О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№2272 22.12.2022
г. град Стара
Загора
Старозагорският административен съд в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове:
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА частно КАД №788 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 4б, ал. 3, изр.
второ от ДР на ЗИНЗС /Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража/.
Образувано е по частна жалба на И.Г.П., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора, против Разпореждане №2263 от
13.10.2022 г., постановено по административно дело №695 по описа на съда за
2022 г., както и против Определение от 13.10.2022 г., постановено по същото
дело, с което е оставена без уважение молбата на П. за предоставяне на правна
помощ, под формата на безплатно процесуално представителство, защита и
съдействие от един адвокат.
В жалбата са изложени
подробни съображения за неправилност на обжалваните съдебни актове, поради
допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Изчерпателно
се аргументира вече изложената по адм. дело №695/2022г. теза на жалбоподателя,
за наличието на незаконосъобразни и нецелесъобразни действия на затворническата
администрация по повод „иззетата от него“ книга, като в тази връзка се оспорват
изцяло изложените от първоинстанционния състав на съда мотиви, с които искането
му е отхвърлено като неоснователно. Отделно от това не се възприемат за
правилни и съображенията на съда за оставяне без уважение на искането за
предоставяне на безплатна правна помощ, доколкото били налице основанията на
чл. 24, т. 2 от Закона за правната помощ.
Жалба е подадена в срока по § 4б, ал. 3, изр.
второ от ДР на ЗИНЗС, досежно Разпореждане № 2263 от 13.10.2022 г., съответно и в срока по чл. 230 от АПК, по отношение Определение от 13.10.2022 г., от страна с правен
интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
1. По отношение Разпореждане
№2263 от 13.10.2022 г., постановено по административно дело №695 по описа на АС
– Стара Загора:
Производството по делото е образувано по искане на И.П. да
бъде наредено на началника на затвора в гр. Стара Загора, незабавно да
преустанови действията по изземване на книга „Енциклопедия на огнестрелните
оръжия“, извършвани, считано от 30.07.2022 г., продължаващи и към момента на
образуване на делото пред съда. За да отхвърли това искане, първоинстанционният
съд е приел, че от фактическа страна не е доказано в действителност въпросната
книга де е била иззета от лишения от свобода, доколкото тя е била предмет на
проверка, преди провеждане на свиждане по смисъла на чл. 73, ал. 14 от ППЗИНЗС,
като след преценка на служителите на затвора, същата е оставена на съхранение в
дежурната част в корпуса на затвора с протокол за връщане на близките. Съдът е
посочил, че в случая действия по изземване, съответно незаконосъобразно
задържане не са извършени, а е налице последващо съхранение на недопустима за
предаване на лишения от свобода вещ, за която е направен и опит за връщане на
близките. Изложени са съображения, че извършените от служителите на затвора
действия не са лишени от правно основание и изцяло се основават на разпоредби
от ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Касационната инстанция намира така постановеното разпореждане
за правилно.
Съгласно
чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на свиждания не
по-малко от два пъти месечно, като съгласно ал. 4 от същата норма по време на
свижданията лишените от свобода могат да получават храни и предмети, които имат
право да ползват и държат при себе си. Съгласно чл. 87 от закона лишените от
свобода могат да получават и четат вестници, списания и книги и да изучават
чужди езици, като упражняването на това им право е поставено под условието,
съдържащо се в чл. 75, т. 3 от ЗИНЗС – то не трябва да влиза в колизия с
действието на присъдата и изпълнението на наказанието.
В
конкретния случай спрямо лишения от свобода не е упражнено правомощието, нито
за лишаване от държанието /владението/ върху конкретни лични негови вещи, нито
се е стигнало до реалното отнемане на собствеността върху тях, чрез постановяване
на конкретен административен акт – заповед по смисъла на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, които действия, дори и да бяха осъществени, са такива, регламентирани от
закона. Както правилно е съобразил съдът, основанието за проверка на книгата - „Енциклопедия на
огнестрелните оръжия“, от страна на затворническата администрация, се съдържа в
разпоредбата на чл. 73, ал. 14 от ППЗИНЗС, според която хранителните продукти и други разрешени
вещи, които носят посетителите, подлежат на проверка и се предават на лишените
от свобода преди започване на свиждането. По аргумент от това следва извода, че вещите, чиято
недопустимост е установена в хода на визираната проверка, не следва да бъдат
предавани на лишения от свобода, съответно не следва да бъде декларирано
впоследствие от него притежанието им. Преценката за това, кои вещи са допустими
и кои не, е изцяло в компетентността на служителите на затвора, като във всички
случаи при нейното извършване се вземат предвид, както естеството и
предназначението на самите вещи и предмети, така и личностната характеристика,
присъдата и изпълнението на наказанието на лишения от свобода.
В случая книгата „Енциклопедия на огнестрелните оръжия“, е
определена като недопустима за притежание от П. и не е позволено предаването й
по време на свиждане. Касационната инстанция напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, че е налице временно съхранение на непозволена за
внасяне и притежание вещ, до нейното връщане на близките на лишения от свобода,
за което обстоятелство, както правилно отчита съдът, говори и отказа за обратно
получаване. Така, според настоящия съдебен състав, не се установяват за
осъществени, съответно и продължаващи към момента на образуване на делото пред
първоинстанционния съд, сочените от П. незаконосъобразни и нецелесъобразни
действия по задържане и изземване на книгата от фактическото й владеене от
лишения от свобода.
С оглед
гореизложеното, отхвърляйки като неоснователно искането - предмет на
административно дело №695 по описа на АС – Стара Загора, съдът е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
2. По отношение съдебното
определение от 13.10.2022 г., с което е оставена без уважение молбата на П. за
предоставяне на правна помощ:
Към искането си, по
което е образувано адм. дело №695/2022 г., И.Г.П. е приложил молба за
освобождаване от съдебни такси, ведно с декларация за семейно и материално
положение, както и заявление за предоставяне на правна помощ по реда на Закона
за правната помощ – за подготовка на документи и процесуално представителство.
С определение от 13.10.2022 г. първоинстанционният съд, на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е освободил П. от
задължението му да заплати държавна такса в размер на 10.00 лв. за образуване
на дело, респ. за разглеждане на искането му.
С обжалваното определение от 13.10.2022 г., съдът е оставил
без уважение отправената молба за предоставяне на правна помощ, под формата на
безплатно процесуално представителство, защита и съдействие от един адвокат. За
да не уважи молбата съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 24, т. 2 от ЗПП,
като е приел, че видно от обстоятелствата на които се основава искането, същото
е явно неоснователно.
Касационната
инстанция намира така постановеното определение за правилно, по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице
предпоставките за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя. На основание чл. 24, ал. 1, т.
1 и т. 2 от ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1,
2 и 3 не се
предоставя, както когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, така и
когато претенцията е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
В настоящия
случай се установява, че И.П. е лице освободено от заплащане на държавна такса
в производството по чл. 250 от АПК във връзка с §4б, ал. 3, изр.
второ от ДР на ЗИНЗС. С оглед характера и реда за провеждане на
образуваното пред първоинстанционния съд производство – разглеждане на искането
в максимално кратки срокове, по презумпция в закрито съдебно заседание, без
призоваване на страните и без явяването им пред съда, предвид разпоредбата на
чл. 23, ал. 1 от ЗПП и липсата на предвидена задължителна адвокатска защита в
съдебно-административните производства по реда на АПК, се налага извода, че в
конкретния случай, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гл. т. на
процесуалните действия, които следва да се извършат в съдебното производство.
Същото е инициирано чрез собственоръчно изготвено писмено искане на частния жалбоподател,
което очевидно изключва изначало необходимостта от правна помощ по смисъла на
чл. 21, т. 1 от ЗПП. Отделно от това настоящият състав споделя изцяло
възприетото от първоинстанционния съд основание по чл. 24, т. 2 от ЗПП,
доколкото в действителност, след анализ на отправеното от П. искане и преценка
на обстоятелствата, на които то се основава, се установява, че същото е явно
неоснователно. Правото
на справедлив процес по отношение на конкретното дело не е обвързано от
задължителна адвокатска защита. В случая не е налице нарушаване на процесуални
права на жалбоподателя, които да обосноват извод, че отказът за достъп до
системата за правна помощ би довел до сериозно накърняване на доверието към
съда и следователно не е в интерес на правосъдието.
Предвид на
изложеното касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че
първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е
отхвърлил исканията на жалбоподателя - по реда на чл. 250 от АПК във връзка с §4б, ал. 3, изр.
второ от ДР на ЗИНЗС и по реда на Закона за правната помощ.
Водим от горното на основание чл. 235 от АПК и
във връзка с §4б, ал. 3,
изр. второ от ДР на ЗИНЗС, Старозагорски административен съд,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Разпореждане №2263 от 13.10.2022 г.,
постановено по административно дело №695 по описа на Административен съд -Стара
Загора за 2022 г., с което е отхвърлено искането на И.Г.П. да бъде наредено на Началника
на затвора в гр. Стара Загора, незабавно да преустанови свои незаконосъобразни
и нецелесъобразни действия.
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение от
13.10.2022 г., постановено по административно дело №695 по описа на Административен
съд - Стара Загора за 2022г., с което се отказва предоставянето на безплатна
правна помощ на И.Г.П..
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.