№ 82
гр. Бургас, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120204462 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „ЧЕИРИ“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
***************** с управител Г.З. против Наказателно постановление №006471/07.10.2024 г.,с
което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., на
основание чл. 210а, за нарушение по чл. 68в, във вр. с чл.68г, ал.4, във вр, чл.68д, ал.1, предл.1 от
Закона за защита на потребителите.
В жалбата се излагат възражения относно допуснати съществени процесуални нарушения поради
неизпълнение изискванията за минимално съдържание на наказателното постановление по см. на
чл.57,ал.1 ЗАНН.Излага се,че от фактическата обстановка не стават еднозначно ясни съществени
фактически елементи на нарушението - мястото, датата, обстоятелствата,при които е извършено.
По същество не е заявено противопоставяне на възприетите в АУАН и НП съществени фактически
констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП, но е
заявено оспорване на тяхната правна оценка ,с ползващата тази тези подробна аргументация
относно приложимостта на института на маловажния случай по чл.28 ЗАНН и предвид отчетливия
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.Все в тази насока се настоява съдът да отчете
и правната стойност и значение на обстоятелството,че констатираното с КП №2763051/09.07.24 Г.
нарушение е санирано на същия ден с коригиране на „съответните сегменти от сайта на семеен
хотел „Л.“, за да съответстват в абсолютна степен на наличното за обекта удостоверение за
категоризация.В цит.контекст се иска цялостна отмяна на обжалваното НП и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Дружеството жалбоподател не изпраща законен или процесуален представител в проведеното
о.с.з.Депозира молба-становище,с която поддържа и доразвива доводите в жалбата.
За административно-наказващия орган, редовно призован,се явява гл.юрк.Ст. Дж., която моли съда
да потвърди обжалваното НП. Представя и подробно писмено становище,с което претендира
разноски.
Съдът, след индивидуален и комплексен анализ на събраните доказателства по делото, поотделно и
в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически изводи:
Не е спорно, че дружеството-жалбоподател „Чеири“ ООД, е собственик на семеен хотел „Л.“ с
капацитет 10 стаи ,24 легла с адрес *****************.
1
Свидетелят К. Л. К.-Ч.,на длъжност "главен експерт" в Област Бургас- Комисия за защита на
потребителите, извършила проверка по повод издадена Заповед № 793/05.07.2024г. на
Председателя на КЗП в- семеен хотел „Л. “, за което изготвила и Констативен протокол №2763051
на 09.07.2024г.При проверката било изяснено, че за обекта е издадено Удостоверение за
категоризация № 6333 / 25.05.2023г., валидно до 25.05.2028г., като обектът по своя вид
представлява : семеен хотел „ Л. “, капацитет: 10 стаи, 24 легла. Преди инициираната проверка на
място в обекта, в офиса на КЗП, била направена разпечатка на официалния сайт на хотелиера
www.hotel-littoral.eu, който позволява; на неограничен кръг потребители да направят резервация.
Според фактическите положения,пресъздадени в АУАН при проверка на място в семейния хотел,
отново е направена разпечатка от сайта на дата 09.07.2024г. час 13:34 от компютъра на хотелиера
„Чеири “ООД.
Приложените разпечатки илюстрират по еднотипен и еднозначен начин, че обектът се рекламира
като „Хотел“. В описанието на обекта е записано, че Хотел „ Л. “ е разположен в залива между
Черноморец и гр. Созопол, където се намират добре познатите къмпинги „ Златна Рибка“ и „
Градина“, само на 25км южно от Бургас. При описанието пояснено,че хотелът е с капацитет 13
двойни стаи , 3 тристайни апартаменти и 2 студиа.
Според фактическите констатации на актосъставителя относно същността и характера на
нарушението, предварителната информация, която получават потребителите, чрез сайта www.hotel-
littoral.eu е, че видът на обекта е „хотел“. Предвид това Търговецът „Чеири” ООД с ЕИК *********
предоставя невярна и подвеждаща информация на сайта www.hotel-littoral.eu, относно вида на
място за настаняване „Л.“, с адрес: ***************** , чрез обявяване на обекта, стопанисван от
него, като „хотел“ ,което не отговаря на обективната действителност, според която обектът е
категоризиран като „семеен хотел“. По този начин според формулираното в АУАН и НП фактическо
описание на нарушението търговецът /хотелиер/ въвежда в заблуждение потребителите относно
вида на туристическия обект и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което
средният потребител не би взел, ако не е използвана тази търговска практика.
В допълнение е посочено и,че съгласно Наредба за изискванията към категоризираните места за
настаняване и заведения за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, както и за
условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости, между двата вида
туристически обекти - „семеен хотел” (клас Б) и „хотел” (клас А) има значителна разлика в
минималните задължителни изисквания, който диапазон е от естество и да предпостави заблуда у
потребителите.
И наказващият орган и актосъставителят възприели, че предвид използваният от все повече
потребители метод, да правят своя информиран избор чрез интернет, с поведението си търговецът
въвежда в заблуждение потребителя и е възможно той да избере този туристически обект пред
оферти за други обекти. В този контекст е отбелязано,че едва след направени разходи по
предприето пътуване и при настаняване в обекта потребителят разбира, че ще получи
туристически услуги не в „хотел“, а в „семеен хотел“. Заблуждаващата нелоялна търговска
практика се изразява в предоставянето на невярна и подвеждаща информация на интернет сайта
www.hotel-littoral.eu, относно вида на място за настаняване „Л.“, с адрес: ***************** ,
чрез обявяване на обекта като „хотел“, и спестяване на релевантната и съществена информация,че
същият е категоризиран като „семеен хотел“. Изведено е и заключение,че прилагането на
посочената нелоялна търговска практика има за резултат или е възможно да има за резултат
вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на
търговската практика.
От правна страна, актосъставителят квалифицирал нарушението по см. на чл.68в, във връзка с 68г,
ал. 4 във връзка с чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Изрично са упоменати -дата на извършеното нарушение 09.07.2024 г., и място на нарушението:
интернет сайта www.hotel-littoral.eu и адреса на обекта: ***************** /в МН-Л./.
Контролният орган описал извършените действия и установените факти в констативен протокол №
К-2763051/09.07.2024 г., който бил връчен на законния представител на юридическото лице
„Чеири“ООД.
АУАН бил съставен в присъствие на законния представител на „Чеири“ООД и предявен и връчен
на същата дата-13.09.24г.
2
Въз основа на съставения акт, съдържащ гореизброените признаци на нарушението при словесно
тъждество в изложението на фактическото съдържание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, е издадено обжалваното НП. С Наказателно постановление
№006471/07.10.2024 г., издадено от Председател на Комисията за защита на потребителите
административното нарушение било квалифицирано по идентичен материален закон - чл.68в, вр.
чл.68г, ал.4, вр.чл,68д,ал.1,предл.1 ЗЗП и на дружеството жалбоподател на основание чл.210а от
Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв.
НП е връчено на законния представител на дружеството на 15.10.2024 г. с писмо с обратна
разписка./л.96/
Съдът прие за несъмнено установена и безспорно доказана изложената фактическа обстановка въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
обобщаващи единен по смислово-информационните си характеристики доказателствен фундамент:
показанията на свидетеля К. Л. К.-Ч., КП№ К-2763051/09.07.2024 г., доклад за извършена проверка
с КП№ К-2763051/09.07.2024 г.,писмени разпечатки л.53-л.70,приложения към КП№ К-
2763051/09.07.2024 г.докладни записки и др.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /НП е връчено на
15.10.2024 г. на дружеството жалбоподател, а жалбата е депозирана на 25.10.2024 г. съгласно
указаното в съпроводителното писмо/ , подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.
АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на процесуалния закон от компетентни органи,
съгласно чл. 233, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, заповед № 380 ЛС/22.04.2015г., издадена от Председателя на
Комисията за защита на потребителите, в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Настоящият състав приема, че при съставяне на акта и при издаване на НП
не е допуснато съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП обстойно са аргументирани
всички аспекти на позицията на контролния и наказващия орган, както по фактите относими към
фактическата рамка на нарушението, включително чрез прецизно пояснение относно дата и място
на нарушението, така и по правото досежно приложимата правна квалификация, като това е
сторено по ясен, достъпен и разбираем начин, с максимална изчерпателност при отразяването на
фактическата установеност на всеки съставомерен признак от състава на нарушението,
доказателтвата на които се основава той, и правните съображения относно нормативната корелация
и формално-логично съответствие с индивидуализираната като нарушена правна разпоредба в
съответствие с изискванията на чл. 42 и 57, ал. 1 ЗАНН. Налице е словесна и цифрова
тъждественост между двата акта, при пълноценна фактическа детайлизация при описание на
нарушението, позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е „обвинен“ и да организира своята
защита.
Настоящият състав приема, че НП е законосъобразно и от материалноправна страна.
По същество - съдът счита, че от събраните по делото и описани по-горе доказателства безспорно
се установява, че:
на посочените в АУАН и в издаденото НП дата и място, търговецът „Чеири” ООД с ЕИК
*********, предоставяйки невярна и подвеждаща информация относно вида на място за
настаняване „Л.“ чрез обвяването му като „хотел“,несъответстващо на дадената категоризация като
„семеен хотел“, търговецът хотелиер прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика,с която
въвежда в заблуждение потребителите относно вида на туристическия обект и това би могло да
повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е
използвана тази търговска практика.
Преиначаването на основна характеристика на предлагани услуги в туристически обект, правилно е
интерпретирано като осъществяващо обективния състав на нарушение по см. на чл.68в, във връзка
с 68г, ал. 4 във връзка с чл.68д, ал.1, предложение 1 ЗЗП.
3
По силата на императивната правна уредба на чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялни
търговски практики. Според детайлната легална дефиниция, възприета от законодателя в чл.
68г, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна,
ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и
ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата
потребители, когато търговската практика е насочена към определена група
потребители.
Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение,
търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на
търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на
стока или предоставянето на услуга на потребителите.
С посоченото в АУАН и НП външно манифестирано поведение, съставляващо целенасочено
поднесено търговско съобщение в интернет страницата на www.hotel-littoral.eu, а също и чрез
печатни реклами,като визитни картички, несъмнено търговецът „Чеири“ ООД осъществява
търговска практика, насърчаваща доставката на услуга, включващо спестяване и преиначаване на
съществено влияеща върху икономическото поведение на средния потребител информация относно
вида и категоризацията на търговския обект.
На основание § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП, "Съществено изменение на икономическото поведение на
потребителите" е използването на търговска практика, която намалява значително способността на
потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което
потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Легално дефинирано е и
понятието за „търговско решение“ в § 13, т. 31 от ДР на ЗЗП, според който това е всяко решение,
взето от потребител за това, дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното
закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се
разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или
услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не.
С оглед адмирирания от широк кръг субекти метод за предварително пълно или частично
заплащане на туристически услуги чрез интернет платформи,то преиначаването на информация
относно класа,под който попада обектът за настаняване,недобросъвестното афиширане на обекта
като попадащ под клас /А –хотели/ вместо клас /Б—семеен хотел/,несъмнено рефлектира върху
способността на средния потребител да вземе информирано решение,респ. и води до общо
намаляване надеждността и подрИ.е авторитета на доставчиците, предоставящи туристически
услуги.
Съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски
практики по чл. 68д - 68к от същия закон. Разпоредбата на чл. 68д,ал.1 от ЗЗП, определя като
заблуждаваща търговска практика, когато съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното и представяне,
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени
в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което той не би взел без използването на търговската практика.
Съобразно изходните нормативни ориентири,формулирани в чл.68д,ал.3 ЗЗП, заблуждаваща
е и всяка търговска практика, която от целия и фактически контекст и като се вземат
предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, води или е възможно да доведе
средния потребител до вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика, и когато тя включва:
1. всяка маркетингова дейност по отношение на стока или услуга, включително използване
на сравнителна реклама, която създава объркване с друга стока, услуга, марка, търговско
наименование или друг отличителен знак на конкурент;
2. неспазване на ангажиментите, поети от търговеца чрез присъединяването му към
кодекс за добра търговска практика, когато тези ангажименти имат задължителен
характер, могат да бъдат проверени и при използването на дадена търговска практика
търговецът посочва, че е обвързан да спазва съдържащите се в него правила;
4
В случая в кръга на безспорните факти попадат обстоятелството, че дружеството –
жалбоподател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Осъществяваната от него дейност по
предоставяне на хотелиерски услуги в туристически обект – място за настаняване, находящо
се в ***************** представлява търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП /в
т.ч.съществен сегмент на търговската практика представлява и развИ.ата рекламна
дейност чрез поддържане на интернет страница на обекта за настаняване и
разпространение на печатни рекламни материали с невярна информация относно
предлагания клас на обекта./
Разпоредбата на чл. 132, ал. 4 от Закона за туризма, забранява надписите за вида, наименованието и
категорията на туристическите обекти / места за настаняване и прилежащите към тях заведения
за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи,
туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за
хранене по арг. на изчерпателното изброително фиксиране в чл.132,ал.1 ЗТ / да въвеждат в
заблуждение туриста.
В конкретният случай с обжалваното НП е възприета фактическата теза, че нелоялната
заблуждаваща практика е свързана с недобросъвестно предоставяне от страна на
дружеството жалбоподател на невярна и подвеждаща информация относно вида на
процесният обект,като същият се рекламира като „хотел“ вместо съобразно действителния
му статус „семеен хотел“.
Административно-наказателното обвинение черпи доказателствена легитимност и
безспорна установеност и от фактическите данни в КП№ К-2763051/09.07.2024 г на
длъжностни лица при КЗП(л. 49-52), че към датата на проверката на място в туристическият
обект и на интернет сайта www.hotel-littoral.eu търговецът е предоставял информация, с
която рекламира вида на конкретното място за настаняване като "хотел". Протоколът
представлява официален документ и самостоятелно същият не е оспорван от жалбоподателя
по предвидения в чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК ред, респ. удостоверените с него
обстоятелства, лично възприети от длъжностните лица, притежават обвързваща преценката
на настоящия състав материална доказателствена сила. Записано е в КП и последователно
поддържано в АУАН и НП,че както към датата на проверката на място, така и на
електронната страница на туристическият обект е била предоставена информацията, респ.
извършвана маркетингова дейност по отношение услуга по настаняване, чрез невярно
представяне категорийната символика на обекта като „хотел“ вместо като „семеен хотел“.
Определение за семеен хотел е дадено в § 1, т. 23 на ДР на Закона за туризма 23, според
което "Семеен хотел" е сграда в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището
и/или обвързан с историята му, с капацитет от 5 до 20 стаи за настаняване на туристи, в
която се извършва хотелиерска дейност. Обектът се стопанисва от домакини или от нает
персонал, които предоставят персонално обслужване на гостите. Семейният хотел има поне
едно заведение за хранене и развлечения..Обектът се стопанисва от домакини или от нает
персонал, които предоставят персонално обслужване на гостите. Семейният хотел има поне
едно заведение за хранене и развлечения.
В сравнително-правен аспект и на плоскостта на правните отлики на коментираното
понастоящем нарушение съгл. § 1, т. 17 от Закона за туризма "Хотел" е сграда или
функционално свързани сгради с минимум 15 стаи за настаняване, в която се предлагат
основни и допълнителни туристически услуги, свързани с пребиваването на туристите. За
хотели, изградени преди 1 юни 2003 г., и за хотели в населени места или в части от тях с
историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се допуска броят на
стаите да е по-малък с 20 на сто. Хотелът разполага поне с едно заведение за хранене и
развлечения.
Статутът и изискванията към туристически обекти от вида "Хотел" и "Семеен хотел", към
датата на проверката и към датата на издаване на НП са били регламентирани в Закона за
туризма и в Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и
развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието
и прекратяване на категорията от 2015 г.
5
В същите нормативни актове е възприето типово диференциране на посочените два обекта
за настаняване чрез използван критерий за класификация „по класове“, като в клас А
попадат хотелите, а в клас Б - семейните хотели – чл. 3, ал. 2, б. "а" и б. "б" от ЗТ и чл. 3, т. 1
и т. 2 от Наредбата.
По отношение на факторите, определящи основни различия между класовете в чл.17,ал.1 от
Наредбата е предвидено,че категорията на туристическите обекти се определя на базата на
съответствието им с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и
оборудване, обслужване, предлагани услуги и наличие на образование или професионална
квалификация, езикова квалификация и стаж в туризма на управителя и професионална и езикова
квалификация на персонала на туристическия обект.
Категориите са от една по пет звезди, като категорията на хотелите може да бъде от една до
пет звезди - чл. 12, т. 1, б. "а" от Наредбата, а за семеен хотел от една до три звезди - чл. 12, т.
2, б. "а" от Наредбата. Съответно изискванията за оборудване, обсклужване, предлагани
услуги и пр. към "семеен хотел" и "хотел" са същностно различни, като за хотел
изискванията са значително завишени, в сравнение с тези за семеен хотел.
Следователно при категоризиране на даден туристически обект като "семеен хотел", и
същевременно рекламирането от лицето, извършващо хотелиерска дейност на обекта като
друг вид туристически обект"хотел", лицето –хотелиер несъмнено експлоатира нелоялна и
заблуждаваща търговска практика чрез външно манифестирано изявление, че предлага
повече условия и удобства (свойствени, същностни и типични за хотел,вместо за семеен
хотел), което несъмнено консумира белезите на съставомерна дейност по см. на чл.68в, във
връзка с 68г, ал. 4 във връзка с чл.68д, ал.1, предложение 1 ЗЗП.
Така безспорно се въздейства върху информирания избор на потребителя, като се създава
„информативна дезадаптация“ чрез формиране погрешно впечатление у потребителя за
предлаганите условия и обем туристически услуги, с което като закономерен резултат се
повлиява/създава реална опасност от повлияване икономическото му поведение. Ето защо и
съдът намира за неприложима хипотезата на маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН.
Санкционната разпоредба на чл.210а ЗЗП предвижда,че за нарушение на чл. 68в, чл.
68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 27 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба в
размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв. В случая, след като е отчел критериите
по чл. 27, ал. 2 ЗАНН наказващият орган е приел,че справедливия размер на имуществената
санкция, относим към тежестта, правната укоримост на нарушението, съотношението на
комплекса смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и обществената опасност
на деянието е в размер към минимума 2000 лв., с което според съда е гарантирал
изпълнението на целите на чл.36 ЗАНН. Предвид това въпросът за явна несправедливост на
наказанието в случая е извън правомощията на настоящия състав, т.к. наложеното наказание
не подлежи на редуциране.
Легално определение на понятието "маловажен случай" е дадено в чл. 93, т. 9 от Наказателния
кодекс (НК), чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл. 93, т. 9 НК , "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния случай, макар действително да е установено,
че нарушението е извършено за първи път, същото е с формален характер, т.е.сред неговите
иманентни нормативни характеристики законодателят изначално не е предвидил настъпване на
вредоносен резултат,то с оглед потенциалната негова опасност да доведе чрез заблуждаващо и
нелоялно търговско рекламно интернет и печатно съобщение до съществена промяна в
икономическото поведение на потребителя, не може да бъде обоснован извод, че нарушението е с
по-ниска степен на обществена опасност, сравнимо с други нарушения от същия вид. Афиширането
на интернет и печатна реклама, насочваща към различна категорийна символика на мястото за
настаняване, респ. към различен клас и качество на предлаганите удобства и туристически услуги,
при зачестяващия в съвременната социална действителност предпочитан метод на интернет
резервации и предлащане на нощувки предпоставя извод за типично за вида нарушението ниво на
6
обществена опасност.
Предвид изложеното, фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус, не водят до извод
за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като по делото не са установени обстоятелства,
които да обусловят по-ниска степен на обществената му опасност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, в което
юрисконсултът е взел участие и същото не представлява фактическа и правна сложност, съдът
намира, че следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 лева. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК,
разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част наказващият
орган – в случая това е Комисия за защита на потребителите, със седалище гр. София.
С тези мотиви, БРС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 006471 от 07.10.2024 г., издадено от
Председател на Комисията за защита на потребителите, с което на жалбоподателя „Чеири“ ООД,
ЕИК:*********, за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от Закона за
защита на потребителите е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 2000 лева на основание чл.210а от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Чеири“ ООД, ЕИК:********* да заплати на Комисия за защита на потребителите, гр.
София сума в размер на 80 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7