РЕШЕНИЕ
гр. П., 09.04.2019г.
РАЙОНЕН СЪД П.,
гражданско отделение, IV състав - съдия Михаил Алексов в закрито заседание, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
като разгледа докладваното от съдия Алексов гр.
д. № 06263/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Производството по делото e образувано по искова молба подадена
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв.„Мошино” ТЕЦ
„Република” представлявано от Изпълнителния директор
СРЕЩУ Я.Л.А. ЕГН ********** с адрес ***
С искане да бъде установено спрямо ответника, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П.” АД ЕИК ********* гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано
от Изпълнителния директор сумата в общ размер от 1668.65 лв. /Хиляда шестстотин
шестдесет и осем лв. и 65 ст./, от която сума главница в размер на сумата от
1354.14 лв. /Хиляда триста петдесет и четири лв. и 14 ст./ за консумирана
топлинна енергия на топлоснабден имот - находящ се на адрес гр. П., ул. "****
за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011г., включително и лихва за забава на
месечните плащания в размер на сумата от 314.51 лв. /Триста и четиринадесет лв.
и 51 ст./, за периода от 30.06.2009 г. до 23.11.2012 г., както и лихва за
забава от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и
деловодни разноски.
Съдът върна искова молба с рег. № 23649/13.09.2018 г., подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор
срещу Я.Л.А. ЕГН ********** с адрес ***,
искане да се установи спрямо нея, че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република” представлявано от Изпълнителния директор сумата в общ размер от
1668.65 лв. /Хиляда шестстотин шестдесет и осем лв. и 65 ст./, от която сума
главница в размер на сумата от 1354.14 лв. /Хиляда триста петдесет и четири лв.
и 14 ст./ за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот - находящ се на
адрес гр. П., ул. "**** за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011г.,
включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от
314.51 лв. /Триста и четиринадесет лв. и 51 ст./, за периода от 30.06.2009 г.
до 23.11.2012 г., както и лихва за забава от датата на депозиране на
Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и
направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски и прекрати
производството по гр. дело № 06263/2018 г. по описа на Районен съд П., тъй като
въпреки дадената възможност за конкретизация на сумите и периодите, такава не
бе сторена и не е налице идентичност между тези посочени в заповедното
производство и в исковата молба, по която е образувано и настоящето исково производство.
По делото е постъпила молба рег. № 5429/20.02.2019г. от ищеца, с която
моли да бъде изменено определението в частта за разноските, като прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответника, което е осъден да заплати.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и прецени
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по
чл.248,ал.1 от ГПК, поради което е и допустимо.
Разгледана по същество съдът намира постъпилата молба
за частично основателна по следните съображения:
Видно от приложените по делото, както и по заповедното
производство – гр.д. 815/2018 по описа на Районен съд П., доказателства за
сторените от ищеца разноски са както следва: в настоящето производство: 600,00
лв.- адвокатско възнаграждение и 500,00 лв. –адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
На настоящия съдебен състав са служебно известни
определение № 364 от 08.08.2012 г. по т.д. 865/12 г., ВКС, ІV ГО и определение
№ 372 от 16.5.2012 г. по гр.д. 223/12 г., ВКС , ІV ГО, постановени по реда на
чл. 274, ал. 3 от ГПК. В тях Върховният касационен съд е отговорил и на въпроса
– до кой момент страната може да направи възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК. Отговорът на така поставения процесуалноправен въпрос в тези
определения е, че искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде направено до
приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция.
Видно от материалите по делото ищецът „Топлофикация П.“
АД е напарвила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с
исковата молба. След това в хода на процеса и основно след депозиране на
отговора от ответника, към който е приложен и договор за правна помощ и защита
в настоящето производство такова възражение не е релевирано до приключване на
устните състезания.
Предвид гореизложеното съдът намира, че направеното с
исковата молба възражение е относимо само по отношение на заплатения адвокатски
хонорар от ответника в заповедното производство по отношение на заплатеното
адвокатско възнаграждение в хода на исковото производство не може да се приеме,
че с исковата молба е направено възражение, тъй като видно от приложеното по
делото пълномощно, респ. договор за правна помощ възнаграждението е уговорено
след депозиране на исковата молба. Предвид на това и искането по отношение на
прекомерност на това възнаграждение се явява преждевременно.
При определяне на размера на възнагражданието не
следва да намери приложение чл. 2, ал. 5 от Наредбата при определяне на
минимално дължимото адвокатско възнаграждение по исковото производство, тъй
като тя следва да намери приложение в случаите, когато предявените с една
искова молба искове са в защита на различни интереси, какъвто разглежданият
случай не е. Този извод следва както от граматическото тълкуване на общата
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, предвиждаща определяне на
възнаграждението не само съобразно броя на предявените искове, но и вида на
същите, така и от систематическото и логическо тълкуване с разпоредбите на чл.
7 от Наредбата, уреждащи минималните възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела при различните видове
искове. Изискването на общата разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за
определяне на възнагражденията съобразно вида и броя на предявените искове и
начинът на определяне на техния размер съобразно вида на исковете,
регламентиран в чл. 7 от Наредбата, сочат, че възнагражденията следва да се
определят поотделно при предявени искове в защита на различни интереси, а не
само съобразно броя на същите. Тоест само при кумулативно съединяване на искове
които не са в отношение на зависимост на единия от другия. В случая интересът,
за който ищецът е търсил защита с исковата молба, е един, тъй като претендираните
от него вземания са за парични суми, които се основат изцяло на идентични факти
като единият от исковете е изцяло в зависимост от другия, предвид акцесорния
характер на вземането за лихва за забава. По тези съображения настоящият състав
на намира, че интересът, който е от значение за определяне размера на минимално
дължимото адвокатско възнаграждение е сбора от сумите претендирани като
главница и лихва по исковото производство, възнагрежданието следва да се
определи по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата на висшия адвокатски съвет върху
този размер. В този смисъл е и Решение №364/12.11.2018г. по вгрд 550/2018 на
Окръжен съд П..
Предвид на което и съобразявайки чл. 7, ал. 2, вр. ал.
7 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението и размера на интереса /1668,65 лв./ минималното възнаграждение
е 173.40 лв., до която стойност следва да се измени решението в частта за
разноските в заповедното производство.
По отношение намаляването на разноските в искотово
производство съдът намира, че в случая няма навремнно искане за това, от една
страна както се посочи искането релевирано в исковата молба се явява
преждевременно по отношение на тази разноски, а искането обективирано в молба
рег. № 5429/20.02.2019г. е направено след приключване на устните състезания,
предвид на това и искането в тази част е недопустимо.
Водим от изложените мотиви съдът намира, че следва да
бъде допуснато изменение в частта за разноските като същите бъдат изменени –
намалени до 773.40 лв.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №1688/18.01.2019г., в частта за разноските, като като вместо „ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република” представлявано от Изпълнителния директор да заплати на Я.Л.А. ЕГН **********
с адрес *** сумата от 1100,00 лв., представляваща сторени разноски по делото.“
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”
представлявано от Изпълнителния директор да заплати на Я.Л.А. ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 773.40 лв. /седемстотин седемдесет и три лева и 40 ст/, представляваща сторени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: