№ 102492
гр. София, 18.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И
като разгледа докладваното от А.И Частно гражданско дело №
20231110142635 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от “******************************** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. Л. Б. за сумата 600
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 02.08.2022 г., сумата
159,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода 02.09.2022 г. - 01.07.2023 г., сумата
12,03, представляваща законна лихва за периода 01.07.2023 г. - 27.07.2023 г., сумата 30 лева,
представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането, сумата 125,50 лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода 01.09.2022 г. - 01.07.2023
г., сумата 240 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „****************“ и сумата 360 лева, представляваща неплатено възнаграждение
за закупена услуга „****************“.
Посочено е, че клиентът е закупил пакет допълнителни услуги за приоритетно
разглеждане и становище на искането му за потребителски кредит, както и възможността да
променя едностранно погасителния си план. Сочи се, че е дължима сума в размер на 30 лева,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в Тарифа на
таксите на “********************************.
При така изложените обстоятелства съдът намира, че искането за издаване на заповед
за изпълнение за сумата от 30 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на
вземането, сумата 240 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „****************“ и сумата 360 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга „****************“, следва да бъде отхвърлено, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и
дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
1
обоснована вероятност за това.
Претендираните суми представляват допълнително задължение, несвързани пряко с
договора. Възнаграждението за допълнителни услуги е дължимо независимо дали
последните са предоставени, т. е. заплаща се хипотетичното предоставяне на услуга.
Необосновано е предвиждането на допълнително задължение за извънсъдебно събиране на
задължението, тъй като по този начин се договоря допълнително възнаграждение за
кредитодателя, което би трябвало да се включва в предоставяната от него услуга. Наличието
на подобни клаузи води до значително неравновесие в правата на длъжника и на кредитора
по договора (т.е. на потребителя на кредита и на търговеца), а следователно представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която норма е приложима на
основание чл. 24 ЗПК. Неравноправните клаузи са нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за
наличие на основание за нищожност съдът следи служебно, включително и в
производството по издаване на заповед за изпълнение предвид изричната разпоредба на чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, визираща хипотези като настоящата, в които искането на заявителя е в
противоречие на закона (повелителни правни норми) и на добрите нрави.
По изложените съображения заявление с вх. № 214900 от 28.07.2023 г., подадено от
“********************************, следва да се отхвърли в частта, в която е направено
искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 30 лева, представляваща такси за
извънсъдебно събиране на вземането, сумата 240 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „****************“ и сумата 360 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „****************“.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 214900 от 28.07.2023 г., подадено от
“********************************, в частта, в която е поискано издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по отношение на длъжника Т. Л. Б. за
сумата от сумата 30 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането,
сумата 240 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„****************“ и сумата 360 лева, представляваща неплатено възнаграждение за
закупена услуга „****************“.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2