Р Е
Ш Е Н И Е №728
гр. Перник, 22.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на десети април
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №0040 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация
– Перник” АД гр. Перник е подало заявление, въз основа на което срещу ответника
В. А. Г. е издадена заповед за изпълнение на парично за следните суми: 1016.73
лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2018 г., 128.52 лв. -законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата 1016.73 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за сумата 75.00 лв. за разноски в заповедното производство.
Срещу заповедта за изпълнение в законовия срок
по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
След постъпилото
възражение в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен иск за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е
доставил топлинна енергия през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018 г.,
топлоснабден имот, находящ се в ***, за която ответникът не му заплатил
дължимата се цена. Твърди, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата на закона и със съдържанието по приложените към
исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск като неоснователен с конкретни твърдения, че е
собственик на имота, но върху същия има учредено вещно право на ползване в
полза на трето за спора лице. Не оспорва исковите претенции по размер.
Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.дело №***. по описа на Районен съд-Перник е видно, че въз
основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
вземания за цената на доставена незаплатена топлинна енергия и обезщетение за
забава.
С възражение, подадено
в законовия двуседмичен срок по чл.414, ал.1 ГПК, ответникът е оспорил
вземанията.
От приетата като доказателство по делото публикация на общи условия за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. във
в-к „Новинар” от 29.04.2008г. се установява съдържанието на правоотношението,
възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя на такава.
Ответникът признава
обстоятелствата, че процесният имот е топлофициран и че се намирал в сграда в
режим на етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, коректността на извършеното дялово разпределение
и делът за отопление на посочения в исковата молба недвижим имот и за
съответния исков период, както и че стойностно потребената топлоенергия е
коректно отразена в представеното към исковата молба извлечение от сметка,
които обстоятелства съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
с доклада по делото.
По съображения от
горното съдът намира, че от представеното по делото извлечение от сметка от
партидата за абоната В. А. Г., се установяват стойността на потребената
топлинна енергия и размерът на обезщетението за забава общо и по отоплителни
периоди, както и датите на изискуемостта на всяко от вземанията.
Видно от приетия Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №22, том I, дело №21/2005г. на нотариус
М. М. при РС-Перник със същия А. С. Г. и Н. Е. Г. са дарили на сина си правото
на собственост върху процесния топлоснабден жилищен имот, като едновременно с
това дарителите са си запазили пожизнено правото на ползване върху същия /л.31
от делото/.
От представените съдебни решение по гр.д. № 1231/2017г. и гр.д. №
8891/2017г. по описа на Районен съд-Перник се установява, че с влезли в законна
сила актове на съда са отхвърлени претенциите на ищцовото дружество за цената
на доставена топлинна енергия и обезщетение за забава спрямо ответника в настоящето
производство и вещния ползвател на топлоснабдения имот за предхождащи процесния
периоди.
Други доказателства не са
ангажирани по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните
взмемания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По
основателността:
За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде
установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото,
по силата на което ищецът да е доставял на ответника през исковия период
топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е
заплатена от ответника.
Качеството потребител на топлинна енергия е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1,
и съгласно тази разпоредба всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от същия
закон.
По аргумент от
цитираната разпоредба и приетото за установено по делото - че за имота, за който са начислени вземанията за
доставена, неплатена топлинна енергия, е учредено вещно право на
ползване в полза на трети за спора лица, съдът намира, че ответникът не
е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените срещу него искове.
За да достигне до този извод съдът съобрази разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС, съгласно която ползвателят на имота е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването му. Той дължи и заплащането на данъци и такси
за имота, както и да застрахова имота за своя сметка в полза на собственика -
ал. 4 на чл. 57 ЗС. От тези норми е ясно, че законът предвижда ползвателят да
понесе цялата тежест във връзка с ползването на имота, което е оправдано от
гледна точка на това, че само той извлича ползите от вещта, а собственикът не
може да владее и ползва вещта си. Поради това поначало собственикът е
потребител на топлинна енергия за имота си, но ако върху имота е учредено вещно
право на ползване на друго лице, това лице (ползвателят) е потребител на
топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 от ЗЕ).
В определения му срок
за това ищцовото дружество не представи искане за откриване на партида от В. А.
Г., поради което и на основание чл. 190 във вр. с чл. 161 ГПК съдът приема, че
същият не е в твърдяното облигационно правоотношение с ищцовото дружество.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че представеното съдебно решение по гр.д. № 1231/2017г. не се ползва
със сила на пресъдено нещо в оношенията между страните относно установеното в
мотивите му погасяване на учреденото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот. Нещо повече, с решението си по делото *** (no 11260/10) Европейския съд
по правата на човека приема, че възмoжнocттa зa paзминaвaнe нa cъдeбнaтa
пpaĸтиĸa e ecтecтвeнo пpиcъщa нa вcяĸa cъдeбнa cиcтeмa,
вĸлючитeлнo и вътpe в paмĸитe нa eднa и cъщa юpиcдиĸция,
ĸoeтo caмo пo ceбe cи oщe нe oзнaчaвa, чe пpoтивopeчи нa принципа за
правна сигурност, разписан в Европейската конвенция за правата на човека. Изиcĸвaниятa
зa пpaвнa cигypнocт и зaщитaтa нa oпpaвдaнитe пpaвни oчaĸвaния нe
пpeдocтaвят пpидoбитo пpaвo нa ycтaнoвeнa cъдeбнa пpaĸтиĸa. Съдът в
Страсбург приема, че eвoлюциятa нa cъдeбнaтa пpaĸтиĸa caмa пo ceбe cи
нe пpoтивopeчи нa дoбpoтo пpaвopaздaвaнe, тъй ĸaтo от една страна изocтaвянeтo
нa динaмичeн и eвoлюциoнeн пoдxoд мoжe дa възпpeпятcтвa вcяĸa peфopмa или
пoдoбpeниe, а от друга - нaциoнaлнoтo ни зaĸoнoдaтeлcтвo пpeдвиждa
мexaнизми зa пpeмaxвaнe нa тeзи нecъoтвeтcтвия. Ето защо, съдилищaтa, и
пo-cпeциaлнo въpxoвнитe cъдилищa, тpябвa дa бъдaт бдитeлни, зa дa oтĸpият
и oтcтpaнят възмoжнo нaй-cĸopo paзличиятa в cъдeбнaтa пpaĸтиĸa. Наред
с това страните следва да проявяват необходимата процесуална активност, при
което и упражнявайки надлежно правото си на жалба срещу постановените противоречащи си съдебни
решения, биха могли ефективно да реализират правото си на защита срещу крайните
изводи на съда, с които са в несъгласие.
Предвид на горното съдът намира, че предявените
установителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
В
заповедното производство: Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ
изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските
отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е
образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
исковете. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва да преразпредели разноските в заповедното
производство. С процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 75 лв. за разноски в заповедното производство. С оглед отхвърлянето
на установителния иск дължимите се държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство остават в тежест на ищцовото дружество.
Ответникът е представил доказателства за направени разноски в заповедното
производство в размер на 400 лв. за платен адвокатски хонорар, от които с оглед
възражението за прекомерност, направено с исковата молба, и по съображения за
неговата основателност съдът намира, че 300 лв. му се дължат от ищеца.
В настоящото производство: Ответникът е заявил искане за присъждане на направените от него разноски
по делото, като е представил доказателства за сторени такива в размер от 300лв.
за платен адвокатски хонорар, които му се следват от ищцовото дружество.
Ищецът няма право на разноски в
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” за признаване за установено по отношение на ответника В.А.Г. с ЕГН: **********, че същият дължи на ищцовото дружество сумите в размер
на 1016.73 лв. /Хиляда и
шестнадесет лв. и 73 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се ***, както и сумата
от 128.52 лв. /Сто
двадесет и осем лв. и 52 ст./, представляваща обезщетение за забава на
месечните плащания в размер на законна лихва за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” да
заплати на В. А. Г. с ЕГН: *** сумата от 300 лв. за разноските по ***. по описа
на Районен съд-Перник и сумата от 300
лв. за разноските в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, гражданско дело № 7711
/2018 г. по описа на Районен съд-Перник да се върне на съответния състав, като към
последното да се приложи заверен препис от крайния акт на съда по настоящето производство.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: