№ 69
гр. Б. , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200501156 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Делото е образувано въз основа на въззивна жалба от “В.К.” ЕООД- Б., ЕИК *, със седалище
и адрес на управление – град Б., ул. „А.Ч.“ № 3, представлявано от Управителят – инж.
Р.Н.Д. чрез адв. П.А.П., срещу Решение № 1361 от 27.07.2020г. постановено по гражданско
дело № 14/2020г. по описа на РС Сандански.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на материално правни
и процесуално правни норми. Възразява се, че първоинстанционният съд при изграждането
на изводите си от правна страна, превратно е тълкувал закона, като е стигнал до погрешни
правни изводи, че въззиваемия С. Х. Д. не е обвързан от валидно правоотношение с “В.К.”
ЕООД- Б., както и че няма задължения към дружеството ищец, тъй като като е изпълнил
задълженията си по същитя договор.
Сочи се с въззивната жалба, че съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г. получаването на В и К
услуги се осъществява при публично известни ОУ, изготвени от оператора и одобрени от
Комисията за енергийното и водно регулиране към МС/на осн. чл. 21 ал. 2 от ЗЕ и чл. 6 ал.1
т. 5 от ЗРВКУ/, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
1
централен ежедневник и имат силата на договор между доставчика и потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на последните. В случай че потребителят не
възрази срещу така публикуваните ОУ, то същите се считат за приети във вида, в който са
публикувани. Сочи се още с жалбата, че съгласно разпоредбите на чл. 3 ал.1 т. 2 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, потребителите на В и К услуги са
собствениците на имотите или лицата на които е учредено право на строеж или право на
ползване на жилища или нежилищни имоти в сгради- етажна собственост. Поради
изложеното следва да се направи извода, че въззиваемия С. Х. Д. е потребител на В и К
услуги, поради което се намира безспорно в облигационни правоотношение с “В.К.” ЕООД-
Б., по силата на договор възникнал между оператора и потребителя. Поради изложеното
поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е уважил възраженията на ответника
за липсата на сключен договор с “В.К.” ЕООД- Б., като е отхвърлил предявените срещу него
искове на това основание. Ето защо същият е задължен на осн. чл. 33 ал. 2 от ОУ за
предоставяне на В.К. услуги на потребителите, да заплаща цената на използваните от него
услуги, в 30 дневен срок от датата на фактурирането им, след което изпада в забава и могат
да се начисляват лихви.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд в частта им, в която съдът е приел че
“В.К.” ЕООД- Б. не е обслужващия оператор на територията на Община С.. Релевантно за
делото е дали на потребителя са били предоставени В.К. услуги, като от доказатлествата по
делото не се установява друг освен “В.К.” ЕООД- Б. да е предоставял тази услуга на Община
С. за процесния по делото период. Поддържа се, че формалната собственост на мрежите и
съораженията, включени в активите на общината и подписването на протоколите за
приемането им, са неотносими към факта на предоставянето на услугата от В и К Б..
Навадени са доводи, че “В.К.” ЕООД- Б. е единствения легитимиран оператор, който има
правото да предоставя В.К. услуги на потребителите на територията на Община С..
С въззивната жалба са навадени оплаквания, че с обжалваното решение,
първоинстанционният съд е въвел в спора административни въпроси, които не зависят от
волята на “В.К.” ЕООД- Б.. Нито с отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание,
ответникът е навел доводи или възражения срещу легитимността на “В.К.” ЕООД- Б., като
коментирайки въпроса по съществото на делото, съставът на РС Сандански е преминал
рамките на конкретното производство, като е навлязъл в административно процедура, която
не може да бъде предмет на разглеждане пред гражданския съд.
С оглед на изложените аргументи, иска се с въззивната жалба от състава на ОС Б., да
постанови решение с което да отмени Решение № 1361 от 27.07.2020г. постановено по
гражданско дело № 14/2020г. по описа на РС Сандански като неправилно и да постанови
друго, с което да уважи предявения иск като доказан и основателен.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
2
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок пред въззивната инстанция е
постъпил писмен отговор от С. Х. Д., чрез пълномощника му адв. В.Г., с който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
Излагат се с писмения отговор съображения, че пред първоинстационния съд
жалбоподателят- ищец не е успял да докаже, че е легитимен оператор на В и К услуги на
територията на Община С., както и че отговаря на изискванията на това установени със
Закона за водите. Пред първата инстанция се установи, че процедурата по § 9 от ПЗР на ЗИД
на Закона за водите не е завършена, като В и К съораженията на територията на Община С.,
са все още в активите и на разпореждане на „В.К.С.“ ООД, с. М., Общ. С.- търговско
дружество с общинско участие. Поддържа се с писмения отговор, че в такива случаи
разпоредбите на Закона за водите са пределно ясни, че стопанисването на В и К
съораженията и предоставянето на В и К услуги, се осъществява от досегашните В и К
оператори. Тъй като към момента на подаване на исковата молба публичните активи- В и К
съоражения все още са описани в баланса на търговското дружество- „В.К.С.“ ООД, с. М., то
същото е единствения легитимен оператор на В и К услуги на територията на Община С.. В
този смисъл излагат се съображения, че първоинстанционния съд правилно е приложил
материалния закон, като жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради изложените съображения, поддържа се с писмения отговор от въззиваемия С. Х. Д.
чрез неговия пълномощник, че обжалваното решение на РС Сандански е правилно и
обосновано и поради това следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
Претендират се разноски за пред настоящата съдебна инстанция, включително адвокатски
хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във връзка с чл. 262 от ГПК
намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като не е просрочена.
Писменият отговор е своевременно депозиран от насрещната страна, като следва да бъде
съобразен от въззивния съд при постановяването на съдебния му акт.
Пред въззивната съдебна инстанция, не са навеждани от страните и на са събирани от съда
нови доказателства.
За насроченото открито съдебно заседание, в пледоариите си при устните състезания,
пълномощниците на страните по делото поддържат доводите си, наведени с въззивната
жалба и отговора към нея.
За да се произнесе съобразно компетенциите си на въззивна съдебна инстанция, настоящият
състав на ОС Б., съобрази следното:
3
Пред Районен съд Сандански е депозирано заявление с вх. № 2392 от 17.06.2019г., с правно
основание чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 669/2019г., със
заявител “В.К.” ЕООД, БУЛСТАТ * и длъжник С. Х. Д., ЕГН **********, от с. И., Община
С., с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, за неплатена сума в
размер на 113.76лв., съставляваща дължими, но незаплатени суми за доставени В.К. услуги,
за периода от 31.01.2019г. до 31.03.2019г., сумата 2.13лв. за лихви за забава за периода от
13.03.2019г. до 13.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК/17.06.2019г./ до окончателното изплащане
на дължимото. Претендират се и разноски в рамките на образуваното заповедно
производство.
Със заявлението пред съда по заповедното производство се поддържа, че потребителят С. Х.
Д., с абонатен № 5001825 и “В.К.” ЕООД- Б., са обвързани от валидно облигационно
правоотношение въз основа на чл. 8 ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
на присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, коено е станало след публикуването на ОУ на „В и К” ЕООД,
които се одобряват от Комисията за енергийното и водно регулиране/КЕВР/, към МС, на
осн. чл. 6 ал.1 т. 5 от ЗРВКУ. Поддържа се че “В.К.” ЕООД- Б. е изпълнило задълженията си
като е доставило В.К. услуги на потребителя С. Х. Д., поради което за същият на осн. чл. 33
ал.3 от ОУ, е възникнало задължението за заплащането на получените услуги, в 30 дневен
срок от датата на фактурирането на същите.
Съдът е уважил искането и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1755/04.07.2019г. за сумите претендирани от кредитора “В.К.” ЕООД- Б., с подаденото
заявление, срещу длъжника С. Х. Д..
В срока по чл. 414 ал.2 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
редовно възражение от длъжника С. Х. Д., с което същият е възразил че не дължи
посочената в заповедта сума, тъй като между него и „В и К” ЕООД не е сключен договор за
водоснабдяване на собствения му имот. Възразява се още, че на „В и К” ЕООД не са
предоставени В.К. активите- публична общинска собственост за стопанисване и
експлоатация и на практика „В и К” ЕООД не разполага със съоражения, чрез които да
транспортира законно вода за ПБВ до имота на потребителя.
С Разпореждане от 29.11.2019г. на съда по заповедното произвосдство, по ч.гр.д. №
669/2019г. по описа на РС С. е разпоредено да се укаже на заявителя „В и К” ЕООД, че в
едно месечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск за установяване на
оспореното вземане, пред компетентния за неговото разглеждане граждански съд.
Съобщението за разпореждането на съда е получено в офиса на “В.К.” ЕООД- Б., на
11.12.2019г.
В законоустановения срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, предявен е от “В.К.” ЕООД- Б., иск пред
4
компетентния граждански съд- РС С. срещу С. Х. Д., ЕГН **********, от с. И., Община С.,
въз основа на който е образувано гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Б.. С исковата молба се
иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено, че ответника С. Х. Д.,
дължи на ищеца “В.К.” ЕООД- Б., сумата 113.76лв., съставляваща дължими, но незаплатени
суми за доставени В.К. услуги, за периода от 31.01.2019г. до 31.03.2019г., сумата 2.13лв. за
лихви за забава за периода от 13.03.2019г. до 13.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК/17.06.2019г./
до окончателното изплащане на дължимото, предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1755/04.07.2019г., издадена по ч.гр.д. № 669/2019г. по описа на РС С. ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното плащане.
Претендират се и направените съдебни разноски в исковото производство пред
първоинстанционния съд.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от “В.К.” ЕООД - Б., срещу С. Х.
Д., ЕГН **********, от с. И., Община С., за установяване съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 669/2019г. по
описа на РС С. в размер на
-113.76лв., съставляваща дължими, но незаплатени суми за доставени В.К. услуги, за
периода от 31.01.2019г. до 31.03.2019г.;
-2.13лв. за лихви за забава за периода от 13.03.2019г. до 13.06.2019г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от
ГПК/17.06.2019г./ до окончателното изплащане на дължимото.
Сочи се в исковата молба, че “В.К.” ЕООД - Б. е единствен “В.К.” оператор на територията
на община С., който стартира предоставянето на “В.К.“ услуги, считано от 01.01.2019г. на
територията на община С.. В тази връзка се твърди, че с Решение № РД-02-14-2234 от
22.12.2009г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство на Република
България, обнародвано в ДВ бр.7/26.01.2010г., на основание nap. 34 от ПЗР на ЗИДЗВ във
вр. с чл. 198а от Закона за водите е определен обхвата на обособените територии на
действие на „В.К.“ операторите и техните граници, сред които на ищеца е определена
обособена територия, която включва и община С.. Сочи се, че през м. януари 2016г, е
учредена „Асоциация по В.К.“ на обособената територия, обслужвана от “В.К.” ЕООД - Б.,
като община С. е също включена като член на асоциацията, както и че на 18.04.2016г. е
подписан Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на В.К. системите и
съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги между “В.К.”
ЕООД-Б. и Асоциация по В.К. на обособената територия, обслужвана от “В.К.” ЕООД-Б.,
който договор е в сила от 01.06.2016г. Сочи се с исковата молба, че с Протокол № 12 и
Решение № 107 от 30.06.2016г. на Общински съвет С. е прието решение, дейностите по
стопанисване, поддържане и експлоатация на В.К. системите и съоръженията, както и
5
предоставянето на В.К. услуги на потребителите на територията на община С. да се
извършва от “В.К.” ЕООД- Б., както и че на 18.07.2016г. и на 09.10.2018г. са проведени
извънредни заседания на Общото събрание на Асоциация по В.К. на обособената територия,
обслужвана от “В.К." ЕООД- Б., на които е прието решение за съгласуване на Бизнес плана
на “В.К.” ЕООД - Б. за предоставяне на В.К. услуги на обособената територия, за
регулаторния период 2017-2021г., който бизнес план е одобрен с Решение БП-Ц-
12/29.11.2018г. на КЕВР и според който предоставянето на В.К. услуги от “В.К.”ЕООД-Б. на
територията на община С., ще стартира от 01.01.2019г. Изтъква се, че с писмо с изх. № 03-
02-84/13.12.2018г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, кметът на
община С., управителят на “В.К.” ЕООД-Б., управителят на “В.К.С.” ООД и Областния
управител са уведомени, че окончателният протокол за разпределение на собствеността на
активите на В.К. системи и съоръжения на територията на община С. е подписан от кмета
на община С. и министъра на регионалното развитие и благоустройство, както и че с писмо
вх. № РД-08-119/15.05.2019г. “В.К.” ЕООД-Б. е получила от Председателя на АВ.К. на
обособената територия, обслужвана от “В.К.” ЕООД - Б., копие на окончателния протокол за
разпределяне на собствеността на активите на В.К. системи и съоръжения на територията на
община С., ведно с приложените списъци на активи публична общинска собственост. Сочи
се с исковата молба пред първоинстационния съд, че в изпълнение на чл. 4.4, б.”б” и б.”д” от
Допълнително споразумение към договора между “В.К.’’ ЕООД - Б. и Асоциация по В.К. на
обособената територия, обслужвана от “В.К.” ЕООД- Б., с писмо изх. № РД-08-253/
17.10.2019г. “В.К.” ЕООД - Б. е изпратила допълнено приложение 1-32 с активи публична
общинска собственост, находящи се на територията на община С..
Исковата претенция е основана на доводи, за вълидно възникнали между страните
облигационни отношения, които се регулират от общите условия за предоставяне на В.К.
услуги на потребителите от В.К. оператор -“В.К.” ЕООД - Б., одобрени с Решение № ОУ-
09/11.08.2014г., които имат сила на договор между доставчика на В.К. услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа се с исковата молба, че ответникът- С. Х. Д. е потребител на “В.К.” ЕООД – Б., с
индивидуален абонатен номер 5001825, за имот, находящ се на адрес -с. И., община С.,
област Б., ул. ”В.”, както и че същият след визнакване на правоотношението е длъжен да
заплаща дължимите суми за ползваните от него В.К. услуги-вода, в 30- дневен срок след
датата на фактуриране. Твърди се, че за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г. ищецът е
издал на ответника, с индивидуален абонатен номер 5001825, за имот находящ се на адрес
с.И., ул.”В.”, следните фактури:
-фактура № **********/11.02.2019г. за отчетени 25 кубици вода за времето от 01.01.2019г.
до 21.01.2019г. на стойност 38,89лв. с ДДС;
-фактура № **********/06.03.2019г. за отчетени 25 кубици вода за времето от 31.01.2019г.
до 28.02.2019г. на стойност 38,65лв. с ДДС и
6
-фактура № **********/03.04.2019г- за отчетени 25 кубици вода за времето от 28.02.2019г.
до 31.03.2019г. на стойност 38,35лв. с ДДС.
На 04.04.2019г. “В.К.”-ЕООД-Б. е изпратило на ответника покана за доброволно изпълнение
на сумите по гореописаните фактури, но С. Х. Д. е отказал да я получи.
Искането за установяването на вземането на „В и К” ЕООД от С. Х. Д. е основано на
изведените с исковата молба пред РС Сандански твърдения, че ответникът не е заплащал на
падежа дължимите суми по издадените фактури, поради което е изпаднал в забава и дължи
лихва/обезщетение за закъснение в размер на 8,37 лв., начислена за периода от 13.03.2019г.
до 13.11.2019г.
Сочи се с исковата молба, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което заявление е образувано ч.гр.д. № 669/2019г. по
описа на РС С. по което е издадена заповед за изпълнение, както и че в указания срок от
страна на длъжника е депозирано писмено възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което в указания срок ищецът предявява настоящите обективно
съединени установителни искове. В подкрепа на исковете си ищецът представя писмени
доказателства.
Отговор на исковата молба в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, пред първоинстанционния
съд не е депозиран. В подаденото от С. Х. Д. възражение срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 669/2019г. по описа на РС С. длъжникът оспорва вземането за
което срещу него е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, оспорва
наличието на валидно сключен с „В и К” ЕООД договор за водоснабдяване на собствения
му имот, тъй като операторът няма съоръжения, чрез които да транспортира законно вода до
имота му, тъй като на ищцовото дружество не са предоставени В.К. активите - публична
общинска собственост, за стопанисване и експлоатация.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалният си представител оспорва исковете като
неоснователни.
С обжалваното Решение № 1361 от 27.07.2020г. постановено по гражданско дело №
14/2020г. по описа на РС С. предявените искове по чл. 422 от ГПК са отхвърлени като
неоснователни.
За да стигне до този правен резултат, първоинстанционният съдебен състав е приел, че въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, спорно е дали „В и К” ЕООД в
процесния период 01.01.2019г. до 31.03.2019г., е легитмния оператор да предоставя В.К.
услуги на потребителите, включително и на ответника по делото- С. Х. Д., като при
изводите си първоинстанционният съд е обвързал доводите си за легитимността за
предоставянето на В.К. услуги, със законосъобразното прехвърляне на активите,
регламентирани в § 9 от ПЗР на ЗИДЗВ, доколкото доставката на вода до абоната се
7
извършва чрез наличните водопроводни съоражения. Първоинстационният съд е изложил
правни доводи, поради които е приел че получаването на активите съгласно предвиденото с
разпоредбите на Закона за водите може да се счита че е настъпило най- рано на 18.10.2019г.,
като преди тази дата ищецът “В.К.” ЕООД- Б., не е можел да изпълнява задълженията си
съгласно сключения с Асоциацията по В и К договор, поради което за него не е възникнало
и правото да иска от ответника заплащането на доставени В.К. услуги за този период.
Настоящият състав на ОС Б., в правомощията си на въззивна съдебна инстанция, при
съвкупен и самостоятелен анализ на събраните от първоинстанционния съд писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от събраните пред първоинстанционния съд доказателства, че „В.К.” ЕООД-
Б., ЕИК *, е с предмет на дейност- водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и
инженерингови услуги в страната и чужбина. Ищцовото дружество има издадени Общи
условия (ОУ) за предоставяне на В.К. услуги на потребителите, които са приложени към
делото и които са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ- 09 от 11.08.2014г., т.З.
С решение № РД-02-14-2234 от 22.12.2009г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройство на РБ, обнародвано в ДВ бр. 7/26.01.2010г., стр. 44, на основание § 34 от
ПЗР на ЗИДЗВ във вр. с чл. 198а от Закона за водите са обявени обособените територии на
действие на В.К. операторите с обхват на обособените територии и техните граници, като в
т. 3 на решението е посочена обособената територия на “В.К.” ЕООД-Б., включваща и
Община С. с 6829 жители, с граници - обособените територии на “К.в.” ЕООД - Кюстендил,
“В.К.Б.” ЕООД, гр. Б., “В." ЕООД, В., “В.К.К.” ЕООД, гр. К., “У.” ЕООД, гр. С. “В.К.”
ЕООД гр. П. и държавна граница с Република Македония.
По делото е приет като писмено доказателство, сключения на 18.04.2016г., на основание чл.
198 п, ал.1 от Закона за водите- Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на
В.К. системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, между Асоциация по В.К. на обособената територия, обслужвана от “В.К.” ЕООД -
Б. (АВ.К.), в качеството на възложител, действаща от името и за сметка на собствениците на
публичните активи, и “В.К.”-ЕООД-Б., в качеството на оператор, по силата на който
Асоциацията възлага и операторът приема за срока на действие на договора да предоставя
услугите в обособената територия; да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните
активи (“активите, посочени в приложение I, както и всички други активи, намиращи се в
обособената територия и необходими за предоставяне на услугите, които съгласно договора
или действащото право са или ще станат собственост на държавата или общините-членове
на АВ.К.”-т.1.1 от договора) и да упражнява всички права и да изпълнява всички
задължения, възложени на оператора по действащото право. Обособената територия по този
договор е описана в приложение III (сред която е и територията на община С.), която се
променя със сключването на анекс към договора. Този договор е в сила от 01.06.2016г. и е
със срок от 15 години.
8
Съгласно чл. 4.1 от този договор, Асоциацията предоставя на оператора изключителното
право да стопанисва, поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични
активи, при спазване изискванията и ограниченията на Закона за водите и ЗООС. В договора
е предвидено (“П от преамбюла на договора), че публичните активи, намиращи се на
обособената територия, ще бъдат предадени на Оператора за стопанисване, поддръжка и
управление поетапно, в зависимост от момента на приключване на процедурите по § 9 от
ПЗР на ЗИДЗВ /обнародван в ДВ бр.103 от 29.11.2013г./ и ПЗР на ЗИДЗВ(обнародван в ДВ
бр.58 от 2015г.). В чл.4.4.(а) от договора страните по него са потвърдили, че публичните
активи, посочени в приложение I към датата на влизане в сила на договора, са предоставени
на оператора за ползване.
По делото не е представено приложение I към договора, към момента на сключването му.
Страните по договора са уговорили в чл.4.4.(б), че ако някоя от страните идентифицира
публични активи, съществуващи преди датата на влизане в сила на договора, които са от
съществено значение за предоставяне на услугите и не са посочени в приложение I или не са
предоставени на Оператора, АВ.К. ги предоставя на Оператора във възможно най-кратък
срок по своя собствена инициатива или след получаване на писмена молба от оператора и
операторът е длъжен да приеме тези публични активи. Страните са уговорили, че това
правило се прилага и към публичните активи, за които към датата на сключване на договора
не са съставени протоколи за разделяне по смисъла на § 9 от ПЗР на ЗИДЗВ и по този начин
не са включени в приложение I.
В чл.4.4.(г.) страните са предвидили, че предоставянето на публичните активи по чл.4.4(б)
се смята за извършено след изпълнение на процедурите, предвидени в действащото право и
с изпращане на писмено уведомление от АВ.К. до оператора, в което ново
идентифицираният актив се описва с характеристиките, посочени в приложение I.
На 09.10.2018г. е сключено Допълнително споразумение № 1 към този договор във връзка с
промяна на границите на Обособената територия, обслужвана от “В.К.”-ЕООД гр. Б., чрез
присъединяване на община П. към обособената територия. С това допълнително
споразумение са изменени чл.4.4.”б”, изр. 2 от договора, като е разширен обхвата на
приложението му, и чл.4.4.”г”, изр. 4, като е предвидено с всяко отделно прието
уведомление, съответно с всяко отделно допълнително споразумение, операторът да добавя
към приложение I ново приложение 1-1,1 -2 и т.н., в което се посочват отделно активите,
добавени към приложение I, и което приложение следва да изпраща на председателя на
АВ.К. в срок от 30 работни дни (нова б.”д” на чл.4.4).
Установява се от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че на
30.06.2016г. Общински съвет С. е приел Решение № 107, с което: дейностите по
стопанисване, поддържане и експлоатация на В.К. системите и съоръженията, както и
предоставянето на В.К. услуги на потребителите на територията на община С., да се
извършва от “В.К.”ЕООД - Б., като до започване на действията по стопанисване,
9
поддържане и експлоатация на В.К. системи и съоръжения от “В.К.” ЕООД Б., същите да
продължат да се извършват от действащия В.К. оператор- “В.К.С.”-ЕООД. Прието е и
Решение № 108 от същата дата/30.06.2016г./, с което е даден мандат на представител на
община С. за участие в извънредно заседание на Общото събрание на Асоциацията по В.К.
на обособена територия, обслужвана от “В.К.”-ЕООД гр.Б., като този мандат е предоставен
на Кмета на общината Е.Д.И.. С цитираното решение Общинският съвет го е оправомощила
да подкрепи и гласува положително по точките от дневния ред, сред които и обсъждане и
съгласуване на Бизнес плана за развитието на оператора за регулаторния период
01.01.2017г.-31.12.2021г. На 18.07.2016г. и на 09.10.2018г. са проведени извънредни
заседания на Общото събрание на Асоциация по В.К. на обособената територия, обслужвана
от “В.К.” ЕООД - Б., на които е присъствал и кметът Е.И. като представител на община С., в
качеството й на член на Асоциацията. На тези заседания на Общото събрание е прието и
решение за съгласуване на Бизнес плана на “В.К.” ЕООД - Б. за предоставяне на В.К. услуги
на обособената територия за регулаторния период 2017-2021г.
На 27.12.2018г. е проведено друго заседание на Общински съвет С., в което точка 1 от
дневния ред- “Предложение относно преминаване на публични активи- В.К. мрежи и
съоръжения, в управление на Асоциацията по В.К. Б. и предоставянето им на “В.К.”-ЕООД-
Б.”, е отпаднала от разглеждане.
С писмо от 13.12.2018г. на заместник министъра на регионалното развитие и
благоустройство е изпратен на кмета на община Сандански за подписване (с копие и до
“В.К.С.”-ООД-с.М., до “В.К."-ЕООД- Б. и до Областния управител ищцовото дружество)-
окончателен протокол за разпределение на собствеността на активите -В.К. системи и
съоръжения, публична държавна собственост и публична общинска собственост, на
основание чл. 13, чл. 15 и чл. 19 от Закона за водите, на територията на община С. към
31.12.2017г., към който са приложени и предварителни списъци за активите, които не са
активи на “В.К.” С.”- ЕООД на територията на община С., сред които са и следните активи:
вътрешен водопровод И., канализация И., външен водопровод П.-И., С., М., водоем И. и
преминаващ водопровод с.И.. Съгласно този изпратен за подписване окончателен протокол
общата стойност на активите публична държавна собственост на територията на община С.
е 0,00лв., а общата стойност на активите публична общинска собственост на територията на
община С. е 18 281 364,59лв.
С писмо от 10.05.2019г. на “В.К.” ЕООД- Б. до председателя на АВ.К. Б. е поискано
представяне на копие от подписания окончателен протокол за разпределение на
собствеността на активите-В.К. системи и съоръжения, на територията на община С., ведно
с приложени списъци на активи публична общинска собственост, с оглед предоставяне на
услугите по договора за стопанисване, експлоатация и поддръжка на В.К. системи и
съоръжения и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Исканите
документа са изпратени на ищеца с писмо изх.№ 100-00- 28/1/ от 14.05.2019 г, на АВ.К.- Б.,
получено на 15.05.2019г.
10
С писмо от 17.10.2019г., получено на 18.10.2019г., „В и К” ЕООД е изпратил на
Асоциацията по В.К.-Б. допълнено приложение I 1 -32 към договора сключен между тях, от
което приложение е видно, че публичните активи включват и вътрешен водопровод И.,
канализация И., външен водопровод П.-И., С., М., водоем И., преминаващ водопровод с.И. и
водохващане И.. В писмото се посочва, че допълнено приложение I 1-32 към договора се
изпраща на основание чл.4 А б.”б” от договора и нова буква “д” от допълнителното
споразумение към договора с АВ.К.- Б..
От приетие пред първоинстанционния съд писмени доказателства е видно, че за периода от
01.01.2019г. до 31.05.2019г. от “В.К.” ЕООД- Б., са издадени на името на С. Х. Д., с
индивидуален абонатен номер 5002369, за имот находящ се на адрес с. И., ул. "Т.А.“
следните фактури:
-фактура № **********/11.02.2019г. за отчетени 25 кубици вода за времето от 01.01.2019г.
до 21.01.2019г. на стойност 38,89лв. с ДДС;
-фактура № **********/06.03.2019г. за отчетени 25 кубици вода за времето от 31.01.2019г.
до 28.02.2019г. на стойност 38,65лв. с ДДС и
-фактура № **********/03.04.2019г- за отчетени 25 кубици вода за времето от 28.02.2019г.
до 31.03.2019г. на стойност 38,35лв. с ДДС.
На 14.06.2019г. “В.К.”-ЕООД-Б. е изпратило на ответника покана за доброволно изпълнение
на сумите по гореописаните фактури, но Л.Х.С. е отказал да я получи.
За вземането предмет на настоящото исково производство е издадена по искане на “В.К.”
ЕООД- Б.- Заповед за изпълнение на парично задължение № 1755/04.07.2019г.по ч.гр.д. №
669/2019г. по описа на РС С. срещу длъжника С. Х. Д..
В срока по чл. 414 ал.2 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
редовно възражение от длъжника С. Х. Д., с което същият е възразил че не дължи
посочената в заповедта сума, тъй като между него и „В и К” ЕООД не е сключен договор за
водоснабдяване на собствения му имот. Възразява се още, че на „В и К” ЕООД не са
предоставени В.К. активите- публична общинска собственост за стопанисване и
експлоатация и на практика „В и К” ЕООД не разполага със съоражения, чрез които да
транспортира законно вода за ПБВ до имота на потребителя.
В законоустановения срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, предявен е от “В.К.” ЕООД- Б., иск пред
компетентния граждански съд- РС С. срещу С. Х. Д., ЕГН **********, от с. И., Община С.,
въз основа на който е образувано настоящото гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Б..
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд излага следните правни
доводи:
11
Обжалваното решение на РС Сандански е валидно постановено, от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, като е изготвено в изискуемата
от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила на разпоредбата на чл.
236 от ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по допустими искове,
които правилно е квалифицирал като такива по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 498о и сл. от
Закона за водите и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Допустимо е ищецът да предяви пред гражданския
съд в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, иск за установяване на вземането, което е заявил в
проведеното заповедно производство и за което е издадена заповед за изпълнение в негова
полза срещу длъжника, като съобрази обстоятелствата настъпили във връзка с погасяването
на вземането след подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, а по дупостимостта- в обжалваната му част. По останалите
въпроси въззивният съд е огранечине от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на РС Сандански е допустимо и поради това че са налице
специалните основания за допустимост на предявения иск по чл. 422 от ГПК по който съдът
се е произнесъл- наличието на идентичност както по основание, така и по размер на
вземането, за което подаденото заявление по чл. 410 от ГПК пред съда по заповедното
производство и заявеното за установяване притезание на ищеца пред гражданския съд по
общия исков ред. Идентични са и страните по правоотношението на което е основана
исковата претенция, поради което не е налице нередовност във връзка с активната и
пасивната легитимация по предявения иск.
Настоящият състав на ОС Б. намира за неоснователни наведените с въззивната жалба
възражения за недопустимост на обжалваното решение, тъй като видно от мотивите на
решението на РС С. решаващият съдебен състав се е произнесъл по непредявено
възражение, като е анализирал неотносими към правния спор обстоятелства и се е
произнесъл по „легитимността“ на въззивника като В.К. оператор. Така според
пълномощникът на дружеството въззивник, първоинстанционният съд е преминал рамките
на конкретното производство, като е навлязъл в предмета на съвсем други спорове и
процедури. В тази насока са развити съображения, че липсва каквото и да е възражение от
страна на ответника относно правното качество на въззивника, но въпреки това е налице
такова произнасяне от съдебния състав, което изцяло изпълнява хипотезата на произнасяне
„свръх-петитум“.
При дейността си въззивният състав на съда е ограничен в предметния обхват на
извършената от него въззивна проверка, не само от оплакванията изведени с въззивната
жалба, но и от правно релевантните факти, наведени от ищеца с исковата молба по делото,
които в съчетание със заявения петитум, определят предметния обхват на претендираното
12
право, чиято съдебна защита е поискана пред първоинстанционния съд. Безспорно е от
навадените с исковата молба факти от ищеца “В.К.” ЕООД- Б., че предявеният иск пред РС
Сандански е за установяване съществуване на парично вземане за главница, представляваща
стойността на доставена услуга „В.К.“ за определен период от време, както и установяване
съществуване на парично вземане за лихва, поради неплащане на главницата на падежа.
Безспорно е обаче, че наред с обективните факти установяващи доставянето на В.К. услуги
за процесния период от доставчита на услугата до потребителя на същата, с исковата молба
са наведени редица фактически твърдения именно за „легитимността“ на „В.К.“ ЕООД да
доставяне на В.К. услуги до потребителите на Община С., както и фактически и правни
доводи за преминаването на публичните активи от Асоциацията по В.К. на “В.К.” ЕООД- Б.,
за осъществяване на дейността му на доставчик на тази услуга, доколкото вода се доставя
само по вече съществуващите за това водопроводни мрежи и съоражения. Щом ищецът е
навел тези факти с исковата молба пред РС С. то очевидно е прието че същите са относими
към предявения иск за заплащане на дължимото възнаграждение за доставената, но
незаплатена В.К. услуги до ответника потребител. Иначе въвеждането на тези факти с
исковата молба в процеса пред първоинстационния съд, би било лишено от правна логика.
Навадените фактически твърдения с исковата молба, подкрепени с представените писмени
доказателства, не са били оспорени от ответната страна, същите са приети за доказани от
състава на съда разглеждащ делото и на тези факти първоинстанционният съд се е позовал в
мотивите си, при преценката за приложението на материалния и процесуалния закон. В този
смисъл неоснователно е възражението изведено с въззивната жалба, че първоинстационният
съд е излязъл извен предметния обхват на делото, който е очертан от ищеца с исковата
молба по делото.
Неоснователно е и оплакването навадено с въззивната жалба пред настоящата съдебна
инстанция- за това че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени от
отвтеника възражения. Срещу исковата молба не е бил подаден писмено отговор по реда на
чл. 131 от ГПК от ответника, като пълномощникът му в първото по делото съдебно
заседание само е оспорил предявения иск, без да оспори фактите навадени от ищеца по
делото. С писмено възражение на длъжника в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК, ответникът С. Х.
Д. е навел своите възражения срещу така претендираното от „В.К.“ ЕООД вземане още в
заповедното производство- изрично е възразил че е бил във валидно облигационно
правоотношение с “В.К.” ЕООД- Б., към момента на получаването на В.К. услуги за
процесния период. Направеното възражение е обвързано с друго възражение- че към
процесния период на „В.К.“ ЕООД не са били предоставени активите- публична общинска
собственост за стопанисване и експлоатация и на практика „В.К.“ ЕООД не е разполагала
със съораженията, чрез които да транспортира законно вода до имота на потребителя.
Очевидно е че с подаденото по реда на чл. 414 от ГПК писмено възражение на длъжника
пред съда по заповедното производство, оспорена е и легитимността и правото на „В.К.“
ЕООД да предоставя В.К. услуги на потребителите, собственици на имоти в с. Илинден,
Община С., което е основание на дължника да заяви че не дължи вземането, за което е
13
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съгласно т. 11 а от ТР № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, гражданският съд разглеждащ делото по
общия исков ред, въз основа на депозиран иск по чл. 422 от ГПК, е длъжен да разгледа и да
се произнесе по направените от длъжника ответник възражения по чл. 414 ал.1 от ГПК, с
които се оспорва вземането на кредитора, дори и те да не са били повторно наведени с
отговора на исквата молба пред първоинстанционния съд. След като възражения както
срещу взамането, така и срещу легитимността на “В.К.” ЕООД- Б. да достави В.К. услуги на
потребителя С. Х. Д., са били наведени с възражението по чл. 414 от ГПК, съобразно
дадените задължителни указания на съдилищата с ТР № 4/2014г. на ВКС, същите следва да
се считат за наведени в исковия процес и съдът разглеждащ делото по предявения иск по чл.
422 от ГПК за установяване на оспореното вземане, е длъжен да ги съобрази и да се
произнесе по тях. Възражението че в настоящия казус съставът на РС Сандански се е
произнесъл по непредявени от ответника възражение в този смисъл е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение от въззивния състав на ОС Б.. Неоснователно е и
твърдението на пълномощника на въззивника за произнасяне на първоинстанционния съд
със „свръх петитум“, по невъведено в процеса възражение от ответната страна.
Установявайки релевантните по спора факти, обуславящи предмета на делото,
първоинстационнят съд е субсумирал посочените от ищеца обективни твърдения под
относимите правни разпоредби, от които е извел, че не е налице фактическия състав,
обуславящ уважаване на спорното материално право, предявено с иска. Следва за пълнота
да се посочи че въпроса, поставен от въззивника, за „легитимността“ на „В.К.“ като
оператор на В.К. услуги, предоставяни на гражданите на Република България е въпрос по
приложението на закона, който поставя изискване лицето, което може да предоставя услуги
„В.К.“, да е надлежен оператор, установен в Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и в Закона за водите. В този смисъл, въпроса по приложението на
закона е дейност на съда, поради което правилното прилагане на материалния закон, не е
непременно обусловено от релевирано възражение от ответника в процеса. От друга страна,
приложението на закона, като дейност на съда, не се обхваща от понятието „предмет на
делото“, тъй като предмета на делото се индивидуализира от ищеца чрез основанието на
иска-обстоятелствата, на които се основава иска- чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, и петитума на иска-
в какво се състои искането- чл. 127 ал. 1 т. 5 от ГПК. Предмета на делото се въвежда в
процеса от ищеца, който по силата на диспозитивното начало, определя вида и обема
защита, по аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК. След като ищецът е въвел в процеса защита на
притезателно право- право на парично вземане по договор за предоставяне на услуга „В.К.“,
то по отношение на тези услуги законодателят е въвел задължителни изисквания, за които
съдът е длъжен да извърши проверка въз основа на представените доказателства. Режима на
предоставянето на услуга „В.К.“ е регулирана дейност, която може да се извършва само от
надлежен оператор на услуга „В.К.“, поради което съдът, за да даде защита на това право,
въведено чрез основанието и петитума на иска, следва да установи че е налице фактическия
състав, обуславящ съществуването на правото на парично вземане по договор за
14
предоставяне на услуга „В.К.“. Ето защо, след като съдът се е произнесъл в диспозитива на
решението по въведения с исковата молба предмет на делото - иск за установяване
съществуване на парично вземане за главница, представляваща стойността на доставена
услуга „В.К.“ за определен период от време, както и иск за установяване съществуване на
парично вземане за лихва, поради неплащане на главницата на падежа, прилагайки
относимото право към спорното право, то постановеното решение е отговор на искането на
защита. Правилно в мотивите към обжалваното решение, съдът е изследвал въпроса за
легитимността на доставчика на В.К. услуги- „В.К.“ ЕООД към процесния период, както и
въпроса относимо ли е предаването на активите на оператора на услугата, във връзка с
придобиването на правото да предоставя тази услуга на територията на Община С., при
осъщесктвяване на всички изисквания на закона за това.
Обвързан от оплаквавнията с въззивната жалба и навадените по реда на чл. 414 от ГПК от
ответника писмени възражения пред първоинстанционния съд по делото/по арг. на т. 11 а от
ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК/, въззивният състав на ОС
Благоеврад намира, че основания спор между страните по делото, обуславящ преценката на
въззивната съдебна инстанция за правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, е въпроса съществувало ли е валидно облигационно правоотношение между страните
по делото, във връзка с предоставянето на В.К. услуги за процесния период- 31.01.2019г. до
31.08.2019г., както и има ли отношение възражението за непредоставени към този период
публични активи от Асоциациятга по В.К. на “В.К.” ЕООД- Б. на “В.К.” ЕООД- Б.,
доколкото съгласно чл. 198д ал. 4 от Закона за водите, именно Асоциацията по В.К., чрез
председателят и, или общинският съвет, чрез съответния кмет на общината, следва да
предоставят на съответния В.К. оператор, правото да извършва дейността по предоставяне
на В.К. услуги на потребителите на съответната обособена територия.
Отношенията свързани с дейността за предоставяне на В.К. услуги на протребители срещу
заплащане, са регулирани по императивен начин от законодателя чрез разпоредбите на
Закона за водите (обн. ДВ бр. 67/27.07.1999г.- в сила от 28.01.2000г.), Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ)/обн. в ДВ бр. 18 от 25.02.2005г./
и Наредба № 4 от 14,09.2004г, за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи/Издаден от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обн. в ДВ бр. 88 от 08.10.2004г./ предвид
основния принцип, че всеки гражданин следва да има достъп до вода за питейно-битови
цели като основна жизнена потребност.
С действащия нов Закон за водите (обн. ДВ, бр.67 от 1999г., в сила от 28.01.2000г.)
законодателят реформира В.К. отрасъла, като поделя собствеността на В.К.
инфраструктурата между Държавата и общините, разделя предоставянето на В.К. услугите
на обособени територии, предвижда създаването на В.К. асоциации, които осъществяват
управлението на В.К. системите като възлагат с договори на В.К. операторите
стопанисването, поддържането и експлоатацията на В.К. системите и съоръженията, както и
15
предоставянето на В.К. услуги на потребителите срещу заплащане. Така съгласно
разпоредбата на чл. 198о ал. 1 от Закона за водите, предоставянето на В.К. услуги на
потребителите срещу заплащане, се извършва от В.К. оператора по реда на този закон и на
ЗРВ.К.У. В чл. 198о ал.2 от ЗВ изрично е предвидено, че в границите на една обособена
територия, само един В.К. оператор може да осъществява дейността по ал. 1 от същия текст,
с изключения на случаите на чл. 198о ал. 6, кято не е приложима към настоящия казус. В
разпоредбата на чл. 198 д ал. 4 от ЗВ е предвидено Асоциацията по В.К., чрез председателят
или общинският съвет чрез кмета на общината, да предоставят на съответния В.К. оператор
правото да извършва дейността по предоставяне на В.К. услуги на потребителите, чрез
възлагане по реда на Закона за водите и на Закона за концесиите. В разпоредбата на чл. 198о
ал. 5 от Закона за водите е посочено, че В.К. операторът е търговец, държавно или общинско
предприятие- юридическо лице, което има сключен договор с председателят на Асоциация
по В.К. или с кмета на съответната община- за управление, поддържане и експлоатация на
В.К. системите и предоставяне на В.К. услуги в границата на една или повече обособени
територии, когато представянето на В.К. услугите е основната му дейност.
Тъй като до приемането на новия ЗВ активите (В.К. системите и съоръженията) са
включени в капитала на В.К. операторите (търговски дружества с държавно и/или общинско
участие), законодателят е регламентирал в § 9 от ПЗР към ЗИДЗВЩВ бр.103 от 2013г., изм.
и доп. бр. 105 от 2015 г.) процеса на отписване на В.К. активите от баланса на
съществуващите В.К. оператори, прехвърлянето им на собствениците (Държавата и
общините) и предоставянето им за управление на В.К. асоциациите, които сключват
договори с В.К. операторите на обособената територия. Цитираният параграф предвижда
изготвяне на списъци с В.К. активите от В.К. оператора и общината, одобряване от МРРБ на
окончателен разделителен протокол, отписването на активите и тяхната стойност от баланса
на дружествата. След приключване на този процес В.К. системите и съоръженията
(активите) преминават в управление на В.К. асоциацията. До приключването на този процес
досегашните В.К. оператори продължават да стопанисват, поддържат и експлоатират В.К.
активите по стария ред.
Ищецът пред първоинстационният съд- “В.К.” ЕООД- Б., черпи права за своята легитимност
от приетия като писмено доказателство Договор за стопанисване, поддържане и
експлоатация на В.К. системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги от 18.04.2016г., в законна сила от 01.06.2016г. Безспорно е че с така
сключения договор Асоциацията по В.К. е възложила на оператора “В.К.” ЕООД- Б.,
предоставянето на В.К. услуги, както изключтелнота право да стопанисва, поддържане и
експлоатация на публичните активи и упражняването на всички права и всички задължения,
възложени на Оператора съгласно действащото право и при спазване на изискванията и на
ограниченията на Закона за водите и Закона за опазване на околната среда. /чл. 4.1 а от
договора/
Въз основа на събраните по делото доказателства, не се спори, че “В.К.” ЕООД- Б. е с
16
предмет на дейност водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и инженерингови
услуги в страната и чужбина, което е сключило договор с АВ.К., като има качеството на
„В.К. оператор“, по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗРВ.К.У. Установено е че на обособената
територия за която с договора за възлагане „В.К.“ ЕООД е определен за единствен оператор
на В.К. услуги, член е и община С. (извлечение от търговския регистър, представения
договор и т. 3 на решение № РД-02-14-2234 от 22.12.2009г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройство на Република България), поради което същото е оператор на
В.К. услуги по смисъла на чл.198о, ал.5 от Закона за водите, чл.2, ал.1 от ЗРВКУ и чл.2 от
Наредба № 4/2014г.
Според настоящия състав на въззивния съд правилно и при съобразяване на разпоредбите на
материялния и процесуалния закон, първоинстанционният съд в обжалваното по
настоящото дело решение, е обвързал придобиването на правото на оператора „В.К.“ ЕООД
да предоставя В.К. услуги и да иска заплащането на същите от потребителите, не само въз
основа на сключен договор за възлагане по реда на чл. 198п ал.1 от Закона за водите, но и с
изпълнението на всички изисквания на закона и довършването на фактическия състав на
предоставянето на активите и предаването на същите от Асоциация по В.К. на “В.К.”
ЕООД- Б.. Това е изрично предвидено и в самата разпоредба на чл. 4.1 б. „а“ от Договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на В.К. системите и съоръженията и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 18.04.2016г., в която изрично
се предвижда че предоставянето на изключителното право за стопанисване, поддържане и
експлоатация на всички съществуващи и бъдещи публични активи, следва да се извърши-
„при спазване на изискванията и ограниченията на Закона за водите и Закона за опазване
на околната среда.“ За да придобие правото да предоставя В.К. услуги на потребителите-
операторът „В.К.“ ЕООД, не е достатъчно да е сключен договор за възлагане по чл. 198п
ал.1 от Зокона за водите и същият да е определен за единствения опаратор обслужващ
обособена територия, следва да са спазени всички законови изисквания и да са отпаднали
всички ограничения предвидени в Закона за водите и Закона за опазване на околната среда.
Това задължитлено включва и довършването на процедурата по предоставянето на
активите, съставляващи водоснабдителните и канализационни системи, без които
предоставянето на В.К. услуги е обективно невъзможно. За да е придобил правото за
доставяне на В.К. услуги за съответната обособена територия, операторът с който е сключен
договор за възлагане, следва да е изцяло довършен предвидения в закона фактически състав,
който завършва с предаването на активите от Асоциацията по В.К. на оператора “В.К.”
ЕООД- Б., по предвидения в закона ред за това.
Съгласно § 9 ал. 8 ПЗР на Закона за водите, в случаите по чл. 198 б т. 2 министърът на
регионалното развитие изпраща на асоциацията по В и К копия от окончателните протоколи
за разпределение на собствеността по ал. 5, незабавно след тяхното изготвяне или след
учредяване на асоциацията по В и К в обособената територия - ако такава не е учредена към
датата на изготвянето на окончателните протоколи. В тези случаи В и К системите и
съоръженията- публична държавна и публична общинска собственост, преминават в
17
управление на асоциацията по В и К на съответната обособена територия от датата на
получаване на окончателните протоколи от асоциацията по В и К, съответно - след
отписването им по реда на ал. 7. В и К системите и съоръженията - публична държавна
собственост, се завеждат в баланса на областните администрации на съответната обособена
територия. В настоящия случай, съдът е приложил правна норма, уреждаща правомощия на
асоциацията по В и К на съответната обособена територия, да придобие системи и
съоръжения, които системи и съоръжения да възложи на „В.К.“ оператор, който да
предоставя услуги по „В.К.“. В този смисъл, законът изисква оператора „В.К.“, за да
може да предоставя услуга „В.К.“, да е придобил качеството надлежно и съобразно
Закона за водите. Ако не е придобил това качество оператора, ако не е придобил системи и
съоръжения на съответната обособена територия по надлежния ред, то оператора за услуги
„В.К.“ не може да предоставя тази услуга „В.К.“, следователно не може да претендира
заплащане на цената на услуга „В.К.“.
По делото не е представено Приложение 1 към договора към момента на сключването му,
поради което не се установи, че към датата на влизане в сила на договора /01.06.2016г./
активите са предоставени на ищеца /чл.4.4”а” от договора за възлагане/. Независимо от това,
следва да бъдат споделени доводите на първоинстанционния съд, че от представените
доказателства може да се заключи, че при сключването на договора в приложение I не са
посочени активите отнасящи се до община С., тъй като в договора между ищеца и АВ.К. е
предвидено поетапно предаване на публичните активи, намиращи се в обособената
територия, като тези за които все още не са съставени разделителни протоколи по смисъла
на § 9 от ПЗР на ЗИДЗВ ще бъдат предоставени допълнително, респ. ще бъдат включени с
допълнително приложение I, а се установи, че окончателният протокол за разпределение на
собствеността на активите-В.К. системи и съоръжения, между Държавата и община С. (с
приложен към него предварителен списък от досегашния В.К. оператор-“С.” ЕООД) е
подписан много по-късно- след м. декември 2018г.
Въззивният съд в настоящия си състав намира за установено по делото въз основа на
събраните пред РС Сандански писмени доказателства, че към процесния период /м.януари-
м.март 2019г., за който се претендира заплащане на предоставени В.К. услуги от ищеца на
ответника/, не е приключила регламентираната процедура по предоставянето на В.К.
активите на дружеството въззивник- „В.К.“ ЕООД. Както твърди самият въззивник-ищец, а
и от представените от него доказателства се установи, че за да предоставя услугите по
договора на обособената територия, въззивникът-ищец е поискал през м.май 2019г. от АВ.К.
да му изпрати окончателния протокол за разделяне на собствеността на активите на
територията на община С., а установява се че този протокол е получен от него на
15.05.2019г. с писмо от 14.05.2019г. на АВ.К.-Б., след което (в изпълнение на разпоредбите
на чл.4.4.б.»б» и б.» д» от договора и допълнителното споразумение) въззивникът-ищец е
изготвил и изпратил на АВ.К.-Б. с писмо от 17.10.2019г. допълнено приложение I 1-32 с
активи публична общинска собственост, находящи се на територията на община С., което е
18
получено от АВ.К. на 18.10.2019г. Следователно, преди тази дата няма как ищецът като В.К.
оператор да е започнал по предвидения в Закона за водите ред да изпълнява задълженията
си по договора с В.К. Асоциацията за територията на община С. /където попада и имота на
ответника/, поради което вземането от ответника /в качеството му на потребител по смисъла
на § 1, ал.1 т. 2 от ДР към ЗРВ.К.У/, за заплащане на предоставени В.К. услуги е
неоснователно.
Следва да се отбележи за прецизност че по делото не са представени от ищеца доказателства
за отписването на активите и тяхната стойност от баланса на «С.»-ЕООД /което се извършва
след получаването на окончателния разделителен протокол и в срока посочен в на § 9 ал. 6
от ПЗР на ЗИДЗВ/ и завеждането им в баланса на община С., поради което тези активи не са
преминали в управление на Асоциацията по В.К. /както предвижда в § 9 ал. 8 изр. 2 от ПЗР
на ЗИДЗВ, за да може АВ.К. да ги предостави на „В.К.“ ЕООД (в качеството му на В.К.
оператор) по предвидения, в сключения между тях договор процесуален ред. Следователно,
за процесния период /от м.януари 2019г. до края на м.май 2019г./ ищецът не е придобил
правото на обслужващ В.К. оператор на ответника потребил, при спазване на всички
изисквания на Закона за водите, за да извърши доставка на В.К. услуги и да претендира от
потребителя ответник заплащане на предоставени В.К. услуги на посоченото в исковата
молба основание.
По изложените съображения въззивният съд намира за ненужно да обсъжда и да се
произнася по останалите възражения във въззивната жалба. Същите се явяват
неоснователни, тъй като след като въззивникът-ищец не е по смисъла на закона, надлежен
оператор на „В.К.“ услуга за обособената територия за процесния период, ирелевантно е
обсъждането на фактите, обуславящи неизпълнение на задължението на ответника за
плащане на цената за услугата. Дейността по предоставяне на услуга „В.К.“ е регулирана
дейност, както по отношение на субектите, които могат да я извършват, така и по
отношение на реда и начина на стопанисване и управление на системи и съоръжения.
При изложените съображения, обжалваното решение на РС Сандански е правилно и
обосновано, поради което на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено от
въззивния съд.
С оглед на изхода по делото и поради това че въззивният съд намира жалбата за
неоснователна, то на ответника, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, се следват разноски в
производството.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1361 от 27.07.2020г. постановено по гражданско дело №
19
14/2020г. по описа на РС С. като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА “В.К.” ЕООД Б., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ”А.Ч.” №
3, представлявано от управителя инж. Р.Н.Д. да заплати на С. Х. Д., ЕГН **********, от с.
И., Община С., ул. „В.“, област Б., сума в размер на 300.00 лв. (триста лева), представляваща
разноски за адвокатски хонорар пред настоящата съдебна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Решението е подписано с особено мнение от съдия Владимир Ковачев.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20