Решение по дело №370/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, чрез адв. Б. Б. от АК – Хасково, против точка 2 на Решение № 1000/23.03.2023 г. по Протокол № 43/23.03.2023 г. на Общински съвет (ОбС)– Димитровград, с която се приема нова точка 3, в частта на подточки 2, 3, 4, 7 и 8, със следното съдържание: „Дава съгласие средствата от реализирания от преходния остатък от 2022 г. от наличните по сметка на община Димитровград месечни обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, в размер на 970 978 лв., да се разходват за следните дейности, свързани с управление на отпадъците на територията на община Димитровград:

В жалба са развити доводи за незаконосъобразност и за нищожност на оспорения административен акт, като се твърди най-напред, че описаните дейности в подточки 3 и 8 от оспорената част на процесното решение не били такива по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), а разходите за тях били свързани с другите дейности, посочени в подточки 2, 4 и 7, които въобще не били дейности по смисъла на чл. 62 и чл. 66 ЗМДТ. Освен това община Димитровград в качеството си на възложител сключила и три договора за услуга с рег. № ИДОСВ-285/22.05.2019 г., рег. № ИДОСВ-Зб7/08.07.2019 г. и рег. № ИДОСВ-314/17.06.2019 г. за дейността по чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ с изпълнителя „Нео-Титан" ООД, като съгласно т. 1 от Решение № 916/22.12.2022 г. на ОбС - Димитровград за дейността по чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2023 г. били предвидени 706 279 лева, с вкл. 20 % ДДС, които щели да се изплатят на „Нео-Титан“ ООД по тези три договора. Ето защо, ако се приемело, че действително се предвиждало извършването на дейности по чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, то излизало, че задължените лица с ТБО-2023 г. плащали два пъти за една и съща дейност, извършвана един път от фирмата-изпълнител и втори път от общината, което било недопустимо по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ. Сочи се и че подточки 3 и 8 от оспорената част на решението били неразбираеми за каква точно дейност по място и обем ставало въпрос, както било невъзможно да се разграничи кога, кое, колко и с каква честота ще върши изпълнителя „Нео-Титан“ ООД и кога, кое, колко и с каква честота ще върши община Димитровград, а и тези подточки били в пряко противоречие с правилата на чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 34 за управление на отпадъците на територията на община Димитровград. Относно дейностите по подточки 2 и 7 се поддържа, че те били обхванати от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), а не на от ЗМДТ, поради което ответникът разрешил средствата от ТБО да се използват в противоречие на услугите и дейностите по чл. 62 и чл. 66 ЗМДТ. От Докладна записка с вх. № ОбС-07-72/16.3.2023 г., изх. № РД-28-136/16.3.2023 г. от Кмета на община Димитровград за приемане на процесното решение било видно, че подточки 4 и 5 на точка 3 от Решение № 973/23.2.2023 г. следвало да се обединят в една подточка 4 с общо наименование „Разходи за поддръжка на използвания инвентар за извършване на дейностите по чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, а те включвали разходи за профилактика и резервни части за поддръжка на косачките на стойност 5 000 лева и разходи за горивни и смазочни и други материали на стойност 10 000 лева. Счита се, че така ответникът злоупотребявал и заблуждавал, че разходите по подточка 4 от оспорената част на решението щели да се използват за дейностите по чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, а в чл. 62 и чл. 66 ЗМДТ не била описана никаква дейност, която би могла да свърже с косачки, косене, корда и гориво, още по-малко за профилактика и резервни части за косачките. На следващо място се твърди и че оспорената част на решението на ОбС – Димитровград била приета при особено съществени процесуални нарушения на чл. 69 – чл. 74 АПК, тъй като не било спазено изискването на чл. 66, вр. чл. 69 АПК за предварителния 30-дневен срок за разгласяване на Докладна записка с изх. № РД-28-136/16.03.2023 г. от Кмета на община Димитровград, доколкото тя била публикувана на същата дата на сайта на ответника с Поканата за дневния ред на сесията на съвета за 23.3.2023 г. и в нея не били указани формите на участие на заинтересованите лица и така била отнета възможността им да представят предложения и възражения в едномесечния срок до 16.04.2023 г., като процесното решение било прието преждевременно в сесията на съвета от 23.03.2023 г. Накрая се прави заключение, че в случая било извършено преразпределение на пари от ТБ0 за 2022 г. за някакви завоалирани дейности през 2023 г., но нямало никаква разходо-оправдателна сметка по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, поради което подточки З и 8 се явявали нищожни, а подточки 2, 4 и 7 били незаконосъобразни.

Предвид изложеното се иска да се прогласи за нищожнo или да се отмени Решение № 1000/23.03.2023 г., взето по Протокол № 43/23.03.2023 г. на Общински съвет – Димитровград, в оспорената му част и да се присъдят направените разноски по делото.

В изисканите от съда административни преписки се съдържаща и становище от ответника - Общински съвет – Димитровград (л. 441 по делото), с което се оспорва жалбата като неоснователна и се моли тя да бъде отхвърлена, като се прави и възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка с изх. № РД-28-136/16.03.2023 г. Кметът на община Димитровград е предложил на ОбС - Димитровград да приеме следното решение за изменение и допълнение на Решение № 973/23.02.2023 г.: "На основание чл. 17, ал. 1, т. 6 и 8, чл. 21, ал. 1, т. 6, т. 12 и т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА във връзка с разпоредбите на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (в сила от 01.01.2023 г., обн. ДВ, бр. 104 от 30.12.2022 г.), Постановление № 7 от 19.01.2023 г. на Министерски съвет за уреждане на бюджетните отношения през 2023 г., § 60 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 г.), Наредба № 32 за съставяне, приемане, промяна, изпълнение и отчитане на общинския бюджет и Решение № 771/30.06.2022 г. на Общински съвет - Димитровград, Общински съвет - Димитровград реши:

1. Отменя Решение № 973/23.02.2023 г. на Общински съвет – Димитровград в частта на точка 3

2. Приема нова точка 3 със следното съдържание:

„Дава съгласие средствата от реализирания от преходния остатък от 2022 г. от наличните по сметка на община Димитровград месечни обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, в размер на 970 978 лв., да се разходват за следните дейности, свързани с управление на отпадъците на територията на община Димитровград:

3. Изпълнението на решението се възлага на Кметът на Община Димитровград.

В докладната записка са изложени мотиви, че с Решение № 973/23.02.2023 г., на основание Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., в сила от 01.01.2023 г. (т.нар. „удължителен закон”) и Постановление № 7 от 19.01.2023 г. на Министерски съвет за уреждане на бюджетните отношения през 2023 г., ОбС – Димитровград е разпределил средствата от реализирания в края на 2022 г. преходен остатък по бюджета на Община Димитровград по съответните функции и дейности от ЕБК, включително и за капиталови разходи и за дейности свързани с управление на отпадъците на територията на община Димитровград. Реализираният преходен остатък в края на 2022 г. по бюджета на Община Димитровград е бил в размер на 12 483 580 лв., от който 970 978 лв. са били налични по сметка на Общината средства за отчисления и обезпечения по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО от приходи от такса битови отпадъци, като списъкът на дейностите, със съответните индикативни стойности, е бил представен в т. 3 на решението. На 10.03.2023 г. в деловодството на ОбС - Димитровград е постъпила жалба по адм. дело № 275/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково от П.Т.З. против т. 3, подточки 3, 4, 5 и 9 от Решение № 973/23.02.2023 г. Посочено е, че от приетия текст на решението се създавало впечатление, че би могло да се излезе извън предмета на дейностите, описани в чл. 62, т. 3 и чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, които се финансиран от събираната от общината ТБО, но тъй като това не е било така, доколкото при планиране на съответните разходи Община Димитровград не е имала предвид извършването на разходи за дейности, свързани с приветливия вид на обществените територии различни и неотносими към разписаните в чл. 62 и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, поради което и с цел избягване на двусмислие и отклонение от дейностите, разписани в чл. 62 и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, е предложено текста да бъде прецизиран. Освен това е отбелязано и че в сключените договори с външния изпълнител „Нео-Титан” ООД е било разписано, че дейностите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за малките населени места се осъществяват по график и ритмичност, които се явявали недостатъчни с оглед очакванията и желанието на жителите на тези населени места. Наличието на допълнителен финансов ресурс от ТБО позволявало разширяване обхвата на услугата по поддържане чистотата на улични, паркови и други обществени територии в населените места на територията на общината, като се планирали разходи за назначаване на допълнителен човешки ресурс, ангажиран пряко с дейности по поддържане чистотата на обществените територии.

Докладната записка заедно с Поканата за заседание на ОбС – Димитровград на 23.03.2023 г. е публикувана на 16.03.2023 г. на интернет страницата на община Димитровград.

От Протокол № 43/23.03.2023 г. се установява, че на същата дата е проведено заседание на ОбС – Димитровград, на което е прието Решение № 1000/23.03.2023 г. с гореописаното в Докладна записка с изх. № РД-28-136/16.03.2023 г. на Кмета на община Димитровград съдържание.

Решението е прието с 25 гласа "за", 0 – "против" и 7 – "въздържали се" от общо гласували - 32 (при общ брой от 33 съветници, съгласно чл. 4, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград).

По делото са приети като писмени доказателства и Решение № 973/23.02.2023 г., Решение № 771/30.06.2023 г. и Решение № 916/22.12.2022 г. на ОбС – Димитровград, ведно с преписките по приемането им, както и договори за услуга с рег. № ИДОСВ-285/22.05.2019 г., рег. № ИДОСВ-Зб7/08.07.2019 г. и рег. № ИДОСВ-314/17.06.2019 г. между община Димитровград и „Нео-Титан" ООД с приложения към тях.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 184 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Най-напред е необходимо да се отбележи, че според мотивите на Тълкувателно решение № 2/16.04.2013 г. по т. д. № 4/2011 г. на ВАС решението на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, с което се приема и изменя годишния бюджет на общината и се приема отчетът за изпълнението му, е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, като е прието, че съдебният му контрол е допустим. Трайната съдебна практика приема, че с такъв характер следва да се квалифицират и решенията на общинския съвет, които пряко влияят на общинския бюджет, каквото безспорно е и процесното решение на ОбС – Димитровград. (вж. напр. Решение № 7484/28.07.2022 г. по адм. д. № 1876/2022 г. на ВАС и цитираните в него съдебни актове).

По делото не се спори, а и от представените от жалбоподателя нотариален акт и справка за задължение се установява, че той е собственик на недвижими имоти в община Димитровград, респ. данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и по силата на чл. 64, ал. 1 от с. з. дължи заплащане на такса битови отпадъци (ТБО) за тях, поради което и доколкото с решението в оспорената му част се дава съгласие за разходване на средства от приходите от ТБО, което трябва да бъде единствено за дейности, свързани с управление на отпадъците на територията на общината, следва да се приеме, че то оказва влияние върху правната му сфера. В този смисъл е и Определение № 10763/10.07.2019 г. по адм. д. № 6395/2019 г. на ВАС. Ето защо, същият разполага с пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на акта.

На следващо място, решението е прието на 23.03.2023 г., а жалбата срещу оспорената му част е подадена в съда на 04.04.2023 г., т. е. спазен е и срокът по чл. 179 АПК.

Следователно, жалбата изхожда от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна поради следните съображения:

По делото няма спор, а и при извършената служебна проверка се установява, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА.

Същият е обективиран в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. конкретни и ясни мотиви, като макар такива да не са изложени в самия акт или в протокола на проведеното заседание при неговото приемане, те могат да бъдат извлечени от друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, какъвто в случая се явява Докладна записка с изх. № РД-28-136/16.03.2023 г. на Кмета на община Димитровград, съобразно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.

На следващо място оспореното решение е взето с необходимото мнозинство и с поименно гласуване и кворум, съобразно чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА, като е отразено в изготвено в протокола от заседанието в съответствие с чл. 29 ЗМСМА.

При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, разписани в чл. 69 АПК.

Съгласно цитираната разпоредба, административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта – писмени предложения и възражения; участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; участие в заседания на органа, издаващ акта когато той е колективен; обществено обсъждане, като следва да им осигури възможност да осъществят това право в разумен срок, определен от него, който не може да е по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че докладната записка на Кмета на община Димитровград, с която е предложено вземане на процесното решение, е публикувана на 16.03.2023 г. на интернет страницата на общината, а заседанието на ОбС – Димитровград, на което е взето, е проведено на 23.03.2023 г., т.е. не е спазен горепосоченият нормативно установен минимален срок. Освен това, от съдържанието й е видно, че не са спазени и изискванията за публичното оповестяване формите на участие на заинтересованите лица в производството и за възможността им в определен от органа срок, не по-кратък от 1 месец, да осъществят правото си на участие.

По този начин е нарушено правото на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия административен акт и представлява достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразен поради наличието на порока по чл. 146, т. 3 АПК.

В този смисъл е и практиката на касационната инстанция – вж. напр. Решение 675/16.01.2019 г. по адм. д. № 6822/2018 г., Решение № 3401/19.03.2018 г. по адм. д. № 4542/2017 г., Решение № 3592/31.03.2015 г. по адм. д. № 6365/2014 г., Решение № 4064/09.04.2015 г. по адм. д. № 10786/2014 г., Решение № 1961/24.02.2015 г. по адм. д. № 8123/2014 г., всички по описа на ВАС.

Въпреки изложеното и само за пълнота е необходимо да се посочи, че според настоящия състав на Административен съд – Хасково процесното решение в оспорената му част е прието при правилно приложение на материалния закон. Това е така, защото не се установява да са нарушени изискванията на Закона за публичните финанси (ЗПФ), Наредба № 32 за съставяне, приемане, промяна, изпълнение и отчитане на общинския бюджет, ЗМДТ и ЗУО или на други нормативни актове, регламентиращи процесните отношения. В тази връзка следва да се отбележи и че в случая ОбС – Димитровград действа в условията на оперативна самостоятелност, а контролът относно ефективното изразходване на бюджетните средства се осъществява от Сметната палата. Доводите на жалбоподателя чисто житейски са разбираеми, но не намират нужната нормативна основа, поради което и не могат да бъдат споделени.

По тези съображения съдът счита, че жалбата на П.Т.З. е основателна, респ. обжалваното от него решение в оспорената му част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 196 АПК единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 1 011,00 лева, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като то е съобразено с минималния такъв, определен в приложимия чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 184 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ т. 2 на Решение № 1000/23.03.2023 г. по Протокол № 43/23.03.2023 г. на Общински съвет – Димитровград, с която се приема нова точка 3, в частта на подточки 2, 3, 4, 7 и 8.

ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да заплати на П.Т.З. ***, сумата от 1 011,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател:
Членове: