№ 17019
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110117512 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на В. В. П., ЕГН ********** срещу И.
И. П., ЕГН **********, с която е предявен ревандикационен иск за признаването на ищеца
за собственик на мъжко, черно куче „йоркширски териер“, родено на 23.10.2021 г. въз
основа на сключен договор за покупко-продажба с Н. С. от Б. и осъждането на ответника да
му предаде владението върху кучето, което ответникът държи без правно основание, а при
условията на евентуалност в случай, че мъжкото, черно куче „йоркширски териер“, родено
на 23.10.2021 г. погине след поканата или владелецът я отчуждил ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 2 347 лв.
В исковата молба се твърди, че на 27.04.2022 г. ищецът закупил за сумата от 1 200
евро куче с родословие – черен йоркширски териер, родено на 23.10.2021 г., но тъй като
настъпила временна невъзможност да го отглежда в дома си, на 11.05.2022 г. позвънил на
ответника, за да го попита дали има възможност да се грижи временно за кучето докато му
бъде намерен друг собственик. Ответникът се съгласил и ищецът му предал кучето на
същия ден. След словесен конфликт между страните на 12.05.2022 г. ищецът заявил на
ответника, че ще отиде да прибере кучето, но ответникът отказал да го върне. Ищецът
изпратил до ответника и покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ М. Н. П., рег. № 851 на
КЧСИ, ведно с проект на договор за покупко-продажба на кучето за цена в размер на 1 800
лв., в случай, че желае да го задържи, но изпълнение не последвало. Счита, че правото на
собственост върху кучето не е напускало патримониума на ищеца, поради което предявява
ревандикационен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че именно
ищецът е титуляр на правото на собственост върху куче с родословие – черен йоркширски
териер, родено на 23.10.2021 г. и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението
върху същото (съгласно уточнителна молба от 30.05.2023 г.). В условията на евентуалност, в
случай, че вещта е погинала след поканата или е била отчуждена, отправя искане до съда за
осъждане на ответника да заплати на ищеца нейната равностойност в размер на 2 347 лв.
(левова равностойност на сумата от 1 200 евро), ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. –
1
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
задължението (съгласно уточнителна молба от 11.09.2023 г.).
Ищецът или негов процесуален представител не се е явил в първото открито съдебно
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника
И. И. П., ЕГН **********, с който е предявен и инцидентен установителен иск за
признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът по инцидентния
установителен иск е собственик на мъжкото, черно куче „йоркширски териер“, родено на
23.10.2021 г. въз основа на сключен устен договор за дарение от 11.05.2022 г. с В. В. П., ЕГН
**********.
В изложението по отношение на инцидентния установителен иск е посочено, че
договорът за дарение на мъжкото, черно куче „йоркширски териер“, родено на 23.10.2021 г.
е сключен чрез предаването му на 11.05.2022 г. около 21.00 часа в жилището на И. И. П. в
*****, като по-късно същата вечер е предаден и паспортът на кучето, с което следва да се
счита, че правото на собственост върху животното е преминало в правната му сфера.
Твърди, че едва след сключване на договора за дарение и проявения интерес към
родословието на кучето, В. В. П. е направил опит да отмени дарението, но при липса на
законовите предпоставки за това.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по инцидентния установителен иск не е подал
отговор на исковата молба. Той или негов процесуален представител не се е явил в първото
открито съдебно заседание по делото и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, както и подадения инцидентен установителен иск и
процесуалните действия на страните по делото, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по
същество. В публично съдебно заседание, проведено на 17.09.2024 г., съдът е обявил на
страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Ищецът по главния иск не се е явил в първото открито съдебно заседание, макар да е
бил редовно призован чрез надлежно упълномощения му процесуален представител, не е
изразил становище по отговора на исковата молба или каквото и да било становище след
подаване на исковата молба и уточненията й и не е поискал делото да бъде разгледано в
негово отсъствие.
По отношение на инцидентния установителен иск В. В. П. има качеството на
ответник, същият не е подал отговор на иска в срока по чл. 131 ГПК, не се е явил в открито
съдебно заседание, въпреки че е бил редовно призован и не е поискал разглеждане на делото
в негово отсъствие.
От страна на ответника по главния иск И. И. П. и ищец по инцидентния
установителен иск изрично е поискано постановяването на неприсъствено решение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове са
вероятно основателни, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи мотивиране на
решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
По разноските: Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само
страната, в полза на която е постановен съдебният акт. В конкретния случай право на
2
разноски има само ответникът и ищец по инцидентния установителен иск, който
своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Съобразно изхода от спора в полза на ответника по главния иск и ищец по инцидентния
установителен иск следва да се присъдят разноски за в размер на 50 лева – държавна такса и
1 200 лв. – заплатен по банков път адвокатски хонорар, съгласно представен договор.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. П., ЕГН **********, с адрес **** срещу И. И. П.,
ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено
по отношение на И. И. П., че В. В. П. е собственик на мъжко, черно куче „йоркширски
териер“, родено на 23.10.2021 г. въз основа на сключен договор за покупко-продажба с Н. С.
от Б..
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. П., ЕГН **********, с адрес **** срещу И. И. П.,
ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждането на И. И. П.
да предаде владението върху мъжко, черно куче „йоркширски териер“, родено на 23.10.2021
г. на В. В. П..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 212 ГПК
спрямо В. В. П., ЕГН **********, с адрес ****, че И. И. П., ЕГН **********, с адрес *** е
собственик на мъжко, черно куче „йоркширски териер“, родено на 23.10.2021 г. въз основа
на сключен устен договор за дарение с В. В. П. от 11.05.2022 г..
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, с адрес **** да заплати на И. И. П., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 1250 лв. – съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3