О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .02.2019год.,
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри
състав, в разпоредително съдебно
заседание, проведено на 21.02.2019 година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ-мл.с.
като разгледа докладваното от съдията
Н. Неделчева
въззивно
гражданско дело №2813 по описа за 2018 година,
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №70591/29.10.2018г. на Х.К.М. и
И.Н.М., чрез адв. Вл. Т. срещу решение
№4023/09.10.2018г., постановено по гр.дело №6207/2017г. по описа на ВРС, с
което предявеният от ищеца Й.С.Й. като продавач срещу тях иск е уважен, като на
осн. чл. 31 ал.
1 ЗЗД е унищожен сключения на 17.10.2016г. между
него и Х.К.М. и И.Н.М. като купувачи, договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 33 в гр. Варна,
ж.к. „Младост”, бл. 155, ет. 6 - самостоятелен обект с идентификатор
10135.3512.178.2.36 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед №
РД-18-64/16.05.2008г. на изп. дир. на АГКК, обективиран в нотариален акт № 142,
том ІІІ, рег. № 7705, н.д. № 495/2016г. на нотариус Орлин Стефанов с район ВРС,
поради невъзможността на продавача да разбира и ръководи действията си към
момента на сключване на договора. Жалбопoдателите
считат, че решението е незаконосъобразно и постановено при допуснати нарушения
на процесуалния и материалния закон поради което молят да бъде отменено.
Твърдят, че още в доклада си, съдът се
е отклонил от основното твърдение на ищеца, че в деня на процесната сделка -
17.10.2016 г. същият е бил в нетрезво състояние и, че зависимостта му от
алкохола е потвърдена с диагноза поставена от психиатър едва на 18.11.2016 г.
твърдят, че по този начин била изместена тежестта на доказване по отношение на
твърдението, че ищецът в деня на сделката е бил в нетрезво състояние, което
обстоятелство до края на процеса остава недоказано. Считат, че е бил нарушен
принципа на равнопоставеност между страните в процеса и те са били лишени от
възможността за адекватна защита. Излагат, че първоинстанционният съд е
достигнал до поредица от грешни фактически изводи довели до постановяване на
незаконосъобразното решение. Твърдят, че неправилно съдът не им допуснал
приобщаването като доказателство по делото на ЧНД №4271 от 2012г. по описа на
ВРС -Наказателна колегия 38 състав от материалите по което ще се установи
историята на синдрома на алкохолната зависимост, отношението на ищеца към него,
и вероятността той да е довел до състояние на неразбиране на смисъла на
процесната сделка от 17.10.2016г. Неправилно съдът не им допуснал и провеждане на графологичната
експертиза, поискана от ответниците в последното по делото заседание. Предвид
изложените твърдения за допуснати от първоинстанционният съд нарушения,
жалбоподателите молят да им бъде допуснат до разпит един свидетел при условие
на довеждане за установяване на обстоятелството разбирал ли е ищеца смисъла и
значението на действията му в деня на процесната сделка 17.10.2016 г. в момента
на извършване на плащането. Молят да се изиска от архива на ВРС ЧНД № 4271 от
2012г. по описа на ВРС - Наказателна колегия 38 състав - производство по
предложение за принудителни медицински мерки по чл. 89 от НК, водено против Й.С.
Иванов и в последствие прекратено. Молят за опровергаване на обстоятелство
установено в заключението на в.л., че
в деня на процесната сделка ищецът е имал треперене на ръцете в следствие на
синдрома на алкохолна зависимост да допуснете СГЕ със задача вещото след
изследване на почерковия материал на ищеца в документите представени по делото
където той се е подписвал пред нотариус и след вземане на почеркови материал от
ищеца Й.С.Й. да отговори на въпроса, имало ли е треперене на ръцете на ищеца
при изписване на името му и изпълнение на подписа в нотариалния акт № 142,
Постъпила е и
въззивна жалба вх. № 70590/29.10.2018г. от Х.К.М. и И.Н.М., чрез адв. Р.Ч. срещу първоинстанционното
решение. Твърдят се допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявени иск бъде отхвърлен като недоказан. Жалбоподателите
считат, че поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, не
са били събрани допустими и относми доказателства, предвид което правят пред
настоящата инстанция искане за допускане на съдебно-графологична експертиза със
задача, посочена в жалбата.
Ответникът по жалбата чрез
депозирания писмен отговор оспорва въззивната жалба, като счита, че решението е
правилно и законосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд всестранно е
обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в тяхната
съвкупност. Счита, че фактите по делото, имащи значение за правния спор са
точно установени, като от тях са изведени правилни фактически и правни изводи за основателност на
предявения иск. Изразява становище за недопустимост на доказателствените искания, като моли същите да бъдат оставени
без уважение като преклудирани. Твърди, че първоинстанционният съд не е
допуснал твърдяните процесуални нарушения. В заключение се моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Жалбите са депозирани от лица, имащи
право на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и останалите,
установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбите са
допустими при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във
връзка със съдържащите се във въззивните жалби доказателствени искания, следва
да се отбележи, че първоинстанционният съд не е допуснал прoцесуално нарушение.
Извършеният доклад, макар и
схематичен е коректен, като правилно е
разпределена доказателствената тежест досежно установяването на релевантните за
спор факти. Въззиваемите своевременно са направили доказателствените си искания
досежно допускането до разпит на свидетели за установяване състоянието на ищеца към момента на сключване
на сделката, както и за изискване на ЧНД №4271 от 2012г.
Настоящият
състав намира, че първоинстанционният съд не е извършил процесуално нарушение
като не е допуснал изискването на ЧНД. Напълно споделя изводите му, че
наказателното дело е било прекратено през 2012г. без постановяване на акт по
същество, поради което материалите, съдържащи се в него по никакъв начин не
могат да установят здравословното и психическо състояние на ищеца към датата на
сключване на процесната сделка- 17.20.2016г.
Искане за разпит на свидетел при условие на
призоваване, е направено с молба /стр.97-98 от първ. дело/, депозирана в
о.с.з., проведено на 21.06.2018г. от новия, втори пълномощник на ответниците – адв. Ч.. В
същата молба се съдържа и искане за назначаване на Съдебно-графологична
експертиза с подробно описани задачи.
Съдът намира, че правилно искането за назначаване
на СГЕ е било оставено от първоинстанционния съд без уважение като преклудирано.
Ответниците следва да изчерпят своите доказателствени искания с писмения
отговор, или най-късно в първото редовно проведено заседание. След като това доказателствено искане е направено едва в
третото съдебно заседание, то законосъобразно е било отхвърлено като несвоевременни.
Встъпването на нов адвокат на този етап
от първоинстанционното производство не ги прави допустими, въпреки, че за адв. Ч.
това е било първо заседание по делото
По изложените съображения тези доказателствените
искания на въззивниците следва да бъдат оставени без уважение тъй като
възможността за тяхното ангажиране е преклудирана. Въззивниците, в качеството
им на ответници е следвало да изчерпят всичките си искания пред първ. съд в
установените в ГПК срокове. Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал.1 ГПК е
недопустимо събирането на доказателства, които са могли да бъдат посочени и
представени в хода на първ. производство.
Настоящият състав намира, че като основателно,
относимо и допустимо следва да бъде уважено единствено искането за допускане до
разпит на още 1 свидетел при
условие на довеждане за установяване на обстоятелството разбирал ли е ищецът
смисъла и значението на действията си в деня на процесната сделка 17.10.2016 г.
в момента на извършване на плащането. Това искане не е преклудирано, тъй като
отвениците са направили своевременно,
още с отговора на исковата молба искане за допускане на трима свидетели
за установяване на тези обстоятелства.
Съдът е допуснал на всяка от страните само по 1 свидетел, като поради
тази причина спорът е останал неизяснен от фактическа страна, предвид което е
допустимо събирането на допълнителни гласни доказателства пред въззивната инстанция.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито о.с.з. въззивна
жалба вх. №70591/29.10.2018г. на Х.К.М. и И.Н.М., чрез адв. Вл. Т. и въззивна
жалба вх. №
70590/29.10.2018г., чрез адв. Ч. срещу решение №4023/09.10.2018г., постановено
по гр.дело №6207/2017г. по описа на ВРС.
На
осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение като преклудирани, исканията на въззивниците за и изискване на
ЧНД №4271/2012г и за назначаване на СГЕ
с посочените задачи.
На
осн. чл. 266, ал.3 ГПК ДОПУСКА до разпит, при условията на довеждане от
въззивниците 1 свидетел за установяване на обстоятелствата досежно поведението
на ищеца на 17.10.2016г., разбирал ли е ищецът смисъла и значението на
действията си в деня на процесната сделка 17.10.2016г. и в момента на
извършване на плащането.
НАСРОЧВА производството по
делото в о.с.з. на 13.03.2019г. от 10.00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.