№260000
гр.
Силистра, 04.01.2021 г.
Силистренският окръжен съд, в закрито заседание на четвърти
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: 1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев в.ч.гр.д.№ 425 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ти
би ай банк“ ЕАД с ЕИК *********, и адрес на управление: гр.София, ул. ’’Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г. С. против Разпореждане №
1974 от 05.11.2020г. по ч.гр.д.№ 1377/20г. на РС Силистра, с което е отказано на
дружеството издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Д.Н.Д.,
за обезщетение за забава по договор за потребителски кредит № ********** от
07.06.2018 г. за периода от 15.12.2018г. до 15.10.2020г. (без периода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г. по чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020г. и за преодоляване на последиците) в размер на 87,10 лв., както и за
направените по делото разноски за държавна такса за сумата над 19,77 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение за сумата над 39,54 лв. и е указано на заявителя,
че в едномесечен срок може да предяви осъдителен иск за вземането, за което
съдът е отказал да издаде на заповед за изпълнение.
За да постанови обжалвания акт,
Силистренският районен съд е направил изчисление с онлайн калкулатор и е
стигнал до извода, че претендираната лихва за забава многократно надвишава
законната лихва, уговорен в чл. 9.4. от договора за кредит. Посочил е, че
изчислението е направено на база пълният размер на претендираната главница, въпреки
че тя не е била дължима изцяло от началната дата на периода но дори при тези
по-изгодни за заявителя условия в изчислението, резултатът му сочи на извода,
че претендираната лихва за забава надхвърля уговорения между страните размер,
поради което искането за нейното присъждане влиза в противоречие с клаузите на
самия договор.
Жалбоподателят излага доводи в
подкрепа на становището си че, щом са изпълнени формалните изисквания на чл.
417, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да издаде поисканата заповед за изпълнение,
съобразявайки се единствено с приложеното извлечение от счетоводните книги на
банката. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане.
Въззивният съдебен състав счита
жалбата за допустима, но неоснователна.
С новата ал. 3 на чл. 410 от ГПК
(ДВ, бр. 100 от 2019 г.) е въведено изискване, относимо и към заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, че когато вземането
произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма. Целта на разпоредбата е да се направи
проверка от заповедния съд дали заявените вземания съответстват, макар и
формално, на клаузите по договора. Тази защита е дължима от съда служебно, тъй
като със заповедта за изпълнение биха се засегнали потребителските интереси.
Затова неоснователен е доводът, че районният съд не е следвало да прави
проверка на заявените суми, след като е представен редовен от външна страна
документ по чл. 417, т. 2 от ГПК.
Излишно жалбоподателят изтъква
доводи, че е лицензирана банка и че не попада в обхвата на чл. 6 от ЗМДВИП,
след като: първо, сам в заявлението е посочил, че от целия период, за който е
начислена лихвата, е изключил периода на въведеното в страната извънредно
положение 13.03.2020-13.05.2020; и второ, изчислението на първоинстанционният
съд включва и този период, което е в интерес на жалбоподателя, но го е направил
само за да обоснове извода си, че дори тогава размерът на заявената лихва
многократно надвишава законната.
Настоящият съдебен състав също
направи изчисления с интернет лихвения калкулатор, като въведе
най-благоприятните условия за кредитора. Заявената като непогасена главница в
размер на 277.32 лева формира законна лихва за посочения в заявлението период 15.12.2018-15.10.2020,
в размер на 51.69лв., което значително
по – малко от претендирания в заявлението размер при това без да се приспада
периода на извънредното положение в страната.
В
тази връзка ОС намира, че правилно заповедния съд е отказал да включи и тази
част от претенцията в издадената заповед за изпълнение отчитайки характера на
заповедното производство и липсата на възможност за частично удовлетворяване на
претенцията. Реципрочното намаляване на претендирането със заявлението
деловодни разноски също е правилно с оглед изхода от въззивното частно
производство.
Съобразявайки
изложеното ОС намира жалбата за неоснователна, което го мотивира да я отхвърли
и да потвърди атакуваното с нея разпореждане.
Воден
от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 1974 от 05.11.2020г. по ч.гр.д.№ 1377/20г. на РС Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.