Р
Е Ш Е
Н И Е № 260418
гр.Хасково, 21.10.2021год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 13 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „ЮБЦ“
ЕООД, със
седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”България“
№ 81, вх.В, ет.8, против Ф.Т.А.,***, иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
Ч.гр.д. № 1683/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за електронни далекосъобщителни услуги с клиентски номер 1********** от 19.11.2015г.,
с който й била предоставена мобилна услуга за номер *****
при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic M, с месечна
абонамента такса в размер на 15.99 лв. за
срок от 24 месеца. Съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор,
предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ
този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определяла началната и крайната му дата, която не
можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Абонатът потребил и не
заплатил мобилни услуги за периода 01.03.2017г.
– 31.07.2017г., което обусловило правото на
оператора на
основание т.43 от Общите му условия да прекрати едностранно договора между тях и да му издаде крайна
фактура № **********/01.09.2017г., в която била включена сумата за потребените мобилни
услуги от предходни пет отчетни периода и била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 54.49 лева, като ищецът
претендира само част от нея, а именно – сумата от 47.97 лева. На 16.10.2018г. „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД сключило договор за цесия със „С.Г.Груп“ ООД,
по силата на който последното дружество придобило вземанията по горепосочената
фактура спрямо Ф.Т.А.. На 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърлило всички свои
вземания по горепосочения договор на „ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът сочи, че към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г.Груп“ ООД,
което дружество уведомило длъжника от името на
„Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД за
цесията от 16.10.2018г., и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019г. Сочи се още, че
за заплащане на
дължимата сума ищецът подал
заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано Ч. гр. д. № 1683/2020г. по описа на Районен съд –
Хасково. Заповедта
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца сумата в размер на 47.97
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на описания по-горе
договор. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство
и в развилото се заповедно производство.
Назначеният особен представител
на ответницата оспорва предявения
иск. В случая липсвало надлежно съобщаване на длъжника за извършените цесии.
Видно от приложените към исковата молба доказателства, на 16.10.2018г. с
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № ********** вземането на „БТК“ ЕАД,
произтичащо от облигационните отношения с ответницата, било прехвърлено на
„С.Г.Груп“ ООД, като с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърлило процесното вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от
деня, когато прехвърлянето му е съобщено от предишния кредитор. Към исковата
молба било приложено уведомление за двете цесии от „БТК“ ЕАД, но липсвали
доказателства това уведомление да е сведено до знанието на длъжника. Връчването
на настоящата искова молба не би могло да се приеме за надлежно уведомяване на
длъжника за цесията, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, предвид
обстоятелството, че исковата молба не била връчена на самия длъжник, а на
неговия особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 1683/2020г. по описа на Районен съд-Хасково
като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „ЮБЦ“ ЕООД е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
срещу ответницата Ф.Т.А. за сумата 47.97 лева – главница по Договор с клиентски
номер 16073567001 от 19.11.2015г., както и сумата от 25 лева – платена държавна
такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение – разноски по делото. За
посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 717/17.08.2020г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В
срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответницата настоящия иск
за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
На
19.11.2015г. ответницата Ф.Т.А. и „БТК“ ЕАД са сключили Договор за електронни
съобщителни услуги, с клиентски номер 16073567001. Посоченият договор, както и Застрахователен
сертификат № 1115010040902 за застраховка „VivaCare Phone“ към
Групова застрахователна полица № 111501 с дата на издаване 19.11.2015г. със
застраховано лице Ф.Т.А., Месечна
сметка № ********** от дата 01.04.2017г. за сумата от 31,82 лева, издадена от
„БТК“ ЕАД, Месечна сметка №
********** от дата 01.05.2017г. за сумата от 31,80 лева, издадена от „БТК“ ЕАД, Месечна сметка № ********** от дата 01.06.2017г.
за сумата от 47,78 лева, издадена от „БТК“ ЕАД, Месечна сметка № ********** от дата 01.07.2017г. за сумата от 63,76 лева,
издадена от „БТК“ ЕАД, Месечна
сметка № ********** от дата 01.08.2017г. за сумата от 79,74 лева, издадена от
„БТК“ ЕАД, Месечна сметка №
********** от дата 01.09.2017г. за сумата от 130,60 лева, издадена от „БТК“
ЕАД, Общи условия на договора на „Българска телекомуникационна компания“ АД, са представени по
делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание,
поради което не следва отново същото да се преповтаря.
С
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. “БТК“ ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД свои
вземания, описани подробно в Приложение № 1. С Писмо към процесния договор „БТК“ ЕАД е потвърдило
извършената цесия, съгласно договора.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 01.10.2019г. “С.Г.Груп“ ООД е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД свои вземания, описани подробно в Приложение № 1,
сред които и вземането срещу ответницата Ф.Т.А..
Било
е изпратено Уведомление за цесия от „С.Г.Груп“ ООД в качеството на пълномощник
на „БТК“ ЕАД, до ответницата за извършената цесия между двете дружества на
16.10.2018г., както и за извършената на 01.10.2019г. цесия между „С.Г.Груп“ ООД
и „ЮБЦ“ ЕООД, като няма данни по делото това уведомително писмо да е стигнало
до знанието на ответницата.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният
в настоящото производство иск е допустим, като подаден в законоустановения срок
по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това
страна. Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните
съображения:
По делото се
установи наличието на
облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права, а
именно фактът, че между „БТК“ ЕАД и ответницата Ф.Т.А. е бил сключен Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 19.11.2015г. с
идндивидуален клиентски номер 16073567001, по силата на който на ответницата е следвало
да бъде предоставяна мобилна услуга за мобилен номер *****, при условията на
тарифен план VIVACOM i-Traffic M с месечен абонамент 15.99 лева, като срокът на договора е бил 24 месеца. Вземането по този договор е било валидно цедирано от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД по силата на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.10.2018г, и съответно от
„С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на
Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията има
действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния
кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява както към датата на
подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и до приключване на устните
състезания в настоящото производство. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение
в полза на трето лице,
като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. Но, за да има цесията действие
спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му.
Както се посочи, в
случая такова
обстоятелство не е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на
устните състезания по делото. До ответницата е било изпратено
уведомително писмо за извършените, коментирани по-горе, прехвърляния на вземания, но то не е достигнало до знанието й. Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със
самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на
длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде
съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил
препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено
надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответницата не е получила и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все
още не е произвела спрямо ответницата своето действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В тази връзка
следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения
представител на ответницата,
назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло
да произведе действие спрямо ответницата, тъй като се касае за представителство по закон, а не
за договорни пълномощия. При тези обстоятелства съдът приема, че процесната
цесия не е породила действие спрямо ответницата и тя
не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на
цесионера – дружеството
ищец. Това води до неоснователност и недоказаност на
предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК. В този
смисъл е и формиралата се практика на Окръжен съд-Хасково, който в случая се
явява и последна инстанция, предвид цената на предявения иск – Решение №
475/05.12.2018г. по В.гр.д. № 736/2018г., Решение № 4/11.01.2019г. по в.гр.д. №
763/2018г., Решение № 32/30.01.2019г. по В.гр.д. № 818/2018г., Решение №
35/30.01.2019г. по В.гр.д. № 800/2018г. и много други.
Ето защо, съдът следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения иск да се признае за установена
дължимостта на присъдената със Заповед № 717/17.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1683/2020г. по описа на Районен
съд-Хасково сума,
като на ищеца не се следват разноски, предвид изхода на делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - ********, против
Ф.Т.А., ЕГН **********,***, иск за признаване за установено, че последната му
дължи сумата от 47.97 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор от 19.11.2015г. с
клиентски номер 16073567001, сключен между „БТК“ ЕАД и Ф.Т.А., което вземане е
прехвърлено с
Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.10.2018г. между “БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД и с Приложение № 1 към
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. между “С.Г.Груп“ ООД
и „ЮБЦ“ ЕООД, по Заповед № 717/17.08.2020г., издадена по Ч.гр.д. № 1683/2020г.
по описа на Районен съд-Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.ы