РЕШЕНИЕ
Номер 23613.08.2020 г.Град ХАСКОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ХасковоI-ВИ СЪСТАВ
На 13.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело №
20205600500704 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.2 вр. чл.446а ал.3 вр. ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на К. С. И. ,против действия на ЧСИ
З.Запрянов,с регистрационен №875, с район на действие Окръжен съд-
Хасково изразяващи се в ОТКАЗ, обективиран в резолюция от 30.04.2020г. за
връщане на постъпила сума по сметка на същия ЧСИ в размер на 790лв. от
наложен на 26.10.2018г. запор на банковата му сметка в банка „ОББ“АД,като
с тази сума е погасено част от задължението по изпълнителното
дело.Твърди,че посочената сума в размер на 790лв. е следвало да му бъде
върната и неправилно е била преведена по сметката на ЧСИ З.Запрянов от
собствената му банкова сметка. Твърди,че в случая изпълнението е насочено
върху сума,която е несеквестируема, поради което следва да се приложи
разпоредбата на чл.446а ал.2 от ГПК,а налагането на запор върху трудово
възнаграждение постъпило по процесната банкова сметка е
незаконосъобразно.
Претендира от съда да постанови решение, с което да отмени
действията на ЧСИ Захари Запрянов,извършени по изп.д.№20158750401166
изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество,което е
несеквестируемо, а именно върху получавано от жалбоподателя трудово
възнаграждение,приведено в банкова сметка в „ОББ“АД. Алтернативно прави
1
искане сумата да му бъде върната,поради обявеното в страната извънредно
положение и невъзможността тогава да се извършват изпълнителни действия
.
В срок не е депозиран писмен отговор от взискателя „Агенция за
събиране на вземания“АД-гр.София и не се взема становище по подадената
жалба.
В обясненията си ЧСИ З.Запрянов излага съображения за
недопустимост и неоснователност на жалбата.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните,
обсъждане на събраните по изпълнителното дело доказателства и обясненията
на ЧСИ З.Запрянов, приема за установена от фактическа и правна страна
следното:
Изп.д. № 20158750401166 по описа на ЧСИ З.Запрянов е образувано по
молба на взискателя „Агенция за събиране на вземания“АД-гр.София срещу
длъжника К. С. И. , въз основа на издаден изпълнителен лист от 07.10.2015г.
от РС-Хасково по ч.гр.д.№1714/2015г. Едновременно с поканата да
доброволно изпълнение ЧСИ е наложил и запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника,получавано при неговия работодател *** и това
е станало на 16.02.2016г.В последствие през 2017г. са били наложени запори
върху трудовото възнаграждение на длъжника по друго изпълнително
дело.При направени справки по искане на взискателя през 2018г. са
установени още три банкови сметки на длъжника,едната,от които в
„ОББ“АД,върху които на 18.10.2018г. са били наложени запори.От наложения
запор в „ОББ“АД по сметката на ЧСИ З.Запрянов са постъпили суми
съответно на 14.01.2019г. и 13.04.2010г.,които са били приспаднати от дълга и
отразени в констативни протоколи по изпълнителното дело. На 23.04.2010г. е
постъпила молба от длъжника до ЧСИ З.Запрянов да му се върне постъпилата
на 21.04.2020г. сума по банковата сметка на съдебния изпълнител,поради
обявеното в страната извънредно положение.Именно насочването на
изпълнението към посочената сума от 790лв., представляваща трудово
възнаграждение на жалбоподателя ,чрез налагането на запор върху същото е
предмет на разглеждане и преценка в настоящето производство,поради
твърдения за несеквестируемост.
2
Жалбата е по реда на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК, подадена от
легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство,доколкото се
твърди,че изпълнението е насочено срещу имущество,което длъжникът смята
за несеквестируемо.Жалбата е допустима,а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 436 ал.1 от ГПК жалбата се подава в едноседмичен срок
от извършването на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на
съобщаването. Видно от приложеното изпълнително дело е, че
жалбоподателят е бил уведомен за наложения запор с изпратената покана за
доброволно изпълнение.
С даденото разрешение в ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разширен времевия период,в който длъжникът
може да обжалва действията по принудително изпълнение, позовавайки се на
несеквестируемост на движимите вещи или недвижимия имот. Приема, че
длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор
или възбрана. Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока)
жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат
разрешени въпросите относно несеквестируемостта. Насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено
имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба
съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за
събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени
оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана,
опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се
произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако
приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни
действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да
е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху
несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане
3
(като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се
определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да
отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или
насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. В
същото решение е посочено,че пропусканото на срока за обжалване осуетява
само отмяната на запора.
В конкретния случай,изпълнението е насочено срещу трудовото
възнаграждение на длъжника,което към момента на налагане на запора е
секвестируемо до определен размер и запора в случая следва да разглежда
като обезпечителна мярка,чиято цел е да запази съответното имущество в
патримониума на длъжника и в този смисъл не представлява същинско
принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.446а от ГПК несеквестируемостта на
доходите по чл.446,както и на помощи и обезщетения съгласно друг
нормативен акт ,се запазва и ако са постъпили по банкова сметка,но не по-
рано от един месец преди налагане на запора.Запорното съобщение не
поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал.1 на
чл.446а изцяло,както и спрямо пенсията до размера на минималната работна
заплата,освен за задълженията за издръжка .Банката превежда по сметката на
съдебния изпълнител дължимите суми,като съобщава на съдебния
изпълнител в срока и по реда на чл.508 ал.1 от ГПК причините за
неизпълнението,съответно,че по запорираната сметка на длъжника постъпват
доходи от пенсия или възнаграждения за работа.Посочената разпоредба на
чл.446а от ГПК,приета от законодателя през 2017г. и регламентираща
несеквестируемостта на доходите,получени в банкова сметка на длъжника в
случая е неприложима,тъй като запора върху сметката в „ОББ“АД на
длъжника е наложен според писмените доказателства в изпълнителното
производство още на 26.10.2018г./стр.58 от изп.д./ и преди постъпването на
процесната сума от 790лв. от същата сметка до ЧСИ има преведени две
суми,съответно на 14.01.2019г. и 13.04.2020г. В случая несеквестируемостта
би се запазила,само за сумите,които са постъпили по банковата сметка от
трудово възнаграждение в рамките на същия календарен месец.Ако по
сметката има натрупани суми от няколко заплати или от друг източник,извън
заплатата за календарния месец,то те следва да се считат като спестявания и
4
по отношение на тях не следва да се прилага несеквестируемостта.
В тази връзка съдът счита,че неоснователно жалбоподателят претендира
връщане на посочената сума от 790лв. и твърди,че не е следвало да се
предприемат действия по принудително изпълнение с нея за погасяване на
част от дълга по процесното изпълнително дело по описа на ЧСИ
З.Запрянов.В Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение,обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за
преодоляване на последиците,липсва изрична разпоредба за спиране на
изпълнителните производства по ГПК,поради което запорите наложени преди
24.03.2020г. не са спрени,те продължават да действат и следва да се
изпълняват от третите задължени лица,като постъпилите суми се превеждат
своевременно на взискателите по делата,ако няма друга законова пречка за
това.Видно от доказателствата по делото запорът върху банковата сметка на
длъжника в „ОББ“АД е наложен през 2018г.когато третото задължено лице е
получило запорното съобщение,поради което за него и след 24.03.2020г. е
съществувало задължение да го изпълнява.
Предвид изложените по -горе съображения съдът намира жалбата за
неоснователна,поради което ще следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. С. И. ,против действия на
ЧСИ З.Запрянов,с регистрационен №875, с район на действие Окръжен съд-
Хасково,по изпълнително дело №20158750401166, изразяващи се в ОТКАЗ,
обективиран в резолюция от 30.04.2020г. за връщане на постъпила сума по
сметка на същия ЧСИ в размер на 790лв. от наложен на 26.10.2018г. запор на
банковата сметка на длъжника в банка „ОББ“АД,като с тази сума е погасено
част от задължението по изпълнителното дело ,като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6