява, че
извършването на сеч и извоз на дървесина от горските участъци е невъзможно при
силно овлажнена почва, тъй като тежката техника уврежда извозните пътища,
застрашава съществуващите дървета, а е налице и опасност от технически аварии
поради калните пътища и наклонения терен. Терените във всички отдели са силно
наклонени, съставът на почвата е песъчливо-глинест или глинесто-песъчлив, което
заедно със северното изложение са предпоставки за по-дълго задържане на вода. При
движение на тежка техника по влажна почва същестувва опасност от уплътняване и
разораване на почвата, а това предизвиква ерозия, може да забави растежа на
оставащите на корен дървета и да попречи за възобновяване на растенията, което е
неблагоприятно въздействие върху екосистемата, като следва да се отбележи, че
участъците се намират в територия, включена в Натура 2000.
При така установените факти съдът намира иска по чл. 82 от ЗЗД за присъждане
на обезщетение за пропуснати ползи за неоснователен.
Ищцовото дружество обосновава иска си с това, че ответникът без основание
едностранно е развалил договора, от което „М.“ ЕООД е пропуснало да получи
възнаграждението по него в размер на 59 946 лв до края на срока му.
Сключеният между страните договор от 22 декември 2021 г. носи белезите на
договор за изработка (чл. 258 от ЗЗД) – на „М.“ ЕООД е възложено да изпълни
определени дейности в държавна горска територия, срещу което да получи заплащане.
Дружеството дължи конкретен резултат (количество изсечена и извозена до временен
склад дървесина), който е следвало да престира периодично съобразно договорен
график. Към конкретния договор се прилагат правилата за търговските сделки, тъй
като договорът е сключен от търговско дружество в кръга на неговия предмет на
дейност и покрива елементите на дефиницията по чл. 286 от ТЗ.
Възложителят по договора – ТП ДГС – *е констатирал забава в изпълнението,
поради което е развалил договора с едностранно предизвестие по реда на чл. 87, ал. 1
от ЗЗД. Неправилно в уведомлението от 16 юли 2021 г. и в исковата молба се говори за
прекратяване на договора. Прекратяване на двустранни договори се извършва по
взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези,
предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на императивните
норми или на добрите нрави. Позоваването на виновно неизпълнение от страна на
възложителя като причина за предприетото действие от негова страна характеризира
волеизявлението му като такова за разваляне на договора.
Безспорно е, че „М.“ ЕООД не е спазило първия срок за добив на дървесина – 31
март 2021 г. Към тази дата е следвало да предаде 490 куб. м, но от предавателните
протоколи се установява, че за този първи период е налице пълно неизпълнение. За
втория период по графика – до 20 юни 2021 г. договореното количество е било 980 куб.
м, а са доставени само 210,7 куб. м. От уведомлението за прекратяване (л. 18) е видно,
че на 21 април 2021 г. с писмо е бил даден срок за преодоляване на изоставането, но
ищецът не е положил усилия да спази графика.
Потестативното право за извънсъдебно разваляне на двустранен договор се
упражнява с едностранно волеизявление от изправната страна по договора, което може
да се направи както извънсъдебно, така и чрез завеждане на иск за вреди от
неизпълнението. При договори, сключени вписмена форма, волеизявлението за
прекратяване трябва да е отправено в същата форма – чл. 87, ал.1, изр. ІІ от ЗЗД.
В случая е налице пълно неизпълнение за първия период и частично
4
неизпълнение за втория период, което е достатъчно основание за възложителя да
развали договора. Неизпълнението е съществено: съпоставката на договореното
количество и реално изсеченото показва, че изпълнителят е успял да изсече и достави
до временен склад само 21% от дървесината за периода от началото на действие на
договора до 30 юни 2021 г. или неизпълнението е 79 %.
ТП ДГС е изправна страна по договора, поради което надлежно е упражнила
правото на разваляне поради неизпълнение от страна на „М.“ ЕООД.
Неоснователно е възражението на ищеца, че е могъл да навакса закъснението
през следващия период от графика, тъй като той е през летните месеци, когато
метеорологичните условия са благоприятни за работа на открито във високопланинска
местност. Кредиторът не може да бъде поставен принудително в положение да търпи
неточно изпълнение при положение, че това носи вреди за него. Установи се, ча самият
възложител ТП ДГС е търпял вреди от лошото изпълнение, тъй като поради
неосигурена дървесина от ищеца не е могъл да продаде предварително договорени
количества на трето лице, с което е бил в договорна връзка (договор № */05.01.2021 г.).
ТП ДГС – *е дало подходящ срок за изпълнение според условията на договора, с
което е изпълнило изискването на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД да пристъпи към прекратяване
след като осигури възможност на длъжника да коригира действията си по изпълнение
на договора. От изпращане на първото писмо – 21 април 2021 г., до волеизявлението за
разваляне на 16 юли 2021 г. са изминали три месеца, през които ищецът не е предприел
действия по преодоляване на забавата в изпълнението.
Основният аргумент на длъжника за неизпълнението е наличието на
форсмажорни обстоятелства, които го освобождават от отговорност за
неизпълнението. Непреодолимата сила според чл. 306 от ТЗ е непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на
договора. В §1, т. 23 от ДР на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението
на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост е дадено
легално определение на форсмажорно обстоятелство: обстоятелство от извънреден
характер, което е възникнало след сключване на договора, което не е могло да бъде
предвидено и не зависи от волята от страните, като: природни бедствия,
производствени аварии, военни действия, ембарго, правителствени забрани, стачки,
бунтове, безредици и др. Определението в Наредбата доразвива основното правило от
ТЗ и като специална норма е приложимо в отношенията между страните по повод
договора за дърводобив.
Като форсмажорни събития ищецът изтъква валежите през март-юни 2021 г. и
извънредната епидемична обстановка, но съдът намира, че никое от тях не е
форсамжорно обстоятелство.
За да бъде освободен длъжникът от отговорността за неизпълнение, събитието,
попречило му да изпълни задълженията си, трябва не само да е възникнало въпреки
волята на длъжника и непредизвикано от него, но и да е било непредвидимо, да е било
невъзможно отнапред да се прогнозира възникването на такива обстоятелства, които да
затруднят или да направят невъзможно изпълнението.
Ищецът е сключил договор през декемеври с период за изпълнение през първото
полугодие на следващата календарна година – той е знаел, че поема ангажимент да
работи във високопланинска местност, на открито през зимни месеци. Напълно
предвидимо е падането на сняг и валежи през пролетта, като се знае какъв е климатът в
тази част на страната.
5
Самата метеорологична справка не посочва валежите да са били извънредни,
надхвърлящи драстично месечните норми. Не се събраха доказателства през процесния
период да са били наблюдавани метеорологични процеси, които да имат характера на
природно бедствие, като напр. валежите да са причинили свлачища и наводнения.
Само такава изключителна обстановка, причинена от природни процеси, би могла да
доведе до абсолютна, пълна невъзможност да се работи в горския терен през целия
период на договора.
Показанията на старши лесничея от ТП ДГС – * Б.Б., който е отговарял за
участъка, в който работи ищецът, съдържат данни, че сечището е било от категорията
на т. нар. зимни обекти – в които може да се работи при зимни условия. Същият
свидетел излага данни, че в това землище по същото време други фирми са добивали
дървесина без да са били затруднени от зимните метеорологични условия. Показанията
на свидетеля се основават на личните му впечатления и конкретната му работа в
участъка, поради което съдът ги приема като обективни и достоверни.
Едно събитие е непреодолима пречка само ако е създало такова състояние, че
всички усилия на длъжника да престира биха били лишени от практически резултат.
Всяка от страните по договора е длъжна да положи грижата на добрия стопанин при
изпълнението му – чл. 63, ал. 2 от ЗЗД. Ако „М.“ ЕООД беше изпълнило това си
задължение, щеше да организира работата си в дните без валежи, след просъхване на
почвите и чрез наемане на достатъчно обучен персонал.
Безспорно е, че в периода март-юни е имало продължителни валежи, а от
заключението по лесотехническата експертиза става ясна, че технологично в такива
дни работата изисква извънредни усилия, особено внимание и прилагане на
допълнителни мерки за сигурност, като има и дни, в които да се работи е невъзможно
поради риск от аварии и застрашаване на човешкия живот. За такива неблагоприятни
условия за работа свидетелстват също Б.Д.– *в дружеството-ищец, и Р.П. – *. От
показанията им обаче не могат да се извлекат данни за природно бедствие, продължило
дълъг период от време и направило изпълнението напълно невъзможно. Излагат данни
за поредици от дъждовн дни, последвани от дни, в които е имало условия за работа.
Тежките условия на работа, които се установяват по делото, обаче не са
непреодолима сила, а съставляват предвидими трудности в работата, за които
изпълнителят е следвало да бъде подготвен и да вземе мерки за оптимизиране на
дейностите така, че да спази технологията, но и да изпълни договора в срок.
Данните сочат, че в дружеството са били наети само четири лица (приложена от
ответника справка от НАП за наети лица), докато дружеството е поело и още един
договор за сеч за същия период от време (договор № */2020 г.). Очевидно се касае до
липса на ресурс, който да бъде вложен в изпълнение на задълженията и до лоша
организация на работа, неспособност да се разпределят усилията на длъжника в
изпълнение на два договора едновременно. Ответникът представи доказателства, че по
другия договор изпълнението от страна на ищеца не е пострадало (доставял е изсчена
дървесина, за което са приложени протоколи и е получавал възнаграждение за работата
си, удостоверено с фактури), което налага извода, че усилията са били вложени по
другото правоотношение и процесният договор е останал неглижиран от ищеца.
Като извинителна причина се изтъква, че дъждовните дни са били толкова
много, че не са оставали достатъчно работни дни във всеки от месеците, за да се работи
по договора. Процесният договор е търговски. С него ищецът е поел задължение да
престира резултат без да е обвързан от работно време. От значение е спазването на
6
графика за изпълнение, а не конкретни работни дни и брой работни дни в месеца.
Отчитането на работни дни е относимо към трудовите правотоношения, но не и към
изпълнението на търговски договор.
Ищецът не може да се позове на непреодолима сила и поради това, че не е
изпълнил задължението си по чл. 306, ал. 3 от ТЗ в подходящ срок да уведоми писмено
другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея
за изпълнението на договора. Този подходящ срок страните са фиксирали в чл. 4.2.18
от договора на 3 дни от настъпване на събитието. Такъв срок за уведомяване е уреден и
в чл. 73, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за изпълнение на дейности в горските
територии. В договора страните са постигнали съгласие установяването на
форсмажорни обстоятелства да става с двустранен протокол, т.е трябва да е налице
общо съгласие на двете страни по договора, че са възникнали непредвидени
обстоятелства, обективно препятстващи изпълнението.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че възложителят е бил дължен да
удължи изпълнението на договора поради непреодолима сила. Възложителят има
такова задължение по чл. 3.2.11, но само в случаите, когато Горското стопанство е
разпоредило спиране на дейностите заради възникване на форсмажорни обстоятелства.
За да се възползва от законовата възможност да поиска облекчаване на условията
поради затруднения, възникнали във връзка с непреодолима сила, ищецът като
изпълнител е следвало да прояви инциатива да уведоми за наличие на такива
извънредни събития, но не го е сторил. Писмото от 2 юни 2021 г., изпратено от „М.“
ЕООД до ТП ДГС - *не сочи конкретно събитие, индивидуализирано чрез дата и
място, за да се приеме, че то е направено в срок. Общото споменаване на валежи от
сняг и дъжд и студеното време не дава възможност да се квалифицират те като
форсмажорни обстоятелства, нито да се датират конкретно, за да се отчете спазване на
срока за уведомяване.
Другото посочено непредвидено обстоятелство е обявяването на извънредно
положение в страната с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., заменено
по-късно с извънредна епидемична обстановка, продължила до отмяната й с акт на МС
й считано от 31 март 2022 г. Тези актове на НС и на МС биха попаднали в категорията
„правителствена забрана“ по §1, т. 23 от Наредбата за условията и реда за дейности в
горските територии, но ако засягат дейността по изпълнение на договора. Никоя от
противоепидемичните мерки, въвеждани със заповеди на министъра на
здравеопазването, не ограничава работата на открито, само установява правила за
спазване на дистанция и прилагане на подходящи мерки за дезинфекция. Съдът не
намира извънредната епидемична обстановка във връзка с разпространението на
Коронавирус да е непреодолима сила, препятствала изпълнението на процесния
договор.
Не се доказа също да е налице виновно поведение на възложителя по договора,
което да изключи отговорността на „М.“ ЕООД за лошото изпълнение. Не се установи
нито създаване на пречки от страна на служители на горското стопанство при
приемане на дървесината, нито възпрепятстване на работата на дървосекачите на „М.“
ЕООД.
Писмото от 12 юли 2021 г., изходящо от „М.“ ЕООД, съдържа изявление, че
служител на ответника е прекъснал работата на терен, но този частен писмен документ
съдържа изгодно на ищеца твърдение, направено от самия него, поради което не може
да се ползва с доказателствена стойност, ако не бъде потвърдено от други
доказателства по делото. Такива не са ангажирани. Липсват и доказателства, че
7
възложителят не е осигурил присъствие на свои служители за приемане на дървесината
във временния склад.
Вещото лице по лесотехническата експертиза е намерило нарушения на
възложителя по договора ТП ДГС – *при определяне на временните складове. Такова
основание за отговорност на кредитора не е въведено от страна на ищеца в исковата
молба, поради което съдът намира за неотносими разсъжденията на експерта, излизащи
извън предмета на възложената задача.
Неизпълнението на задължението за добив на дървесина и извозването й се
дължи изцяло на виновното поведение на изпълнителя „М.“ ЕООД, затова ТП ДГС –
*законосъобразно е упражило своето право на разваляне на договор № */22.12.2020 г.,
поради което за ищеца не е налице основание да претендира обезщетение за
пропуснати ползи от едностранното разваляне на договора. Такова притезание се
поражда само за изправна страна по договора, която поради неизпълнение от
насрещната страна е пропуснала да реализира облага, обогатяваща патримониума й.
Неосъщественото увеличаване на имуществото на ищеца с цената по договора от 22
декември 2021 г. се дължи единствено на неговото виновно неизпълнение и не е в
пряка причинна връзка с действия на съконтрахента му, поради което искът по чл. 82
от ЗЗД е неоснователен и МОС го отхвърля.
Поради неизпълнение на договора възложителят е задържал внесената гаранция
за изпълнение в размер на 3 320 лв. Съдът не намира това задържане да е извършено
без правно основание. Договорът е развален поради виновно неизпълнение от страна
на „М.“ ЕООД и това е правопораждащият факт гаранцията да бъде усвоена от
възложителя. ТП ДГП – *е задържало гаранцията от 3 320 лв на правно основание и не
са налице предпоставки за връщането й, поради което МОС отхвърля иска по чл. 55 от
ЗЗД.
Ищецът тълкува договора превратно като прави извод, че гаранцията се задържа
от възложителя единствено при пълно неизпълнение. В чл. 6.3 от договора е
предвидено запазване на предварително внесената гаранция, ако изпълнителят „не
отсече и извози цялото количество маркирана дървесина, включено в обекта“.
Тълкуването на клаузата налага извод, че се отнася до неизпълнение в пълнота, от
изпълнителя се изисква да отсече и извози цялото количество, но ако е останало
неизсечено и неизвозено количество, то налице е частично неизпълнение и това вече
съставлява основание за задържане на гаранцията. Гаранцията се връща след
освидетелстване на всички сечища в обекта, т.е. проверява се изпълнението в неговата
цялост, на всяко от сечищата. Всяко неизпълнение е основание за задържане на
внесената гаранция по чл. 6.1 от договора.
В чл. 8.4 от договора е предвидено гаранцията да служи и като неустойка при
неизпълнение на договора. Тази хипотеза обаче е приложима само при пълно
неизпълнение и е различна от възможността за задържане по чл. 6.3 от договора.
Възложителят по договора не е претендирал неустойка и не се позовава на пълното
неизпълнение. В писмото от 16 юли 2021 г. за разваляне на договора ТП ДГС *изтъква
частичното неизпълнение като основание за разваляне на договора и уведомява ищеца,
че пристъпва към задържане на гаранцията в тази връзка, а не поради конвертирането й
в неустойка. Неустойката е обезвреда на кредитора за понесените от него
неблагоприятни последици от неизпълнението. В случая такива вреди ТП ДГС е
понесло от невъзможността да достави договореното на купувача на дървесина и да
получи цената й, но ответникът не е предявил искане за обезщетение за тези вреди и не
е търсил неустойка по договора, а се е задоволил да задържи гаранцията поради
8
лошото/частично изпълнение от страна на ищеца съгласно договорената възможност в
чл. 6.3.
Искът по чл. 55 от ЗЗД е неоснователен и съдът го отхвърля.
При този изход на процеса на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът осъжда
ищеца да плати на ответника разноските, направени в производството, а те възлизат на
540 лв юрисконсултско възнаграждение, определено при спазване правилото на чл. 25,
ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск на „М.“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителя Т.М., със
седалище в гр. *, ул. „*“ №*, ет. *, против ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ
„ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО *“, ЕИК *, със седалище в гр. *, ул. "*" № *,
представлявано от директора инж. А.Д., за заплащане на обезщетение от 59 946,02 лв
за пропуснати ползи от неоснователно разваляне на договор № */22.12.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иск на „М-“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителя Т.М., със
седалище в гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, против ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ
„ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО *“, представлявано от директора инж. А. Д., за
заплащане на сумата 3320 лв – обезщетение за задържане без правно основание на
гаранция по договор № .*/22.12.2020 г. заедно със законна лихва от 16 август 2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК *, да плати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ
„ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО *“ разноски по водене на делото в размер на
540 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
9