№ 12015
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20221110123138
по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД, излага, че през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.
доставил в топлоснабден имот – ап. ***, находящ се в гр. София, кв. „Надежда-3“ бл.
***, вх. Д, ет. 6, с аб. № ******/идент. № **********, ТЕ на стойност 1 511.58 лева,
като с оглед квотата си в правото на собственост ответникът В. В. В. дължал 3/4 части
от сумата т.е. 1 133.68 лева. За периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г.
ответникът дължал цена на услугата дялово разпределение в размер на сумата 12.76
лева. Ответникът не заплатил дължимите суми и за периода от 15.09.2019г. до
02.02.2022г. му дължал обезщетение за забавата в размер на 219.03 лева върху
главницата за топлинна енергия, а за периода от 03.03.2019г. до 02.02.2022г. му дължал
обезщетение за забавата в размер на 2.93 лева върху главницата за дялово
разпределение, както и законни лихви върху главниците от 18.02.2022г. до
окончателното погасяване. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410
ГПК, за което на 11.03.2022г. по ч.гр.д. № 8526/2022г. по описа на СРС, 70-и състав
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът възразил срещу
заповедта поради което ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае
горните вземания за установени. Претендира разноски за производството.
Ответникът В. В. В. в срока по чл. 131 ГПК не депозира писмен отговор на
исковата молба. С възражението си по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК в заповедното
производство възразява за изтекла погасителна давност за вземанията.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца „ТАЕС Н.И.“ ООД не заявява
становище по исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ. От представената по делото заповед № ИК-4749/10.11.1976г. на
председателя на ИК на СГНС, писмо на СО, Дирекция „Общински приходи“ при район
Надежда/Връбница, писмо на СО, Направление „Архитектура и градоустройство“,
неоспорени по делото се установява, че ответникът В. В. В. и В.С.В.. придобили при
равни квоти – по ½ ид.ч., правото на собственост върху процесния недвижим имот
апартамент № ***, находящ се в гр. София, местн. „Надежда III м.р.“, бл. *** вх. Д, ет.
6, получен от тях като обезщетение за отчужден имот. Същият, съобразно
представеното по делото удостоверение, издадено от СО, район Надежда, има актуален
административен адрес гр. София, ж.к. „Надежда III част“, бл. ***, вх. Д.
Видно от приетите по делото справки В.С.В.. починал на 21.08.2003г., като
оставил за свои законни наследници А.А. В.а – съпруга, З.В.а П. – дъщеря и ответника
В. В. В. – син. След смъртта на В.С.В.., по силата на наследственото правоприемство –
чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния
топлоснабден имот преминала при равни части в патримониума на наследниците му,
като ответникът В. В. В. притежавал 4/6 ид.ч., от които 3/6 ид.ч. на основание
обезщетение за отчужден имот и 1/6 ид.ч. по наследство от своя баща.
Установява се, че А.А. В.а починала на 30.03.2012г., оставяйки за свои законни
наследници децата си З.В.а П. и ответника В. В. В., които по силата на наследственото
правоприемство придобили притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от процесния имот поравно,
при което ответникът В. В. В. притежавал 9/12 ид.ч., т. е. ¾ ид.ч. от правото на
собственост.
Само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че изводите относно
притежаваната от ответника В. В. В. квота биха били идентични, дори и по делото да
бяха ангажирани доказателства, че В.С.В.. придобил ½ ид.ч. от топлоснабдения имот в
режим на СИО със съпругата му А.А. В.а.
По делото не са събрани доказателства за отчуждаването на правото на
собственост имота. Напротив – представено е постановление от 22.11.2018г. за
налагане на възбрана върху притежаваните от ответника В. В. В. ¾ ид.ч. по и.д.,
обрразувано при ЧСИ Халаджова.
2
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от проведено на
20.08.2002г. общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на
адрес гр. София, ж.к. „Надежда-3“, бл. ***, вх. Д и Е, за избор на ФДР, договор от
27.09.2002г., сключен между ЕС на горния адрес и ТАЕС „Н.И.“ ООД, съобщения към
фактури за аб. № ******/**********, изравнителни сметки, извлечение от сметка и др.,
се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена. Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени
доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответника В.
В. В., в качеството си на собственик на ¾ ид.ч. от топлоснабдения имот – апартамент
№ ***, находящ се в гр. София, гр. София, ж.к. „Надежда-3“, бл. ***, вх. Д, през
процесния период бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия.
Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът В. В. В., като собственик
на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото
дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в
имота от ищеца „Т.С.” ЕАД топлинна енергия. Ето защо ответникът В. В. В. следва да
отговаря за 3/4 части от дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се твърди и не се установява ответникът да се е възползвал от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното съдът приема, че между страните
бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни ОУ.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. талони за отчет на уреди,
извлечение от сметка за аб. № ******/**********, изравнителни сметки, съобщения
към фактура № **********/31.07.2019г., **********/31.07.2020г., неоспорени от
страните, по делото се установява количеството на доставената топлинна енергия до
топлоснабдения имот за процесния период от м.05.2018г. до м.04.2020г., на обща
стойност 1 511.58 лева.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното (още в
заповедното производство) от ответника в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120
ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните от ищеца
3
с исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни
на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор
при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително
фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на
вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите
топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г.
по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично
изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с
изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако
е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната
давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да
се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от
който момент започва да тече погасителната давност. Теченето на давността се
прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410
ГПК пред съда на 18.02.2022г. Така необхванати от погасителната давност се явяват
задълженията, чиято изискуемост е настъпила, респ., които са възникнали след
18.02.2019г.
Нормата на чл. 33 от ОУ на ищеца от 2016г. предвижда задължение на
клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят. Настоящият състав на съда намира, че независимо от
практиката на ищеца след издаването на месечните фактури по прогнозна консумация
и на изравнителната сметка да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща
фактура, давността за отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Давността за фактурираните месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече
след изтичане на 45 дни от месеца, за който се отнася задължението. Ето защо при
съблюдаване чл. 33 ОУ, в сила от 2016г., месечната фактура за задължения за ТЕ за
м.11.2017г. е с падеж 45 дни след изтичането на м.11.2018г., т.е. 14.01.2019г. Поради
4
това настоящият съдебен състав приема, че вземанията за цена на доставена ТЕ по
прогнозна консумация през периода до 30.11.2018г., вкл., са погасени по давност, а
изцяло необхванати от погасителната давност са вземанията на ищеца за отоплителния
период от 01.12.2018г. до 30.04.2020г.
От съдържанието на представеното по делото и неоспорено съобщение към
фактура № **********/31.07.2019г. се установява, че на абоната за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2018г. била доставена топлинна енергия на обща стойност 826.89
лева. В извлечението от сметка за абонатен номер на ищеца, неоспорено по делото,
фигурира задължение на абоната по същата фактура в размер на сумата 826.29 лева. В
рамките на сумата 826.89 лева, видно от съдържанието на съобщението към фактура,
347.84 лева били начислени като месечни прогнозни задължения, от които 111.77 лева
- за периода до м.11.2018г., обхванат от погасителна давност. Задължението на абоната
за необхванатия от погасителна давност период от 01.12.2018г. до 30.04.2019г. се
определя в размер на 715.11 лева. От съдържанието на представеното по делото и
неоспорено извлечение от сметка за аб. № ******/********** се установява, че на
абоната за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. фигурират задължения за топлинна
енергия на обща стойност 684.69 лева. Общият размер на всички обсъдени падежирали
след 18.02.2019г. и необхванати от погасителна давност задължения, възлиза в размер
на общата сума за главница за топлинна енергия за абоната от 1 399.80 лева, като
ищецът претендира от ответника В. В. В. ¾ част от сумата. Ето защо предявеният иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ се явява основателен за
сумата 1 049.85 лева, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за
горницата до пълния предявен размер от 1 133.68 лева и за периода от 01.05.2018г. до
30.11.2020г. искът следва да се отхвърли поради погасяване на вземанията по давност.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество. Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда
обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата
дялово разпределение, предвид на което съдът приема, че давността за тези вземания
тече от възникването им, т.е. от фактурирането. Фактурата за м.01.2019г. е издадена на
31.01.2019г., предвид на което съдът приема, че вземанията на ищеца за цена на
услугата дялово разпределение за периода м.01.2019г., вкл. са обхванати от
погасителна давност. От съдържанието на представеното по делото извлечение от
сметки за абонатен № ******/********** съдът приема, че дължимата сума за дялово
разпределение за необхванатия от погасителната давност период от м.02.2019г. до
м.04.2020г. за съответния абонатен номер възлиза на 16 лева, като ответникът дължи ¾
част от сумата, т.е. 12 лева. До последния размер искът е основателен и следва да бъде
уважен. Искът следва да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
5
12.75 лева за периода м.01.2019г.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава
само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
За заплащането на непогасеното по давност задължение по фактура фактура №
**********/31.07.2019г., в размер на 715.11 лева, ответникът изпаднал в забава
считано от 15.09.2019г. По реда на чл. 162 ГПК, посредством използването на лихвен
калкулатор, съдът определя задължението за обезщетение за забава върху главницата
от 715.11 лева за топлинна енергия по фактура № **********/31.07.2019г. за заявения
от ищеца период на забавата от 15.09.2019г. до 02.02.2022г. в размер на сумата 167.85
лева. По реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на неоспореното извлечение от
сметки за абонатен № 153951, обезщетението за забава, начислено върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. в размер на 684.69 лева, за
периода на забавата до 02.02.2022г. възлиза на 98.42 лева. Целият размер на
задължението за обезщетение за забава върху непогасената по давност главница за
топлинна енергия възлиза на 265.47 лева, като ответникът дължи на ищеца ¾ част от
сумата, т.е. 199.10 лева. До последния размер предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен, а за горницата до пълния предявен размер от 219.03 лева искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по
подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение. По делото по горните мотиви не са ангажирани никакви доказателства
за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид на което при
дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява изпадането
на ответниците в забава. Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици на недоказването, като предявените искове за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищеца и ответника съобразно
уважената/отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер от 127.37 лева, от които
27.37 лева – заплатена по делото държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски в размер на
117.37 лева разноски, сторени пред СРС.
Ответникът не претендира и не доказва сторени разноски, предвид на което
такива не следва да й бъдат присъждани.
6
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 79.70 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 8526/2022г. по описа на СРС, 70-и състав.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че В. В. В., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1 049.85 лева, представляваща ¾ част
от дължимата цена на доставена през периода 01.12.2018г. до 30.04.2020г. топлинна
енергия до топлоснабден имот - апартамент № ***, находящ се в гр. София, кв.
„Надежда-3“ бл. ***, вх. Д, с аб. № 153951/**********, сумата 12 лева,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от 18.02.2022г. до
окончателното погасяване, и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 199.10 лева, представляваща обезщетение за забава за плащането на главницата
за топлинна енергия, дължимо за периода от 15.09.2019г. до 02.02.2022г., вкл., за които
вземания по ч.гр.д. № 8526/2022г. по описа на СРС, 70-и състав на 11.03.2022г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за горницата до пълния предявен размер от 1 133.68 лева и за периода от
01.05.2018г. до 30.11.2018г., вкл., за главница за дялово разпределение за горницата до
пълния предявен размер от 12.76 лева и за периода от м.01.2019г., иска по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за горницата до пълния предявен размер от 219.03 лева и иска по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2.93 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 02.02.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. В. В., ЕГН **********, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 117.37 лева – разноски в производството по
чл. 422 ГПК, сторени пред СРС, и 79.70 лева – разноски в производството по ч.гр.д. №
8526/2022г. по описа на СРС, 70-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „ТАЕС Н.И.“ ООД.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8