№ 1367
гр. Пловдив, 22.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330111663 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****
против „Изи Асет мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени
субективно и обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК.
Предявени са и насрещни искове от „Изи Асет мениджмънт“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър
център, ет. 2, офис 40-46 против Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, с правно
основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 86 ЗЗД .
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Изи Асет мениджмънт“
АД, бил сключен Договор за паричен заем № ***** г. Счита, че с договорения лихвен
процент в размер на 40% се нарушават добрите нрави, като се внася неравноправие между
правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с
изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице
нищожност на уговореното възнаграждение. В настоящия случай, уговорената между
страните лихва в размер на 40% годишно надхвърляла повече от три пъти законната, което
представлявало нарушение на добрите нрави. Излага, че поради нищожност на клаузата за
договорна лихва /респ. на клаузата на ГПР/, която е съществен елемент на договорното
съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната
сделка.
Не били спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – в договора
за кредит да е разписан действителния ГПР. Твърди, че действително приложения в
кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът,
вписвайки в договора ГПР от 49.23% е заблудил потребителя, като използваната
заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук
1
до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК –
нищожност на кредитната сделка, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието
на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в нарушение на
чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 49.23% разходите,
които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата – поръчител.
Поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер
на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Кредиторът не изпълнил
задължението си по чл. 5 ЗПК, тъй като заблуждаващо предоставил на потребителя СЕФ за
кредит в размер на 300 лв. с посочен лихвен процент от 40% и ГПР 49.23%, с общ размер на
всички плащания 315.24 лв. Кредиторът нарушил правата на потребителката, тъй като не
бил включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР.
Сочи, че сключеният между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД Договор за
поръчителство № ***** г., е нищожен, като уговорката за заплащане на възнаграждение за
поръчител не е породила правни последици. Излага, че договорът за поръчителство е
съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение
лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се
осъществи за валидното му възникване. Счита, че договарянето, че кредитополучателят ще
заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и
внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Счита,
че клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение на поръчителя, прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Твърди, че поставяйки на кредитополучателя
изискване да сключи договор с дружеството – поръчител, кредитодателят „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Излага, че
ако кредитополучателката бе изразила воля да сключи договор за поръчителство, то тя не би
го направила в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което
единственият й мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл. 225, ал. 1 ЗЗД, с
договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в противен случай договорът е
нищожен. От представения по делото погасителен план, се установявало, че ищцата се е
задължила да погасява възнаграждението на поръчителя разсрочено, т.е. тя не е надарила
незабавно кредитодателя, поради което следвало се отрече правния ефект на тази уговорка.
На следващо място, сочи, че договорът за поръчителство има акцесорен характер. Той
можело да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен
дълг. По съображенията, изложени по-горе, счита, че кредитната сделка е нищожна, поради
което не е породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско
правоотношение.
С уточнителна молба с вх. № 41750 от 26.07.2021 г., е посочено, че възнаграждението
за поръчителство е уговорено в договора за поръчителство в размер на сумата от 92.76 лв.,
съгласно чл. 3, ал. 1 от същия. Възнаграждението за поръчителство било включено в
погасителния план към договора за кредит, но не било заплатено от кредитополучателя.
Сочи, че сключването на договор за поръчителство с дружеството – поръчител е предвидено
в чл. 4, т. 3 от договора за кредит и е предвидено като условие за сключване на договора за
заем. Възнаграждението за поръчителство било дължимо на дружеството поръчител и е
уговорено в чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство. Същото се обвързвало с ГПР, тъй като
било условие за сключване на договора за кредит. Сочи, че както в договора за кредит, така
и в СЕФ за предоставяне на информация, липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а
2
това от своя страна било нарушение на основното изискване за сключване на договора по
ясен и разбираем начин. Неясното определяне на ГПР било самостоятелно основание за
нищожност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да прогласи
спрямо „Изи Асет мениджмънт“ АД нищожността на Договор за паричен заем № ***** г.,
като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, както и да се
постанови решение, с което да се прогласи спрямо „Файненшъл България“ ЕООД
нищожността на акцесорния Договор за предоставяне на поръчителство № ***** г., като
лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя,
противоречащ на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на
обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Файненшъл България“ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявените
искове.
Излага, че твърденията за недействителност на договора за поръчителство са
неоснователни. Сочи, че дружеството било вписано като финансова институция в Регистъра
на БНБ, с основен предмет на дейност – предоставяне на гаранционни сделки по занятие.
Именно в това си качество, дружеството следвало да получава възнаграждение по всяка,
сключена от него гаранционна сделка /поръчителство/, с цел гарантиране изпълнението на
всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем.
Изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по
договора за заем породило сключването на договора за предоставяне на поръчителство, а
дружеството сключило договора поради възможността да получи възнаграждение за
предоставената услуга. С оглед изложеното, счита за неоснователно твърдението, че
договорът между ищцовата страна и дружеството е лишен от правно основание. Счита, че
не е нарушен принципът на добрите нрави. Не счита, че престациите са явно
нееквивалентни. Възнаграждението на поръчителя било определено с оглед извършена
преценка на риска и ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя
изобщо не би сключила договора. С предоставеното поръчителство дружеството, извършва
възмездна услуга в полза на Заемодателя. Видно от договора за паричен заем и по-точно от
чл. 4 от същия, Заемодателят не бил поставил изискване към Заемателя да обезпечи
вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество – поръчител,
каквито твърдения са наведени в исковата молба. Дори напротив, действайки добросъвестно
и отчитайки индивидуалните предпочитания и възможности на всеки заемател,
заемодателят му е предоставил възможност да избере един от три възможни начина за
обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на
заемателя би била реализирана по общия ред. Поръчителят сключил договора за
поръчителство само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при
условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки
гаранционни сделки по занятие, нямало интерес да сключва безвъзмездни сделки.
Предоставянето на гаранционни сделки е основният предмет на дейност на поръчителя
„Файненшьл България“ ЕООД, поради което то не може да си позволи да го извършва
безвъзмездно. Счита, че дори съдът да приеме, че договорът за заем е нищожен, то
„Файненшъл България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си по договора със заемателя,
има право да получи възнаграждение в пълния уговорен размер.
Неоснователни били твърденията на ищеца, че договора за кредит следва да бъде
прогласен за нищожен. Счита, че не били налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В
договора било посочено, че лихвеният процент е 40% като допълнително било уточнено, че
той е фиксиран и годишен, което представлявали и условията за прилагането му. Уточнява,
че в договора за заем се съдържа погасителен план, като било посочено кога се дължат
3
погасителните вноски и какъв е техния размер.
Не били нарушени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ГПР бил посочен ясно в
сключения договор за заем и е в размер на 49.23%. ГПР не бил по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
Постановление на МС на РБ – основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. По договора за заем
ГЛП бил фиксиран. Посочена била и общата сума за плащане по договора – 315.24 лв.
Механизмът за пресмятане на ГПР е по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК,
като нямало законово изискване механизмът да бъде посочен в договора за паричен заем.
Сочи, че в договора не била уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не били
предвидени и уговорени допълнителни допускания. Излага, че ГПР, представлява
възнаграждението на кредитора под формата на договорна лихва и други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит. Възнаграждението на дружеството за
поръчителство, не било част от заемното правоотношение по Договора за заем. Същото било
дължимо не към Заемодателя, а за предоставена услуга от „Файненшъл България“ ЕООД,
която било уговорено да възникне задължение по нея, само при неизпълнение от страна на
заемателя на задължението му да представи едно от другите две обезпечения по договора за
заем.
Липсвали нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК. В настоящия случай, кредитът се
погасявал при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, т.е. нямало промени в
лихвения процент за срока на отпускане на кредита, поради което и не се изисквало
предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските между
различните неизплатени суми. В изпълнение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК в чл. 2 от
договора, били записани условията за издължаване на кредита от потребителя, като такива
условия се съдържали допълнително и в останалата част от договора. В същия бил
инкорпориран и изискуемият погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, за целите на погасяването.
Освен горепосоченото, във връзка с възражението, че в договора липсва разбивка на
сумите, които се погасяват с изплащане на всяка погасителна вноска, счита, че кредиторът
няма законово задължение за предоставяне на такава информация при сключване на
договора, без тя да му е поискана от потребителя. Чл. 11, ал. 1, т. 12 вменявала в задължение
на кредитора да запознае потребителя единствено с правото му да получи при поискване във
всеки един момент извлечение под формата на погасителен план, който да съдържа такава
разбивка, но не и при първоначалното сключване на договора.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Изи Асет мениджмънт“ АД, с който взема становище за неоснователност на предявените
искове. Излага, че уговореният лихвен процент не представлявал и не се свеждал
единствено до възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, а е цена на
услугата по предоставяне на паричния заем. Сочи, че заемът е предоставен от финансова
институция по чл. 3, ал. 2 ЗКИ, която отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, т. е. възможностите й в
тази насока са по-ограничени в сравнение с банките. Достъпът на ищеца до паричния ресурс
- предмет на договора е бърз, лесен и необезпечен. Счита, че цената на предоставената
услуга не може да бъде приравнена на възнаградителна лихва и не следва да бъде
обсъждано съответствието на размера й с добрите нрави. Твърди, че няма пречка страните
да уговорят договорна лихва над размера на законната такава. Ищецът бил уведомен за
размера на възнаградителната лихва, който ясно бил записан в договора и той се е съгласил
с него.
4
Липсвали нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. ГПР не бил по-висок от 5 пъти
размера на законната лихва, поради което не било налице нарушение на чл. 19 ЗПК. ГПР,
представлявало възнаграждението на кредитора под формата на договорна лихва и други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит. Възнаграждението на
дружеството за поръчителство не било част от заемното правоотношение по договора за
заем. Същото било дължимо не към заемодателя, а за предоставена услуга от „Файненшъл
България“ ЕООД, която било уговорено да възникне задължение по нея, само при
неизпълнение от страна на заемателя на задължението му да представи едно от другите две
обезпечения по договора за заем. По договора за заем ГПР бил фиксиран. Посочена била и
общата сума за плащане по договора. Механизмът за смятане на ГПР е по формула,
съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК, като нямало законово изискване механизмът да
бъде посочен и в договора за паричен заем. В договора не била уговорена възможност за
промяна на ГПР, поради което не били предвидени и уговорени допълнителни допускания.
Излага, че твърденията на ищеца, че е налице нарушение, поради невключването на
възнаграждение за поръчителство, дължимо по Договора за предоставяне на поръчителство
в годишния процент на разходите на Договор за паричен заем, са неоснователни. С
подписването на договора за предоставяне на поръчителство „Файненшъл България“ ЕООД
се е задължило срещу възнаграждение, да сключи със Заемодателя договор за
поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с нея пред Дружеството, за
изпълнението на всички нейни задължения, възникнали съгласно Договора за паричен заем.
В Договора за предоставяне на поръчителство било уговорено, че същият влиза в сила само
и единствено в случай че заемателят не изпълни задълженията си по сключения Договор за
паричен заем в указания 3-дневен срок да предостави обезпечение – поръчителство от две
физически лица или банкова гаранция.
Договорът за предоставяне на поръчителство било едно второ, акцесорно
облигационно правоотношение и не би могло дължимата по него такса за възнаграждение
на поръчителя да бъде включена в ГПР по договора за паричен заем.
Задължението по договора за предоставяне на поръчителство не било обвързано с
договора за паричен заем. Това възнаграждение към „Файненшьл България“ ЕООД не
представлявало пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължало, независимо
дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение
или не.
Сочи, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към
която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят ще предостави обезпечение,
кое точно, какъв разход ще направи за него или ще избере да не предоставя обезпечение. Ето
защо несъществуващи към деня на сключване на договора разходи и възнаграждение
нямало как да бъдат включени в ГПР. Договорът, в чл. 2, т. 8 изрично посочвал какви
допускания са взети предвид при изчисляване па ГПР, с оглед на което била налице пълна
прозрачност по отношение на въпросния коефициент.
Знаейки какви са изискванията на дружеството, клиентът можел още със сключването
на договора за заем да предостави обезпечение, можел да го направи и в тридневен срок
след това, т.е. потребителят, преди да с обвързан от договор, имал цялата необходима
информация, за да вземе решение дали да сключи договор за кредит при тези условия или
не, съответно дали разполага с възможност да осигури необходимото обезпечение, както и
кое от трите алтернативни обезпечения да предостави. Твърди, че в СЕФ фигурират
съществените условия по кредита, включително размера на лихвения процент, ГПР и
изискването за предоставяне на обезпечение. В този смисъл невярно било твърдението в
исковата молба, че длъжникът не бил информиран за икономическите последици от
поемането на задължението.
Твърденията за недействителност на договора за поръчителство също били
5
неоснователни. Основният предмет на дейност на гаранционното дружество било
предоставяне на гаранционни сделки по занятие, за което му се дължи възнаграждение.
Ищцата, с цел обезпечаване договора за заем, потърсила дружеството – поръчител, а то
сключило договора, поради възможността да получи възнаграждение за предоставената
услуга. Счита за неоснователно твърдението, че договорът между ищцовата страна и
„Файненшъл България“ ЕООД бил лишен от правно основание.
Евентуално, излага, че дори да се приеме, че договорът за заем е нищожен, то
„Файненшъл България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си по договора със заемателя,
има право да получи възнаграждение в пълния уговорен размер.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Изи Асет мениджмънт“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46 против Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
насрещни искове при условията на евентуалност, за осъждане на ищцата, а именно:
В случай, че бъде уважен предявеният от нея главен иск за обявяване на
недействителността на целия договор за паричен заем, да заплати сумата от 181.89 лв.,
представляваща разликата между подлежащата на връщане на основание чл. 23 ЗПК
главница и общо заплатените от ищцата суми по така обявения за недействителен договор за
паричен заем;
В случай, че бъде отхвърлен предявения иск срещу „Изи Асет мениджмънт“ АД, да
заплати сумата 191.58 лв., представляваща незаплатена част от дължима главница по
Договор за паричен заем № ***** г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 17.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 5.55 лв. –
представляваща незаплатена част от дължима възнаградителна лихва, дължима въз основа
на договор за паричен заем № ***** г. Претендира разноски.
В насрещната искова молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
паричен заем № ***** г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на
Н.П. сумата от 300 лева, при уговорена възнаградителна лихва в размер на 15.24 лв.
Ответницата по насрещния иск се задължила да върне предоставената сума на 12 равни
седмични вноски, всяка в размер на 26.27 лв. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40%. Общо дължимата сума по договора била в размер на 315.24 лв.
Първата, дължима вноска следвало да бъде заплатена на 17.12.2020 г., а последната – на
04.03.2021 г. Твърди, че към датата на подаване на насрещния иск ответницата заплатила
част от главницата в размер на 108.42 лв., а погасената лихва била в размер на 9.69 лв. Не
били платени следните суми: 191.58 лв. и неплатена възнаградителна лихва от 5.55 лв.
Излага, че в подадената от Н.П. искова молба се иска обявяване на
недействителността на целия договор за паричен заем, като съгласно чл. 23 ЗПК, в този
случай заемодателят има право да получи обратно отпуснатата в заем сума. Общият размер
на направените до момента плащания от Н.П., възлизал на 118.11 лв., от които за погасяване
на главница били отнесени 108.42 лв., а за погасяване на лихва – 9.69 лв.
Ето защо, искането е, в случай, че бъде уважен предявения от Н.П. иск, същата да
бъде осъдена да заплати сумата от 181.89 лв. – представляваща разликата между
подлежащата на връщане главница от 300 лв. и общо заплатените от Н.П. суми в размер на
118.11 лв.
В условията на евентуалност, искането е ако бъде отхвърлен предявения срещу „Изи
Асет мениджмънт“ иск, то Н.П. да бъде осъдена да заплати сумата от 197.13 лв.,
представляващи сбор от неплатена главница – 191.58 лв., както и остатъчна дължима
6
възнаградителна лихва – 5.55 лв.
Моли за уважаване на предявените насрещни искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск Н. Г. П., чрез пълномощника
си, е депозирал писмен отговор, в който взема следното становище:
Излага отново, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с добрите
нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК във
вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК, а именно, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи
лихва и други разходи по заема. Счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Излага, че нищожни, като противоречащи на добрите нрави и като
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК са клаузите на договора за заем, в които
било посочено, че ГПР е в размер на 49.65%, а действителният ГПР е различен от
посочения, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, които ще прави по обслужването на заема. Счита, че договорът за заем е изцяло
недействителен.
Не било изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като потребителят
бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на
добросъвестността.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит като недействителен не пораждал права и задължения за
страните по заемното правоотношение. По силата на чл. 23 ЗПК, в този случай потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита,
поради което счита, че ответникът няма правно основание да претендира исковите суми.
Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
При условията на евентуалност, предявява възражение за прихващане между
главницата по кредита в размер на 191.58 лв. със сумата от 9.69 лв., представляваща
получена от ответното дружество договорна лихва без правно основание, въз основа на
нищожни договорни клаузи от договора за паричен заем.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
По делото не се спори, че между Н. Г. П. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил
подписан Договор за паричен заем № ***** г., по силата на който ищецът е получил заем за
сумата от 300 лева, както и, че ищецът е извършил плащане по същия на сума в общ размер
на 118.11 лева. /виж Определение от 17.01.2022 г./
По делото не се спори и, че между ищеца Н. Г. П. и „Файненшъл България“ ЕООД е
бил подписан Договор за предоставяне на поръчителство № ***** г.. /виж Определение от
закрито съдебно заседание от 17.01.2022 г./
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
Следователно, съдът приема, че между Нели Георгиева П. и „Изи Асет Мениджмънт“
АД е бил подписан Договор за паричен заем № ***** г.,
за сумата от 300 лева. От приетия като писмено доказателство по делото - процесният
договор (л.8 - 10), се установява, че същият е сключен при следните параметри: сума на
кредита – 300 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен
процент по заема е 40.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.23 %. Ищецът се е
задължил да върне сумата на 12 седмични вноски, в размер 26.27 лева всяка, като общият
7
размер на всички плащания е записан, че възлиза на 315.24 лева. Според чл. 4 от
договора за заем, страните се споразумяват, в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: две физически лица – поръчители; банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
Във връзка с договора за заем на същата дата и под същия номер е сключен
Ддоговор за предоставяне на поръчителство /л.11-12/ с ответника „Файненшъл България“
ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищцата по заема срещу
възнаграждение в общ размер на 92.76 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка в размер
на 7.73 лева, като е изрично е посочено, че плащанията се извършват на заемодателя „Изи
Асет Мениджмънт“ АД /чл. 3, ал. 1/. В чл. 2 от договора е уговорено, че договорът влиза в
сила при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем.
Предвид така установените факти, съдът приема следното:
Относно предявените главни искове за недействителност на договорите:
Относно недействителността на договора за заем:
Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.
7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
8
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.23 %, а възнаградителната лихва– 40.00
%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи
се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява
разликата от повече от 9 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко
това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Освен това, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането
на заема. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, следва да се включат в ГПР.
Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не е част от договора за заем
и не е била известна към момента на сключването на договора не може да бъде споделено. В
договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като
една от предвидените възможности е с избрано от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД
дружество-поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е
сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Договорите са
сключени, чрез едно и също лице, на една и съща дата, заведени са под един номер и е
уговорено плащане само в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Освен това заемодателят
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД имат качеството
на свързани лица, защото при извършена служебна справка в Търговския регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за
предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена
като изискване за предоставянето на заема-чл. 4, това допълнително плащане се отнася до
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размерът на
възнаграждението и срока на заема. Ето защо посоченият в договора за заем годишен
процент на разходите от 49.23 % не отговаря на действителния такъв. Това се потвърждава и
от изготвената и приета по делото съдебно– счетоводна експертиза като обективна,
компетентно дадена и неоспорена от страните, че в посочения в договора ГПР от 49.23 % е
включена само договорната лихва, а с включването на възнаграждението на дружеството –
поръчител, ГПР по процесния договор за кредит, се променя на 1215.18 %.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този
смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.,
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33
от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Следователно процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Относно недействителността на договора предоставяне на поръчителство:
9
Съгласно чл. 1, потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно
за всички задължения възникнали по договора за заем, както и за последици от
неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е
договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство.
Предвид недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването на
договор за предоставяне на поръчителство.
Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да
бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга
причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез
поръчителство.
Ето защо предявените главни искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно насрещния иск:
Страните по делото не спорят, че ищцата е получила в заем сумата от 300 лева, както
и, че ищцата е извършила плащане по същия на сума в общ размер на 118.11 лева.
С оглед недействителността на договора за кредит и в съответствие с приетите по
делото писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че ищецът е предоставил в заем на ответника сума в размер на 300 лева, която е
уговорена в процесния договор за заем. В договора се съдържа и уговорка за заплащане на
възнаградителна лихва в общ размер на 15.24 лева.
Съгласно договора и погасителния план крайният срок на договора е 04.03.2021 г., на
която дата е падежът на последната вноска по заема.
Съдът, намира, че тъй като Договора за паричен заем № ***** г., сключен между
страните по делото, е приет за недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, което е заемната сума, но не и лихви или други
разходи, като връщането й се осъществява по правилата на неоснователното
обогатяване, тъй като договорът е нищожен, респ. получената от него заемна сума е
усвоена при липса на правно основание за това.
Относно размера на задълженията и погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се установява, че по заема от Н.
Г. П. са внесени суми в общ размер на 118.11 лева, разпределени за погасяване на
задължения на сумата в общ размер на 108.42 лева – главница и 9.69 лева- възнаградителна
лихва.
Предвид недействителността на договора, Н.П. дължи връщане само на чистата
стойност на кредита от 300 лева.
Относно плащанията – от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, се
установява, че извършените плащания по процесния договор за кредит от потребителя, в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД са в общ размер на 118.11 лева, с която се покрива
част от главницата в размер на 300 лева, като остава непогасен остатък за главница в размер
на 181.89 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че и насрещният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Поради уважаването на предявения срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД
главен иск, както и уважаването на предявения насрещен иск, съдът не дължи произнасяне
по предявените евентуални искове от „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу Н. Г. П. за
осъждането й на следните суми: 191.58 лева – незаплатена част от дължима главница и 5.55
10
лева – незаплатена част от дължима възнаградителна лихва по Договор за паричен заем №
***** г., както и предявеното от Н.П. в условията на евентуалност възражение за
прихващане между главницата по кредита в размер на 191.58 лева със сумата от 9.69 лева –
договорна лихва.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н.П. и на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, се дължат направените по делото разноски.
Ищецът П. е направила разноски за заплатена държавна такса в размер на 100 лева и
депозит за вещо лице по ССЕ в размер на 150 лева, или общо 250 лева, които следва да й се
присъдят изцяло.
Ищецът П., освен това, е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото
тя не е заплатила хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 13) е посочено, че тя се
представлява безплатно от адв. С.Н., поради затрудненото си материално положение, което
по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването й на безплатна
адвокатска помощ.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на адвокатското възнаграждение, което в конкретния случай, се определя
на 300 лева за всеки договор и за всеки от ответниците, като посочената сума следва да се
присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството,
че последният не е реализирал този разход.
Ответникът и ищец по насрещния иск „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е заплатил
държавна такса в размер на 50 лева и 150 лева – за ССЕ. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по
реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 150 лева, предвид
конкретната фактическа и правна сложност. Следва да му се присъдят разноските в общ
размер на 350 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** и „Изи Асет мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център,
ет. 2, офис 40-46, че сключеният между тях Договор за паричен заем № ***** г. е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център,
ет. 2, офис 40-46, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство №
***** г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на „Изи Асет
мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, следните суми: сумата от
181.89 лева (сто осемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки) - представляваща
11
получена без основание сума за главница по сключения между страните Договор за паричен
заем № ***** г., както и сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) - разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА „Изи Асет мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46 да
заплати на Н. Г. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата от 200 лева (двеста лева)-
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46 да
заплати на адв. С.К. Н., АК-Пловдив, със служебен адрес – гр. *****, сумата от 300 лева
(триста лева) – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Н. Г. П. за
производството по настоящото гражданско дело № 11663/2021 г. по описа на ПРС, ХVІІІ
гр.с..
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46,
да заплати на Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата от 50 лева (петдесет
лева)- разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46,
да заплати на адв. С.К. Н., АК-Пловдив, със служебен адрес – гр. *****, сумата от 300
лева (триста лева) – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Н. Г.
П. за производството по настоящото гражданско дело № 11663/2021 г. по описа на ПРС,
ХVІІІ гр.с..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12