Определение по дело №223/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 168
Дата: 1 август 2022 г. (в сила от 1 август 2022 г.)
Съдия: Светослава Николаева Колева
Дело: 20223000600223
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168
гр. Варна, 29.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ант. Тончева
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600223 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.270, ал.4 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв.М.Я. – защитник на
подс.Б.М., срещу определение на Окръжен съд-Добрич от 08.07.2022 година,
постановено по НОХД № 306/2020г по описа на съда.
С атакувания съдебен акт е било отказано изменение на мярката за
неотклонение, взета по отношение на подс.Б. ИЛХ. М. с ЕГН ********** от
„Задържане под стража“ в по-лека.
Защитата излага аргументи основно за „неразумност“ на
продължителността на задържането на подс.Б.М., надхвърлила три години.
Според жалбоподателя необходимостта от задържането на подс.М. е
отпаднала, тъй като не е налице актуална опасност подс.М. да извърши
престъпление – той е реабилитиран по право, касае се за битов скандал, който
е малко вероятно отново да възникне. Въззивната инстанция е сезирана с
искане за отмяна на атакуваното определение и облекчаване на изпълняваната
към настоящия момент мярка за неотклонение спрямо подс.М. от Задържане
под стража в Домашен арест, контролиран с електронни способи.
Срещу частната жалба не постъпило възражение от публичното или
частното обвинение.
На първо място, Варненският апелативен съд в настоящия състав, счете
жалбата за допустима – подадена в срок и от легитимирана с правния си
интерес страна. Разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Наказателното производство по НОХД № 306/2020 г. по описа на ОС
Добрич се води срещу подс.Б.М. по повдигнато обвинение за престъпление,
наказуемо по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115 от НК. От 05.05.2019 година до
настоящия момент изпълняваната спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
1
е задържане под стража. Законосъобразността й е била предмет съдебни
проверки, както по реда на чл.64, чл.65 и чл.270 от НПК. Всички съдебните
състави са били единодушни в констатациите си за наличието, както на
обосновано предположение относно авторството, така и на опасност от
извършване на престъпление и укриване в случай, че подсъдимият бъде
освободен с каквато и да е по-лека мярка за неотклонение от текущата. И
настоящата инстанция се ангажира, на първо място, с извод за наличие и към
настоящия момент, на пръв поглед, на доказателствено обосновани основания
прокуратурата да поддържа обвинението, така както е предявено
първоначално. Внимателния прочит на събраните в напредналото съдебно
следствие пред първата инстанция доказателства, не е опровергава
обосновано предположение относно авторството в онази степен, изискуема за
целите на производството по чл.270, ал.1 от НПК.
Основният спор по делото е дали са налице основания за промяна на
това виждане и най-вече за намаляване на интензитета на опасността от
извършване на престъпление, обоснована от изминалия период на задържане
на лицето. За да отговори на този въпрос, настоящият състав на ВАпС
съобрази следното:
Практиката на ЕСПЧ по чл.5 от ЕКПЧ е установила четири основни
„приемливи“ причини за продължаване на задържането:
а) риск обвиняемият да не се яви на съдебния процес;
б) риск обвиняемият, ако бъде освободен, да предприеме действия,
които да накърнят правораздаването, или
в) да извърши престъпления, или
г) да причини обществено безредие (Buzadji срещу Република Молдова
[голям състав], § 88; Tiron срещу Румъния, § 37; Smirnova срещу Русия, § 59;
Piruzyan срещу Армения)
Безспорно, тези рискове трябва да бъдат надлежно обосновани, а
мотивите на органите, решаващи тези въпроси, не могат да бъдат абстрактни,
общи или стереотипни (Мерабишвили срещу Грузия, § 222)
Отнесени тези критерии към конкретиката на настоящото производство,
по мнение на настоящата инстанция, установяват наличие на два от
посочените от ЕСПЧ рискове – подс.М. да не се яви на съдебния процес и да
предприеме действия, които да накърнят правораздаването.
До този извод настоящата инстанция достигна след анализ на данните
относно личността на подс.Б.М.
Факта, че непосредствено след деянието, подс.М. с чужда лична карта е
напуснал пределите на българката държава, укривал се е близо шест
години от правоохранителните органи в различни държави в ЕС;
неговото международно издирване е приключило успешно и той е бил
предаден на българската държава по ЕЗА и така е било обезпечено
провеждането на досъдебното производство.
2
данните за неговата личност, установени чрез извършеното
съдебнопсихиатрично и психологическо изследване сочат на личност със
снижен фрустрационен праг, при която гневно-агресивният афект
възниква по дребен повод без когнитивна оценка и преработка на
ситуацията, ескалира до високи нива и определя директно импулсивно
поведенческо действие на агресия при неглежиране на негативните
последици и собствената вина;
опитите на подсъдимия и на членове на семейството му да въздействат
върху свидетелката К.В.И. и нейните показания, чийто разпит все още не
е проведен от първата инстанция.
Наличието на малолетно дете в случая също не е достатъчно да
обуслови извод за дотолкова намалял интензитет на риска от извършване на
престъпление или накърняване на правораздаването, щото да е отпаднала
необходимостта от продължаване на задържането на подс.М., още повече че
детето е отглеждано основно от майката и сестрата на подсъдимия, вкл. и
през времето на неговото пребиваване в Германия и Франция.
Констатирайки горните основания, който продължават да обосновават
необходимост от продължаване на задържането на подс.М., въззивният съд се
увери, че първата инстанция при водене на съдебното следствие проявява
онази „специална грижа“ – в смисъла вложен от ЕСПЧ (Buszadji срещу
Република Молдова [голям състав], § 87; Idalov срещу Русия [голям състав], §
140), като съдебните заседания се провеждат ритмично и не се допуска
забавяне на съдопроизводството, т.е. не е налице и тази пречка за
продължаване на най-тежката мярка за процесуална принуда спрямо
подсъдимия.
Предвид горното и на основание чл.345, ал.1 от НПК съставът на
Апелативен съд- Добрич
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.07.2022 година, постановено по
НОХД № 306/2020г по описа на ОС Добрич, с което е било отказано
изменение на мярката за неотклонение на подс.Б.А. М. от „Задържане под
стража“ в по-лека.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4