РЕШЕНИЕ
№ 1092
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110107321 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. *, с която срещу Д. ИВ. АНГ., ЕГН ********** и ИВ. К.
АНГ., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. * са предявени по реда на чл. 422 ГПК
субективно и обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правни основания чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответниците дължат СОЛИДАРНО на ищеца следните
вземания произтичащи от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 0010-0239-
1009-0002939 от 07.03.2018 г., сключен между „*Я“ АД (понастоящем „*“ АД), Д. ИВ. АНГ.
и ИВ. К. АНГ., в общ размер от 26 310,95 лв., както следва:
1/ сумата от 22 331,70 лв. /двадесет и две хиляди лева триста тридесет и един лева и
седемдесет стотинки/, представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /07.08.2020 г./, до
окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 1 502,39 лв. /хиляда петстотин и два лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.09.2018 г. – 04.09.2019 г.;
3/ сумата от 2 031,75 лв. /две хиляди тридесет и един лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 20.09.2018
г. – 12.03.2020 г.;
4/ сумата от 275,44 лв. /двеста седемдесет и пет лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 14.05.2020
г. – 05.08.2020 г.;
5/ сумата от 169,67 лв. /сто шестдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща дължими плащания на премии по полица към кредитна сделка,
за които вземания е издадена Заповед № 260223 за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 16.09.2020 г. по ч.гр.д. № 9410/2020 г. на ВРС, XVII с-в,
както и в условията на евентуалност субективно и обективно кумулативно съединени
1
осъдителни искове с правни основания чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят на ищеца в условията на СОЛИДАРНОСТ същите
парични вземания.
В исковата молба ищецът „*“ АД твърди, че на 07.03.2018 г. между праводателя му
„*“ АД, в качеството му на кредитодател, Д. ИВ. АНГ. и ИВ. К. АНГ., в качеството им на
кредитополучатели солидарни длъжници, е сключен Договор за потребителски кредит, по
силата на който банката е предоставила на ответниците сумата в размер на 23 000 лв. за срок
от 120 месеца срещу задължението за връщане на кредита, заедно със съответните
възнаградителни лихви. Сочи, че размерът на възнаградителната лихва е бил определен като
сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка от 5.587 %. Излага, че при
просрочие се дължи лихва в размер на законната лихва, която към датата на подписване на
договора е била 10 %. Сочи, че в чл. 13 от Договора между страните са уговорени такси.
Излага, че поради неизпълнение длъжниците са изпаднали в просрочие с начална дата на
забава 20.09.2018 г. Сочи, че е обявил кредита за предсрочно изискуем и е уведомил
длъжниците с нотариални покани, но не са последвали никакви плащания от тяхна страна.
Твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 05.09.2019 г. Предвид това излага, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК въз основа на
счетоводните книги на банката. Такава заповед му е била издадена по ч.гр.д. № 9410/2020 г.
на ВРС, но срещу нея са подадени възражения по чл. 423 ГПК от длъжниците, което
обосновава правния му интерес от предявяване на настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта. Моли за установяване на вземанията му по заповедта в общ размер
от 26 310,95 лв. и присъждане на разноските в производствата. В условията на евентуалност
предявява осъдителни искове за същите суми, като исковата молба следва да се счита за
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от получаването на
преписи от нея от ответниците.
Ответниците Д. ИВ. АНГ. и ИВ. К. АНГ. подават в срок отговор на исковата молба, с
който оспорват исковете. Не оспорват, че на 07.03.2018 г. между страните е сключен
процесният договор за кредит. Оспорват, че банката е отпуснала и те са усвоили сумата в
размер на 23 000 лв. Твърдят, че размерът на възнаградителната лихва е неясен като начин и
методология на формиране, и клаузите за определянето и са неравноправни. Сочат, че
́
неясна и неравноправна е и уговорената лихва за забава. Оспорват претенциите за такси
като неконкретизирани, недоказани и неравноправни. Оспорват, че са изпаднали в
просрочие, както и че началната дата за това е 20.09.2018 г. Оспорват, че е настъпила
предсрочна изискуемост на 05.09.2019 г. и в тази връзка, че са получавали покани, с които
са уведомени за това. Посочват, че с определение на ВОС по гр.д. № 1592/2021 г. е прието,
че предсрочната изискуемост по кредита не им е обявена надлежно. Твърдят, че част от
претендираните вземания по предявените в евентуалност осъдителни искове са погасени по
давност. Подробно излагат аргументи за неравноправност на редица клаузи от Договора за
кредит – чл. 7, ал. 1, 2, 4 и 5, чл. 8, чл. 10, ал. 2, чл. 11, чл. 12, чл. 14 и чл. 15. Посочват още,
че липсва методика за изчисляване на лихвения процент, която е елемент от съдържанието
на договора за кредит. Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Ищецът с молба преди съдебно заседание поддържа исковата молба.
Ответниците чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорват
исковете.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 9410/2020 г. по
описа на ВРС. С разпореждане заповедният съд е уважил заявлението и е издал Заповед №
260223 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 16.09.2020 г., с която е
осъдил длъжниците да заплатят солидарно на кредитора суми в общ размер от 26 310,95 лв.,
представляващи вземания дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
0010-0239-1009-0002939 от 07.03.2018 г., ведно с разноските в заповедното производство.
2
Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист. В срока
по чл. 414 ГПК длъжниците са подали възражения срещу заповедта. Съдът е приел, че
възраженията са подадени в рамките на законовия двуседмичен срок и е указал на кредитора
да предяви иск по чл. 422 ГПК. В указания от заповедния съд едномесечен срок заявителят е
предявил искове за установяване на вземанията си, по които е образувано настоящото
производство по гр.д. № 7321/2021 г. на ВРС.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
между „Б*“ АД /универсален правоприемник на която е ищецът „*“ АД/, като кредитор, и Д.
ИВ. АНГ., като кредитополучател, и ИВ. К. АНГ., като солидарен длъжник, е сключен
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 0010-0239-1009-0002939 от 07.03.2018
г. По силата на процесния договор е уговорено банката да отпусне на кредитополучателя
сумата от 23 000 лева със срок на издължаване 120 месеца. В чл. 7 е уговорена годишна
лихва по кредита, която се формира от референтен лихвен процент (който се образува от
пазарен индекс - шестмесечен SOFIBOR) плюс надбавка от 5.75 %, като към момента на
сключване на договора стойността на шестмесечния SOFIBOR е била 0.163 %, или общо
5.587. В същия член са уговорени подробно условията, при които лихвения процент
подлежи на изменение. В чл. 11 от Договора е уговорена отговорността при просрочие на
кредита, като лихвата е размер на законната, която към датата на сключване на договора е 10
%. В чл. 13 от Договора е уговореното заплащането на такси ,включващи оценка на риска,
застрахователна премия и ползване на дебитна карта. В чл. 14 като ГПР е посочено 6.75 %.
Към Договора са представени погасителен план, Общи условия на банката,
застрахователен сертификат, Общи условия по застраховката „Живот“, исканията за
отпускане на кредит и отделните кредитни програми на банката.
Поради неплащане на задълженията по кредита банката е обявила същия за
предсрочно изискуем, за което е изпратила нотариални покани до длъжниците, които са
връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От заключението по допуснатата по делото ССчЕ, кредитирана от съда като
обективно и компетентно дадена, се установява, че: 1. По сметка с титуляр Д.А. е постъпила
сумата от 23 000 лв. на 08.03.2018 г.; 2. Общо извършените плащания по кредита са на
стойност 1 775,18 лв., като последното плащане е на 10.10.2019 г.; 3. Общият размер на
незаплатеното задължение по Договора е 22 331,70 лв. главница, 3 072,98 лв. договорна
лихва за периода 20.08.2018 г. – 06.08.2020 г., 736,60 лв. наказателна лихва за периода
20.06.2019 г. – 06.08.2020 г., 120 лв. такса за нотариална покана и 49,67 лв. застрахователна
премия за периода 20.10.2019 г. – 20.07.2020 г. Същевременно, за посочения от ищеца
процесен период задълженията са: главница 22 331,70 лв., 1 461,80 лв. договорна лихва за
периода 20.09.2018 г. – 04.09.2019 г., 463,54 лв. наказателна лихва за периода 20.09.2018 г. –
12.03.2020 г., 223,68 лв. наказателна лихва за периода 14.05.2020 г. – 05.08.2020 г. и 49,67
лв. застрахователна премии; 4. При ищеца няма данни за обявена предсрочна изискуемост
на кредита. Падежиралите към датата на експертизата задължения са в общ размер 11 717,30
лв.; 5. Банката е имала методология за определяне размера на референтния лихвен процент,
като след 01.07.2018 г. е определена нова методика; 6. За процесния период е прилаган
лихвен процент 5.750 % за периода 08.03.2018 г. – 02.07.2018 г., лихвен процент 5.727 % за
периода 03.07.2018 г. – 01.01.2018 г., лихвен процент 5.757% за периода 02.01.2019 г. -
19.01.2019 г., лихвен процент 8.257 % за периода 20.01.2019 г. – 30.06.2019 г. и лихвен
процент 8.217 % за периода 01.07.2019 г. – 04.09.2019 г.
В о.с.з. вещото лице уточнява, че е установил разминаване в счетоводството на
банката по отношение на посочените в исковата молба суми и периоди и това, което е видял
на място. Част от договорната лихва е записана като наказателна лихва, както и в
посочените като такси вземания се включват и застрахователни премии.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
3
1 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Установителните искове са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, идентичността им
със заявеното вземане и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложените доказателства по ч.гр.д.№ 9410/2020 г. по описа на ВРС. По тези въпроси
съдът се е произнесъл мотивирано с Определение № 7013 от 02.11.2021 г. Предмет на
предявените искове е установяване със сила на присъдено нещо на вземанията, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение, респективно удостоверено в документа по чл.
417, т. 2 ГПК. Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да
установи вземанията си срещу длъжниците /ответници/.
Видно от представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 0010-0239-1009-0002939 от 07.03.2018 г. страните са постигнали съглашение валидно да
се обвържат със срочно облигационно правоотношение по предоставяне на парична сума
срещу задължение за връщането й и заплащане на възнаграждение за ползване на паричните
средства.
Видно от заключението на допуснатата експертиза сумата по кредита е усвоена от
кредитополучателя. За доказване изпълнението на задължението на банката за отпускане на
сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на
кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката.
Именно със заверяване на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната
следва да се счита за усвоена/предоставена на кредитополучателя. /Решение № 125 от
12.07.2013г. по т.д. № 910/2012г. на ВКС/. Кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави парична сума от 23 000 лв. Същото установява и вещото лице, като
възражението в тази връзка се явява неоснователно.
Между страните няма спор относно валидността на цялото облигационно отношение,
но се твърди недействителност на конкретни клаузи от Договора поради неравноправност.
Относно твърдяната от ответниците неравноправност на клаузи от сключеното между
страните съглашение, съдът приема следното:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 12 от
Закона за потребителските кредити, за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.
143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Като в разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на
които такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия.
Съгласно Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/2014 г., I т.о. на ВКС,
първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. Когато констатира наличие на тези обстоятелства, съдът,
разглеждащ делото по същество, е длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми
страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде
възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се произнася по
неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се
противопостави на това. Уведомяването на страните и даването на възможност за
становище и доказателства се извършва от първата инстанция с доклада по делото, а при
пропуск - по всяко време на висящността на производството пред първата или втората
инстанция. Възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза
не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или чл. 367
4
ГПК и може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като
ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат. Във връзка с възражението следва да се
предостави възможност за становище на насрещната страна и за ангажиране на
доказателства от всяка от страните.
В настоящия случай ответниците са посочили кои клаузи считат за неравноправни
(чл. 7, ал. 1, 2, 4 и 5, чл. 8, чл. 10, ал. 2, чл. 11, чл. 12, чл. 14 и чл. 15 от Договора), но и съдът
дължи служебна проверка за такива съдържащи се целия договор и приложените към него
ОУ, доколкото се отразяват на задълженията на страните. На ищеца му е дадена възможност
да ангажира доказателства за индивидуално уговаряне на клаузите, но такива не са събрани
в производството.
1. Относно чл. 7, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 и чл. 8 от Договора за потребителски
кредит
- В чл. 7, ал. 1 от Договора е уговорено, че за предоставения по настоящия договор
кредит кредитополучателят заплаща на банката променлив годишен лихвен процент, който
се формира от приложимия по договора референтен лихвен процент плюс фиксирана
надбавка от 5.587 %.
- В чл. 7, ал. 2 от Договора е уговорено, че приложимият по договора референтен
лихвен процент се формира от пазарен индекс – шестмесечен SOFIBOR, обявен в
информационната система на Reuters. Посочено е подробно как се актуализира индекса,
както и как процедира банката в случай на липса на стойност.
- В чл. 7, ал. 3 е посочена стойността на шестмесечния SOFIBOR към датата на
сключване на Договора – 0.163 %, както и стойността на надбавката по ал. 1– 5.75%.
- В чл. 7, ал. 4 е посочено как процедира банката в случай, че не е отразена стойност
на SOFIBOR и кой лихвен процент се прилага.
- В чл. 7, ал. 5 е посочено как банката уведомява страните при промяна в индекса.
- В чл. 8, ал. 1 е уговорено, че страните са запознати за начина на формиране на РЛП,
както и че банката прилага по-висока надбавка от 2.5% при определени условия.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗПК, при отпускане на кредит банката предоставя
безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите, които съдържат най-
малко лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на
лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита. Съгласно тази разпоредба, банката следва да предостави информация по кредита,
която може да бъде в Общи условия или инкорпорирана в договора за кредит, като в
конкретния случай процесния договор не противоречи на закона. Посочен е лихвения
процент към момента на сключване на договора– 5.587 %, метода на изчисляване на лихвата
– РЛП + надбавка 5.575 %, а в ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 са посочени подробно условията, при
които се променя лихвата. В този смисъл, съдът приема, че липсват неравноправни клаузи в
чл. 7 от Договора.
Уговорените между страните варианти за изменение на референтния лихвен процент
се влияят от настъпването на обективни фактори, какъвто е пазарният индекс на
шестмесечния SOFIBOR. Не е налице неравновесие между правата на потребителите и
търговеца.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява
на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание; позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без
основание характеристиките на стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
5
сключването на договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите
на договора.
В чл. 144 ЗЗП са предвидени изключения, при които клаузите не се считат за
неравноправни, а именно: доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие
на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от
потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с
финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение
да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата
страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора; Разпоредбите на чл.
143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
В конкретния случай, видно от систематичното тълкуване на разпоредбите в чл. 7 от
процесния договор за потребителски кредит се установява, че размерът на дължимата от
кредитополучателя годишна възнаградителна (договорна) лихва, се определя от референтен
лихвен процент (РЛП) на банката + надбавка.
От т. 5 по допуснатата по делото експертиза се установява, че годишния лихвен
процент по договора се е изчислявал съобразно посочената в чл. 7, ал. 2 методика, като
същият е бил обвързан от SOFIBOR до 01.07.2018 г., когато с решение на УС на БНБ е
преустановено изпълнението на дейностите, свързани с изчисляването и публикуването на
справочния индекс СОФИБОР. След това БАНКА ПИРЕОС е приела нова методика за
изчисляване, която е обвързана с „Лихвени проценти и обеми по нов бизнес по депозити с
договорен матуритет и репо-сделки на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства“,
която статистика се намира на сайта на БНБ, и котировки на едномесечен индекс на
междубанковия пазар – EURIBOR, който е обявен на интернет страницата на Европейската
банкова федерация. Вещото лице посочва, че периодичността на обновяване на РЛП е
месечна. Посочил е и формулата. Не е успял да установи дали методологията е била
публикувана на интернет страницата.
Предвид посочените по-горе изисквания в ЗЗП, съдът приема, че е допустима
уговорка в договора за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално
уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/
обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично
уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2/ тези обстоятелства следва да са
обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение
да не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране на
лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за
повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя", съгласно чл. 143 от ЗЗП.
В конкретния случай, всички тези условия са налице, поради което и уговорките не
са неравноправни. Първоначално лихвения процент се е влияел от индекса SOFIBOR, а
впоследствие от EURIBOR, които са пазарни индекси от обективен характер, върху които
банката не може да влияе. Същата е обвързала стойността на лихвата към тях.
Първоначалната методика е била посочена в договора, в последствие е била налице такава,
която е била публикувана на интернет страницата, доколкото липсват данни за обратното.
Уговорената в договора надбавка е била променена чрез увеличаването и с 2.5 % съобразно
условията в чл. 8 от Договора за определен период, доколкото кредитополучателят вече не е
отговарял на условията за преференциален лихвен процент.
Разпоредбите в чл. 8 от Договора също не са неравноправни, доколкото не
противоречи на закона страните да уговорят промяна в надбавката върху лихвения процент
6
по договора за кредит при неизпълнението на определени условия от страна на
кредитополучателя, доколкото критериите за това са ясно посочени, какъвто е и настоящия
случай.
В чл. 10, ал. 2 от Договора е уговорено, че получаването на уведомление от
кредитополучателя за промяната на лихвения процент не е условие за извършването й
и за нейното прилагане.
Тази клауза, макар и създаваща предпоставки за неравно третиране, не се отразява
върху размера на задълженията, доколкото макар и да е възможно кредитополучателят да не
е уведомен за изменението на лихвения процент, то същият се изменя обективно, може да
бъде проследен от съответните официални източници и не нарушава правата на
потребителя.
В чл. 11 и чл. 12 от Договора е предвидено, че при просрочие от страна на
кредитополучателя, на която и да е вноска по кредита, както и при обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, върху просрочените суми за времето на забавата кредитополучателят
дължи лихва в размер на законната лихва. Размерът на законната лихва към датата на
подписване на договора за кредит е 10,00 %. Лихвеното вземане е дължимо по пълното
погасяване на сумите по кредита, включително и след крайния погасителен срок по
договора, както и при събирането му по съдебен ред или друг начин на принудително
изпълнение.
В разпоредбата на чл. 33 ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
В конкретния случай клаузите не са нищожни или неравноправни, доколкото е
предвидено обезщетението за забава да не надвишава размера на законната лихва, която
уговорка е в съответствие с чл. 33, ал. 2 ЗПК. Уговорката в чл. 12 от Договора е уточняваща
спрямо дължимостта на лихвата, като същата не е неравноправна или нищожна, но не може
да се отрази върху последиците от прилагането на погасителната давност. Въпреки, че
самата клауза не е нищожна, банката е начислявала наказателни лихви в по-голям размер от
предвидения в Договора, поради което и част от тези лихви се явяват недължими.
В чл. 14 и чл. 15 от Договора е посочен ГПР в размер на 6.75%, както и начините на
формирането му и възможността същият да бъде променен при наличието на
определени предпоставки.
Съдът не намира основания за неравноправност на тези клаузи, доколкото същите са
информативни и не противоречат на разпоредби на ЗЗП или ЗПК. ГПР е ясно посочен, както
и при какви условия се променя, като същите са обективни и независещи от волята на
банката. ГПР не надвишава и посочения в ЗПК максимално допустим размер.
Относно настъпването на предсрочната изискуемост и уведомяването за нея
Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение.
В чл. 25 от Договора за потребителски кредит е уговорена предсрочна изискуемост
7
при неизпълнение на задължения. Предвид наложилата се съдебна практика, правомощието
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не настъпва
автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато банката реши
да се възползва от него и да го упражни, за което действие се съди от отправено
волеизявление до длъжника, било чрез отправено уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост или инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен осъдителен иск
за вземането.
Предвид разрешението в горецитираното тълкувателно решение, обаче, когато
банката реши да се възползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист,
предвиден в заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В противен случай заявлението следва да
се отхвърли, а ако е образуван исков процес, се отхвърля установителния иск.
Предвид посоченото по-горе, предсрочната изискуемост настъпва при наличието на
две условия: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Видно от т. 2 от ССЕ, последното плащане по кредита е на
10.10.2019 г., но видно от приложената таблица длъжниците са били в просрочие още на
вноската за 20.09.2018 г., като след това са извършвали спорадични погасявания със суми от
100 лв, които не са достатъчни за покриване на изискуемите задължения по кредита.
Посочената от банката дата на обективно спиране на плащанията съвпада с установеното от
вещото лице, поради което и се е породило правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Банката кредитор е обективирала изявлението си за обявяване на предсрочна
изискуемост на длъжниците в нотариални покани, които твърди, че са връчени по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
С Определение № 2532 от 16.07.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1592/2021 г. на ВОС,
образувано по подадена жалба срещу разпореждането на съда за постановяване на
незабавно изпълнение на заповедта, въззивният съд е приел, че предсрочната изискуемост
на кредита не е била надлежно обявена на длъжниците. Настоящият състав не споделя това
становище, а и същото не е обвързващо за него.
Относно връчването на уведомленията за обявяване на предсрочна изискуемост ВКС
се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 180 от 23.11.2016г. по т.д.№
2400/2015г., I т.о. на ВКС и Решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д.№ 2072/2015г., I т.о. на
ВКС. Според тази съдебна практика, начинът на удостоверяване на връчването на
уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е
поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на
връчването се преценява според така избрания способ на връчване.
В случая банката е избрала да връчи уведомленията чрез нотариус под формата на
нотариални покани. Служителите на нотариусите връчват съобщения по реда на ГПК,
поради което и следва да се прилагат съответните правила за връчване. Видно от
приложения по делото констативен протокол от 27.08.2019 г. /л. 75/, а и представените към
него доказателства /уведомление и разписки/ се установява, че посочения в договора за
кредит и съответстващ на регистрирания в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес на
длъжниците /гр. */ са извършени посещения на 22.06.2019 г., 02.07.2019 г., 02.08.2019 г. о
09.08.2019 г. По време на тези посещения адресатите не са открити, залепено е уведомление
на входната врата на къщата и връчителят е събрал сведения от лелята на длъжника Д.А., че
адресатите и цялото семейство са в гр. Брюксел и нямат намерение да се връщат.
Нотариусът е удостоверил след справка в НОИ, че към този момент адресатите нямат
регистрирани действащи трудови договори.
Видно от горното процедурата по чл. 47 ГПК е изпълнена стриктно от длъжностното
лице по призоваването. Адресатите не са намерени в продължение на един месец на адреса
след повече от три посещения в интервал от почти три месеца, не е намерено лице, което да
8
е съгласно да получи съобщението, залепено е уведомление на адреса и никой не се е явил
да получи книжата. Следва да се отбележи и че връчителят е събрал сведения, че лицата не
живеят на адреса, поради което и не е имало нужда да посещава същият толкова пъти.
Адресът съвпада с регистрирания в НБДН, като ответниците са нямали и регистрирани
трудови договори. Обичайното местопребиваване на адресатите в друга държава може да се
приеме като пречка за издаването на заповед за изпълнение, но няма за последица промяна в
правилата относно уведомяването им за предсрочната изискуемост. В тази връзка следва да
се посочи, че банката е положила необходимата грижа да сведе до знанието на длъжниците
обявлението за предсрочната изискуемост на кредита, така както изисква и Решение по дело
С-327/10 от 17.11.2011г. Според последното, при прилагане на нормите на процесуалното
право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за
откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността,
което изисква съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, да направи
преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата
при всеки конкретен случай (Така, Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г., I т.о.
на ВКС).
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и уговореното между страните в
чл. 35 от Договора, израз на предоставената с чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне, от което
следва, че кореспонденцията между страните, както и всички съобщения във връзка или
произтичащи от настоящия договор се изпращат на посочените адреси /за длъжниците това
е адресът, на който са и връчени книжата/ В ал. 3 страните са уговорили, че при промяна на
адреса за кореспонденция всички изброени по-горе съобщения и известия се считат за
редовно връчени на стария адрес, в случай, че кредитополучателят/солидарният длъжник не
са уведомили писмено банката за новия адрес на кореспонденция. Така, в Решение № 148 от
02.12.2016г. по т.д.№ 2072/2015г., I т.о. на ВКС, е прието още, че в производството по
установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на удостовереното
връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след
обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи.
Предвид на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно
неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения)
следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора. Допустимо е в
договора страните да са предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за
достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава клауза, която
фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие
с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва
определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се
счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на
съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В
хипотезите на уговорен между страните начин за размяна на кореспонденция, положените
от кредитора усилия по откриване на длъжника за връчване на документа, съдържащ
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, ще подлежат на
преценка при оспорване на фактите и обстоятелствата, посочени в договора, които са от
значение за редовното уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането по кредита и съответно за момента на нейното настъпване.
В заключение на всичко изложено съдът приема, че уведомлението към длъжниците
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обективиран в изпратените нотариални
покани, е достигнало до тях (или ако не е достигнало кредиторът е положил дължимата
грижа за това) и е породило валидно правно действие, с което предвид настъпването на
обективния факт на неплащане на вноски по кредита и надлежното уведомяване от банката,
предсрочната изискуемост се счита за настъпила и поражда правните последици на
превръщане на непогасената част от главницата в дължима веднага. Длъжниците не са
ангажирали доказателства, че не са променили адреса си или за уведомяване на банката за
новия си адрес, а точно обратното – потвърждават, че са го напуснали и са се установили в
9
гр. Брюксел, каквито сведения е дало и лицето намерено на адреса. Поради това и
длъжниците следва да понесат последиците от неизпълнение на договорното си задължение
и да се считат уведомени редовно за предсрочната изискуемост.
Действително в искането за кредит е посочен телефон номер и имейл адрес на
кредитополучателя и телефон номер на солидарния длъжник, но същите не са обективирани
в договора за кредит и банката не е била длъжна да уведомява длъжниците за предсрочната
изискуемост по този начин. Не следва да се приеме и че не е положила дължимата грижа,
след като в чл. 35, ал. 2 от Договора е посочено, че независимо дали някакви съобщения са
изпратени по електронна поща, длъжниците се считат за уведомени ако кореспонденцията е
изпратена на посочения в договора адрес. Уведомяване по телефон не е предвидено в
договора и същото би било в нарушение на договорките между страните.
На 09.08.2019 г. на адреса за кореспонденция е залепено уведомление, като след
изтичане на четиринадесетдневния срок книжата се считат за получени. Този срок е изтекъл
на 23.08.2019 г., като редовността на връчването е констатирана от нотариуса на 27.08.2019
г., като от тази дата текат седем работни дни срок за доброволно изпълнение, които са
дадени с поканата, които са изтекли на 04.09.2019 г., като от следващия ден следва да се
счита настъпила предсрочната изискуемост – 05.09.2019 г., каквато е и посочената от ищеца
дата. От този момент задължението се трансформира от срочно в незабавно предсрочно
изискуемо за целия непогасен остатък от главницата, както и останалите падежирали
вземания по договора.
Определяне размерите на вземанията
От експертизата на вещото лице се установява, че претендираните от ищеца вземания
не отговарят на осчетоводените в собственото му счетоводство. Доколкото съдът е назначил
съдебно-счетоводна експертиза, която е изчислила дължимите вземания за процесните
периоди, то съдът следва да даде вяра на заключението на вещото лице в тази част и в
частност в т. 3 от нея, като се признаят за дължими вземанията, така както са установени от
вещото лице за процесните периоди, а именно: главница в размер на 22 331,70 лв., редовна
лихва в размер на 1 461,80 лв. за периода 20.09.2018 г. – 04.09.2019 г. и застрахователни
премии в размер на 49,67 лв.
По отношение на наказателните лихви вещото лице е установило в счетоводството,
че са осчетоводени сумите от 463,54 лв. за периода 20.09.2018 г. – 12.03.2020 г. и 223,68 лв.
за периода 14.05.2020 г. – 05.08.2020 г. По-горе в мотивите съдът посочи, че въпреки
уговорката в чл. 11 от Договора наказателната лихва да е в размер на законната лихва,
банката е начислявала наказателна лихва в размер на законната лихва плюс размера на
възнаградителната лихва, което е видно от т. 6 от заключението по ССЕ. По този начин
размерът на наказателната лихва се е променял съобразно референтния лихвен процент.
Този начин на определяне, както и размера на лихвата, противоречи на чл. 33 ЗПК. Отделно
част от платените от ответниците суми са разпределяни от банката за погасяване на
наказателни лихви, които са били частично недължими. С тези суми е следвало да бъдат
погасени други дължими вземания. Доколкото не се установи по делото какъв е
действителният размер на дължимите наказателни лихви този иск, за процесните периоди,
следва да се отхвърли изцяло, като недоказан.
По възражението за погасителна давност и произнасяне по основателността на
исковете
Ответниците са релевирали възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност
на вземанията. Заповедното производство е образувано по подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение от 07.08.2020 г. Главницата по договора за кредит се погасява с
изтичането на общата петгодишна погасителна давност. Лихвите и застрахователните
премии се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност. С оглед на тези мотиви
нито едно от вземанията не е било погасено по давност към датата на подаване на
заявлението, поради което и възражението се явява неоснователно.
В заключение основателни са исковете за заплащане на сумите главница в размер на
10
22 331,70 лв., редовна лихва в размер на 1 461,80 лв. за периода 20.09.2018 г. – 04.09.2019 г.
и застрахователни премии в размер на 49,67 лв., които следва да се уважат.
Неоснователни са исковете за заплащане на сумата от 40,59 лв. възнаградителна
лихва, представляваща горницата над присъдените 1 461,80 лв. до претендираните 1 502,39
лв.; за сумата от 2 031,75 лв. наказателна лихва за периода 20.09.2018 г. – 12.03.2020 г.; за
сумата от 275,44 лв. наказателна лихва за периода 14.05.2020 г. – 05.08.2020 г.;сумата от 120
лв. дължими плащания на премии по полица към кредитна сделка, поради което и тези
искове следва да се отхвърлят.
Предявените евентуални осъдителни искове подлежат на разглеждане в частите, в
които са отхвърлени установителните искове. Доколкото съдът е приел, че предсрочната
изискуемост е обявена надлежно, то и мотивите му по отношение на евентуалните искове
остават непроменени. Същите следва да се отхвърлят поради недоказване на размера на
вземанията, в тази части за които се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие.
Относно отговорността за разноските
Предвид изхода на спора и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК разноските по
делото следва да се разпределят съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете.
Съобразно даденото разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014 г., ОСГТК на ВКС, съдът следва да
се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
Ищецът е претендирал разноски в размер на 526,22 лв. държавна такса и 120 лв.
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, за които са представени
доказателства. В исковото производство не е представен списък с разноски, но съдът отчита,
че са сторени такива в размер на 569,44 лв. държавна такса и 600 лв. за депозит за вещо
лице. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени. Съдът
приема като сторени разноски за ищеца сумите в общ размер от 646,22 лв. в заповедното
производство и 1 169,44 лв. в исковото производство.
Ответниците са представили списък с разноски за заплатени адвокатски
възнаграждения в общ размер от 3 600 лв. В заповедното производство са представени два
договора за правна помощ и консултантско съдействие /л. 127 и л. 130 от заповедното дело/,
сключен с всеки от ответниците със записани суми в размер на 500 лв. /общо 1000 лв./. В
исковото производство е представен само един договор за правна помощ и консултантско
съдействие, сключен с ответника Д.А. за сумата в размер на 1 300 лв. Липсват доказателства
за сторени разноски за адвокатско възнаграждение по отношение на ответника И.А., поради
което и такива не следва да се присъждат. Съдът приема като сторени разноски от
ответниците само сумите в размер на 1 000 лв. в заповедното производство и 1 300 лв. в
исковото производство.
Съразмерно уважената и отхвърлената част от исковете в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 585,61 лв. в заповедното производство и 1 059,76 лв. в
исковото производство. В полза на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на
93,79 лв. в заповедното производство и 121,93 лв. в исковото производство. След съдебна
компенсация ответниците следва да заплатят на ищеца разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, които възлизат на сумата в размер на 491,82 лв. в заповедното производство и сумата в
размер на 937,83 лв. в исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, по
предявените по реда на чл. 422 ГПК субективно и обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правни основания чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и чл. 86, ал.
11
1 ЗЗД, че ответниците Д. ИВ. АНГ., ЕГН ********** и ИВ. К. АНГ., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. *, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на ищеца „* АД /универсален
правоприемник на „*АД/, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *“ № *, следните
вземания произтичащи от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 0010-0239-
1009-0002939 от 07.03.2018 г., сключен между „Б*“ АД (понастоящем „*“ АД), Д. ИВ. АНГ.
и ИВ. К. АНГ., в общ размер от 23 843,17 лв., както следва:
1/ сумата от 22 331,70 лв. /двадесет и две хиляди лева триста тридесет и един лева и
седемдесет стотинки/, представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /07.08.2020 г./, до
окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 1 461,80 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и един лева и осемдесет
стотинки/, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.09.2018 г. –
04.09.2019 г.;
3/ сумата от 49,67 лв. /четиридесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща дължими плащания на премии по полица към кредитна сделка,
за които вземания е издадена Заповед № 260223 за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 16.09.2020 г. по ч.гр.д. № 9410/2020 г. на ВРС, XVII с-в, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК субективно и обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правни основания чл. 79, ал.
1, вр. чл. 430 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в общ размер от 2 467,78 лв., както следва:
1/ сумата от 40,59 лв. /четиридесет лева и петдесет и девет стотинки/, съставляваща
разликата между присъдените 1 461,80 лв. и претендираните 1 502,39 лв., представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.09.2018 г. – 04.09.2019 г.;
2/ сумата от 2 031,75 лв. /две хиляди тридесет и един лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 20.09.2018
г. – 12.03.2020 г.;
3/ сумата от 275,44 лв. /двеста седемдесет и пет лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 14.05.2020
г. – 05.08.2020 г.;
4/ сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, съставляваща разликата между
присъдените 49,67 лв. и претендираните 169,67 лв., представляваща дължими плащания на
премии по полица към кредитна сделка,
за които вземания е издадена Заповед № 260223 за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 16.09.2020 г. по ч.гр.д. № 9410/2020 г. на ВРС, XVII с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*“ АД /универсален правоприемник на „Б*“ АД/, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление гр. С*, срещу ответниците Д. ИВ. АНГ., ЕГН
********** и ИВ. К. АНГ., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните
вземания произтичащи от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 0010-0239-
1009-0002939 от 07.03.2018 г., сключен между „*“ АД (понастоящем „*“ АД), Д. ИВ. АНГ. и
ИВ. К. АНГ., в общ размер от 2 467,78 лв., както следва:
1/ сумата от 40,59 лв. /четиридесет лева и петдесет и девет стотинки/, съставляваща
разликата между присъдените 1 461,80 лв. и претендираните 1 502,39 лв., представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.09.2018 г. – 04.09.2019 г.;
2/ сумата от 2 031,75 лв. /две хиляди тридесет и един лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 20.09.2018
г. – 12.03.2020 г.;
3/ сумата от 275,44 лв. /двеста седемдесет и пет лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 14.05.2020
12
г. – 05.08.2020 г.;
4/ сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, съставляваща разликата между присъдените
49,67 лв. и претендираните 169,67 лв., представляваща дължими плащания на премии по
полица към кредитна сделка.
ОСЪЖДА Д. ИВ. АНГ., ЕГН ********** и ИВ. К. АНГ., ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТЯТ на „*“ АД /универсален правоприемник на *“ АД/, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. *, сумата от 491,82 лв. /четиристотин деветдесет и един
лева и осемдесет и две стотинки/, разноски за в заповедното производство и сумата от
937,83 лв. /деветстотин тридесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/, разноски в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца
банкова сметка в заявлението за издаване на заповед за изпълнение в * с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13