О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........ 11.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание на двадесет и осми ноември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 1828 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №67232/16.10.2018г. по
описа на ВРС на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, срещу разпореждане №37278/20.09.2018г., постановено по
ч.гр.д. №13054/2018г. по описа
на Варненски районен съд, 20 състав, в отхвърлителната му част, с която е
отхвърлено обективираното в заявление №56597/28.08.2018г.
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжниците З.Х.М., ЕГН ********** *** и И.Ж.А., ЕГН ********** ***, за сумата 268,43 лв. -
договорно възнаграждение и за сумата 282,68 лв. - възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги.
Частният жалбоподател твърди, че в обжалваната му част разпореждането е
незаконосъобразно поради неправилност на формирания извод за нередовност на
заявлението. Поддържа, че констатираните от съда нередовности са били
отстранени своевременно, като в уточнителната молба подробно е описан начинът
на формиране на процесните задължения. Посочените обстоятелства са достатъчни
длъжникът да се запознае с предявените задължения и да може да се защити, в
случай, че счете, че те са недължими от него.
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира
следното:
Производството по
ч.гр.д. №13054/2018г. на Районен съд
Варна, е образувано по заявление на „Профи Кредит България” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу З.Х.М. и И.Ж.А., за солидарно заплащане на следните суми:
сумата 640,24 лв., представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит № **********/17.07.2017 г., сключен между „Профи Кредит
България” ЕООД и З.Х.М. като кредитополучател и И.Ж.А. като съдлъжник; сумата
268,43 лв. договорно възнаграждение; сумата 282,68 лв. възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на задължението.
С разпореждане от
30.08.2018 г. производството по делото е оставено без движение с указания до
заявителя да посочи: 1) дали претендираното договорно възнаграждение
представлява уговорена между страните договорна (възнаградителна лихва),
съответно ако същата е такава за какъв период се претендира – с посочване на
начална и крайна дата на начисляване; 2) датата, на която е настъпила
твърдяната предсрочна изискуемост на вземането по договора за потребителски
кредит; 3) допълнителните услуги, включени в пакета от допълнителни услуги.
С молба от 18.09.2018г. заявителят е
уточнил, че претендираното договорно възнаграждение представлява уговорена
между страните възнаградителна лихва, предварително определена по размер, която
се начислява еднократно на датата на сключване на договора за кредит и се
разсрочва в рамките на погасителния план, като част от погасителните вноски.
Посочено е, че датата на предсрочната изискуемост е 30.01.2018г. Уточнено е, че
възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги е предварително
определено, разсрочва се във времето и се погасява от клиента в рамките на
погасителния план, като част от погасителните вноски, като същото се дължи по
силата на самостоятелно споразумение за предоставяне на допълнителни услуги,
което не е задължително за отпускането на кредита.
С обжалваното разпореждане подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение на вземанията за
договорно възнаграждение и възнаграждение за допълнителни услуги на основание
чл. 411, ал.2, т. 1 и т.2 от ГПК поради неотстраняване на допуснатите
нередовности на заявлението и поради противоречие на искането със закона и
по-конкретно чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,
като съображенията за това са следните:
Съгласно даденото в чл.410, ал.2 от ГПК разрешение заявлението следва да
отговаря на изисквания на чл.127, ал.1 и 3 от същия кодекс, т.е да удовлетворява формалните и съдържателни
предпоставки за редовност на искова молба. В този смисъл точната
индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на
заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение.
В разглеждания случай искането за издаване на заповед
за изпълнение за претендираните възнаграждения е останало неуточнено въпреки
дадените от съда надлежни указания. С постъпилата уточнителна молба вземанията
не са конкретизирани по основание, доколкото липсва позоваване на
конкретна договорна клауза, от която
произтичат. Общото посочване на източника на облигационното правоотношение не е
достатъчно за индивидуализиране на вземанията, доколкото не позволява
отграничаването им от евентуално уговорени други аналогични възнаграждения. От
друга страна претенциите не са са
индивидуализирани и по размер, доколкото не е разяснен начинът на формирането
му и периодът, за който е начислен. Наведените твърдения, че възнагражденията
са предварително уговорени във фиксиран размер, не удовлетворяват изискванията
за редовност, предвид уточненията, че вземанията са разсрочени като част от
погасителни вноски. Надлежната индивидуализация на вземанията в този случай
изисква се посочи пълният уговорен размер на всяко от възнагражденията, размер
и брой на разсрочените вноски, брой и размер на заплатените погасителни вноски,
размер на неизплатения остатък и за какъв период съобразно падежите по погасителния
план е формиран с посочване на начална и крайна дата. Независимо, че според твърденията на
заявителя се касае за неделимо задължение, уговорката за заплащане на
възнаграждението на погасителни вноски предполага погасяването му да се
извършва на частични плащания (изпълнение на части по см. на чл. 66 от ЗЗД),
поради което при предявяване на вземането по съдебен ред, следва да бъде
посочен броят и размерът на вноските, от които същото се състои, както и техния
падеж. Преценката за основателност на заявлението по чл.410 от ГПК е обусловена
от наведени обосновани твърдения за настъпване на изискуемостта на
задължението, което налага да бъдат уточнени падежите на отделните разсрочени
вноски, от които е формирано вземането. По отношение на възнаграждението за
допълнителни услуги, липсва разбивка по пера за размера на възнаграждението за
всяка от включените в допълнителния пакет услуги, не е уточнено, дали
заявителят е изправна стана по споразумението, дали уговорените услуги са
реално предоставени, на кои дати и с какви фактически действия.
По изложените съображения настоящият състав
намира, че заявлението е останало нередовно в посочената част, въпреки дадените
от съда надлежни указания, поради което подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал
до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразен и
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №37278/20.09.2018г.,
постановено по ч.гр.д. №13054/2018г.
по описа на Варненски районен съд, 20 състав, в отхвърлителната
му част, с която е отхвърлено обективираното в заявление №56597/28.08.2018г. искане на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжниците З.Х.М., ЕГН **********
*** и И.Ж.А., ЕГН ********** ***, за сумата 268,43 лв. - договорно
възнаграждение и за сумата 282,68 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.