Решение по дело №75/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в   ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на РД“АА“-Враца, чрез процес. представител ** С.Г., против РЕШЕНИЕ №371/01.12.2023г., постановено по АНД №890/2023г. по описа на Районен съд  Враца, с което е отменено  издаденото от касатора  НП №26-0000947/29.08.2023г. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, излагат се  подробни съображения в тази насока.  Прави се искане за  отмяна  на решението  и постановяване на друго, с което да се потвърди НП № 26-0000947/29.08.2023г. на  Директора на РД“АА“-Враца.

В с.з. касаторът, чрез ** К.К. моли  за отмяна  на  решението по доводи изложени в касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът – Р.Д. в с.з., чрез * К.К. моли за оставяне в сила решението на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, за което се навеждат доводи. Претендира се  присъждане на възнаграждение в съответствие с чл.38,ал.1,т.3 ЗА по представено пълномощно.

Окръжна прокуратура  Враца, чрез прокурор Веселин Вътов дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя възраженията  на касатора по отношение на компетентността на актосъставителя и че се касае за обществен превоз. Счита, че решението като краен резултат е правилно, тъй като в обвинението за извършено нарушение не са посочени всички признаци, които обуславят необходимостта от представянето на съответния график. Решението намира за правилно и следва да се остави в сила. 

Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в законоустановения  14-дневен  преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.                                                                                                               

Предмет на делото е РЕШЕНИЕ №371/01.12.2023г., постановено по АНД №890/2023г. по описа на Районен съд  Враца, с което е отменено  НП № 26-0000947/29.08.2023г., издадено от Директора на РД“АА“-Враца, с наложено наказание  глоба в размер на 200.00 лева  на Р.Д.Д. на основание чл. 105,ал.1 ЗАвПр. за  нарушение на чл.9,ал.5 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ.

За да постанови отменително си решение въззивния съд  е приел, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на последното.  Прието е, че  АУАН и НП  не отговарят на изискванията на чл.42,т.4 и т.5 и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН, относно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и разпоредбите, които са нарушени. Нарушена е и разпоредбата на чл.53 и чл.52 ЗАНН, като АНО не е обсъдил и анализирал доказателствата по преписката, за да установи по категоричен начин конкретната вина на ответника. Изложени са подробни мотиви, въз основа на които и НП е отменено, като незаконосъобразно. С решението е осъдена ИА“АА“-София да заплати на * К.К. от АК-*** сумата от 400.00 лева,  представляващи адвокатско възнаграждение на основание  на чл.38 ЗА, съгласно НМРАВ.  

Решението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Настоящата съдебна инстанция не споделя изцяло изводите на въззивния съд за отмяна на оспореното НП, но като краен резултат решението е правилно и следва да остане в сила..

Не се споделя извода на въззивния съд за липса на компетентност на актосъставителя. Компетентността на същия произтича от изричната разпоредбата на чл.91,ал.2 вр.ал.1 вр. чл.2,ал.2,т.5  ЗАвПр. При положение, че въззивния съд е имал съмнение относно компетентността на актосъставителя е следвало да изисква и писмени доказателства за това от органа, а не да приема, че същия е некомпетентен да съставя АУАН. Не се споделя и извода на съда по отношение на неотразяването в акта и НП дали нарушителя е извършвал „обществен превоз“ или превоз за „собствена сметка“. Видно от съдържанието им в тях много ясно е отразено, че се извършва превоз по редовна автобусна линия, което може да се определи, като „обществен превоз на пътници“  и може да се направи разграничението, направено в  ДР на ЗАвПр. Също така неизписването на цялото наименование на посочената за нарушена наредба в акта и НП, не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на последното, както е приел въззивния съд в решението. С оглед на изложеното и възраженията на касатора в тези насоки са основателни, а изводите на съда неправилни.

 Въпреки изложеното, настоящия съдебен състав споделя изводите на въззивния съд по отношение на описанието на нарушението в акта и НП, в нарушение на чл.42,ал.1,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН. Видно от същите не са  посочени обстоятелствата при които е извършено нарушението и които в случая обуславят представянето на съответния документ-график, което е съществено процесуално нарушение. Единствено е посочено, че при извършената проверка водача не носи извлечение от графика  на дежурствата, като е цитиран изцяло текста на посочената за нарушена разпоредба чл.9,ал.5 от наредбата. Посочването на обстоятелствата при които нарушението е извършено, както и нарушените законови разпоредби, са основни признаци от състава на твърдяното нарушение и са абсолютно необходими и задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП. Също така наказващия орган не е изпълнил задълженията си по чл.52 и чл.53 ЗАНН, а именно, преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и ако се наложи да извърши разследване на спорните обстоятелства. Следвало е да установи дали е имало надлежно изготвен и подписан от ръководителя на предприятието-превозвач график и едва тогава да изследва въпроса дали водачът на МПС виновно не е изпълнил задължението си да го носи, респ. да го представи при проверката. Споделя се и извода на съда, че относимата санкционна норма в случая е разпоредбата на чл.105,ал.3  ЗАвПр.

По изложените съображения и след проверка на обжалваното решение, на основание чл.218, ал.2 АПК, настоящият състав приема, че решението е правилно, като краен резултат и следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на делото искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е неоснователно. Разноски по делото следва да се присъдят на ответника. От процесуалния представител на същия * К.К. се претендира заплащане на разноски за правна защита и съдействие, които съгласно представения договор за правна помощ по делото, в случая се осъществява по реда на чл.38, ал.1,т.3 ЗА. Същото следва да бъде уважено в минималния размер от 400.00 лева, съгласно чл.7,ал.2,т.1, вр. чл.18,ал.2 НМРАВ. Същите следва да бъдат заплатени от ЮЛ- Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София. 

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца                              

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №371/01.12.2023г., постановено по АНД №890/2023г. по описа на Районен съд  Враца, с което е отменено  НП № 26-0000947/29.08.2023г.,  издадено от Директора на РД“АА“-Враца.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София да заплати на * К.К. разноски по делото за осъществена по реда на чл.38,ал.1,т.3 ЗА правна помощ в размер на 400.00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.