№ 100
гр. Варна , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503084 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 260117/13.08.2020 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „Дианабад“,
бул. „Г.М. Димитров”, № 1 срещу Решение № 3297/20.07.2020 г., по гр.д. №
13620/2019 г., на ВРС, XLVI с., с което е прието за установено, че дължи на
М. А. Ч., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. “Нежност“, №
20, ет. 4, сумата 328.29 лв., дължимо застрахователно обезщетение, за
нанесени щети, изразяващи се в увреждане на задна броня на л.а. „Пежо 308“,
ДК № В ****** ВР, в резултат на настъпило застрахователно събитие на
14.12.2018 г., по договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица №
BG020118000000147/30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, на осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.
№ 19338/2019 г., на СРС, CLIII с.
1
Въззивникът счита обжалваното решение за необосновано,
незаконосъобразно и неправилно. Счита, че съдът е достигнал до погрешен
изводза основателност на предявения иск като е извършил неправилна
преценка на заключението на СТЕ. Излага пространен анализ на възприетите
от първоинстанционния съд мотиви и счита, че същите не се подкрепят от
събраните в хода на производството доказателства. Релевира извършени
процесуални нарушения от страна на ВРС, обосноваващи приложението на
разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК и прави доказателствени искания. По
същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на
предявения иск. Претендира присъждане на разноски за две инстанции, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение. В с.з. не изпраща представител, поддържа
въззивната жалба в писмено становище.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Милена Чолакова,
депозира писмен отговор, в който счита постановеното решение за правилно,
законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено. От
своя страна оспорва изложените във въззивната жалба оплаквания, излага
аргументи в подкрепа на възприетото от първоинстанционния съд по фактите
и достигнатите правни изводи, изложени в атакуваното решение По същество
отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира
разноски за въззивна инстанция. В с.з. не се явява и не се представлява,
поддържа отговора в писмено становище.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази
следното: Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от М.
А. Ч., за приемане за установено, че „Застрахователно Акционерно
Дружество „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве““ АД, дължи сумата 328.29 лв.,
дължимо застрахователно обезщетение, за нанесени щети, изразяващи се в
увреждане на задна броня на л.а. „Пежо 308“, ДК № В ****** ВР, в резултат
на настъпило застрахователно събитие на 14.12.2018 г., по договор за
застраховка „Каско“, обективиран в полица №
BG020118000000147/30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, на осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.
№ 19338/2019 г., на СРС, CLIII с.
2
Ищцата твърди, че по силата на сключен между страните
застрахователен договор за застраховка „Сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства“, обективиран в полица №
BG020118000000147/30.01.2018 г., ответникът е поел задължение за срока на
договора 31.07.2018 г. – 30.01.2019 г., да заплати на ищцата като собственик
на застрахованото МПС – „Пежо 308“, ДК № В ****** ВР, всяка загуба или
повреда до размера на застрахователната сума. Сочи, че на 14.12.2018 г. била
паркирала на паркинг до „ПФОЕ МОЛ“ в гр. Варна като при тръгване
установила щети по автомобила нанесени от неизвестно МПС. Депозирала
уведомление до ответника, по което била образувана щета № 0201-
001206/2018-01 и бил съставен опис на увредените детайли. Твърди, че
ответникът отказал да заплати обезщетение по щетата, тъй като
застрахователния договор бил сключен при условията на разсрочено плащане
на премията и поради неплащане на втора вноска от нея, бил прекратен на
16.11.2018 г. Сочи, че вноската е била заплатена чрез посредник на 08.11.2018
г. Излага, че стойността на разходите необходими за отстраняване на щетите
по автомобила възлиза на 328.29 лв., което било видно от проформа-фактура
от 11.03.2019 г. Неизпълнението на задълженията на ответника обосновало и
предприемането на действия за събиране на вземането й по принудителен ред,
чрез образуване на изпълнително производство. Счита, че ответникът дължи
още и обезщетение за забава, считано от депозиране на заявлението в съда.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен
отговор, в който се оспорва искът като неоснователен. Оспорва към датата
застрахователното събитие между страните да е било налице валидно
застрахователно правоотношение по сочения от ищцата договор. Излага, че
заплащането на застрахователната премия е било разсрочено на четири
вноски, всяка от по 116.83 лв., последната е с падеж 31.10.2018 г., която не
била заплатена. Счита, че с изтичане на 15-дневен срок от падежа договорът
бил прекратен. Твърди, че действията на „Софконсулт“ ООД, в качеството му
на застрахователен брокер, по приемане на четвърта вноска по
застрахователната премия, са извършени без представителна власт като
дружеството се е противопоставило на тези действия, веднага слез узнаването
им. Лицензът на застрахователния посредник бил отнет от КФН през януари
2018 г. и отношенията с брокера били прекратени. С уведомление вх. рег. №
3
114/11.01.2019 г. представител на „Софконсулт“ ООД уведомил ответника, че
е събрал застрахователните премии на група лица, вкл. процесната четвърта
вноска от дължимата от ищеца застрахователна премия като в полза на
ответника била преведена само част от въпросната премия или 85.90 лв.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори между страните, че в полза на ищеца по ч.гр.д. №
19338/2019 г., на СРС, CLIII с., е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено ответникът да заплати сумата 328.29 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение , ведно със законна лихва, считано
от 03.04.2019 г. до изплащането. Присъдени са и разноските по заповедното
производство.
По делото е представена полица № BG020118000000147 от 30.01.2018 г.
за сключена застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства“, между страните по делото за л.а. „Пежо 308“, ДК № В
****** ВР. В полицата е отразена дължима застрахователна премия в размер
на 467.32 лв., платима на четири вноски, всяка от по 116.83 лв., последната с
падеж на 31.10.2018 г. В полицата е налице отразяване, че в случай на
неплащане на вноска в срок от 15 дни от датата на нейния падеж, то
застрахователното правоотношение се счита прекратено. Видно от полицата,
обективирания в нея договор е сключен с посредничеството на
„Софтконсулт“ ООД. Представен е и Протокол за оглед на автомобила от
03.02.2018 г., в който е отразено състоянието му при сключването на
договора.
Не е спорно между страните, а и видно от справка в Публичния
регистър на Комисията по финансов надзор дружеството „Софтконсулт“ е
заличено от регистъра на застрахователните брокери, воден към КФН,
считано от 11.01.2018 г.
Представен по делото е и отчет от 09.11.2018 г., за сключени полици
общо застраховане, изготвен на бланка на ответното дружество, в който на
ред първи е отразена четвърта вноска по процесния застрахователен договор,
4
в размер на 116.83 лв., заедно с още четири други вноски по други договори.
След извършени отчисления в последната графа е отразена обща сума без
комисион по целия отчет 448.23 лв., от които по процесния договор 85.90 лв.
От представеното платежно от 08.11.2018 г. е видно, че сумата 448.23
лв., по отчет от 09.11.2018 г. е преведена по сметка на ответника. За
наредител на плащането е посочена сигнатура – DBGG2-2.
Представен по делото е и отчет от 31.10.2018 г., за сключени полици
общо застраховане, изготвен на бланка на ответното дружество, в който са
отразени плащания на различни по ред вноски по застрахователни договори.
След извършени отчисления в последната графа е отразена обща сума без
комисион по целия отчет 580.12 лв.
От представеното платежно от 08.11.2018 г. е видно, че сумата 580.12
лв., по отчет от 31.10.2018 г. е преведена по сметка на ответника. За
наредител на плащането е посочена сигнатура – DBGG2-2.
Представено по делото е уведомление за щета от 17.12.2018 г.,
отправено от ищцата до ответника, в което е описано твърдяното събитие,
настъпило на 14.12.2018 г. със собствения на ищцата автомобил. След
извършен оглед, на 17.12.2018 г. е съставен Опис-заключение по щета №
0201-001206/2018-01, в който е отразена задна броня.
На 04.01.2019 г. до ищцата е отправено писмо, с което ответникът е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение по причина прекратяване
на сключения договор на 16.11.2018 г.
По делото е представено писмо от 25.01.2019 г., изходящо от ответника
и отправено до няколко лица, в т.ч. ищцата, с което последните са уведомени
за прекратяването през януари 2018 г., на сключен между ответника и
„Софконсулт“ ООД, договор за застрахователно посредничество от
11.04.2016 г. Не са налице данни писмото да е достигнало до ищцата.
По делото е назначена ССЕ, от чието заключение се установява, че за
четвърта вноска по застрахователната полица, посредникът не е издавал
платежен документ - сметка за заплащането й. За предходните вноски – първа
до трета, сметки са издадени от посредника. Втора и трета вноски не са били
5
преведени по сметка на ответника, но са признати от него.
По делото е назначена СТЕ, от чието заключение се установява, че
стойността необходима за отстраняване на щетите по автомобила по средни
пазарни цени възлиза на 328.29 лв.
По допустимостта на въззивната жалба, съставът на ВОС се е
произнесъл с Определение № 267399/20.10.2020 г., поради което същата
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна
компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 19338/2019 г., на СРС, CLIII с.
Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане претенция,
поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предвид характера на предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този
вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до
дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение. В
тежест на ответника е доказване изпълнението на поетите задължения точно и
в срок или други правопогасяващи възражения.
При съобразяване на изложените от ищеца в исковата молба
обстоятелства, се налага изводът, че като правопораждащ претенцията му за
обезщетение факт, се сочи сключен застрахователен договор, който с оглед
6
твърдяния предмет, е договор за имуществено застраховане на вещ. С оглед
на това и доколкото предмет на заявената в процеса за установяване парична
претенция е дължимостта от застрахователя на обезщетение за вредите
причинени на застрахованото имущество в резултат на събитие, което
представлява покрит риск по договора за имуществена застраховка, то следва
да се заключи, че приложима между страните е разпоредбата на чл. чл. 405,
ал. 1 КЗ. За да възникне задължението на застрахователя да заплати
обезщетение на застрахования, следва да бъде установено осъществяването
на всички елементи от следния фактически състав: 1) наличието на валиден и
действащ между страните договор за имуществено застраховане; 2)
настъпване на събитие, което съгласно договора е покрит риск; 3) наличието
на щети по застрахованото имущество, които да са в причинна връзка със
събитието, т. е. да са следствие от него.
Наличието на действащ между страните договор към датата на
настъпване на застрахователното събитие е и първия спорен между страните
въпрос, залегнал във въззивната жалба.
Безспорно се установява по делото, че между страните е бил сключен
застрахователен договор, обективиран в полица № BG020118000000147 от
30.01.2018 г. по имуществена застраховка „Сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства“, досежно л.а. „Пежо 308“, ДК № В ****** ВР. По
този договор.
Тук следва да бъде посочено, че изводът се подкрепя и от действията на
ответника, които са в пряко противоречие на твърденията му изложени в
отговора. Въпреки, твърденията на ответника, че считано от 11.01.2018 г.,
датата на отнемането на лиценза на посредника, „Софтконсулт“ ООД нямал
право да сключва договори и да приема плащания по тях от името и за сметка
на ответника, процесния договор е сключен на 30.01.2018 г. и то точно с
посредничеството на дружеството с отнет лиценз. Извършените плащания на
вноските с падеж 30.01.2018 г., 30.04.2018 г. и 31.07.2018 г., отново чрез
същото дружество, са приети от ответника. Нещо повече, приети като
заплатени са втора и трета вноска, въпреки че реално сумите по тях не били
постъпили при ответника.
Въззивникът излага оплакване, че четвъртата вноска по сключения
7
договор не е била заплатена от въззиваемата, нито на датата на падежа, нито в
границите на 15 дневния срок след него, поради което и са настъпили
последиците от неплащането, посочени в застрахователната полица, а именно
прекратяване на договора, след изтичането на срока.
Съобразно разпоредбата на чл. 368, ал. 1 КЗ, в случаите на разсрочено
плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в
застрахователния договор. Ал. 2 от същият текст, предвижда че при
неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия
застрахователят може да извърши едно от следните действия: 1. да намали
застрахователната сума по договора, съответно на частта от неплатената
премия; 2. да измени условията по договора или 3. да прекрати договора.
Едно от тези права застрахователят може да упражни не по-рано от 15 дни от
датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на
застрахователя (ал. 3). Писменото уведомление се смята за връчено и
договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал
правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се
смята за след изтичането на определен срок от датата на падежа на
разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В
последната хипотеза нарочно уведомление до застрахования не е необходимо.
Както бе посочено във възприетото по фактите, в представената полица
№ BG020118000000147 от 30.01.2018 г. е налице отразяване, че в случай на
неплащане на вноска в срок от 15 дни от датата на нейния падеж, то
застрахователното правоотношение се счита прекратено. Следователно, за да
настъпят последиците на потестативното право на застрахователя, нарочно
изявление в тази посока, което да е надлежно достигнало до застрахованото
лице, не е необходимо.
Спорът по заплащане на четвъртата вноска по договора е пренесен и
пред настоящата въззивна инстанция.
Съставът на въззивния съд намира, че събраните в хода на
производството доказателства правят възможен извода, че въззиваемата е
заплатила и четвъртата вноска по договора, поради което и твърдяното негово
прекратяване не е настъпило. Вярно е, че плащането отново е извършено чрез
8
дружеството „Софтконсулт“ ООД, видно от представеният отчет от
08.11.2018 г., коментиран във фактическата установеност. Видно от
представеното платежно нареждане от същата дата е, че общата сума по
отчета е била наредена по сметката на въззивника. Не се оспорва факта, че
същата е била получена от него.
Като ирелевантни за спора и отношенията между страните по делото, се
преценяват обстоятелствата дали за плащането е издадена „сметка“ и дали
получената по банковата сметка на дружеството сума е била отнесена към
процесния договор. Неиздаването на „сметка“ и непредставянето на такава от
въззиваемата пред първата инстанция (сметка е представени извън
процесуалните срокове за това), се интерпретира от въззивника като
невъзможност на въззиваемата да докаже надлежно плащане на сумата.
Подобни доводи не могат да бъдат споделени, тъй като доказването на
извършено плащане е главно и пълно и в тежест на ищцата, и може да бъде
установявано с всички допустими от процесуалния закон доказателствени
средства. Досежно второто от посочените в началото на абзаца
обстоятелства, неотнасянето на сумата може да се корени в различни
причини и подбуди и то не може да рефлектира неблагоприятно върху
застрахованото лице.
Ирелевантно за спора е и обстоятелството, че платената от ищцата сума
не била преведена в цялост, поради задържан комисион от „Софтконсулт“
ООД. Наличието или не на основания за задържане на комисион и неговия
размер отново касаят отношенията между въззивника и „Софтконсулт“ ООД,
и първия разполага със съответните правни възможности да реализира
евентуалното си вземане.
По останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
въззивника. От събраните в хода на производството доказателства се
установява, че въззиваемата е декларирала под страх от наказателна
отговорност, че щетата по автомобила е причинена на 14.12.2018 г., от
неизвестно за нея МПС и е настъпила, докато той е бил паркиран на паркинг
до Пфое Мол – Варна като вещото лице по назначената САТЕ е посочило
същият механизъм на настъпване на щетите. Застрахователят дължи
обезщетение дори и при съществуваща вероятност от причиняване на щетите
9
по описания начин. В случай, че този механизъм се оспорва от него, то негова
е тежестта да въведе твърдения за друг механизъм на получаването на щетите
и съответно да ангажира кореспондиращите на тези твърдения, доказателства.
В конкретния случай, подобни твърдения не са налице.
Посоченото в депозираното уведомление до въззивника, охлузване на
задна броня е била констатирана от представител на застрахователя и след
извършен оглед на автомобила, и е отразена в съставения опис-заключение по
регистрираната щета. Видно от представения Протокол за оглед от 03.02.2018
г., охлузването по задна броя не е било налице при сключването на
застрахователния договор.
Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка.
Съдебната практика е категорична, че при съдебно предявена претенция за
заплащане на обезщетение, последното се определя по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да се проверява дали не се надхвърлят минималните размери по
Методиката към Наредба № 2/2006 г. и без прилагането на обезценка Тази
практика е приложима и при сега действащия КЗ, предвид липсата на
съществени различия в уредбата на имущественото застраховане с отменения
КЗ. Действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни
цени.
В случая, за установяване твърденията на въззиваемата досежно
стойността на средствата необходими за отстраняване на щетата по задна
броня на автомобила е представена проформа-фактура за сумата 328.29 лв.
Дали издателя на фактурата е доверен сервиз на въззивника е ирелевантно за
спора, по изложените съображения в горния абзац. Същата сума – 328.29 лв. е
възпроизведена и от вещото лице по САТЕ в заключението му като стойност
по средни пазарни цени. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че при
даване на заключението си се е ръководило от фактурата, а в случай че би
извършило изчисления по средни пазарни цени, то сумата би била по-голяма
по размер.
10
По изложените съображения съставът на въззивния съд намира за
установени и останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя – въззивник.
По изложените съображения предявения иск като основателен и
доказан подлежи на уважаване. Постановеното в същия смисъл
първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно ще следва да
бъде потвърдено.
По разноските. При този изход от спора не се налага редуциране на
разноските в заповедното производство.
На въззивникът разноски за настоящата инстанция не се следват.
На въззиваемата страна се следват разноските за въззивната инстанция,
съобразно отправеното искане, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Събразно
представените доказателства, същите възлизат на сумата 300.00 лв.,
адвокатско възнаграждение. Възнаграждението е в минималния размер,
предвиден с Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, поради което и не се явява
прекомерен, каквото възражение е релевирано от страна на въззивника.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3297/20.07.2020 г., по гр.д. №
13620/2019 г., на ВРС, XLVI с.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, жк „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров”, № 1 да
заплати на М. А. Ч., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул.
“Нежност“, № 20, ет. 4, сумата 300.00 лв. (триста лева), разноски за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12