№ 721
гр. Разград, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330101142 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Сливница“
№ 3а, представлявано от С.. И., чрез пълномощника му адв. Д. Г. при АК –
Разград, срещу Б. Ш. Р. с ЕГН: ********** от с. Я.*****, с която са
предявени обективно съединени искове за установяване, че ответницата
дължи на ищеца на 547,58 лв. (петстотин четиридесет и седем лева и петдесет
и осем стотинки), представляваща стойността на предоставените ВиК услуги
(177,00 куб. м питейна вода) на абонатен № 155155 до водоснабден имот с
адрес: с. Я.****, по 7 (седем) на брой фактури, издадени в периода 31.03.2021
г. - 30.09.2021 г. за отчетен период 24.02.2021 г. – 16.09.2021 г. ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от
ГПК (ч.гр.д. № 452/2022 г.) до окончателното изплащане на задължението и
изискуемо вземане в размер на 30,48 лв. (тридесет лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща лихва за забава за периода 30.04.2021 г. -
07.03.2022 г. Моли се за осъдителен диспозитив спрямо ответника за
разноските, направени от дружеството в заповедното и в настоящото
производство. Сочи се банкова сметка, по която да бъдат заплатени
посочените суми. В условията на евентуалност, в случай че искът бъде
отхвърлен и ответната страна е направила искане за присъждане на разноски,
моли се съдът да съобрази същите с разпоредбите на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
бъдат присъдени такива в минимален размер. Моли се в случай, че ответната
страна при редовно връчена искова молба, не подаде отговор и не се яви в
първото насрочено по делото съдебно заседание без уважителна за това
причина, неотправяйки искане за гледане на делото в нейно отсъствие, съдът
да се произнесе с неприсъствено решение.
1
Ищцовото дружество сочи, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от
ГПК срещу ответницата е образувано ч. гр. д. № 452/2022 г. по описа на съда.
По същото против длъжника била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 578,06 лв. (петстотин седемдесет и осем лева и шест
стотинки), от които 547,58 лв. (петстотин четиридесет и седем лева и петдесет
и осем стотинки) - главница и 30,48 лв. (тридесет лева и четиридесет и осем
стотинки) - лихва за забава за периода 30.04.2021 г. - 07.03.2022 г. Доколкото
заповедта била връчена по чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът указал на ищеца да
предяви иск за посочените в заповедта вземания.
Твърди се, че ответницата е титуляр по открита в ищцовото дружество
партида с № 155/155 за предоставяне на ВиК услуги по чл. 12, ал. 1, т. 1 от
ЗРВКУ – доставка на питейна вода до водоснабден недвижим имот с
административен адрес: с. Я.******, регистриран с абонатен № 155155, който
имот тя обитава заедно със семейството си. Сочи се, че в отношенията и с
дружеството ВиК оператор са в сила и общите условия на дружеството,
регламентиращи основните права и задължения на страните относно
доставката на ВиК услуги, по силата на които водоснабдителното дружество
има задължението да снабдява с вода с питейни качества при равни условия и
с икономически обосновани разходи за доставката и горепосоченият
водоснабден имот съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ и чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба №
4, а ответницата - да заплаща стойността на доставените количества питейна
вода — чл. 5, т. 6 от ОУ и чл. 43, ал. 2, т. 1 от същата наредба. Твърди се, че
през отчетния период 24.02.2021 г. – 16.092021 г. водоснабдителното
дружество доставило до описания по-горе имот 177,00 куб.м. питейна вода, с
което изпълнило задълженията си по договора за доставка съгласно чл. 7, т. 1
от ОУ и чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4. Твърди се, че за предоставените
количества дружеството издало 7 (седем) на брой фактури в периода
31.03.2021 г. – 30.09.2021 г. Изразходените количества питейна вода в имота
били отчетени от водомер с фабричен № 278968, монтиран на сградното
водопроводно отклонение на 13.05.2016 г. след извършен демонтаж, поради
неплатени сметки. Съгласно т. 7 от Заповед МА-616/11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН, водомерите от одобрен тип с номинален разход
Qn<15 куб. м на час подлежат на задължителна метрологична проверка на
всеки 5 години, поради което се прави извод, че водомерът към датата на
отчет на процесиите количества бил в метрологична годност, съответствал на
изискванията на Закона за измерванията, предвид което показанията му
отразяват действително разходеното количество в имота през отчетния
период. Тези количества били фактурирани по цени, утвърдени с Решение Ц-
46/30.12.2020 г. (стр. 148), публикувано на адрес:
https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2020/res_c- 46 2020.pdf. както следва:
цена за доставяне на вода на потребителите е 2,578 лв./куб.м., цена за
отвеждане на отпадъчни води 0,130 лв./куб.м. и цена за пречистване на
отпадъчни води от битови потребители е 0,319 лв./куб.м.
Така предвид действащите през процесния отчетен период цени на ВиК
услугите, предоставяни от „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, стойността на
тези предоставени до имота с адрес: ул. „Първи май“ №36 в с. Ясеновец, общ.
Разград, за аб. №155155 с титуляр на партидата и платец на услугите Б. Ш. Р.
по фактури е както следва: Фактура № **********/31.03.2021 г. за отчетен
период 24.02.2021 г. – 25.03.2021 г. – 15 куб. м. на стойност 46,40 лв. с ДДС и
лихва за забава в размер на 4,01 лв. за периода 30.04.2021 г. – 07.03.2022 г.;
2
Фактура № **********/29.04.2021 г. за отчетен период 25.03.2021 г. –
25.04.2021 г. – 16 куб. м. на стойност 49,50 лв. с ДДС и лихва за забава в
размер на 3,88 лв. за периода 29.05.2021 г. – 07.03.2022 г.; Фактура №
**********/31.05.2021 г. за отчетен период 25.04.2021 г. – 25.05.2021 г. – 12
куб. м. на стойност 37,13 лв. с ДДС и лихва за забава в размер на 2,58 лв. за
периода 30.06.2021 г. – 07.03.2022 г.; Фактура № **********/30.06.2021 г. за
отчетен период 25.05.2021 г. – 27.06.2021 г. – 12 куб. м. на стойност 37,13 лв.
с ДДС и лихва за забава в размер на 2,57 лв. за периода 30.07.2021 г. –
07.03.2022 г.; Фактура № **********/30.07.2021 г. за отчетен период
27.06.2021 г. – 14.07.2021 г. – 68 куб. м. на стойност 210,36 лв. с ДДС и лихва
за забава в размер на 11,10 лв. за периода 29.08.2021 г. – 07.03.2022 г.;
Фактура № **********/31.08.2021 г. за отчетен период 14.07.2021 г. –
17.08.2021 г. – 27 куб. м. на стойност 83,53 лв. с ДДС и лихва за забава в
размер на 3,67 лв. за периода 30.09.2021 г. – 07.03.2022 г.; Фактура №
**********/30.09.2021 г. за отчетен период 17.08.2021 г. – 16.09.2021 г. – 27
куб. м. на стойност 83,53 лв. с ДДС и лихва за забава в размер на 2,97 лв. за
периода 29.10.2021 г. – 07.03.2022 г. Според ищеца общата стойност на
предоставените 177,00 куб. м питейна вода е в размер на 547,58 лв.
(петстотин четиридесет и седем лева и петдесет и осем стотинки). Твърди се,
че предвид неизпълненото задължение от страна на потребителя за заплащане
на доставените количества ВиК услуги в 30-дневен срок от датата на тяхното
фактуриране, поради което се дължи и е начислено обезщетение за забава в
размер на законната лихва, изчислена от първия ден след настъпване на
падежа на всяка една фактура до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на дружеството. Твърди се, че за периода от 30.04.2021 г. – падежа на
най-старата фактура до 07.03.2022 г. лихвата за забава възлиза на 30,48 лв.
(тридесет лева и четиридесет и осем стотинки).
Ищцовото дружество навежда твърдения, че неведнъж по партидата на
ответницата били натрупвани задължения, предвид което имотът бил
посещаван няколкократно с цел преустановяване на водоподаването, а
ответницата поемала ангажимент за тяхното заплащане. Последно имотът бил
посетен на 10.03.2022 г., когато тя се задължила да заплати стойността на
фактурите, издадени в периода 31,03.2021 г. – 28.02.2022 г. в срок до
15.03.2022 г. На 01.04.2022 г. било направено частично плащане по фактури,
но са платени такива, обхващащи период извън предмета на делото, а именно
за месеците октомври, ноември и декември 2021 г. Имотът бил посетен и
непосредствено преди депозиране на настоящата молба, а ответницата била
уведомена от длъжностни лица на дружеството, че за натрупаните
задължения срещу нея ще бъде образувано съдебно производство, което може
да я натовари с допълнителни разноски. За горепосочените суми, въпреки
липсата на такова задължение, било отправяно и официално писмено
уведомление – Покана за доброволно плащане № 15680/18.10.2021 г., която
видно от обратната разписка е получена от Гюлбие Ибрямова, майка на
ответницата. Твърди се, че въпреки направените опити за доброволно
уреждане на отношенията между страните по повод горепосочените
задължения, същите са останали безрезултатни.
В срока за писмен отговор ответникът не депозира такъв.
Съдът съобразявайки горното, счита че са налице законовите
предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ по чл. 239,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:
3
На ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа, включително и неподаването на писмен отговор на
исковата молба и от неявяването и в съдебно заседание. Указания в този
смисъл са дадени с разпореждането на съда за връчване на исковата молба по
реда на чл. 131 от ГПК, съобщението за което ответницата е получила лично.
Впоследствие предупреждение за горните последици се съдържа в
определението на съда от 22.08.2022 г. и в призовката, изпратена на
ответницата за насроченото съдебно заседание. Ищцовата страна е направила
изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съобразно
изискванията на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Ето защо съдът счита, че са изпълнени
условията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Сочените в
исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото
писмени доказателства, като установяват дължими вземания на ищеца срещу
ответницата, произтичащи от възникналото договорно правоотношение с
ответника. При преценка на обсъжданите доказателства и предвид липсата на
други конкуриращи такива, ангажирани от ответната страна, съдът счита, че
може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на
исковете, предявени на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 за съществуване на претендираните от
ищцовото дружество срещу ответника парични вземания, за които на
11.03.2022 г. е издадена Заповед № 243 за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК по Частно гражданско дело № 20223330100452 по описа за
2022 г. Районен съд - Разград. Искът за установяване на парично вземане при
условията на чл. 422, ал. 1 от ГПК се смята предявен от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК, считано от която
дата е дължима и претендираната от ищеца в заповедното производство
законна лихва за забава върху главното задължение до окончателното му
погасяване (арг. чл. 86 от ЗЗД).
Отново съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по
заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на
уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от
780,32 лв. (седемстотин и осемдесет лева и 32 стотинки), от които: 100,00 лв.
(сто лева) за заплатената държавна такса по образуване на делото, от тях
25,00 лева – заплатени при образуване на заповедното производство и 75,00
лв. (седемдесет и пет лева) – доплатени при образуване на исковото
производство, както и 300,00 (триста) лева за адвокатско възнаграждение по
исковото производство. Тези разноски следва да бъдат разграничени, както
следва: общо 25,00 лв. (двадесет и пет лева) по заповедното производство и
общо 375,00 лв. (триста и седемдесет лева) по исковото производство.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
ответницата Б. Ш. Р. с ЕГН: ********** от с. Я.*****, дължи на
4
ищеца„Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Разград, ул. „Сливница“ № 3а, представлявано от С.
Р. И., следните суми във връзка с издадената срещу ответника Заповед № 243
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Частно
гражданско дело № 20223330100452 по описа на за 2022 г. Районен съд -
Разград: 547,58 лв. (петстотин четиридесет и седем лева и петдесет и осем
стотинки), представляваща стойността на предоставените ВиК услуги (177,00
куб. м. питейна вода) на абонатен № 155155 до водоснабден имот с адрес: с.
Я.**** за отчетен период 24.02.2021 г. – 16.09.2021 г. ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението; 30,48 лв. (тридесет лева и четиридесет и осем
стотинки), представляващо обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислено върху стойността на незаплатените ВиК услуги за периода
от настъпването на изискуемостта на всяко едно от месечните плащания,
първото от което е изискуемо на 30.04.2021 г. и за всяко следващо до
07.03.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. Ш. Р. с ЕГН:
********** от с. Я.*****, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул.
„Сливница“ № 3а, представлявано от С. Р. И.:
- 25,00 лв. (двадесет и пет лева) за направени разноски по заповедното
производство по Частно гражданско дело №20223330100452 по описа на за
2022 г. Районен съд - Разград и
- 375,00 лв. (триста и седемдесет лева) за направени разноски по
настоящото исково производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 от
ГПК). Решението не подлежи на въззивно обжалване, като на основание чл.
240, ал. 1 от ГПК ответникът разполага със защита срещу решението - може
да иска отмяната му, ако е бил лишен от възможността да участва в делото.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно
гражданско дело № 220223330100452 по описа на за 2022 г. на Районен съд -
Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5