РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. Плевен, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО
И.
при
секретар Милена Кръстева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Недялко И. по
касационно административно дело № 473/2022 г.
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, ул. Лерин № 12, представлявана
от директора д-р Д.В.Н. срещу Решение № 260001/21.04.2022
г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 322/2020 г. по описа на
съда.
В жалбата се посочва, че атакуваното
решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, излагат се доводи за
неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния
закон – касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът счита, че решението на
Районен съд- Левски е постановено при абсолютна липса на анализ на доказателствата,
на всички данни и обстоятелства по делото и в този смисъл същото е постановено
при липса на мотиви, като изводите на съда не са конкретни, а бланкетни. Сочи,
че в хода на производството по обжалване на издаденото наказателно
постановление, районния съд не е проявил необходимата процесуална активност за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Посочва,
че не е налице основание процесуалното нарушение да се квалифицира като
съществено, тъй като не е довело до нарушаване правото на санкционираното
дружество да разбере както административно нарушение му се вменява за
извършено, срещу което да се защити в пълнота. Твърди, че единствения обоснован
на приложените доказателства извод е, че дружеството е било редовно уведомено
за съставянето на АУАН, а редовно връченото НП е предпоставка и дава право на
наказаното лице да го обжалва по съдебен ред в указания от закона срок. Навежда
доводи, че действително АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но при
спазване на изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН като в подкрепа на това
посочва, че са показанията на разпитаните свидетели – С. А.- гл. инспектор в
отдел „Растителна защита“ при ОДБХ-Плевен и Д. М.- гл. инспектор в отдел
„Растителна защита“ при ОДБХ-Плевен. Релевира основания, че неправилно Районен
съд Левски е приел, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и
липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Твърди, че всички съставомерни признаци от състава на
нарушението се съдържат в обстоятелствената част на акта и на издаденото въз
основа на него наказателно постановление, като подробно, конкретно и ясно са
описани и всички предприети действия и събрани доказателства, които го
доказват. Описанието на нарушението съдържа всички елементи, очертаващи състава
му - дата и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при
които е извършено. Моли да бъде отменено решението, а по същество - да бъде потвърдено
НП. Алтернативно моли да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд
Ответникът по касация – „Сортови семена Вардим“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Вардим, община Свищов,
обл. Велико Търново, представлявано от изпълнителния директор С.И.Д. ЕГН **********,
чрез адв. Г.Г. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, е представил възражение, в
което посочва, че постановеното от Районен съд – Левски съдебно решение е
правилно и законосъобразно. Напълно споделя изводите на съда, че НП е издадено
при допуснато от страна на административно наказващия орган нарушение на
материалния закон. Посочва, че използваната от ОДБХ – Плевен лаборатория няма
нужната акредитация да извършва анализ на семена за посев, и резултата от
лабораторния анализ е недостоверен и не може да служи като доказателство за
ангажиране на административно наказателната отговорност на дружеството. Сочи,
че непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е
извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и
неточното посочване на нарушените виновно разпоредби нарушавало изискванията на
ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното постановление и обосновавало
извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Твърди, че при съставяне на АУАН и
впоследствие и в обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото на защита
на дружеството, тъй като АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН
в отсъствие на представляващ дружеството, което не било уведомено в предвидения
от ЗАНН ред за съставяне на АУАН, за да може да направи и съответните възражения
в определения от закона тридневен срок.
В съдебно заседание касаторът – Областна дирекция по
безопасност на храните – гр. Плевен, се представлява от Старши юрисконсулт
Гергана Драганова, която поддържа касационната жалба.
В съдебно заседание ответникът по касация – „Сортови
семена Вардим“, се представлява от адв. Г.Г. от Адвокатска колегия – гр. Плевен
с пълномощно по делото, който поддържа подаденото възражение. Моли да бъде
потвърдено решението на Районен съд – Левски.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура
- Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита,
че касационната жалба е основателна и предлага на съда да бъде уважена.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решението си съдът е отменил наказателно
постановление № 165/09.10.2020г., издадено от директора на Областна дирекция по
безопасност на храните - Плевен, с което на основание чл.155, ал.2 от Закона за
защита на растенията на „Сортови семена Вардим" АД, със седалище и адрес
на управление с. Вардим, общ. Свищов, обл. Велико Търново, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор С.И.Д., е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 107, т. 1 от Закона за защита на растенията, затова че на 15.05.2020г.,
в интервала от 11,00 часа до 16,00 часа при проверка на обект поле, засято с
царевица /непоникнала/ БЗС 5 с площ 1153.13 дка в землището на с. Петокладенци,
общ. Белене във връзка подадена колективна жалба за подмор на пчели от пчелари
и Заповед № РД-07-44/15.05.2020г. на директора на ОД „Земеделие” Плевен е
установено с КП 003295/ 15.05.2020г. при оглед на място, че посоченото по-горе
поле е засято с царевица, която не е поникнала и има единични плевелни растения.
По време на проверката от полето е взета проба от плевелните растения в него за
идентификация на употребените продукти за растителна защита. Пробата е
изпратена в „Приморис България“ АД. След анализа на растителната проба е
получен сертификат за анализ от 22.05.2020г., от който било видно, че е
установено наличие на три активни вещества - никосулфурон (активно вещество на
хербициди, регистрирани за употреба при царевица), паклобутразол (активно
вещество на фунгициди) и тиаметоксам (активно вещество на инсектициди). Прието
е, че в полето, от което е взета растителна проба са били внесени продукти за
растителна защита, съдържащи установените в пробата активни вещества, което не
било отразено в дневника за проведените химични обработки на „Сортови семена -
Вардим“ АД в землището на с. Петокладенци, а всички инсектициди, съдържащи
активното вещество тиаметоксам не са разрешени за употреба в Република
България.
Настоящата инстанция намира, че
решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.
За да отмени оспореното
наказателно постановление, РС Левски е приел, че наличието на активното
вещество тиаметоксам за взетите от плевелната растителност на терена проби не
може да обоснове извод за употребата на препарат за растителна защита, съдържащ
инсектицида от страна на дружеството – жалбоподател, а съгласно разпоредбата на
чл. 107, т.2 от ЗЗР се забранява употребата на продукти за растителна защита
извън обхвата на разрешената употреба или в доза, която надвишава максималната
доза на единица площ. Правилно съдът е приел, че, от събраните доказателства от
първоинстанционния съд, включително и показанията на свидетелите –
актосъставителя, свидетелите по акта и лицата, участвали във вземането на
пробите, не се установява какъв продукт
растителна защита е употребен и нарушението не е доказано. Споделят се мотивите
на РС Левски, че в хода на административно-наказателното производство са били
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването на
АУАН, тъй като наказателното постановление е издадено при допуснати от страна
на административно-наказващия орган съществени нарушения на административно-производствените
правила, които са самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като са довели
до накърняване на правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. В конкретния случай от страна на
административно наказващия орган е нарушена процедурата по съставяне и връчване
на АУАН. По делото не са представени доказателства, че дружеството –
жалбоподател е било надлежно уведомено, че при неявяване на посочената
дата и час актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя. В съставения акт
липсва отбелязване, че съставянето му става в отсъствие на нарушителя и не е
вписано изрично поканата до дружеството. Съдът е приел, че по делото липсват
доказателства лицето, получило поканата, да има качеството на длъжностно лице,
натоварено да приема книжа и е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 40,
ал.2 от ЗАНН, съгласно която , когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие и съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя е нарушение на
процесуалните правила, което се явява съществено, тъй като е лишило наказаното
лице от правото му актът да бъде предявен за запознавана със съдържанието му и
да впише възражения при съставяне на АУАН.
Правилно е прието от РС Левски, че нито наказателно постановление, нито
АУАН съдържат конкретна дата на извършване на нарушението, а е посочена дата на
извършената проверка. Съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. В издаденото наказателно постановление липсва дата на извършеното
нарушение. АНО е посочил освен датата на издаване на НП, още датата на
извършване на проверка от контролните органи на ОДБХ - Плевен, но не е посочена
конкретната дата, на която дружеството е извършило административното нарушение,
за което е санкционирано.
Правилно, първоинстанционният съд е приел, че за да предизвика целените с
издаването му правни последици, НП следва да съдържа законово определен
минимален обем информация, посочени в чл. 57 от ЗАНН, вкл. и датата на
извършване на нарушението.
При тези съображения РС Левски е отменил наказателно постановление №
165/09.10.2020г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на
храните - Плевен.
Според настоящия състав на Адм. съд – Плевен, касационната жалба е
неоснователна, а решението на РС Левски е валидно, допустимо и правилно и
следва да бъде оставено в сила. Мотивите на съда са изчерпателни и ясни,
споделят се изцяло от касационния състав на основание чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК .
Правилно е РС Левски
е приел, че нарушението не е доказано, тъй като по делото не се установява, какъв продукт растителна защита е употребен, а се
посочва, че е налице установено наличие на три активни вещества – никосулфарон,
тиаметоксам и паклобутразол, а се посочва, че е налице третиране с Тайфун СЛ, което
активно вещество е глифозат, каквото не е констатирано в пробата и не се
посочва забранения за употреба препарат, който е ползвало дружеството.
На следващо
място РС Левски е приел, че е нарушена процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗАНН съставянето на АУАН е в присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН
предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато
е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне
на акта. Както и районният съд е посочил, по делото
липсват доказателства лицето, получило поканата да има качеството на длъжностно
лице, натоварено да приема книжа. С оглед на изложеното, е нарушена
разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, според която разпоредба когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие, тъй като не е
налице валидно отправена покана за съставяне на АУАН.
Следва
да се отбележи още, че от
доказателствата по делото безспорно се установява, че съставеният АУАН не е
връчен на управителя на дружество
жалбоподател, като освен това не е посочена конкретна дата на която
дружеството е извършило административно нарушение, за което е санкционирано. Изискването
за посочване на дата е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя,
както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само с
посочване на точна дата може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН, която установява сроковете, в които може да се състави АУАН и
тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на
нарушението, като в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното
постановление. Тези срокове са преклузивни, и изтичането им е абсолютна пречка
да се образува административно-наказателно производство, респ. абсолютно
основание да се прекрати вече образуваното такова.
Предявяването на
АУАН на нарушителя представлява фактическо действие по предоставяне на АУАН на
нарушителя, за да се запознае последният със съдържанието му и да го подпише –
чл.43, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл, "връчването" на акта позволява на
правния субект, който е "обвинен" в извършването на конкретно
административно нарушение посредством неговото "предявяване" по реда
на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, да организира защита
си срещу това "обвинение", като събере или посочи необходимите
доказателства, направи съответните възражения в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН и съответно ангажира квалифицирана юридическа помощ. Неизпълнението
на задължението за връчване на акта за установяване на административно
нарушение лишава нарушителя от възможността да предприеме всички тези действия
и съответно в твърде съществена степен нарушава неговото право на участие и
защита в административно наказателното производство. Поради тази причина,
надлежното връчване на акта, независимо дали той е подписан или не е подписан
от нарушителя е абсолютна предпоставка за законосъобразност на производството,
нарушаването на която, само по себе си има за последица незаконосъобразност на
постановеното при тези условия наказателно постановление.
Предвид горепосоченото настоящата инстанция намира, че решението е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63в
от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от
АПК предл. първо съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 260001/21.04.2022
г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 322/2020 г. по описа на
съда.
Препис от решението да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ 2.
/п/