Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 13 януари 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 19.12.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря М. Богданова
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 2147 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 срещу Д.Й.Д. с ЕГН **********
и с адрес ***.
В същата се твърди, че между
„Файненшъл България“ АД с ЕИК ********* (с предишно наименование, включително
към датата на сключване на договора, „Провидент Файненшъл България“ ООД) и
ответницата Д.Д. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за паричен заем № ********* от 08.11.2016 г. и Общи условия на „Провидент
Файненшъл България“ ООД, представляващи неразделна част от договора. С подписването на договора заемодателят предоставил на
заемателя парична сума в размер на 500,00 лева, при
договорна лихва от 98,63 лева, платима на 60 броя седмични погасителни вноски,
всяка по 17,51 лева. С подписване на договора ответницата се съгласила да
заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 25,00 лева, платима
разсрочено. По неин избор й била предоставена и допълнителната услуга „Кредит у
дома“, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по местоживеенето и
услуга по седмичното й събиране на място там, за което се дължала сумата от
общо 426,49 лева, платима също разсрочено. Така във всяка месечна вноска, освен
вноските по кредита, се включвали и такса за оценка на досие и такса за услуга
„Кредит у дома“. Крайният падеж бил 04.01.2018 г., като договорът не бил
обявяван за предсрочно изискуем. Поради забавата в плащанията, на ответницата
била начислена и мораторна лихва в размер на 56,80 лева за периода от 23.12.2016 г. до 02.10.2018 г.
Сочи
се, че към настоящия момент ответницата е извършила погашения по договора в
размер на 104,00 лева.
На
01.03.2018 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., допълнен със споразумение от
01.11.2017 г., сключени между „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и ищцовото дружество, по силата
на което процесното вземане станало собственост на ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Поради неизпълнението на ответницата,
на 02.10.2018 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за
горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 7053/2018 г. на Районен съд
гр. Бургас, изпратено по подсъдност и образувано в ч. гр. дело № 4472/2018 г.
на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед № 2788
от 10.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
чрез залепване на уведомление на постоянния й и настоящ адрес, а от служебно
изготвената справка от информационната система на ТД на НАП гр. Велико Търново,
офис Враца е видно, че ответницата няма действащи трудови договори, поради
което е предявен настоящия иск.
Искането към съда е да признае за
установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата
458,85 лева-главница по договор за паричен заем №
********* от 08.11.2016 г.; сумата 80,96 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 22.12.2016 г. до 04.01.2018 г.; сумата от 22,48 лева,
представляваща такса за оценка на досие за периода от 29.12.2016 г. до
04.01.2018 г.; сумата от 115,17 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у
дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 29.12.2016 г. до 04.01.2018 г.; сумата от 268,66 лева,
представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителни
вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 29.12.2016 г. до
04.01.2018 г.; сумата от 56,80 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 23.12.2016 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед № 2788 от 10.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4472/2018
г. на Врачански районен съд. Претендира
разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
Предявените искове са с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ответницата Д.Й.Д., чрез особения си представител адв. М.Д.,
е подала писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани.
Поддържа, че по делото липсват доказателства ответницата да е получила в заем
посочената в договора сума, че уговорките за годишен лихвен процент и годишен
процент на разходите са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 147 от Закона
за защита на потребителите и като противоречащи на добрите нрави, което влече
нищожност на целия договор за паричен заем на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, както и че прехвърлянето на вземанията с договор за
цесия не е съобщено на ответницата.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 4472/2018 г. на Врачанския районен съд не е подадено от длъжника Д.Й.Д. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор за паричен заем № ********* от 08.11.2016 г., видно от който между „Провидент Файненшъл България“
ООД и ответницата Д.Д.
бил сключен договор за потребителски
паричен кредит за
сумата 500,00 лв., която е следвало да
бъде погасена на 60 седмични вноски, всяка от които в размер на 17,51 лв. По
този начин, съгласно договора, страните са уговорили ответницата да върне на
заемодателя сума в общ размер на 1 050,12 лв., при фиксиран годишен лихвен
процент по заема – 31,82 % и годишен процент на разходите на заема – 48,10 %. Видно е също
така, че ответницата е подписала договора на датата на сключването му – 08.11.2016
г. Съгласно посоченото в договора, крайният срок за издължаване на кредита е 04.01.2018
г.
Установява се
от приложените към исковата молба рамков договор от 16.11.2010 г. за прехвърляне на задължения (цесия),
допълнително споразумение от 01.11.2017 към него и приложение № 1 към същия
договор от 01.03.2018 г., че с тях „Изи Асет Мениджмънт” АД с ЕИК ********* е
прехвърлило на ищеца вземанията си по горепосочения договор за заем.
От приложеното известие за доставяне с № 861229 се
установява, че писмо с изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/*********, адресирано до ответницата Д.Д.,
с което същата се уведомява, че процесното й задължение към „Изи Асет Мениджмънт“ АД е придобито от ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 16.11.2010 г., е
върнато в цялост с отбелязване, че адресатът се е преместил.
В исковата молба са наведени твърдения, че ответницата е
извършила погашения по процесния договор за кредит в общ размер от 104,00 лв., като
това обстоятелство не се оспорва с отговора по чл. 131 от ГПК.
От правна страна.
Със
заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се
претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 04.01.2018
г., който е бил настъпил към датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.10.2018 г., поради което съдът приема, че
изискуемостта на задълженията е налице.
Видно
от договор за потребителски
кредит № ********* от 08.11.2016 г., „Провидент Файненшъл България” ООД с ЕИК
********* е предоставило на ответницата Д.Д. кредит в размер на 500,00 лева
(подписите на договарящите страни имат силата на разписка за предаване на
сумата по договора за кредит), а ответницата се е задължила да върне кредита в
сроковете и по реда, предвидени в договора.
Не е спорно между страните, че ответницата
е извършила частични погашения по процесния договор за кредит в общ размер от
104,00 лв.
С рамков договор от 16.11.2010 г.
за прехвърляне на задължения (цесия), допълнително споразумение от 01.11.2017
г. и приложение № 1 към него от 01.03.2018 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД с ЕИК
********* е прехвърлило на праводателя на ищеца вземанията си по процесния
договор за заем с първоначален кредитор „Провидент Файненшъл България” ООД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Видно от намиращите се на л. 25 и
26 от делото пълномощно, с него „Изи Асет Мениджмънт” АД с ЕИК ********* е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да съобщи на съответните
длъжници прехвърлянето на задълженията им по договори за кредит с първоначален
кредитор „Провидент Файненшъл България” ООД на новия кредитор „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с договор за прехвърляне на задължения (цесия) от 01.07.2017 г.,
както и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания“ АД да съобщи на съответните длъжници прехвърлянето на задълженията им
по приложенията към рамков договор от 16.11.2010 г. за прехвърляне на
задължения (цесия).
Въпреки че по делото не са
представени доказателства ищеца,
в качеството си на пълномощник на цедента „Провидент Файненшъл България” ООД, да е уведомил надлежно ответницата
за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, ответницата следва да се счита за редовно уведомена за цесията поради
следното:
Съгласно
трайната практика на съдилищата, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г.
на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг.
дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I
т.о. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на
кредитор по отношение на ответника.
В
заповедното производство съдът се е произнесъл въз основа на изложените в
заявлението по чл. 410 от ГПК твърдения, без да ги проверява. В образуваното на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 47, ал. 5 от ГПК исково
производство обаче съдът е длъжен, въз основа на събраните по делото
доказателства и закона, при съобразяване на наведените от страните доводи и
възражения, да извърши проверка за наличието, изискуемостта и ликвидността на
претендираните вземания, включително дали са налице нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправни по
смисъла на ЗЗП уговорки в договора за паричен заем, особено предвид
обстоятелството, че с отговора по чл. 131 от ГПК особеният представител на
ответника е оспорил всички предявени искове като неоснователни и недоказани.
При извършването на тази проверка съдът намира следното:
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред
които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения
процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.
11 .
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР,
съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в
договора, като не е уточнено кои компоненти са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 48,10 %. В случая в този процент на ГПР не е
включена таксата, която длъжникът дължи за заплащане на услугата „Кредит у
дома“ в размер на 426,49 лв., който е приблизително равен на размера на
главницата по договора за кредит, поради което договорът е недействителен на
основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. При това положение съдът приема, че ответницата дължи
на ищеца връщане на главницата, която е получила по договора.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва
в размер на 31,82 % фиксиран годишен процент по заема също противоречи на
добрите нрави, което представлява основание за нищожност по чл. 26, ал. 1,
предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната
лихва, въведена като критерий за допустим размер на договорната лихва. В този
смисъл: решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр. дело № 315/2005 г. на Върховния касационен съд, II г. о., решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003 г. на Върховния касационен съд, II г. о., които
съдът счита за приложими и при действието на чл. 19, ал. 4 от ЗПК в редакция
към ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г., тъй като годишният лихвен
процент е един от компонентите, формиращи годишния процент на разходите и е
напълно възможно уговорката за ГЛП да е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, без уговорката за ГПР да е нищожна въз основа на специалното основание
по чл. 19, ал. 5, във вр. с ал. 4 от
ГПР.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 22,48
лв., представляваща такса за оценка на досие, съдът приема, че уговорката е
нищожна. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В чл. 21, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. При тези съображения съдът приема, че таксата за оценка
на досие е нищожна, не е породила действие и сумата е недължима.
Предвид така изложените доводи съдът счита, че ответницата
дължи връщане единствено и само на предоставената с договора за кредит заемна
сума в размер от 500,00 лв., след съобразяване на направените от ответницата
погашения в размер на 104,00 лв., или сумата 396,00 лв., ведно със законната
лихва от 02.10.2018 г. – датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК.
Относно претенцията за обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва, то същата се дължи, доколкото се установява, че е
налице забава на плащането на дължимата сума за главница. Същата се явява
доказана по основание и по размер, тъй като след използване на онлайн
калкулатор съдът установи, че размерът на претенцията за обезщетение за
забавено плащане за периода от 23.12.2016 г. до 02.10.2018 г. е 90,15 лв., а
претенцията на ищеца за лихва за забавено плащане е в по-нисък размер – 56,80
лв.
Претенцията за договорна лихва, както и всички останали
претенции, с изключение на тези за главница и обезщетение за забава, са
неоснователни по силата на чл. 23 от ЗПК.
По разноските:
При този изход на делото ответницата дължи на ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от исковете. По заповедното
производство-ч. гр. дело № 4472/2018 г. на Врачански районен съд ищецът е направил
разноски в размер на 75,00 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, от които му се следва сумата 33,86 лв. По настоящото дело-гр.
дело № 2147/2019 г. на Врачански районен съд ищецът е направил разноски в
размер на 425,02 лв. за държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение (последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в
размер на 100,00 лв.), от които му се следват 191,89 лв.
Ответницата не е поискала присъждане на разноски и не е
представила доказателства за направени такива, поради което съдът не й присъжда
разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Д.Й.Д. с ЕГН ********** и с адрес ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата 396,00 лева – главница по договор за паричен заем № ********* от 08.11.2016 г. и сумата 56,80 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 23.12.2016 г. до 02.10.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.10.2018 г. до изплащане на същата, за които суми е издадена заповед
№ 2788 от 10.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 4472/2018 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК като
неоснователен, както следва: за главница – за разликата от уважения размер 396,00
лв. до пълния предявен размер 458,85 лв. – погасен
чрез плащане, за сумата 80,96 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 22.12.2016 г. до 04.01.2018 г. – недоказан; за сумата от 22,48 лева,
представляваща такса за оценка на досие за периода от 29.12.2016 г. до
04.01.2018 г. – недоказан; за сумата
от 115,17 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 29.12.2016
г. до 04.01.2018 г. – недоказан; за сумата
от 268,66 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на
погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от
29.12.2016 г. до 04.01.2018 г. – недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК Д.Й.Д. с ЕГН **********
и с адрес *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата 33,86 лева
– разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 4472/2018
г. на Врачански районен съд, както и сумата 191,89 лева – разноски за държавна такса, депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 2147/2019 г. на
Врачански районен съд, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: