Решение по дело №1757/2020 на Районен съд - Видин

                               Р Е Ш Е Н И Е № 64

                                                     /неприсъствено/

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                    гр. Видин 26.02.2021 г.

 

Видинският районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                          Председател: Даниел Димитров

                                   

при секретаря Оля Велизарова и в присъствието на прокурора ........................... като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ гр. дело № 1757 описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от М.Е.Б. с ЕГН **********,***, против „БЪЛГАРСКА ЛОЗАРСКА КОМПАНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер” № 116, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Р. И. И., с която са предявени искове по чл. 128 КТ, чл. 86 ЗЗД, чл. 222 КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.

Посочва се, че на 04.02.2008 г. ищцата сключила индивиуален трудов договор № 23 с ответното дружество на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, с който била назначена на длъжността „отчетник, счетоводство“.     

Твърди се,че местоработата се намирала във Винарска изба с. Рупци, обл. Видин,както и че последователно към трудовия договор  били подписани допълнителни споразумения, с които срока на договора станал безсрочен, като се променил и размера на основната месечна заплата.

Излага се, че със Заповед от 31.08.2018 г. на ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ трудовото правоотношение на ищцата било прекратено поради закриване на предприятието.

Ищцата твърди, че при изпълнение на трудовите си функции не е получила полагаемото й се и начислено трудово възнаграждение за извършваната от нея работа за месец юли 2018 г. в размер на 460.39 лв. и месец август 2018 г. в размер на 527.74 лева до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 31.08.2018 г., както следва:

Поддържа се, че дължимите начислени, но незаплатени работни заплати съгласно действащия между страните трудов договор за горепосочения период са в общ размер на 988.13 лева.

Ищцата сочи, че въпреки отправената от нея покана към работодателя за заплащане на полагащото й се трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба ответникът не й е заплатил горните суми,като по този начин налице е неизпълнение на основното задължение на работодателя за изплащане в установените срокове на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, визирано в чл. 128 от КТ.

Излага се в исковата молба, че дължимото обезщетение за забавено плащане на трудовите възнаграждения е в общ размер на 100.00 лева, изчислено за периода от възникване на изискуемостта на всяко от вземанията за работна заплата до подаване на исковата молба.

Сочи се, че видно от съдържанието на самата Заповед от 31.08.2018 г., след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата й се дължи на основание чл. 224, ал. 1 от КТ обезщетение в размер на 82.06 лева за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 /три/ дни, както и обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 601.80 лева.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата следните суми:

На основание чл. 128 от КТ сумата от 988.13 лева – представляваща неизплатеното трудово възнаграждение за периода: месец юли 2018 г. и месец август 2018 г. включително, ведно със законната лихва върху същата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 100.00 лева – лихва за забавено плащане върху неплатеното трудово възнаграждение, изчислена за периода от падежа на всяко едно вземане.

На основание чл. 222, ал. 1 от КТ сумата от 601.80 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху същата сума от предявяване на иска до окончателното издължаване.

На основание чл. 224, ал. 1 от КТ сумата от 82.06 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 /три/ дни ведно със законната лихва върху същата сума от предявяване на иска до окончателното издължаване.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, за съдебното заседание, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същия са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В съдебно заседание на 28.01.2021 г. процесуалният представител на ищеца е поискал постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото. 

В тази връзка и съобразявайки разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК  Съдът приема, че в случая исковите претенции следва да бъдат уважени изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати следните суми:

-  сумата от 988.13 лева – представляваща неизплатеното трудово възнаграждение за периода месец юли 2018 г. и месец август 2018 г. включително, ведно със законната лихва върху същата, считано от подаване на исковата молба – 01.10.2020 г. до окончателното плащане;

-  сумата от 100.00 лева – лихва за забавено плащане върху неплатеното трудово възнаграждение в размер на 988.13 лева, изчислена за периода от падежа на всяко едно вземане;

-  сумата от 601.80 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху същата сума от предявяване на иска – 01.10.2020 г. до окончателното издължаване;

-  сумата от 82.06 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 /три/ дни, ведно със законната лихва върху същата сума от предявяване на иска – 01.10.2020 г. до окончателното издължаване.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски  за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Видин сумата в общ размер от 200.00 лева – дължима държавна такса за исковете.

Воден от горното, Съдът

                                    

                                              Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ЛОЗАРСКА КОМПАНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер” № 116, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Р. И. И. ДА ЗАПЛАТИ на М.Е.Б. с ЕГН **********,*** следните суми:  

- сумата от 988.13 лева,представляваща неизплатеното трудово възнаграждение за периода месец юли 2018 г. и месец август 2018 г. включително, ведно със законната лихва върху същата, считано от подаване на исковата молба/ 01.10.2020 г./ до окончателното плащане;

- сумата от 100.00 лева- обезщетение за забава върху неплатеното трудово възнаграждение, изчислена за периода от падежа на всяко едно вземане;

- сумата от 601.80 лева, представляваща обезщетение по чл.222 ал.1 КТ , ведно със законната лихва върху същата сума от предявяване на иска/ 01.10.2020 г./ до окончателното издължаване;

- сумата от 82.06 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 /три/ дни, ведно със законната лихва,считано от  01.10.2020 г. до окончателното издължаване.

 

ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ЛОЗАРСКА КОМПАНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер” № 116, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Р. И. И. ДА ЗАПЛАТИ на М.Е.Б. с ЕГН **********,*** сумата в размер на 300.00 лева, направени  разноски за адвокатско възнаграждение. 

 

ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ЛОЗАРСКА КОМПАНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер” № 116, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Р. И. И., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд сумата в общ размер от 200.00 лева  - държавна такса, както и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се връчат преписи от решението.

 

                                                   

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: