Р Е Ш Е Н И Е № 198
Гр.Сливен, 11.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети септември,
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като
разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 164
по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по жалба
на „ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ БГ“ ЕООД, ЕИК ………………,
представлявано от у. И.Д.Д.,
чрез адв. П.С.Н. ***, със съдебен адрес ***, о. …., против Акт за установяване на публично държавно вземане № 11 от 12.03.2019 г. на Директора
на ОД на ДФЗ, Ямбол, с който акт се отказва пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лв.,
представляващо второ плащане по Договор № 20/06/1/0/01900/25.01.2016 г. и се определя на „ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ БГ“ ЕООД подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв.
В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е процесуално и материално незаконосъобразен, постановен при липса на компетентност, при допуснати съществени нарушения на административно-производствентие правила, в противоречие с материално-правни разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане същият да бъде прогласен за нищожен, алтернативно да бъде изцяло отменен като незаконосъобразен.
В съдебно заседание оспорващия редовно призован
се явява лично и с адв. адв. П.Н. ***, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания, както и направеното искане. Ангажира
доказателства. Представя писмена защита, в която подробно аргументира доводите
за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатена държавна
такса за образуване на административното дело, заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие и
заплатен депозит за вещо лице.
Ответната страна се представлявана от ст. юриск. Р., която счита, че издаденият административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен административен орган при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Заявява, че земеделският стопанин „ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ” ЕООД е кандидат по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани”. При подаване на заявка за второ плащане и при стартиране на административните проверки, свързани с допустимостта на подадената заявка, е констатирано в регистър „Правни основания” и в регистър „Директни плащания”, че кандидатът освен заявените декари и площи по конкретната мярка, обработва 231 дка други площи, с насаждения: люцерна и овес. С въвеждането на културата „люцерна“ и „овес“ излизал извън приоритетен сектор „Плодове и зеленчуци“, което представлявало нарушение. Моли, съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното :
Оспорващият е подал заявление за подпомагане по Подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. на 23.07.2015 г. с идентификационен номер ***, с приложен Бизнес план.
На 25.01.2016 г. е сключен Договор № 20/06/1/0/01900 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по Подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, за развитие на млади земеделски стопани между ДФ "Земеделие" гр. София и „ЕНЕРДЖИ
ИНВЕСТ БГ“ ЕООД, на основание чл. 28, ал. 6 от Наредба №
14 от 28 май 2015 г. и Заповед за одобрение на заявлението за подпомагане №
03-200-РД/20 от 19.01.2016 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Сливен. По силата на същия фондът предоставя на
оспорващия безвъзмездна финансова помощ по процесната подмярка за изпълнение на
одобрен проект № 20/06/1/0/01900 в размер на 48 895,
00 лева. Договорено е първото
плащане, съставляващо 24 447, 50 лева да се извърши в срок от два месеца от
сключване на договора, а второто плащане в размер на 24 447, 50 лева в срок от
три месеца след издаване на УИН на окомплектованата с всички изискуеми документи
съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28 май 2015 г. заявка за второ плащане. В чл. 3,
ал. 3 от процесния договор е посочено, че заявката за второ плащане се подава в
срок до 20.09.2018
г.
На 13.09.2018 г. оспорващото дружество е подало заявка за плащане № 20061001900301 по Подмярка 6. 1 от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., входирана във връзка с Договор № 20/06/1/0/01900 от 25.01.2016 г.
С Писмо изх. № 01-280-6500/1093 от 03.12.2018 г., Уникален номер *** „Енерджи инвест БГ“ ЕООД е уведомен на основание чл. 26, ал.1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, че ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. С писмото жалбоподателят е уведомен, че след подадена заявка за второ плащане, при обработката на заявката и извършване на справка в регистър „Правни основания" и в модул „Директни плащания" в ИСАК за 2016/2017г. се установява, че освен имотите, с които участва по подмярка 6.1 и е посочил в таблица 1 към бизнес плана, има регистрирани правни основания за още 25 бр. имоти заявени с люцерна 349,427 дка и овес 11,398 дка извън културите по бизнес план, находящи се в с. М. ч. и г. С., о. С., о. С. При проверка на място, извършена от РТИ на 21.06.2017г. от риск анализ преди второ плащане се установило наличието на култури извън одобрените по бизнес план справка в регистър правни основания за 2016 г. След подаване на заявка за второ плащане и справка в регистър „Правни основания" и в модул „Директни плащания" в ИСАК за стопанската 2017/2018г. се установило, че освен шестте основни имота, с които участва по подмярка 6.1, има регистрирани правни основания за още 18 бр. имоти: № 46694.65.28; 46694.65.29; 46694.65.46; 67338.852.113; 81387.50.18; 81387.51.16; 81387.51.28; 81387.51.29; 81387.51.30; 81387.51.31; 81387.51.43; 81387.51.45; 81387.51.7; 81387.51.8; 81387.52.1; 81387.52.10; 81387.52.2 и 81387.52.29, находящи се в с. М. ч., г. С. и с. Ч. , о. С., о. С.. Имотите са отразени в регистъра на правните основания, както и в модул „Директни плащания" към ИСАК, за кампания 2018г. С оглед на горните констатации и съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 9 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Наредба №14/ 2015г.: „ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ", административния орган е приел, че кандидата няма право да получи второ плащане и ДФ „Земеделие“ ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане за 24 447, 50 лева.
На 20.12.2018 г. жалбоподателят е депозирал възражение по уведомителното писмо, в което заявява, че липсват каквито и да са законови основания за иницииране на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като е изпълнил договорения бизнес план точно и в пълнота, както и в предвидения в договора срок.
На 12.03.2019 г. е издаден оспорения в настоящото производство АУПДВ, с който акт се отказва пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лв., представляващо второ плащане по Договор № 20/06/1/0/01900/25.01.2016 г. и се определя на „ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ БГ“ ЕООД подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв. Като правни основания за издаването му са цитирани чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Като мотиви в оспорения АУПДВ е посочено, че отглежданите в стопанството допълнителни култури, а именно люцерна и овес, не включени в бизнес плана, оказват влияние върху критериите за подбор, послужили за одобрението и сключването на договора с ДФЗ, като съгласно Приложение № 1 към договор №20/06/1/0/01900 от 25.01.2016г. в качеството си на кандидат по мярката е получил приоритет по т. 2.1 за проекти с дейности насочени в сектор „Животновъдство" и сектор „Плодове и зеленчуци"- 20 точки от максималния брой 20 точки, като условието за съответствие е СПО на земеделското стопанство към момента на кандидатстване, да включва животни и/или култури от сектор „Плодове и зеленчуци", както и планираното увеличение на СПО на стопанството да е изцяло с отглеждане на животни и/или култури от сектор „Плодове и зеленчуци". Прието, че в нарушение на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба №14 от 28.05.2015г., без да поиска одобрение от ДФ"Земеделие" за включване на допълнителни култури, за стопанската 2017/2018, бенефициерът има очертани площи с люцерна и имотите с тази култура не са отразени в таблица 1А към бизнес плана, както и не са заявени при подаване на заявката за второ плащане. С оглед на горните констатации административния орган е приел, че жалбоподателят към датата на подаване на заявка за второ плащане, обработва на годно правно основание установените култури, а чрез отглеждането на тези култури се излиза извън обхвата на дадения при одобрението приоритет съгласно чл. 38, ал.1, т. 9 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 7 от Наредбата, респ. чл.9, ал. 1, т. 9 от договора.
Оспореният АУПДВ е съобщен на оспорващия на 19.03.2019 г. Жалбата срещу него е подадена на 02.04.2019 г. с писмо с обратна разписка, чрез административния орган, с вх. № 02-283-2600/190/04.04.2019 г.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изготвена съдебно- с. експертиза от в. л. и. С.Ч.А.. От изслушаното и неоспорено от страните заключение се установява, че условията в бизнес плана са изпълнени точно, своевременно, като са спазени всички срокове по подаване, изпълнение и осчетоводяване на съответните стопански операции, а именно: поетият ангажимент от „ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ БГ„ ЕООД за създаване на 10 дек. черешова градина е изпълнен, като през месец ноември 2017г. са закупени и засадение 487 бр. черешови дръвчета; В бизнес плана е предвидено закупуване на земеделски трактор 1 брой, същият е закупен и регистриран в МЗХ през ноември 2016 г.; За придобиване на професионални умения и компетентност управителят на фирмата е преминал курс на обучение 151ч. съгласно удостоверение от 2015 г. и сертификат от 2017 г.; За преминаване към биологично производство е сключен договор с фирма „Космосерт" АД за контрол по обработки с биоторове и препарати; В бизнес плана е поет ангажимент за създаване на 1 бр. РМ в срок до 30.07.2017 г. с договор от 04.07.2017 г. е назначен общ работник за 3 години, който продължава да работи и към 01.09.2019г. На същият се начисляват всички осигуровки и се внасят; В стопанството се води дневник за използваните, торове, препарати за растителна защита и извършваните агротехнически мероприятия.; Счетоводството на дружеството е организирано и се води в съотвествие на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. В. л. посочва, че към 23.05.2018 г. „ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ БГ„ ЕООД декларира 25.142 дек. обработваема площ изцяло в сектор „Плодове и зеленчуци“ в землището на г. С. в това число черешова градина 10 декара с 18.149 евро СПО.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните
съображения:
Проверката за законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, а не само на тези посочени от оспорващия в жалбата му.
Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен административен орган – Директор на ОД на ДФ "Земеделие" – Ямбол предвид разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, която предвижда, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В изпълнение на това правомощие, с представената по делото Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г., изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на директорите на областните дирекции на фонда, правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, включително по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1 "Стартова помощ за за млади земеделски стопани“ от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 г. -2020 г., поради което искането за прогласяване на акта за нищожен е неоснователно.
Обжалваният АУПДВ обаче е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, които се състоят в това, че управляващият орган не е спазил законоустановената процедура за установяване по основание и размер на претендираните неправилно изплатени средства след извършено първо плащане на финансова помощ. Нарушението е особено съществено и е обусловило провеждането на административно производство и издаването на краен акт, каквито не са предвидени в закона за този вид случаи.
Настоящият състав приема, че съществуват съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения АУПДВ поради следните съображения:
В АУПДВ е посочено, че се издава на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Цитираната разпоредба от ЗПЗП съдържа общо задължение за РА да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. В ал. 4 от чл. 27 от ЗПЗП е предвидено, че това задължение не се отнася за подлежащи на възстановяване суми по отделни схеми или мерки, изплатени от европейските фондове, които без лихвите не надвишават левовата равностойност на 100 евро /в сила от 28.06.2019 г. на 250 евро/. В чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК са посочени като публични вземания тези за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз и лихвите по тях. От изложеното е видно, че посочените в АУПДВ правни норми не регламентират реда за установяване и събиране на публични държавни вземания, а посочват компетентния административен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичното държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако такъв ред не е предвиден в съответния закон, вземането се установява по основание и размер с АУПДВ. Следователно това производство е приложимо по отношение на случаите, в които специален закон не установява други правила за установяване на публичните (в случая държавни) вземания. Процедурата по установяване на недължими плащания от европейските фондове се съдържа в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г.). До неговото приемане в националното законодателство не е съществувал друг процесуален ред, по който да се установяват недължими плащания към бенефициерите при подпомагане от европейските фондове, включително от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, какъвто е разглеждания случай. Ето защо в хипотези от вида на разглежданата, ДФЗ като разплащателна агенция, е установявал вземането по основание и по размер при издаването на самия АУПДВ.
В § 4, ал. 3 от ДРЗУСЕСИФ е предвидено,
Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е
предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.)
и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на
земеделските производители или в акт по неговото прилагане.
С § 3 от ЗИДЗПЗП ( обн. ДВ, бр. 2/ 03.01.2018 г.) е създадена разпоредбата на чл. 9б със следното съдържание: За Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, се провеждат посредством: 1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от този закон – за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013; 2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – за останалите мерки и подмерки. По този начин в специалния закон – ЗПЗП е предвиден различен ред за отпускане, установяване на недължимо изплатена финансова помощ и събирането й, в зависимост от обхвата на конкретните мерки и подмерки.
Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския
парламент и Съвета определя общите правила, които регулират подпомагането на
развитието на селските райони от Съюза, очертава политиката за развитието им и
формулира мерките, които трябва да бъдат приети за изпълнение на тази политика
- чл. 14 до чл. 39 от Дял III "Подпомагане на развитието на селските
райони", Глава I "Мерки". Член 21 урежда мерки за подпомагане на
инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на
горите, чл. 28 – мерки за подпомагане на стопанисващи земеделски земи с
ангажименти за агроекология и климат по отношение на земеделските площи, чл. 29
- мерките за подпомагане на биологичното земеделие, чл. 30 – плащания по Натура
2000 и Рамковата директива за водите, чл. 31 – плащания за райони, изправени
пред природни или други специфични ограничения. Член 33 регламентира мерки,
стимулиращи хуманно отношение към животните, насочени към земеделски стопани,
приемащи стандарти за животновъдство, надхвърлящи задължителните стандарти, чл.
34 – мерките за подпомагане на екологични услуги и услуги във връзка с климата
в горското стопанство и опазване на горите.
В настоящия случай подмярката, по която жалбоподателят кандидатства не попада в никоя от изброените в чл. 9б, т. 1 от ЗПЗП мерки за подпомагане. „Енерджи инвест БГ“ ЕООД е подал заявление за подпомагане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани“. Редът и условията за прилагането й са уредени в Наредба № 14/2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Следователно подпомагането, за което е кандидатствал „Енерджи инвест БГ“ ЕООД е предвидено в чл. 19, параграф 1, б. "а", подточка i от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., който е със следното съдържание: Развитие на стопанството и стопанската дейност; 1. Подпомагането по тази мярка обхваща: а) помощ при стартиране на млади земеделски стопани. Поради посочените съображения, контролът и администрирането на подпомагането по тази мярка се извършват от ДФ "Земеделие", но същата не попада в обхвата на чл. 9б, т. 1 от ЗПЗП, а в този на точка 2 от същата норма. Следователно мярката във вид на стартова помощ за млади земеделски стопани е в обхвата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП във връзка с чл. 9б, т. 2 ЗПЗП и по отношение на нея трябва да бъде издадено решение за финансова корекция при условията на глава пета, раздел ІІІ от ЗУСЕСИФ. В тази връзка чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП предвижда, че Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, при условията на глава пета, раздел ІІІ от ЗУСЕСИФ.
При това положение, след като процедурата по
издаването на оспорения АУПДВ е започнала след 07.01.2018 г. (датата на влизане
в сила на чл. 9б от ЗПЗП), приложим за установяване по основание и размер на
публични вземания на ДФЗ от вида на процесните, е ЗУСЕСИФ и по-конкретно чл. 69
и сл. от същия закон. В нарушение на установените с този закон правила, ДФЗ не
е издал решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Това решение следва да
е мотивирано, да се издаде от ръководителя на управляващия орган, одобрил
проекта и с него да се установи по основание и размер финансовата корекция.
Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 73, ал. 4 от закона и влязлото в
сила решение би било основание за издаване на АУПДВ при установена нередност на
изплатените средства от ДФЗ. В този смисъл е Решение № 10754/ 04.09.2018 г. по адм. д. № 4120
от 2017 г. на III о. на ВАС.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК публични държавни вземания са тези за недължимо платените, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от оперативните програми на Европейския съюз, европейските земеделски фондове, които възникват въз основа на административен акт, какъвто е визираното в чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП решение за финансова корекция, поради което едва след влизането му в сила, то е годно да послужи за изпълнително основание по смисъла на чл. 165 ДОПК.
С оглед изложеното налице е основание по чл. 146, т. 3 от АПК, обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане № 11 от 12.03.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ, Ямбол да бъде отменен. Делото следва да се изпрати като преписка на ДФЗ, за издаване на акт, съобразен с изискванията на приложимия ЗУСЕСИФ по отношение установяване обстоятелствата за твърдяна нередност при усвояване на средствата, изплатени на жалбоподателя по сключения между него и ДФЗ Договор по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.
При този изход на спора съдът намира за основателно направеното от оспорващия искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Разноските съгласно представен списък възлизат на 3000 лв. – адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя. Адвокатското възнаграждение се договоря свободно от страните с договора за правна помощ и съдействие, като единственото ограничение, предвидено в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се отнася до неговия минимален размер. В случая този минимален размер, с оглед материалния интерес и предвид разпоредбата на чл.8, ал.1, т.3 от посочената Наредбата, се равнява на 1 996, 85 лева. Делото обаче е със значителен обем и обичайната правна сложност за тази категория дела, с оглед на което съдът намира, че не са налице предпоставки за приложение на чл.78, ал.5 от ГПК и присъждане на по-нисък размер на разноските. По тези съображения, ДФ "Земеделие" като юридическо лице, в чиято структура е издателят на акта следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените по делото разноски в общ размер на 3 657 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, е неоснователна.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 11 от 12.03.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ, Ямбол, с който акт се отказва пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лв., представляващо второ плащане по Договор № 20/06/1/0/01900/25.01.2016 г. и се определя на „ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ БГ“ ЕООД подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ОД на ДФЗ,
Ямбол за издаване на решение за финансова корекция по реда на чл. 69 и сл. от
Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни
фондове по отношение на „ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ БГ“ ЕООД по договор №
20/06/1/0/01900/25.01.2016 г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 6. 1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020
г., съобразно указанията в мотивите към решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", София да заплати на „ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ БГ“ ЕООД, ЕИК ……………., представлявано от у. И.Д.Д., направените по делото разноски в размер на 3 657 / три хиляди шестотин петдесет и седем / лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :