РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Пловдив, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300503411 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Н. П. А., ЕГН : **********,
чрез процесуалния му представител адвокат Н. С., против решение № 3850
от 01.10.2024г., постановено по гр.д.№ 4036/ 2023г. по описа на Районен съд-
Пловдив, с което съдът е извършил тълкуване на основание чл. 251 от ГПК
на постановеното по делото Решение № 4268//27.10.2023г., в следния смисъл:
Издръжката за пълнолетен учащ – К. Н. А. , ЕГН: **********, в размер на 350
лева месечно се дължи от бащата Н. П. А., ЕГН : **********, за периода на
обучение в средно учебно заведение и през периода на обучение във висше
учебно заведение.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и на
обжалваното решение, с искане до въззивния съд за неговата отмяна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия К. Н. А. , ЕГН **********.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно
1
правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие
следното:
С влязло в законна сила на 19.02.2024г. Решение № 4268/27.10.2023г.,
постановено по гр.д.№ 4036/ 2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, Н. П.
А., ЕГН : **********, е осъден да заплаща на сина си К. Н. А. ,
ЕГН:**********, на основание чл. 144 от СК, издръжка в размер на 350 лева
месечно, дължима до 10-то число на текущия месец, считано от 17.03.2023 г.
до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването й,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане
Така постановеният диспозитив на съдебното решение е създал
неясното у страните досежно крайният период на дължимата от бащата
издръжка на навършилото пълнолетие дете. Затова с молба от 15.07.2024г.
ищецът е поискал първостепенният съд да тълкува своето решение досежно
крайната дата от периода, за който е присъдена издръжката и дължи ли се
такава до навършване на 25- годишна възраст ако се обучава в редовна форма
във висше учебно заведение. В молбата са изложени и съображения , че по
повод издадения изпълнителен лист и за събиране на присъдената му
издръжка ищецът е образувал изп.д.№3182/2023г. по описа да ДСИ при РС-
Пловдив.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил молбата на
ищеца за тълкуване на постановеното решение, като е посочил,че присъдената
издръжка в полза на К. Н. А. , ЕГН:********** в размер на 350 лева месечно
се дължи от бащата Н. П. А., ЕГН : **********, за предвидения срок на
обучение в средно учебно заведение и през периода на обучение във висше
учебно заведение.
Така постановеното решение е неправилно.
На тълкуване по реда на чл.251 от ГПК- специфична форма на
авторитетно тълкуване, подлежат влезлите във формална законна сила
решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в
постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат
да бъдат само пороци от посочената по- горе категория, съдържащи се в
диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се
изведе действителната воля на съда, който го е постановил.
В разглеждания случай подобна неяснота е налице. Волята на съда,
материализирана в диспозитива на решението, предмет на подадената молба
за тълкуване е неясно изразена досежно крайният период до който се дължи
издръжка на пълнолетен учащ в средно учебно заведение.
Постановеното и влязло в законна сила на 19.02.2024г. Решение №
4268/27.10.2023г., по гр.д.№ 4036/ 2023г. по описа на Районен съд-Пловдив , е
с предмет издръжка на пълнолетен учащ в средно учебно заведение и е с
краен срок – завършване на обучението на ищеца в средно учебно заведение,
но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст. Тази издръжка, т.е.
задължението за заплащането й, се прекратява по силата на закона с
2
настъпване на един от двата посочени в разпоредбата на чл.144, предл. първо
от СК факта – завършване на обучението на лицето, в полза на което е
присъдена издръжката в средно учебно заведение, респ. с навършване на 20-
годишна възраст, в случай, че обучението в средното учебно заведение не е
завършило до този момент. В процесния случай ищецът е навършил 20 години
на 14.08.2024г. , като е завършила обучението си в средно учебно заведение
на 16.05.2023г., датата на която, според обявеното в сайта на МОН приключва
предвидения срок на редовно обучение на ищеца в посочената образователна
степен – средно учебно заведение и съгласно Заповед № РД 09-
4066/30.08.2022г. на Министъра на образованието и културата на Р.България.
Така с настъпване на посочения факт – завършване на ищеца К. Н. А. на
обучението в средно учебно заведение на 16.05.2023г., по силата на закона
издръжката – правото на ищеца да я получава и задължението на ответника да
я дава, е прекратена.
С оглед на така изложените съображения първоинстанционния съд
неправилно е тълкувал своя акт и постановил, че издръжка се дължи от
бащата Н. А. и през периода на обучение във висше учебно заведение.
В случай, че ищецът има нужда от издръжка след като е вече студент
редовна форма на обучение и не е навършил 25-годишна възраст,то следва да
предяви претенцията си срещу своите родители, респ. баща си, по исков ред-
за издръжка с правно основание чл.144, предл. второ от СК –на пълнолетен
учащ във висше учебно заведение със срок до завършване на висшето учебно
заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст. Само в
правомощията на съда е да прецени дали е налице ново основание за
заплащане на издръжка на пълнолетен учащ редовно във висше учебно
заведение и е недопустимо в рамките на производството по чл.251,ал.1 от
ГПК първоинстанционният съд да изменя волята си изразена в решението.
По изложените съображение обжалваното решение е неправилно и
следва да се отмени, като се постанови ново от въззивния съд по реда на
чл.251 от ГПК в следния смисъл: Издръжката присъдена в полза на К. Н. А. ,
ЕГН:********** - пълнолетен учащ в средно учебно заведение, се дължи от
бащата Н. П. А., ЕГН: **********, в присъдения размер с Решение №
4268/27.10.2023г., постановено по гр.д.№ 4036/ 2023г. по описа на Районен
съд-Пловдив, в срок до 16.05.2023г.
Страните претендират разноски за настоящото производство, но такива
не се дължат според практиката на ВКС - определение № 200 от 9.05.2014 г. на
ВКС по т. д. № 508/2012 г., I т. о., ТК, тъй като тълкуването обвързва всички
страни по делото, независимо кой е инициирал производството - определение
№ 1314 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2011 г., IV г. о., ГК; Решение
№120/12.11.2020 по дело №1149/2020 на ВКС, ГК, I г.о.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3850 от 01.10.2024г., постановено по гр.д.№
3
4036/ 2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА тълкуване на Решение № 4268/27.10.2023г., постановено по
гр.д.№ 4036/ 2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, в следния смисъл:
Издръжката присъдена в полза на К. Н. А. , ЕГН:********** -
пълнолетен учащ в средно учебно заведение, се дължи от бащата Н. П. А.,
ЕГН : **********, в присъдения размер с Решение № 4268/27.10.2023г.,
постановено по гр.д.№ 4036/ 2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, в срок
до 16.05.2023г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.251,ал.5 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4