Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Пазарджик, 16.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ П.А
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия П.а
АНД № 2339/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц.Н.М., с ЕГН- **********,***, чрез пълномощника
адв. Л.К. от ПАК, против Наказателно постановление № 19-0340-001701 от
17.09.2019 г. издадено от Началника на РУ- С. при ОДМВР- Пазарджик, с което за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
В жалбата обобщено се твърди, че НП е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, като
се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага аргументирано
становище в подкрепа на искането за отмяна на НП като незаконосъобразно,
подкрепено и с писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата с изпращането на административната преписка е
депозирано становище, в което са изложени обосновани доводи за
законосъобразност на НП, издадено в пълно съответствие с относимите материално
правни и процесуални разпоредби, с което се иска потвърждаване на същото и
отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на
01.09.2019 г., около 02,30 часа, в гр. С., на ул. „***“, в района на дом №27, в
посока за кръстовището с ул. „***“, е управлявал собствения си лек автомобил „***“
с рег. № ***, като при извършената му проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № 0098, при извършена
качествена проба в 02,57 часа, уредът е отчел положителен резултат 1,23 промила
алкохол в издишвания от водача въздух. Пробата била показана на водача. Издаден
му е и Талон за изследване № 0046056.
Така установеното съставлявало нарушение на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, заради което св. Н.С.- мл. автоконтрольор в РУ- С., съставил
против жалбоподателя АУАН № 17582/01.09.2019 г. , в негово присъствие, след
което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. При предявяването на
акта жалбоподателят заявил, че нямал възражения срещу така констатираното.
Преди предявяването на АУАН, на жалбоподателя бил
издаден Талон за изследване, като му било обяснено от контролния орган правото
да даде кръв за изследване, ако не е съгласен с показанията на техническото
средство. ТИ бил връчен на жалбоподателя, който записал в него собственоръчно,
че не приема показанията на техническото средство, след което бил откаран от
полицейски автопатрул във ФСМП С., където дал кръв за химически анализ.
Въз основа на тези данни и с разпита на св. С. било
отпочнато наказателно производство- БП № ***/****г. по описа на РУ- С., пр. пр.
Вх. № ****/****г. на РП- Пазарджик за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК. В хода на разследването била назначена и изготвена химическа експертиза на взетата
от жалбоподателя кръвна проба, която доказала наличието на 1,16 промила етилов
алкохол в кръвта на жалбоподателя.
С оглед на това, че съдържанието на алкохол в кръвта
на водача е под 1,2 на хиляда, поради което не е налице единия от изискуемите
елементи от обективна страна на състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, с постановление от 13.09.2019 г. РП- Пазарджик прекратила наказателното
производство и изпратила материалите на началника на РУ- С., с оглед преценка
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
След получаване на материалите по прекратеното наказателно производство и
запознаване със същите, АНО преценил че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от
него административно нарушение. С оглед
на това на 17.09.2019 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на
жалбоподателя лично на 27.11.2019 г. Жалбата против НП била депозирана от
надлежно упълномощено от санкционирания лице, пред съда чрез АНО, като била входирана
в деловодството на РУ- С. на 29.11.2019 г., поради което
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, в това число и материалите
по БП № ***/****г. на РУ- С. и от показанията на актосъставителя св. Н.С..
Съдът кредитира изцяло посочените писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не на
изложените в същата съображения.
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът не констатира нарушение на процесуалния закон, което да е съществено и да води до
накърняване правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им по
закон, в същите са отразени датата, час и мястото на нарушението, както и
обстоятелствата- елемент от фактическия състав на нарушението, т.е. в
словесното описание на нарушението е посочено в достатъчно ясна степен
изпълнителното деяние на същото и обстоятелствата, при които то е извършено.
Съдът намира, че в настоящия случай, не намира приложение забраната за
повторно наказателно преследване обективирана в чл.4 §1 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ. Действително за едно и също деяние- осъществено на 01.09.2019 г.-
управление на МПС след употреба на алкохол, е образувано както
административнонаказателно производство на база съставения констативен акт,
така и наказателно такова, но последното е било прекратено на основание чл.24
ал.1 т.1 от НПК- деянието не съставлява престъпление, без в хода на същото да е
привличано лице към наказателна отговорност. С оглед на това срещу
жалбоподателя Ц.М. не е било осъществявано наказателно преследване, а
наказателното производство е прекратено, преди да е ангажирана наказателна
отговорност. Предвид на изложеното, проведеното впоследствие
административнонаказателно производство, приключило със съставянето на НП срещу
М. се явява допустимо и процесуално законосъобразно. С оглед на изложеното и съдът
не намира за основателни направените от процесуалния представител на въззивника
възражения, че не бил спазен редът за издаване на НП на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, тъй като в него било отразено, че се издавал въз основа на съставения
АУАН, но същевременно и било взето предвид прекратяването на ДП от прокурора.
Така посоченото е вярно и макар да е налице допуснато процесуално нарушение от
АНО при издаването на НП, като не е посочено правилното основание за неговото
издаване, то в действителност същото е съставено след прекратяване на
наказателното производство и то в предвидените от ЗАНН срокове. Макар
издаденият АУАН да не е бил първоначално анулиран и АНП да не е било
прекратено, както се посочи по-горе, не е нарушен принципът non bis in idem, защото само висящото АНП е било насочено към дирене на наказателна
отговорност на жалбоподателя. Образуваното паралелно наказателно производство
не е водено срещу жалбоподателя и не е била ангажирана отговорността му чрез
повдигане на обвинение. Поради това и правата на административнонаказателно
обвиненото лице в АНП не са били нарушени.
Съдът намира са неоснователно и второто възражение на жалбоподателя,
направено чрез процесуалния ме представител, а именно наличието на неяснота в
обвинението кое от показанията за алкохол е приел АНО- дали това на
техническото средство (1,23 промила) или това на химическата експертиза (1,16
промила).
Действително в описанието на нарушението в НП, АНО е
посочил показанията на техническото средство- 1,23 промила, което съдържание на
алкохол в кръвта на водача води до ангажиране на наказателната му отговорност
за престъпление по НК (чл.343б ал.1 от НК). В действителност обаче наказващият
орган е съобразил резултата от химичния анализ на кръвната проба- 1,16 промила
и е наказал жалбоподателя според този резултат, а именно на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП, която норма предвижда наказание глоба 1 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за водач с концентрация
на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително. Меродавното в случая е фактът, че резултатът, според химическия анализ
на кръвната проба е над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, т.е. приложения
административнонаказателен състав е налице. При избрания от законодателя подход
за фиксиран размер на наказанията глоба и лишаване от правоуправление, правото
на защита на жалбоподателя не е накърнено. По тези съображения и с цел пълно
съблюдаване правата на жалбоподателя, НП следва да бъде потвърдено по същество,
като бъде изменено единствено в частта на отразения резултат за съдържанието на
алкохол в кръвта на жалбоподателя и начина на неговото установяване.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на
установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0340-001701 от 17.09.2019 г. издадено от
Началника на РУ- С. при ОДМВР- Пазарджик, с което Ц.Н.М., с ЕГН- **********,***,
чрез пълномощника адв. Л.К. от ПАК, против за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП
на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, В ЧАСТТА ВМЕСТО „проверка
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр.№ 0098
при извършена качествена проба в 02,57 часа отчете положителен резултат 1,23
промила алкохол“ ДА СЕ СЧИТА „химичен
анализ с Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на
алкохол в кръвта № 551/04.09.2019 г.на СХЛ при МБАЛ Пловдив е установено 1,16
промила алкохол в кръвта на водача“, като в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ относно
квалификацията на нарушението, приложената санкционна норма, наложените
наказания глоба и лишаване от правоуправление, ПОТВЪРЖДАВА постановлението,
като законосъобразно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: