Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Милена Стоянова

при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 1267 по описа за 2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ЕАД – София против В.С.И. ***, с която е предявен осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 03.06.2019г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между отвеницата и ищцовата банка за сумата от 20 000.00 лева със срок на издължаване 96 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Посочва се, че кредитът е усвоен на 03.06.2019г. по разплащателна сметка на кредитополучателя. Страните са се договорили кредитополучателят да заплаща първоначална възнаградителна лихва в размер на 8.5% или 0.02% на ден, при изпълнение на условията на програма ДСК Партньори Плюс на Банка ДСК. При нарушение на условията, кредитополучателят губи правото си на преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент есе увеличава чрез увеличение на надбавката, съгласно условията. Поддържа се, че кредитът е погасяван редовно чрез вноски от разплащателната сметка и съобразно условията му, като с последната постъпила сума е погасена вноската за м. юли 2019г. След тази дата не са постъпвали суми за погасяване на кредита и ответницата е изпаднала в забава. С предявяване на исковата молба, ищецът е направил волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 19 573.46 лева – главница, сумата от 2364.85 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2019г. до 30.07.2020г., сумата от 65.09 лева – санкицонираща лихва за периода от 05.08.2019г. до 30.07.2020г., заемни такси в размер на 120.00 лева и законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане. Претендират се и разноските по настоящото дело.

Ответницата, редовно уведомена в едномесечния срок за отговор на исковата молба не е подала такъв. Редовно призована не се е явила в с.з. и не е взела становище по исковите претенции.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото препис на Договор за кредит за текущо потребление, е видно, че на 03.06.2019г. „БАНКА ДСК“ ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответницата като кредитополучател в размер на 20 000.00 лева със срок на издължаване 96 месеца, считано от неговото усвояване. Посочено е в договора, че кредитът се усвоява по разплащателна сметка на ответницата и ще се погасява от разплащателната сметка на ответницата по уговорен погасителен план. Падежната дата на издължаване на месечните вноски е 5-то число на месеца.

В договора е уговорен променлив лихвен процент в размер на 8.5 % годишно или 0.02% на ден при изпълнение на условията на програма ДСК Партньори Плюс на Банка ДСК. Посочено е също, че при нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си на преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент есе увеличава чрез увеличение на надбавката, съгласно условията. Максималният лихвен процент при нарушаване на условията е в размер на 13.27%. Годишният процент на разходите е 9.33%.

Съгласно приложения погасителен план, дължимата месечна вноска по кредита е 292.34 лева със срок до 03.06.2027г.

Според договореното, кредитополучателят заплаща такса срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора и таксата се заплаща при усвояване на кредита като се удържа от общия размер на кредита.

В чл. 18.2. от ОУ на банката е посочено, че при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем.

В договора е посочена банкова сметка ***.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 20 000.00 лева, кредитът е усвоен по разплащателна сметка на кредитополучателя. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 27 806.65 лева или общо 96 брой фиксирани по дати вноски, от които 95 вноски по 292.34 лева и една вноска по 34.35 лева.

Според съдебно –счетоводната експертиза, така определената сума, съгласно погасителния план се разпределя, както следва: главница от 20 000 лева за периода от 05.06.2019г. до 03.06.2027г., договорна лихва по кредита в размер на 7 374.65 лева за периода от 05.06.2019г. до 03.06.2027г., такси – 432.00 лева за периода от 05.06.2019г. до 03.06.2027г.

Вещото лице е посочило, че ответницата е направила 2 погасителни вноски на стойност 575.97 лева. С така внесените суми е погасила две вноски от главницата за 426.54 лева и договорна лихва за сумата от 149.43 лева за периода от 06.06.2019г. до 05.07.2019г. Последното направено плащане е на 15.07.2019г.

Според заключението на вещото лице, от отпуснатия кредит от 20 000 лева, след като се приспадне погасената главница от 426.54 лева, непогасеният остатък е 19 573.46 лева. Непогасената договорна лихва за периода от 05.08.2019г. до 30.07.2020г. е в размер на 2 364.85 лева, а дължимата санкционираща лихва за същия период е 65.09 лева. Дължимите заемни такси са в размер на 120.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ. Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че на ответницата е предадена заемната сума по договора по посочена от нея разплащателна сметка. От заключението на вещото лице, се установява, че ответницата е извършила 2 плащания, с които е погасила 2 месечни вноски на стойност 575.97 лева. С тези вноски са погасени главница по договора за кредит и възнаградителна лихва. Вещото лице е посочило начина на извършеното от кредитора разпределение на платената сума по пера като според това разпределение неплатената главница е в размер на 19 573.46 лева. Липсват данни за извършени други плащания по кредита от ответницата.

В исковата молба ищецът твърди, че последното плащане на ответницата по кредита е било на 15.07.2019г. С предявяване на исковата молба ищецът е заявил, че обявява кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно възприетото в т. 18 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В случая, такова волеизявление кредитора е извършил с исковата молба, в която изрично е посочено, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответницата по иска на 06.10.2020г. , предсрочната изискуемост е обявена на длъжника. Съдът приема, че кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем на ответницата с получаване на препис от исковата молба при наличието на всички предпоставки за това – забава в плащанията повече от 90 дни. Поради това за ищеца е възникнало правото и основанието да претендира по предявения осъдителен иск заплащане на цялата главница, която според приетото и неоспорено заключение на вещото лице е в размер на 19 573.46 лева.

От договора е видно, че между страните е била договорена възнаградителна лихва.

По правната си характеристика, договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона. В случая, договорната лихва не надвишава посочения по-горе размер на законната лихва. Вещото лице е посочило размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от 05.08.2019г. до 30.07.2020г.

Съгласно приетото ТР № 3/2017г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС с обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, договорът се изменя в частта на срока за изпълнение на задълженията за връщане на предоставената парична сума като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В мотивите на тълкувателното решение е посочено още, че с волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата. Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателна претенцията за възнаградителна лихва така както е предявена за периода от 05.08.2019г. до 30.07.2020г. за сумата от 2364.85 лева.

Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената главница по кредита. В чл. 18.1. от ОУ е уговорено заплащане на обезщетение за забава при просрочие от страна на кредитополучателя, което е в размер на законната лихва. Според заключението на вещото лице, санкицониращата лихва върху главницата за периода от 05.08.2019г. до 30.07.2020г. е в размер на 65.09 лева.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 120.00 лева заемни такси, съгласно Тарифата на банката, при изискуем кредит банката събира такса в размер на 120.00 лева.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78 от ГПК ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за платена държавна такса в размер на 884.94 лева, за вещо лице в размер на 120.00 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Воден от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА В.С.И. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „БАНКА ДСК” АД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19 с ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николавеа Николова сумата от 19 573.46 лева – главница, сумата от 2364.85 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2019г. до 30.07.2020г., сумата от 65.09 лева – санкицонираща лихва за периода от 05.08.2019г. до 30.07.2020г., заемни такси в размер на 120.00 лева и законната лихва от завеждане на делото – 31.07.2020г. до окончателното плащане, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 03.06.2019г., сключен между страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	12 май 2021 г.
Съдия:	Милена Стоянова Стоянова

Дело:	20201320101267
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	31 юли 2020 г.

Решение по дело №1267/2020 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Милена Стоянова

Р Е Ш И :