РЕШЕНИЕ
№ 698
гр. Враца, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420102609 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация – Враца”
ЕАД гр. Враца, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул.
„Максим Горки“ № 9, срещу Ц. К. И., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
****, ж.к. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***.
Ищецът „Топлофикация-Враца“ ЕАД гр. Враца e подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ц. К. И. за сумите от: 810,85 лв. –
главница, представляваща ¼ идеална част от начислената стойност на потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2021 г. за имот на адрес:
гр. ****, ж.к. „***“ № **, вх. ***, ет. **, ап. ***; 138,32 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 31.08.2019 г. до 27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 18.07.2022 г. до изплащане на вземането;
25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 1340/20.07.2022 г. за горепосочените суми, срещу която е постъпило възражение от
длъжника по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя е предявен установителен иск
за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 31.07.2019 г. до
30.06.2021 г. за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация, за жилище с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № **, вх. **, ет. **, ап.***, за
която ответникът не му заплатил дължимата цена в размер на 810,85 лв., представляваща ¼
идеална част от незаплатените суми по процесната партида за процесния период. Сочи още,
че за периода от 31.08.2019 г. до 27.06.2022 г. ответникът му дължи сумата от 138,32 лв.,
представляваща ¼ идеална част от размера на обезщетението за забавено плащане на
главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение. Моли съда да
установи съществуването на претендираното вземане, така както е установено в
заповедното производство. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, в който се изразява
становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва се твърдението, че
ответникът е в облигационни отношения с ищеца като собственик или носител на вещно
право върху имота. Сочи се, че липсват доказателства, че ответникът отговаря за ¼ идеална
част от начислената стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия. Твърди се, че
при съществуването на вещно право на ползване на топлоснабдения имот неговият титуляр-
потребител би бил задължен за плащане на доставяната топлинна енергия, а не формалният
собственик на имота. Изтъква се, че в получаваните до момента отчети за дялово
разпределение, фактури и изравнители сметки сумите са претендирани единствено от трето
лице – Антоанета И., като ответникът не фигурира в нито един документ. Твърди се, че след
като ищецът приема, че вещен ползвател на имота е Антоанета И., то само тя би била
отговорно лице за ползваната енергия. Посочва се, че относно претендираната сума за лихва
ищецът не е ангажирал доказателства за публикуване на сумите в сайта на дружеството и не
е установил изпадането в забава на ответника за исковия период. Поради тези и останалите
съображения, изложени в отговора на исковата молба, се иска от съда да отхвърли
предявените искове. Претендират се и разноски. В подаденото възражение от длъжника по
реда на чл. 414 ГПК е направено възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2260/2022 г. по описа на
РС – гр. Враца, ГО, VI състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество
заявление против ответника, е издадена Заповед № 1340/20.07.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора следните суми: 810,85 лв. – главница, представляваща ¼ идеална част от
начислената стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2019
г. до 30.06.2021 г. за имот на адрес: гр. Враца, ж.к. „Дъбника“ № 13, вх. З, ет. 7, ап. 240;
138,32 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2019 г. до 27.06.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
18.07.2022 г. до изплащане на вземането; 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като срещу нея е постъпило
възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя е предявен
установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца, от чиито
заключителни разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти се установява, че 28.04.1988 г. процесният имот е
закупен от К. К. И. и Т. К.И. въз основа на заповед № 660/18.04.1988 на Председателя на ИК
на ОбНС – гр. Враца.
По делото е представено копие от кадастралната карта с данни от КРНИ от 13.10.2022
г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.65.5.28 с адрес на имота гр.
***, ж.к. „***“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, в което е отразено, че собственици на процесния
имот при равни права по ½ ид. ч. са К.К.И. и Т. К. И..
От приетото по делото удостоверение за наследници на К. К.И. се установява, че
последният е починал на 27.11.2018 г., като е оставил наследници по закон, както следва: А.
Ц. И. – съпруга, и ответницата Ц. К. И. – дъщеря.
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в
която е отразено, че към 27.06.2022 г. дължи главница в размер на 810,85 лв. за периода от
31.07.2019 г. до 30.06.2021 г. и лихва за забава в размер на 138,32 лв.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
2
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, представлява жилище с адрес гр. ***, ж.к. „***“
№ ***, вх. **, ет. ***, ап. **. Сградата е в режим на етажна собственост. През процесния
период от имотите в ж.к. „****“ № ***, вх. *** е потребявана топлинна енергия за
отопление и БГВ, като имотите са топлоснабдени от абонатна станция 526. Отчитането,
дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия в АС 526 е
извършвано в съответствие с изискванията на нормативната уредба въз основа на извършени
отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено разпределение на
отчетената топлинна енергия. В имота е разпределяна и начислявана топлинна енергия за
сградна инсталация – общи разходи на база отопляемия обем на имота по проект и за битово
горещо водоснабдяване. За отоплителните сезони, предмет на анализ в заключението, в
имота е осигуряван достъп за отчитане на показанията на наличните в имота уреди –
водомер за топла вода. Уредите, монтирани на отоплителните тела, са с дистанционно
отчитане. Изготвяни са изравнителни сметки за процесния период, по които не са открити
подавани писмени възражения. Посочено е, че в процесния период дължимата цена на
топлинна енергия възлиза на претендираната от ищцовото дружество – 810,85 лв. Вещото
лице е дало заключение, че размерът на лихвите за забава върху ¼ идеална част от общото
задължение за периода от 31.08.2019 г. до 27.06.2022 г. е 138,04 лв.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обективно дадено.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е
намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната
мрежа; че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди; че между
страните е съществувало облигационно отношение по валидно сключен договор за доставка
на топлинна енергия при Общи условия, по силата на което ищецът е доставил топлинна
енергия до процесния недвижим имот за съответния период; начина на извършване на
дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за
сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; потребената от ответника
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.
През процесния период относно облигационното отношение между страните
приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената
разпоредба всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно
правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това
пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия
до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
3
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Враца“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. Враца, които се изготвят от „Топлофикация- Враца“ ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ищецът е
представил доказателства за извършеното публикуване на процесните общи условия през
2008 г. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени
доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС е извършено нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката.
Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за
битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното ТР окончателно се очертава
кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на
топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
С оглед събраните по делото доказателства се установява, че предявеният иск е
основателен, тъй като ответникът е бил съсобственик на процесния топлоснабден имот през
целия исков период, поради което е имал качеството потребител, респ. клиент на топлинна
енергия. Фактът, че ответницата е съсобственик на процесния имот се установява от приетия
по делото договор за продажба на държавен недвижим имот и от приетото удостоверение за
наследници на К. К. И.. След смъртта на бащата на ответницата К. К.И. на 27.11.2018 г.
притежаваната от него ½ идеална част от процесния имот е наследена поравно от неговите
универсални правоприемници – преживялата съпруга А. Ц. И. и неговата дъщеря Ц. К. И.
/арг. от чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/. Налага се извод, че ответницата е собственик на 1/4 ид.
част от процесния имот, до който размер може да бъде ангажирана отговорността й спрямо
непогасените задължения към ищцовото дружество.
След смъртта на наследодателя К. К.И. възникналата облигационна връзка не се
прекратява, тъй като наследниците на починалото лице го заместват в нея. Сключеният
между ищцовото дружество и наследодателя договор за доставка за продажба на топлинна
енергия не е договор, който се сключва с оглед личността на потребителя. Ето защо, след
неговата смърт, облигационната връзка се запазва, като отговорността за възникнали
задължения по нея следва да се поеме от наследниците му, които отговарят съобразно
припадащата им се от наследството част. С разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Общите условия
е вменено и задължение за наследниците на починалия потребител в 30-дневен срок от
смъртта на наследодателя да подадат декларация до топлофикационното дружество за
промяна на партидата, като представят удостоверение за наследници. Съгласно ал. 2 на
посочената разпоредба, отговорността на всекиго от наследниците се изчислява
пропорционално на неговия дял при липса на споразумение между наследниците на чие име
да бъде открита новата партида. Дори наследниците да не са изпълнили задължението си да
подадат заявление за промяна на партидата, това не би ги освободило от задължението да
заплащат начислените суми за отчетените количества потребена топлинна енергия за
партидата, разкрита на процесния адрес.
4
С оглед гореизложеното, в качеството си на съсобственик на топлоснабдения имот,
ответницата Ц. К. И. е клиент на топлинна енергия и дължи заплащането на нейната
стойност за посочения период. Останалите предпоставки за основателност на предявения иск
са доказани в производството, като от писмените доказателства и заключението по СТЕ е
установено, че процесният имот е бил топлоснабден в процесния период и се е намирал в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Ответницата е направила възражение за изтекъл период на погасителна давност. Така
направеното възражение е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито
са и задълженията към ищеца. Предявяването на иска спира течението на давността. При
предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, същият се счита за предявен с подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в случая на 18.07.2022 г.
Давностният срок за изпълнение на задълженията е тригодишен и започва да тече с
изтичане на 30 дни от изтичане на периода на доставяне на енергията /чл. 32, ал.1 от Общите
условия/. В случая вземането на „Топлофикация – Враца” ЕАД не е погасено по давност за
период три години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 18.07.2022 г. Тоест,
погасено се явява вземането по всички издадени фактури, чиято изискуемост е настъпила до
18.07.2019 г. Ищецът претендира вземане за начислената стойност на потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2021 г. Първата процесна
фактура /№ **********/ касае вземане, чиято изискуемост е настъпила на 31.08.2019 г., т.е.
след 18.07.2019 г., поради което вземането по нея не е погасено по давност, както не са
погасени по давност и вземанията по всички следващи фактури, издадени за процесния
период.
Предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер, като се признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 810,85 лв., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
18.07.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи възникването на
главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща
топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до деня на постъпването на дължимата сума по сметката или в касите на продавача.
Ето защо ответницата дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените
фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Следва да бъде отбелязано, че
цитираните от ответницата разпоредби по възражението й за недължимост на лихва за
забава не са част от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца и са неприложими към
облигационното отношение между ищеца и нея. Непогасената сума от претендираната лихва
за процесния период е в размер на 138,04 лв. съгласно експертното заключение, като
предявеният иск следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до пълния му предявен
размер от 138,32 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, в полза на последния
следва да се присъдят направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по гр.
дело № 2609/2022 г. в размер на 100,00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 424,87 лв. /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
5
възнаграждение за вещо лице/ съобразно уважената част от предявените искове.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 75,00
лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, като съобразно уважената част от
исковете в полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от 74,98 лв.
На ответницата се дължат разноски съобразно отхвърлената част на предявените
искове, същата е претендирала заплащането им, но тъй като не са представени доказателства
да са сторени такива, не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът следва да посочи, че плащането може да
се извърши по банков път – по банкова сметка на ищеца с IBAN: *********, BIC: *****.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. К. И., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ****, ж.к. „****“ № ***, вх. ***, ет.***, ап. ***0, дължи на
„Топлофикация – Враца” ЕАД гр. Враца, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, следните суми, за които е издадена Заповед
№ 1340/20.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
2260/2022 г. по описа на Районен съд – Враца:
- сумата от 810,85 лв. на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, представляваща ¼ идеална част от начислената стойност
на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2021 г. за
имот на адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № ***, вх. **, ет. **, ап. ***, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.07.2022 г. до изплащане на
вземането;
- сумата от 138,04 лв. на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2019 г. до 27.06.2022
г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 138,32
лв. като неоснователен;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Ц. К. И., ЕГН: **********, да
заплати на „Топлофикация – Враца” ЕАД гр. Враца, ЕИК: *********, сумата от 424,87 лв.,
представляваща разноски в производството по гр. дело № 2609/2022 г. по описа на Районен
съд – Враца, както и сумата от 74,98 лв., представляваща разноски в производството по ч.
гр. д. № 2260/2022 г. по описа на Районен съд – Враца.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът ПОСОЧВА, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка с BG ************, BIC: ***********.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6