Решение по дело №9293/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София,  20.05.2019 г.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на  деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета  година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар:   Стефка Александрова  

като разгледа  докладваното от съдията Георгиева

гражд.дело            №   9293 по описа за  2018   година,  съобрази, че:

 

Предявен е иск с правно основание по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. с §22 от ДР на КЗ,  обн.ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г.         

С исковата молба М.Б.Д. против З. „Б.и.“ АД твърди, че е баба на Н.Р.С., починал на 11.07.2013 г., чиято смърт е пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 01.07.2013 г. по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ******** М.А., който допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и при управление на лекия автомобил в с.Кесарево, общ.Стражица, по ул.“Петър Топалов  Шмид“ до дом № 47 с превишена скорост загубил управление над автомобила, той се преобърнал, напуснал пътното платно и се ударил в железобетонен стълб. В резултат на ПТП пътникът в лекия автомобил Н. Станчев получил тежки травматични увреждания, довели до смъртта му на 11.07.2013 г. в болничното заведение, в което бил приет за лечение. Във връзка с ПТП било образувано наказателно производство по пр.пр.№ 1013/2013 г. по описа на ОП-Велико Търново.

Следствие смъртта на нейния внук ищцата претърпяла болки и страдания от преживения шок, потиснатост, безпокойство и не могла да преодолее загубата на най-близкия си човек в такава ранна възраст и загубата на неговото емоционално присъствие, нейната надежда и сигурност в живота й. Случилото се довело до остра стресова реакция и душевно разстройство у ищцата.

С исковата молба се твърди, че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество - застрахователна полица с покритие от 27.03.2013 г. до 26.03.2014 г., поради което предявява иска си пряко срещу ответника - застраховател.

Поддържа се, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по задължителната застраховка „ГО“, за заплащане на обезщетение в справедлив размер за претърпените вреди.

ИСКАНЕТО е ответникът да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на смъртта на Н.Р.С.  в размер на 120 000 лв.,  ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на разноски.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът оспорва иска по основание и размер; оспорва активната легитимация на ищцата да претендира застрахователно обезщетение и механизма на настъпване на ПТП, както и и вината на водача на лекия автомобил; оспорва от ПТП за ищцата да са настъпили твърдените в исковата молба вреди, както и размера на иска, като прекомерно завишен с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. Ответникът не оспорва, че е налице сключен застрахователен договор по застраховка „ГО“ за увреждащия лек автомобил към датата на произшествието. В отговора си ответникът прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност и евентуално възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който не е пътувал с поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбите на ЗДвП и при знание на факта, че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства - констативен протокол № ЗМ 144/01.07.2013 г. на ОД на МВР – Велико Търново, протокол за оглед,  фотоалбум и  скица,  приложените и съдържащите се материали в ДП №144/2013 г., заключението на съдебно автотехническа експертиза и показанията на свид.Т., се установи, че:

На 01.07.2013 г. около 23, 04 часа в с.Кесарево, общ.Стражица е настъпило ПТП, при следния механизъм: водачът на лекия автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег. № ******** се е движел по ул. „П.Т. Шмид“ в посока от центъра на с. Кесарево към с. Джулюница. При ляв завой до дом 47 автомобилът загубил напречната си устойчивост, като поднесъл първо надясно, след което в стремежа да изправи движението водачът му завъртял волана в обратна посока и автомобилът поднесъл в обратна посока, като оставил следи от протриване, със S - образен характер. Автомобилът, плъзгайки се на левите колела достигнал до железобетонен стълб, където се е ударил с предната лява челна част. От възникналите моментни сили се е завъртял около надлъжната си ос и деформацията е продължила напречно и перпендикулярно, след което се е установил в покой. Вследствие на ПТП са нанесени щети и са пострадали пътуващите в автомобила лица, като на място са загинали водачът и пътуващия на предна дясна седалка пътник. Пострадалият Н.Р.С. и свид.А.Т. са се возели отзад на автомобила, където задните седалки на автомобила са били демонтирани. Скоростта на движение на лекия автомобил преди удара е била 103, 6 км/час, а след удара -78 км/час. Скоростта е била погасена вследствие на удара в железобетонния стълб, от него е настъпила загубата на кинетичната енергия и множество и дълбоки деформации по автомобила, описани в т.6 от заключението. От заключението на вещото лице се установява, че причина за настъпването на ПТП е управлението на лекия автомобил с превишена и несъобразена с конкретните пътни условия скорост. Водачът е могъл да предотврати настъпването му при движение със скорост не по -висока от 60 км/час, която да му позволи да го овладее при приплъзване. От експертното заключение и от показанията на свид.Т. съдът приема за установено, че пътуващите отзад на автомобила пътници не са пътували седящи на седалки, с каквито фабрично е оборудван автомобила. Същите са били демонтирани и следователно пътниците не е имало как да поставят и предпазните им колани. Вещото лице изяснява в заключението си, че при скоростта на движение и характера на удара в този случай, използването на предпазни колани за пътуващите на предни седалки е неефективно и представя статистически данни за ефективността им за пътниците на задните седалки. От заключението е видно, че автомобил от тази марка и модел и година на производство са фабрично оборудвани с триточкови инерционни колани, и двуточков за средното място отзад.

С определение по чл.146 от ГПК е признато за безспорно обстотялеството, че на 11.07.2013 г. е настъпила смъртта на Н.Р.С. в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 01.07.2013 г. е обявено за ненуждаещо се от доказване.  Това се установява по делото и от представените и приети като доказателства препис – извлечение от акт за смърт №0534 от 12.07.2013 г., епикриза  и аутопсионен протокол. От епикризата е видно, че пострадалият е получил счупване на черепа и лицевите кости, закрито, и че въпреки предприетото оперативно лечение на 11.07.2013 г. е настъпил летален изход. Непосредствена причина за смъртта му е тежката черепно-мозъчна травма, предизвикана от развитието на тежък масивен субдурален мозъчен кръвоизлив, обхващащ главния и малък мозък  с мозъчна контузия и тежък оток на мозъка.

От показанията на сивд.А.Т., който е пътувал в лекия автомобил, и от заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-токсикологична експертиза се установява, че водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ е бил употребил алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му е 3, 15 %0 – „тежка степен на алкохолно опиване“. Заключението на вещото лице –токсиколог е категорично, че способността за шофиране при такава степен на алкохолно опиянение е силно затруднена, шофирането е невъзможно. Видимите за околните са ефектите от опиянението- сънливост, отпуснатост, забавени реакции и на моменти неконтактен.  Вещото лице изяснява, че клиничните прояви (психични и неврологични) на алкохолно опиване освен от алкохолната концентрация, зависят и от качествата на личността и състоянието на организма по време на интоксикацията, както и от генетични и др. фактори които определят индивидуалната реактивност на човека. При алкохолна концентрация от 1, 5-17 %0  лицето задължително изглежда повлияно, независимо от индивидуалната реакция. От показанията на свид.А.Т. обаче се установи, че пострадалият не е познавал водача, не е говорил с него същата вечер, а се е качил в управлявания от него автомобил защото е бил заедно със свидетеля и другия пострадал пътник. Те били извикали М.А. да ги закара, защото свършил бензина на колата на пострадалия Станчев и не могли да се приберат. Свидетелят сочи, че всички в автомобила били употребили алкохол, но тъй като същата вечер те видели водача само около 10 минути преди да се качат в колата, те не знаели дали е пил алкохол, видимо не му личало. От експертното заключение по съдебно-токсикологичната експертиза се установява, че няма данни (отделен протокол) за изследване за наличие на алкохол в кръвта на пострадалия, която да е повлияла на възприятията му и да промени наблюдателността му. Като взе предвид показанията на свид.Т. обаче, съдът намира, че не е доказано от ответната страна, чиято е доказателствената тежест за тези факти и да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства знанието на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил алкохол. За да се приеме, че е налице съпричиняване в този случай следва да е доказано, че пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол  е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие. В този смисъл е разяснението в дадено в задължителното за за съдилищата  Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК

 

 

 

 

От удостоверението за родствени връзки и удостоверение за наследници е видно, че ищцата е баба по майчина на загиналия при ПТП Н. Станчев. Във връзка с установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х.и Н., от които се установи, че от 2000 г. (когато пострадалият е бил едва осемгодишен) родителите на пострадалия при ПТП внук на ищцата били разделени, не живеели с него и той бил отглеждан от своята баба по майчина линия. Тя се грижела ежедневно за него, живеели заедно в нейната къща, тя поемала всички грижи по отглеждането му, за храна, облекло и  др. Майката на пострадалия работела в чужбина и го подпомагала финансово. Бащата живеел отделно със своето семейство. От показанията и на двамата свидетели, които са имали различни отношения със семейството, непротиворечиво се установява, че между ищцата и нейния внук е имало взаимоотношения на загриженост, привързаност и обич, те разчитали само един на друг, живеели само двамата и се подпомагали в домакинството си. От показанията на свид. Х.– близка приятелка на семейството, както и заключението на вещото лице по съдебно психологическата  експертиза се установи, че ищцата е преживяла изключително тежко трагичната загуба на внука си Н., тя е изпаднала в шок. Вещото лице депозира заключение, че неочакваното стресово събитие е повлияло негативно на психическото равновесие на ищцата, тя изпитва мъка, потисната е, затваря се в себе си, безразлична е към хода на живота след смъртта на близкия си човек. У ищцата се наблюдава психическо страдание от смъртта на внука й, но не е изразено клинично. За възстановяване на емоционално наранената й психика и за да може да преживее мъката, която е ежедневна и нестихваща се нуждае от терапевтична намеса. Свидетелката Х.депозира показания, че у ищцата е настъпила видима негативна промяна – физически и психически, по –притеснена е, по- затворена и все още не е преодоляла шока.

Безспорно е по делото обстоятелството, че към датата на ПТП за увреждащия лек автомобил е бил налице сключен застрахователен договор с ответника за задължителна застраховка „ГО“ и това е видно от ппредставената справка от ИЦ на ГФ и констативния протокол

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.), предявен пряко срещу застрахователя, която възможност е предоставена на увреденото лице от закона. За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. Управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента на настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ. Застрахователно правоотношение е възникнало и съществуващо към датата на конкретното ПТП, поради което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие.

От друга страна следва кумулативно да са налице всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД: извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. В конкретния случай безспорно е установено настъпването на смъртта на внука на ищцата в резултат на ПТП, настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Опел Астра“, който е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата установени ЗДвП  - чл.5, ал.3, т.1 и чл.21  от с.закон, а образуваното наказателно производтво е прекратено поради смъртта на дееца.

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. - на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. По делото се установи, че между ищцата и нейният внук е имало трайна и особено силна и дълбока емоционална връзка, тъй като  – от около осемгодишна възраст пострадалият е живял заедно с баба си, а в последствие и единствено с нея, след като майката заминава да работи и живее в чужбина, както и поради установените от доказателствата по делото отношения на привързаност, близост и подкрепа. Поради отсъствието на родителска грижа от биологичните родители, съдът намира, че връзката между пострадалия и неговата баба по майчина линия е била по-дълбока от обичайната и традиционна за българското семейство привързаност между внуци и баби и дядовци.

В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало първо-съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и, второ-  че настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. В тази  насока съдът кредитира също гласните доказателства – показанията на свид.Х.и заключението на СПсЕ, установяващи влошеното емоционално, дори и физическо състояние на ищцата след инцидента и че не може да превъзмогне болката си и да намери смисъл и сили да продължи своя живот. След преценка на доказателствата съдът приема, че е проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния внук Н. за понесени от нея сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания от смъртта му. Следователно предявеният иск се явява установен по основание.

По възражението на ответника за погасяване на исковата претенция по давност на основание чл. 197 от КЗ (отм.), съдът намира същото за неоснователно.  Съгласно посочената разпоредба правата по договор "Гражданска отговорност" се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие, независимо от качеството на правните субекти. Съгласно  § 31 ПЗРКЗ, е предвидено, че за давността, която е започнала да тече при действието на отменения Кодекс за застраховането, се прилагат правилата на действащия КЗ(в сила от 01.01.2016 г.), а съобр. разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от КЗ давността по прекия иск е петгодишна. .Застрахователното събитие е ПТП настъпило на 01.07.2013 г., а исковата молба е депозирана на 10.07.2018 г. Установи се по делото, че смъртта на пострадалия внук на ищцата е настъпила на 10.07.2013 г. в пряка причинна връзка с това ПТП, като в случая се претендира обезщетение за неимущестевни вреди в резултат на смъртта на Н.С.. Относно правния въпрос за това кой е началният момент на погасителната давност за вземането на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за обезщетение на претърпените от него вреди, в случаите, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото при пътнотранспортното произшествие лице и за предявяването на прекия иск срещу застрахователя за тяхното обезщетяване, ВКС, IV гражданско отделение решение № 72/02.08.2017 г. по гр. д. № 60168/2016 г. на ВКС, IV г. о. на ВКС е приел следното: Съгласно чл. 257, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 477, ал. 1 от действащия КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предвид това задължителната застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите няма за предмет конкретно имуществено или неимуществено благо, както е при останалите имуществени и лични застраховки. При нея покритият от застрахователният риск се състои в опасността да се осъществят факти, които да доведат до възникване на отговорността на застрахования за вреди причинени на трети лица. След реализирането му застрахователят заплаща на увредения обезщетение за претърпените вреди до размера на застрахователната сума като по този начин осигурява защита на застрахования срещу риска да отговаря за възникналото имуществено задължение с цялото си имущество, а от друга страна гарантира получаването на обезщетение от увреденото лице дори и в случаите, когато застрахования не разполага с достатъчно имущество за това. От това следва, че застрахователното събитие при задължителната застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите е възникването на отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Тази отговорност ще възникне в момента, в който бъдат осъществени всички правно релевантни факти, които са предвидени като основание за възникване на отговорността и от който увредените лица имат правото да претендират обезщетение както за претърпените от тях вреди-сегашни и бъдещи. За да възникне отговорността за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото при пътнотранспортното произшествие лице, не е достатъчно само да е реализирано такова произшествие. Освен това е необходимо, вследствие на него да е настъпила смъртта на пострадалото лице. Тази смърт може да настъпи както в момента на самото пътнотранспортно произшествие, така и в един последващ момент. Затова в случая, когато смъртта на пострадалия е настъпила след пътнотранспортното произшествие, но е следствие от него, отговорността на застрахования за причинените вреди ще възникне от момента на смъртта, тъй като точно тогава са осъществени всички правно релевантни факти, които са предвидени като основание за възникването й. По тези съображения в конкретния случай застрахователното събитие ще настъпи в момента на смъртта на пострадалото лице и от този момент ще започне да тече предвидената в закона погасителна давност за вземането на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за обезщетение на претърпените от него вреди и за предявяването на прекия иск срещу застрахователя за тяхното обезщетяване.

С оглед на изложеното съдът намира че възражението е неоснователно и не е изтекъл погаситления давностен срок относно вземането за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука на ищцата.

Относно размера на обезщетението - Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, като намира, че предявеният главен иск е основателен и доказан до размера от 36 800 лв., който приема за справедлив с оглед обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът отчете изпитаната от ищцата тежка скръб, която е понесена още по-тежко поради внезапната, нелепа смърт нейния внук в толкова млада възраст, с който, видно от свидетелските показания, емоционалната връзка е била трайна и дълбока. Освен това съдът взе предвид и установеното от заключението на вещото лице по СПсЕ, че ищцата изпитва психическо страдание, но няма клинични изяви или изменения в психиката.

Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на увреденото лице от обезщета. За разликата до претендираната сума от 120 000 лева претенцията е неоснователно завишена и следва да бъде отхвърлена.

С оглед  разпоредбата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) към случая е приложима част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г. /, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица (по ал.4), между които попадат внуци и възходящи от втора степен, като е придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., но съдът намира, че настоящата претенция, макар и предявена на 02.08.2018 г., не попада в тази хипотеза, тъй като материалноправните норми на новия Кодекс за застраховането, обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016 г.

Дори и да се счете за приложим този законов текст, съдът намира, че е налице противоречие между разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) и чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл. 9, ал. 1 предвижда минимални суми за обезщетение, а поради това, че макар и непряко приложими, директивите обвързват държавите-членки за постигането на определен резултат, а приетите от СЕС решения по тяхното приложение са задължителни (чл.633 от ГПК) то съдът следва да се съобрази и да приложи общностонто право. Затова и в хипотезите на §96 ал.1 от ПЗР на КЗ съдът следва да определи обезщетението по справедливост, без да е ограничен от максималния лимит в посочения параграф, тъй като е в противоречие с посочените директиви. При констатиране на такова противоречие съдът е длъжен да приложи общностното право, като остави без приложение противоречащите му разпоредби от вътрешното законодателство, без оглед на това дали са предхождащи или последващи решението. В този смисъл е решение по дело №С-277/12 – т.2., в който се казва, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. В този смисъл е формирана и съдебна практика на съдилищата в РБългария – решение №240 от 08.05.2019 на ОС Пловдив по т.д.№540/2018 г., Решение № 201 от 16.04.2019 г. на ОС - Пловдив по т. д. № 541/2018 г. Решение № 194 от 5.03.2019 г. на ОС - Варна по т. д. № 1467/2018 г. Решение № 114 от 9.05.2019 г. на ВнАС по в. т. д. № 169/2019 г.

Неоснователно и недоказано е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадали поради това, че е осъзнавал факта, че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол и сам се е поставил в риск като се е качил  в автомобил и че самият той е употребил алкохол. Основателно обаче възражението възоснова на това, че той се качил в автомобил без седалки и обезопасителен колан. В нарушение на чл.138в и чл.137д от ЗДвП пострадалият се е качил в автомобил, който макар и фабрично да е бил оборудван със седалки и обезопасителни системи, същите са били демонтирани. Неизпълнението и на това негово, установено от закона задължение, се явява част от цялостното му виновно противоправно поведение, довело до тежкото увреждане и последвалата смърт на пострадалия, поради което е налице съпричиняване от негова страна в размер на 70 %. В тази връзка съдът взе предвид и заключението на вещото лице по САТЕ, че при конкретния механизъм на удара коланите на предностоящите пътници не са ефективни, но статистическите данни са че в 30 % от случаите те спасяват живота на пътуващите. Несъмнено рискът при пътуване без седящо място, респ. без каквато и да е обезопасителна система, която подсигурява сигурността на пътника в автомобила рискът е силно завишен спрямо случаите, когато е пренебрегната само обезопасителния колан. Възможността за намаляване на обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването на вредите е предвидена от закона в чл.51, ал.2 от ЗЗД. За приложението на тази норма е необходимо да се установи не само правонарушение, или поведението, с което обективно да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането и поставя пострадалия в опасност. В случая съдът намира за несъмнено доказана причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, тъй като то е довело до свободното движение на тялото на пострадалия и при конкретния механизъм на ПТП  - до тежката ЧМТ.

Възражението за погасяване по давност на основание чл. 111 б. "в" от ЗЗД на претенцията за мораторна лихва за периода от датата на деликта до три години преди подаване на исковата молба е основателно и такава следва да се присъди само от 10.07.2015 г., тъй като за посочения в исковата молба минал период (от 11.07.2013 г. до 10.07.2015 г.) такива не се дължат.

С оглед изхода на делото, на основание чл.38 от ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ж., защитавал безплатно ищцата съгласно договор от 17.04.2019 г. адвокатско възнаграждение в нормативно определения минимален размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2014 г. -  861, 20  лв. С огледа изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,  съобразно отхвърлителната част от исковата претенция ответникът има право на разноски и следва да се осъди ищеца да му заплати такива в размер на 326, 88  лв. разноски по делото.Следва да се осъди ищцата да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3632 лв. съгласно договор от 07.1.2018 г., Съдът намира възражението по чл.78, ал.5 от ГПК счита за неоснователно, тъй като не надвишава минималния размер по Наредба №1/2014 г. и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия и релевирани правопогасяващи възражения и на и извършените процесуални действия.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да се осъди ответникът да заплати на СГС разноски в размер на  441, 60 лв. за държавна такса и  54, 28 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ, З. „Б.и.“ АД с ЕИК ********да заплати на М.Б.Д. с ЕГН ********** сумата от 11040 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания в резултат на смъртта на нейния внук Н.Р.С., настъпила при пътно транспортно произшествие на 11.07.2013 г. по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2013 г.  до окончателното й изплащане, по банкова сметка ***: ***ИТУЛЯР М.Б.Д.,  като

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в останалата му част – над уважения размер, до размера от 120 000 лв. и претенцията за законна лихва за периода от 11.07.2013 г. до 10.07.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД с ЕИК ********да заплати на адвокат С.Д.Ж. от САК сумата от 861, 20 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД с ЕИК ********да заплати на Софийски градски съд сумата от 441, 60 лв. за държавна такса и 54, 28 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс.

ОСЪЖДА  М.Б.Д. с ЕГН ********** да заплати на З. „Б.и.“ АД с ЕИК ********сумата от 326, 88 лева разноски за водене на делото и сумата от 3632 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: