№ 4731
гр. София, 17.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря М. Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110170897 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. И. П., уточнена с молба от 11.10.2023 г.,
против ЧСИ У. Д., с рег. № ............. на КЧСИ, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е длъжник по изпълнително дело №
2013.............0401642 по описа на ЧСИ У. Д., с peг. № ......, като в рамките на
производството от страна на ответницата било изпратено запорно съобщение до
работодателя й - „.........“ ЕООД, въз основа на което е наложен запор върху трудовото
й възнаграждение. Поддържа, че от месец октомври 2017 г. работодателят й започнал
да прави удръжки от месечното й трудово възнаграждение, които превеждал по сметка
на ЧСИ У. Д., съгласно полученото запорно съобщение. Изложени са доводи, че част
от сумите по изпълнителното дело в общ размер на 765,07 лева, представляващи
удръжки върху трудовото й възнаграждение във връзка с наложен запор в периода от
месец декември 2017 г. до месец юни 2018 г., са незаконосъобразно събрани, тъй като
същите представляват несеквестируем доход. Сочи, че с молба с вх. № 1645/20.01.2022
г., депозирана по изпълнителното дело, е поискала да й бъдат възстановени
незаконосъобразно събраните суми, но ответницата е постановила отказ с нарочно
писмо с изх. № 1674/24.01.2022 г. Поддържа, че на основание чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК,
ответницата носи отговорност за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразното принудително изпълнение. Съобразно изложеното, е направено
искане ответницата да бъде осъдена да й плати следните суми: 765,07 лева –
обезщетение за причинените й имуществени вреди от неправомерни действия по
принудително изпълнение, изразяващи се в незаконосъобразно наложен запор върху
несеквестируем доход, въз основа на който са събрани вземания в претендирания
размер за периода от месец декември 2017 г. до месец юни 2018 г. по изпълнително
1
дело № 2013.............0401642 по описа на ответницата, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сума в
размер на 227,67 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 29.12.2019 г. –
29.12.2022 г., начислена върху претендираната главница в общ размер на 765,07 лв.,
представляваща незаконосъобразно събрани от частния съдебен изпълнител суми във
връзка с наложения запор върху трудовото й възнаграждение. Претендира разноски.
Представена е и писмена защита, в която се поддържат доводите за основателност на
предявените искове.
В указания законоустановен срок по реда чл. 131 ГПК от ответника е депозиран
писмен отговор, в който са изложени подробни доводи за неоснователност на
предявените искове. Акцентира се, че в запорното съобщение, изпратено до
работодателя, изрично е посочено, че удръжките се правят ежемесечно, при спазване
на правилата на чл. 446 ГПК, като в съдържанието на постъпилия отговор от страна на
работодателя е липсвала информация относно обстоятелството, че ищцата е
получавала трудовото си възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно изложеното е
направено искане предявената искова претенция да бъде отхвърлена, като
неоснователна. Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен трудов договор № 26 от 19.07.2019 г. сключен между
ищцата и ,,.........‘‘ ЕООД, в качеството на работодател, видно от който М. П. е заемала
длъжността „продавач консултант“ при уговорено месечно трудово възнаграждение в
размер на 545 лв. Посоченият размер на брутния доход на ищцата към 12.12.2017г. се
установява и от представена по делото служебна бележка /л. 5/.
Видно от представеното допълнително споразумение към трудовия договор на
ищеца от 19.07.2017 г., считано от 29.12.2017 г. размерът на основното й месечно
трудово възнаграждение е увеличен на 566 лв.
От приобщения към доказателствата по делото заверен препис от изпълнително
дело № 2013.............0401642 по описа на ЧСИ У. Д. се установява следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „........."АД въз
основа на изпълнителен лист от 29.11.2013 г., издаден в заповедно производство по гр.
дело № ......... г. по описа на Софийски районен съд срещу Д.Б.Д.. и ищцата.
Взискателят е възложил на ЧСИ и правомощия по чл.18 ал.1 ЗЧСИ.
По изпълнителното дело до ищцата е изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 687/10.01.2014г., връчена по реда на чл. 47 ГПК.
Изпратено е запорно съобщение с изх. № 686/10.01.2014 г. за налагане запор
върху трудовото й възнаграждение, получавано от работодателя ........... ЕАД, във
връзка с който не са събрани суми по делото.
До ищцата е изпратена и втора покана за доброволно изпълнение с изх. №
1966/23.01.2014г., връчена чрез горепосочения работодател по реда на чл. 46 ал. 2
ГПК.
По изпълнителното дело със запорно съобщение с изх. № 54598/08.09.2017 г. е
наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца (л. 55 от делото), получавано от
работодателя „........."ЕООД.
В запорното съобщение до работодателя изрично е включен текста: „Удръжките
се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК.” .
2
На запорното съобщение е постъпил отговор от 27.09.2017 г., на основание чл.
512 ал. 2 вр. с чл. 508 ГПК, от работодателя (л. 57 от делото), в който е посочено, че ще
превеждат съответната сума в съответствие с разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 2 и ал. 2
ГПК. Не е посочено лицето да е на минимална работна заплата.
В резултат на наложения запор, по изпълнителното дело са постъпили 9 /девет/
удръжки /превода/ от работодателя „........." ЕООД, на обща стойност 974.08 лева, по
дати и суми както следва: на 24.10.2017г. постъпва сумата от 106.27 лева; на 28.11.2017
г. постъпва сумата от 106.27 лева; на 21.12.2017 г. постъпва сумата от 106.27 лева; на
24.01.2018 г. постъпва сумата от 106.27 лева; на 23.02.2018 г. постъпва сумата от
109.80 лева; на 22.03.2018г. постъпва сумата от 109.80 лева; на 24.04.2018 г. постъпва
сумата от 109.80 лева; на 23.05.2018 г. постъпва сумата от 109.80 лева; на 20.06.2018г.
постъпва сумата от 109.80 лева.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Уредената в чл. 441, изр. 1 ГПК и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорност на частните
съдебни изпълнители по своя характер е деликтна, в който смисъл е и изричното
препращане в чл. 441 ГПК към разпоредбата на чл. 45 ЗЗД.
С оглед изложеното, за основателността на предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ в доказателствена тежест на ищеца е
да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие) на частния съдебен
изпълнител при, по повод или във връзка с упражняването на неговите властнически
правомощия при осъществяване на принудителното изпълнително производство; 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера
на увредения - намаляване на неговия патримониум (претърпени загуби), респ.
непостъпване в неговия патримониум с висока степен на сигурност на очаквано
имуществено благо (пропуснати ползи) 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени или неимуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между фактите и
явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща
последица от виновното противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага.
За основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг на
ответника и забава за погасяването му.
В конкретния случай се ищецът претендира имуществени вреди от
неправомерни действия по принудително изпълнение, изразяващи се в
незаконосъобразно наложен запор върху несеквестируем доход, въз основа на който са
събрани вземания в претендирания размер за периода от месец декември 2017 г. до
месец юни 2018 г. по изпълнително дело № 2013.............0401642 по описа на
ответницата.
Съгласно разясненията, дадени в т. 13 на тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта защитава
имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото
семейство, и по отношение на паричните вземания тя е забрана да ги събира друг,
освен длъжникът. Запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и
в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо
(трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия),
наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Когато длъжникът получава
3
трудовото си възнаграждение или пенсия по банкова сметка, налагането на запор
върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема
е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане", тъй
като това са спестявания на длъжника. В този смисъл е и приетата след постановяване
на тълкувателното решение норма на чл. 446а, ал. 1 ГПК (ДВ бр. 86 от 2017 г.),
съгласно която несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и
обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова
сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.
В тълкувателното решение е разяснено още, че несеквестируемата част не може
да бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител, че по сметката
постъпва възнаграждение за труд или пенсия, както и техният размер, и без съдебният
изпълнител да осъществи връзка с касиера на работодателя (платеца на
възнаграждението за труд), който да подаде необходимата информация за определяне
на несеквестируемата част. Ако съдебният изпълнител не е получил необходимата
информация от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане
и не може да зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да
зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на
постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника.
Едва тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно
необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер)
и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след
приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и
да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. Последното
според настоящия състав може да стане ако сумата все още не е била преведена на
взискателя, тъй като съдебният изпълнител няма правомощие да задължава взискателя
да връща вече получени в резултат на принудителното изпълнение суми (в този смисъл
и определение № 485 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 370/2017 г., ІІІ ГО на ВКС). В
тълкувателното решение не е изяснено по какъв начин съдебният изпълнител може да
узнае налични ли са спестявания по банковата сметка и техния размер, след като тази
информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, а частните
съдебни изпълнители не са сред лицата по чл. 62, ал. 5 и ал. 6 ЗКИ, които имат право да
искат разкриване на банкова тайна.
В процесния случай в запорното съобщение до работодателя (л. 55 от делото)
частният съдебен изпълнител изрично е посочил, че удръжките се правят ежемесечно
при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК. Съществено в случая е съдържанието
на отговора на запорното съобщение от работодателя (л. 57 от делото) – в него изрично
е посочено, че работодателят ще превежда съответната сума в съответствие с
разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК, т.е. на ответника не са предоставени
данни длъжникът да получава трудово възнаграждение в размер на минималната
работна заплата. Напротив – работодателят изрично е посочил, че ще превежда суми в
съответствие със законоустановените изисквания и при съобразяване на
обстоятелството, че ищцата има дете, което издържа, към момента на налагане на
запора върху трудовото й възнаграждение.
С оглед данните относно съдържанието на запорното съобщение, въз основа на
което са удържани сумите, и получения отговор от работодателя, и като съобрази
разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение, настоящият съдебен състав
приема, че по делото не е доказано да е осъществено противоправно поведение на
частния съдебен изпълнител във връзка с удържаните суми по обсъждания запор. Във
връзка с довода на ищеца, че ЧСИ е отказал да върне събраните сумо е необходимо да
се посочи, че след превеждането им на взискателя, ЧСИ не би могъл да възстанови
събраните по запора суми – това може да направи само докато се намират по негова
4
сметка, тъй като съдебният изпълнител няма правомощие да задължава взискателя да
връща получени суми.
Съдът намира, че дори да се приеме, че са налице незаконосъобразни действия
на ЧСИ във връзка с налагането на запора, доколкото не е изискал информация от
работодателя относно размера на трудово възнаграждение на ищеца с оглед
изпълнение на задължението му по чл. 446а, ал. 5 ГПК, предявеният иск отново би бил
неоснователен, тъй като ищцата не е доказала да е претърпяла имуществена вреда в
претендирания размер – под формата на пряка загуба или под формата на пропуснати
ползи. В тази връзка съдът споделя изцяло формираната съдебна практика по
идентични казуси, съгласно която с изплащането на дълга имуществото на ищеца не е
намалено и той не е претърпял загуба, нито реално е обеднял, а е удовлетворено едно
задължение, с което то е било обременено (в този смисъл: решение № 143 от 25.10.2017
г. по гр. д. № 4666/2016 г., ІІІ ГО на ВКС, решение № 2244 от 16.08.2022 г. на СГС по
в. гр. д. № 11203/2021 г. II-В състав, решение № 116 от 8.04.2021 г. на ОС - Велико
Търново по в. гр. д. № 661/2020 г. И др.). Претендираната имуществена вреда щеше да
е причинена, ако беше проведено принудително изпълнение върху несеквестируемото
вземане при липса на задължения, каквато хипотеза в конкретния случай не се твърди.
В обобщение, по изложените съображения, предявеният главен осъдителен иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
С оглед неоснователността на главната искова претенция, неоснователна е и
исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответника, който не претендира такива, поради което и съдът не дължи произнасяне
във връзка с тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. П., ЕГН: **********, със съдебен адрес: град
........., срещу У. К. Д., в качеството й на частен съдебен изпълнител с рег. № ............. на
КЧСИ и с адрес: гр. .........., осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
74, ал. 1 ЗЧСИ за осъждане на ответника на плати на ищеца сума в размер на 765,07
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
незаконосъобразни действия на ответника по индивидуално принудително изпълнение,
изразяващо се в незаконосъобразно удържани несеквестируеми доходи на ищеца в
периода месец декември, 2017 г. – месец юни, 2018 г. по изпълнително дело №
2013.............0401642 във връзка с наложен запор върху вземания от трудово
възнагражение, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер
на 227,67 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 29.12.2019 г. –
29.12.2022 г., начислена върху претендираната главница в общ размер на 765,07 лв.,
като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6