Р Е Ш Е Н И Е
№…........./..........2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 25.10.2017 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието
на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1907 по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от К.Д.Н. против Д.А.Н. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15200 лева,
представляваща дължима сума по договор за паричен заем от 17.07.2013 г., с падеж 15.08.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 03.11.2016 г. до
окончателното погасяване на задължението, сумата от 4975,28 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата, за периода от
16.08.2013 г. до 03.11.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 6678/07.11.2016 г. по ч.гр.д. № 13550/2016 г. по описа на
ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесната сума и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В законоустановения
срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск. Ищцата твърди, че по силата на сключен договор за
заем на 17.07.2013 г. е предоставила на ответника сумата от 15200 лева, за
което ответникът е издал разписка. Задължението на ответника било да върне
предоставената в заем сума в срок до 15.08.2013 г. Поради това, че ответникът
не е изпълнил задължението си да върне на падежа предоставената в заем сума,
моли съда да уважи предявения иск и да установи дължимостта на сумата, ведно
със законната лихва, считано от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 03.11.2016 г. до окончателното изплащане. Поради това, че е изпаднал в
забава във връзка със задължението си за връщане на заетата сума на уговорения
падеж – 15.08.2013 г., претендира за присъждане на лихва за забава в размер на
4975,28 лева, начислена за периода от 16.08.2013 г. до 03.11.2016 г. Моли за
уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д.А.Н. е депозирал писмен отговор, в който заявява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва между него и ищцата да е сключван договор за заем, както и да е получавал от нея сумата от 15200 лева. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на вземането.
По делото са постъпили и писмени бележки от процесуалния представител на ищцата, в която се излагат подробни съображения за уважаване на иска.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
По повод на подадено от ищцата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 15200 лв. - главница по договор за заем, ведно със законната лихва от 03.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 4975.28 лв. - лихва за периода от 16.08.2013 г. до 03.11.2016 г., както и за сумата от 430.50 лв. - държавна такса за заповедното производство, и сумата от 830 лв. - адвокатско възнаграждение.
От представената по делото разписка (л. 5), подписана от Д.А.Н., се установява, че на 17.07.2013 г., в гр. Н***, Д.А.Н. е получил от К.Д.Н., заем в размер на 15200 лв., със обещание да го върне до 15.08.2013 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
По повод на подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК. Това е породило интереса на ищеца да предяви настоящия иск.
В тежест на ищцата е да докаже, че с ответника са сключили
договор за заем от 17.07.2013 г., че е уговорен падеж на задължението –
15.08.2013 г., че е изправна страна по договора и е предоставила реално на
ответника процесната сума от 15200 лева; че е настъпил падежа на вземането. От
своя страна ответникът следва да установи възраженията си за погасено по
давност вземане, респ. че е изпълнил своето задължение да върне сумата (арг. от
чл.
77 от ЗЗД).
От представената по делото разписка се установява, че ответникът е получил от ищцата сумата от 15200 лв., при което с факта на получаване на сумата е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на договор за паричен заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. С подписването на разписката ответникът е извършил извънсъдебно признание за настъпил неизгоден за него факт, а именно, че е получил в заем сумата от 15200 лв. от К.Н., като е обещал да върне сумата до 15.08.2013 г.
Договорът за заем за потребление по своята правна характеристика е неформален и реален, и като такъв, фактическият му състав изисква освен съгласие между страните, но още и реално предаване на сумата. В случая представената по делото разписка е доказателство, че между страните е сключен този договор. На 17.07.2013 г. ищцата е предоставила в собственост на ответника сумата от 15200 лв., като това е декларирано от ответника, и последният се е задължил да върне сумата до 15.08.2013 г. Разписката има ролята на доказателство за два факта – за сключване на договора за заем и за предаване на заемната сума на длъжника.
След като авторството (автентичността) на разписката не бе опровергано до края на съдебното дирене, съдът намира, че по делото е установено от ищеца, чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, обстоятелството, че въпросната сума е предадена на ответника в заем, поради което между страните е възникнало твърдяното материално правоотношение по договор за паричен заем.
Установи се и обстоятелството, че изискуемостта на процесното парично притезание е настъпила на падежа -
15.08.2013 г.
Тъй като ответникът не установи до края на устните състезания да
е изпълнил своето парично
задължение за връщане на заетата сума (арг. чл. 77
от ЗЗД), предявеният иск
следва да бъде уважен и да се ангажира договорната му отговорност
съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1
от ЗЗД.
Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото от деня, следващ крайния срок за изпълнение на задължението, не са изтекли пет години (арг. чл. 110 от ЗЗД и чл. 114 от ЗЗД).
С оглед на уважаване на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4975,28 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата, за периода от 16.08.2013 г. до 03.11.2016 г. (арг. от чл. 84, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД).
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените от последния разноски. От списъка по чл. 80 от ГПК, както и от договорите за правна защита и съдействие, се установява, че разноските, направени от ищеца са в общ размер на 2753.50 лв. (разноски в заповедното производство – 407.54 лв. - д.т., 830 лв. - адвокатско възнаграждение; разноски в исковото производство – 407.96 лв. - д.т., 1108 лв. - адвокатско възнаграждение). По делото е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, но доколкото възнаграждението е към минимално определеното в закона, и с оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че това възражение следва да бъде оставено без уважение и да се присъди претендирания от процесуалния представител на ищеца размер на разноските.
Воден от горното, съдът
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.А.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на К.Д.Н., ЕГН: **********, адрес: *** С***н 4, сумата от 15200 лв. (петнадесет хиляди и двеста лева), представляваща дължима сума по договор за паричен заем от 17.07.2013 г., с падеж 15.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 03.11.2016 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 4975,28 лв. (четири хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща лихва за забава, начислена върху главницата, за периода от 16.08.2013 г. до 03.11.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6678/07.11.2016 г. по ч.гр.д. № 13550/2016 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.А.Н., със снета по делото самоличност, да заплати на К.Д.Н., със снета по делото самоличност, сумата от 2753.50 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и три лева и петдесет стотинки), представляваща съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, извършени в производството по чл. 422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: