Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 20.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ ЧЛЕНОВЕ: К. ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Нели Първанова, като
разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно
гр. дело № 12916 по описа за 2020 год. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Б.Т., срещу решение № 29065/31.01.2020
г., постановено по гр. д. № 32121/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 80 състав, с което
искът за изменение на месечната издръжка на детето Г.А.Т. е уважен частично и
месечната издръжка е увеличена от 150 лв., на 200 лв., считано от 06.06.2019 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като са
изложени съображенията за това. Въззивника моли да се отмени решението и да се
постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция.
Въззиваемата страна Г.А.Т.,
действаща чрез нейната майка и законен представител К.С.И., в срока за отговор
на въззивната жалба не е подала отговор.
За съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не се явява и не
изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли съда да потвърди решението.
Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № 29065/31.01.2020 г., постановено по гр. д. № 32121/2019 г.,
СРС, ІІІ ГО, 80 състав е изменил размера на определената със съдебно решение №172656/14.07.2017
г. на СРС, 89 състав по гр. д. № 46914/2016 г. издръжка за детето Г.А.Т. от
нейния баща А.Б.Т., от 150 лв., на 200 лв. месечно, считано от 06.06.2019 г., като
е отхвърлил иска в разликата до размер на 450 лв., допуснал е предварително
изпълнение на решението в частта му относно издръжката и е осъдил ответника да заплати държавна такса за определената издръжка по
сметка на СРС в размер на 72 лв. и сумата от 66,67 лв.- разноски на насрещната
страна.
Въззивника навежда доводи, че по делото не са събрани доказателства за наличие
на изменение на обстоятелствата, налагащи изменение на месечната издръжка- за
изменение на нуждите на издържаното лице, че е невъзможно задълженото лице да
заплаща по-висока издръжка- не е съобразил пенсионната възраст на ответника, че
същия не работи, че страда от заболявания, че майката на Г. разполага със
значително имущество.
Наведените доводи са неоснователни. Задължението
за издръжка към ненавършило пълнолетие дете от неговия родител е безусловно. Предмет
на производството по чл. 150 от СК е налице ли са промени в обстоятелствата,
при които е определена издръжката, имащи траен и продължителен характер,
изразяващи се в изменение на нуждите на издържания или на възможностите на
задълженото лице. Релевантно за основателността на предявения пред СРС иск е
налице ли е нарастване потребностите на детето или налице ли е увеличаване на
възможностите на неговия баща.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие
тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е
присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения
родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на
присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на
нуждите на детето и на възможностите на родителя му.
В настоящия случай ищеца е основал
иска си на трайно съществено увеличаване на нуждите си. Районният съд е изложил
мотиви за изменените обстоятелства, които мотиви изцяло се споделят от настоящия
съдебен състав. От присъждането на издръжката в размер на 150 лв. към настоящия
момент са изминали повече от две години и половина, детето е пораснало, поради
което дефинитивно са се увеличили потребностите му от средства за съществуване и
социално-културно развитие.
При определяне размера на дължимата
издръжка първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на детето и
възможностите на въззивника. Въззивният съд напълно споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези
изводи и препраща към тях.
В първа инстанция не са ангажирани
доказателства за трудови доходи на родителите- бащата получава пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 230,40 лв., (доказателствата за
осигурителния доход на майката са за период, предхождащ процесния). Експертното
решение за 72% трайно намалена работоспособност на бащата е със срок до
01.01.2020 г., както и до месец март 2021 г. бащата е получавал месечно сума в
размер на 3500 лв.- част от продажната цена на отчужден от него недвижим имот. Настоящата
инстанция счита, че за база на доходите
на майката на детето, при липсата на писмени доказателства, следва да се приеме
средната за гр. София работна заплата, тъй като същата е в трудоспособна
възраст и не е ангажирала доказателства за намалена работоспособност (последното
обстоятелство се установява с решение на ТЕЛК), нито за друга основателна
причина за невъзможност да реализира доходи поне в посочения по-горе размер.
Размера на месечната издръжка е съобразен с
възрастта на детето, което не е новородено (за да бъде определен минималния
размер за месечната му издръжка) и освен обичайните нужди за задоволяване на
физиологичните и здравните му потребности,
има социални, образователни и културни нужди, които също следва да бъдат
задоволени- с оглед правилното му развитие- т. 4 от Постановление №5/16.11.1970
г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е отчетено от първоинстанционния съд
при определяне размера на месечната издръжка на детето.
Следва да се отбележи, че предходния размер на месечната издръжка за малолетното
дете е дори под законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК минимум за детска
издръжка.
Настоящата инстанция приема, че
определения от първоинстанционния съд размер на издръжката е съобразен с
действителните нужди на детето от финансови средства, с оглед представените
доказателства за реално извършени разходи за занимания на детето (плуване и
приложни изкуства) и заболяването на детето- плоско стъпало (придобито),
датиращо от преди постановяване на решението, изменение на което относно издръжката
се претендира в настоящото производство, за което заболяване са необходими подходящ
ХДР и плуване, които не се поемат от НЗОК и за които са необходими допълнителни
финансови средства.
Въззивният съд, като се съобрази с представените доказателства, приема, че
за цялостната издръжка на детето Г. е необходима месечно сумата от 380 лева.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители,
обстоятелството, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от майка му (делът на участие на бащата в
издръжката следва да бъде по-голям), настоящата инстанция, счита, че А.Б.Т. следва
да поеме сума в размер на 200 лв. от месечната издръжка на детето. Останалата
сума, необходима за издръжката на детето, следва да се поеме от майката, която
също следва да участва с парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи
за Г..
От така установената фактическа
обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното
решение в обжалваната му част е правилно. При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства, мотивирал е настъпването на предвидените в закона предпоставки
за увеличаване размера на определената издръжка, дължима от бащата на детето и
размера на увеличаването й.
И във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да
разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на първоинстанционното
решение в атакуваната му част.
Съобразно
изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода на
делото въззивника дължи
на въззиваемата страна направените в настоящата инстанция разноски в размер на 300
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29065/31.01.2020 г., постановено по гр. д. № 32121/2019
г. на СРС, ІІІ ГО, 80 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА А.Б.Т., с ЕГН**********
да заплати на Г.А.Т., с ЕГН**********, действаща чрез нейната майка и
законен представител К.С.И., с ЕГН********** сумата от 300 лв.-разноски по
делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.