Р
Е Ш Е
Н И E
№
…… 15.03.2021
г. гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
открито съдебно заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар: Красимира
Николова………….……….…….…………………………………….
прокурор…………………………………………….…………………………………………,
като
разгледа докладваното от председателя съдия Пейкова т.д. № 118 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г.М.Г., с
която са предявени против „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД – гр. София обективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ за
сумата от 100 000 лв., частичен иск от цялата сума в размер на 173 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 06.04.2019 г. на АМ Тракия - км 195, както и с правно основание
чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. ал. 3 КЗ за заплащане на следващата се законна
лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на претенцията
за плащане 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В първоначалната искова молба ищецът твърди, че на
06.04.2018 г., на АМ Тракия км.195 е претърпял ПТП, при което е получил
следните травматични увреждания: контузия на главата – хематом и наличие на
чуждо тяло, парче стъкло, под кожата в теменната област, сътресение на мозъка,
радикулопатия на ниво първи сакрален прешлен на гръбнака, компресионно счупване
на телата на 8 и 11 гръдни прешлени. Твърди, че ПТП е причинено виновно от С. М.
В., която е управлявала лек автомобил „Шевролет“, модел „Авео“ с *****.
Виновният водач имал сключена задължителна застраховка „ГО“ с ответното
дружество – полица № BG/06/117002238976, валидна от 20.08.2017 г. до 19.08.2018
г. Произшествието настъпило около 12.20 часа на АМ Тракия, при което водача С. В.
виновно нарушила правилата за движение по пътищата, като управлявала на
разстояние, което не й позволявало да избегне удар с движещия се пред нея лек
автомобил марка Ауди 80 рег. № *****, при което го застига и го блъска, като в
резултат последният автомобил е изхвърлен от пътното платно, превърта се и се
преобръща върху покрив в крайпътната канавка.
След инцидента бил приет на лечение в Клиника по
неврохирургия към МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД. При постъпването си се
оплаквал от главозамайване, имал хематом на главата. При извършеното сканиране
било установено наличието на чуждо тяло, парче стъкло, подкожно в екстраниалния
хематом. Впоследствие след оперативна интервенция парчето стъкло било извадено.
След проведеното лечение ищецът е изписан на 10.04.2018 г. Твърди, че след
изписването му от болницата продължил да изпитва болки в тораколумбалната
област и да се оплаква от изтръпване и слабост на десния крак, което наложило
нова консултация. На 11.04.2018 г. била направената електромиография, която
показала данни за тежка периферно - стволова увреда на двата перонеални нерви с
аксонална увреда, тежка предно-коренчева увреда на S1 коренчета, двустранно,
повече в дясно. Направена била и рентгенография на тораколумбалните прешлени на
13.04.2018 г., която установила компресионно счупване на телата на 8-ми (ТН 8)
и 11-ти (ТН 11) гръдни прешлени. На 18.04.2018 г. бил приет в Отделението по
физикална терапия и рехабилитация към „СБПЛР – Любимец“ ЕООД - гр. Любимец.
Извършено е рентгенографско изследване, което потвърждавало наличните
компресионни фрактури в областта на 8-ми и 11-ти гръдни прешлени. Проведено
било лечение, което включвало електротерапия (галванична яка с бром и калций и
ултразвук на врата) и кинезитерапия (ЛФК – аналитична гимнастика и масажна яка).
От там бил изписан на 25.04.2018 г. с препоръки за консултации с
общопрактикуващ лекар и невролог за проследяване на състоянието му.
Ищецът посочва, че получените травми му причинили
силни и продължителни болки, променили ежедневието му и затруднили ежедневното
му обслужване. След изписването от болницата ищецът се лекувал в домашни
условия. Продължил да изпитва постоянна болка в областта на главата, придружена
с гадене и виене на свят. Дразнели го светлината и шума, не можел да чете и да
гледа телевизия. Изпитвал силна болка и в гръдно-поясната част
(тораколумбалната област). Наличието на постоянна и сила болка налагало
приемането на обезболяващи. През този период търпял сериозен дискомфорт, за
период около 50 дни бил принуден да прекарва времето в леглото и да разчита изцяло
на грижите на близките си. След 60-тия ден започнал да прави опити да се
изправя и впоследствие да се придвижва с патерици, като това състояние
продължавало и към момента. Прогнозата била неблагоприятна. Преживяното му се
отразило изключително негативно и в емоционален план. След катастрофата бил
психически нестабилен. Често споделял, че се връща към спомена за инцидента,
бил раздразнителен, потиснат. Оплаквал се, че сънува кошмари, събуждал се и не
можел да спи до сутринта. Вследствие на преживения стрес развил неинсулиново
зависим захарен диабет, който бил новооткрит и установен при изследване на
16.04.2018 г.
На 21.07.2018 г. състоянието му рязко се влошило.
Около 18 часа бил намерен от близките си в безпомощно състояние, паднал на
земята в стая на къщата в с. Браница, в която живеел. Трудно говорел, изпитвал
слабост на левите крайници, изпускал се по малка нужда. Откаран е в спешното
отделение на МБАЛ - Хасково, където след проведени изследвания, била поставена
диагноза: мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии. Изразено
било мнение, че това заболяване е
възникнало като резултат от преживения
стрес при катастрофата и развилия се впоследствие захарен диабет. След
поставяне на диагнозата е настанен за лечение в нервно отделение - ИС към
МБАЛ-Хасково АД, където е лекуван до 26.07.2018 г. След тази дата продължил
лечението си с рехабилитация в същата болница, откъдето бил изписан на
02.08.2018 г. Твърди, че въпреки проведеното лечение, не е настъпило
подобрение. Към настоящия момент продължавал да е на легло, с парализирана лява
половина на тялото, нарушена речева функция. Не можел да контролира тазовите
резервоари и постоянно ползвал памперс. Затруднено било ежедневното му
обслужване, при което бил изцяло зависим от помощта на близките си. С Експертно
решение на ТЕЛК № 0271/020 от 12.03.2019 г. е призната пожизнено 100 %
инвалидизация с чужда помощ.
В исковата молба се посочва, че ищецът е отправил
покана до ответника за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, като последния определил и платил общо обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 27 000 лева, която сума не била достатъчна да
репарира в пълна степен причинените му неимуществени вреди. Счита, че
ответникът му дължи разликата до пълния претендиран размер на обезщетението от
200 000 лв., а именно сумата от 173 000 лева.
От датата на застрахователната претенция 05.07.2018 г. ответникът дължал
и законна лихва на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ.
Отправя се искане съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв., частичен иск от цялата
сума от 173 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 06.04.2019 г. на АМ Тракия – км 195, ведно със следващата се
законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на
претенцията за плащане 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се и направените по делото разноски.
В законоустановения двуседмичен срок ответникът „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, чрез юрк. В.Г., взема отношение по допустимостта и
основателността на исковите претенции. В постъпил писмен отговор ответникът
счита предявените искове за допустими, но неоснователни по същество. Оспорва размера
на предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди, като счита
същия за силно завишен и несъобразен с вида, характера и степента на получените
увреждания. Твърди, че въз основа на представените писмени доказателства,
установяващи вида, характера и степента на уврежданията, които са пряк и
непосредствен резултат от ПТП, възрастта на пострадалия и периодът на
възстановяването му, е определил застрахователно обезщетение в размер на 27 000 лв., което обезщетение било
изплатено на ищеца и което считат,че възмездява в пълна степен претърпените от
него неимуществени вреди в резултат на ПТП. Оспорва твърдението, че полученият
от ищеца мозъчен инсулт и захарен диабет са пряк и непосредствен резултат от
претърпяното ПТП и счита, че не дължи обезщетение за тези вреди. Ответникът не
оспорва наличието на валидно сключена застраховка „ГО“, както и механизма на
настъпилото ПТП. Иска се съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените обективно съединени искове. Претендират се и направените по делото
разноски.
На ищеца е връчен препис от отговора на ответника и му
е указана възможността да подаде допълнителна искова молба, но същият не е
упражнил това свое право, поради което не е подаван и допълнителен отговор.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 вр.
чл. 498, ал. 3 КЗ за сумата от 100 000 лв., и с правно основание чл. 429, ал. 2,
т. 2 във вр. ал. 3 КЗ за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на завеждане на претенцията за плащане
05.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Исковете са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
По делото са приети писмените
доказателства, представени с исковата молба и отговора. Назначени са съдебно –
медицински експертизи, заключението по които е прието като неоспорено от
страните. Разпитан е свидетелят С. К. И..
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.04.2018 г. е реализирано ПТП между лек автомобил
„Шевролет Авео“ с водач С. В. и лек автомобил „Фолксваген Пасат с водач Г.Г.. Произшествието
е настъпило на АМ Тракия при км 195. От механизма на настъпване на
произшествието се установява, че водача С. В. виновно е нарушила правилата за
движение по пътищата, като управлявала своя лек автомобил на разстояние, което
не й позволявало да избегне удар с движещия се пред нея лек автомобил марка
Ауди 80 рег. № *****, при което го застига и го блъска, като в резултат
последният автомобил е изхвърлен от пътното платно, превърта се и се преобръща
върху покрив в крайпътната канавка.
Водачът С. В. е сключила застраховка „Гражданска
отговорност“ за управлявания от нея лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ****,
която е била валидна към датата на произшествието. Съставен е констативен акт
за ПТП от 06.04.2018 г.
В резултат на инцидента ищецът Г. получил различни
травматични увреждания, като веднага бил приет за лечение в МБАЛ „Проф. д-р
Стоян Киркович“ АД – Стара Загора. Съгласно епикриза, издадена от Клиника по
неврохирургия към МБАЛ „Д-р Стоян Киркович“ АД, на ищеца Г. е поставена
диагноза – Contusio capitits; Commotio cerebri. Установен е екстракраниален хематом в ляво.
Проведена е оперативна интервенция и е предписана медикаментозна терапия. След
проведено образно изследване е установена компресионна фрактура на Тh8, Тh11;
остеохондрозис лумбалис.
Ищецът е постъпил в Отделение по физикална терапия и
рехабилитация при „СБПЛР – Любимец“ ЕООД с оплаквания от болки в
тораколумбалната област, ходене наведен, изтръпване и слабост на десния крак,
замайване на главата и главоболие. Проведено е лечение с електротерапия
(галванична яка с бром и калций) и кинезитерапия (ЛФК – аналитична гимнастика;
масажна яка). Посочени са придружаващи заболявания – АХ втори кл.ст. ИБС,
стенокардия.
На 04.05.2018 г. е направено изследване с магнитно –
резонансна томография. Резултатите от изследването показват данни за
деформираща торако – лумбална спондилоартроза; компресионна фрактура на Тh8, Тh11.
Видно от амбулаторен лист от 16.04.2018 г. ищецът е
диагностициран с неинсулинозависим захарен диабет без уточнения.
На ищеца е издадено съдебномедицинско удостоверение №
203 от 17.05.2018 г., в което е констатирано общото му състояние – контузия на
главата, хематом и чуждо тяло (парче стъкло) под кожата на теменната област;
сътресение на мозъка без загуба на съзнанието. Радикулопатия на ниво първи
сакрален прешлен на гръбнака. Компресионно счупване на телата на 8 и 11 гръдни
прешлени. Описаните увреждания били причинени от действие на твърд тъп предмет
и могат да се получат при автомобилна травма. Причинено било трайно затруднение
в движението на снагата по смисъла на чл. 129 НК, което се дължи на счупването
на два гръдни прешлена на гръбнака. Причинено е разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
На 22.07.2018 г. ищецът е постъпил в Нервно отделение
на МБАЛ Хасково АД по спешност, след като е намерен от свои близки на
21.07.2018 г. паднал на земята в къщи в безпомощно състояние. Поставена е
диагноза мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии. От
отделението по Неврология ищецът е прехвърлен в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина за провеждане на възстановителни процедури. Изписан е
на 02.08.2018 г.
Ищецът е подал молба до ответното застрахователно
дружество с искане за определяне на обезщетение, която е получена на 05.07.2018
г. по пощенски път. По образуваната застрахователна преписка ответникът е
определил обезщетение в размер на 27 000 лв. Сумата е преведена по банков
път на 02.08.2018 г.
През октомври 2018 г. ищецът Г. отново постъпва в
Нервно отделение на МБАЛ Хасково АД с оплаквания. Поставена е диагноза –
мозъчна и генерализирана атеросклероза; мозъчен инфаркт, причинен от
неуточнение оклузия или стеноза на прецеребрална артерия; стволова исхемия;
дискоординационен синдром; дисфагия; дисфония; дизартрия.
На 12.03.2019 г. е издадена Експертно решение на ТЕЛК,
с което е призната 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ, водеща
диагноза – последица от мозъчен инфаркт.
На 15.03.2019 г. ищецът Г. постъпва в ОАИЛ по спешност
в тежко сопорозно състояние след няколко епилептични припадъка, което е
наложило интубиране. Припадъците били придружени със загуба на съзнание,
гърчове на крайниците, изпускане на тазовите резервоари, пяна на устата. След
известно време оформил трайна тежка пареза на левите крайници, нарушение на
съзнанието.
Подадена е втора молба до ответното застрахователно
дружество, с която е поискано определяне на допълнително обезщетение в размер
на 173 000 лв. (след приспадане на платената сума от 27 000 лв. от
общ размер 200 000 лв.). Молбата е получена на 28.05.2019 г. по пощенски
път. По образуваната застрахователна преписка е постановен отказ от заплащане
на обезщетение с основен мотив, че не се установява причинна връзка между
процесното ПТП и влошаването на здравословното състояние.
Съгласно приетата по делото съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Х.Е., са установени
множество увреждания и отклонения от норма към патология в организма на ищеца.
Наред с констатациите, установени в съдебномедицинско удостоверение № 203 от
17.05.2018 г., вещото лице е посочило, че счупването на двата гръдни прешлена
на гръбнака е свързано с развилата се радикулопатия (увреда на коренчетата на
гръбначно мозъчните нерви), съпроводена болки и страдания. Срокът за
възстановяване от тази травма, при нормално протекъл оздравителен процес, е 7-8
месеца за нефизически труд и 8-12 месеца за физически труд. Лечението на
счупването на прешлените се състояло в принудително обездвижване и провеждане
на рехабилитационни процедури. След прекараните два исхемични инсулта били
налице двигателни разстройства, вследствие на инсултите, които водели до почти
пълно обездвижване от централен произход, което доминирало над затруднението,
породено от травмата на гръбнака.
Мозъчният инсулт е дефиниран от вещото лице като
процес на умъртвяване на мозъчната тъкан в резултат на преустановяване на
кръвоснабдяването в определена зона на мозъка. Това се дължало на силно
стеснение или пълно запушване на кръвоносен съд. Обема на засягане на мозъка
зависел от калибъра на запушения кръвоносен съд. В резултат на инсулта отпадали
функциите, които се контролирали от засегнатия участък на мозъка.
Вещото лице изрично посочва, че от времето преди ПТП
пострадалият Г. е страдал от – артериална хипертония; хипертонично сърце;
хронична сърдечна болест III клиничен стадий; дислипидемия
(нарушена мастна обмяна); мозъчносъдова болест като проява на генерализирана
атеросклероза и склероза на мозъчните артерии; неинсулинозависим захарен диабет
с неврологични и съдови усложнения. Според ВЛ основание да се твърди,че така
описаните болести датират отпреди ПТП е това,че се касае за хронични болести
които не могат да възникнат в рамките на няколко месеца и да се развият / устен
доклад с.з. 15.06.2020 г./
Вещото лице е посочило, че няма причинно – следствена
връзка между получения от ищеца мозъчен инсулт и претърпяното на 06.04.2018 г.
ПТП . Аналогични аргументи са изложени и по отношение на захарния диабет.
Касаело се за захарен диабет тип II, който протичал латентно, не
разпознат от болния и със сигурност датирал от преди ПТП. Фактът, че високото
ниво на кръвна захар било установено по времена престоя в болница след ПТП, не
означавало, че диабетът е породен от травмата или е свързан с нея. Диабетът,
ведно с останалите фактори, оформял хронична увреда на сърдечно-съдовата
система и в частност на мозъчните кръвоносни съдове, което довело до
възникването на два последователни мозъчни инсулта.
Приетото е заключението по втора съдебномедицинска
експертиза, изготвена от д-р З. Василев, специалист – невролог. Предмет на
експертизата е изследване конкретно на причините, довели до мозъчния инсулт.
След прочуване на материалите по делото вещото лице е посочило, че няма писмени
данни преди ПТП пострадалият да е имал диагностицирани и документирани хронични
заболявания. Това обаче не означавало, че преди инцидента пострадалият не е
имал завишени стойности на артериално налягане или кръвна захар, без да е имал
субективни оплаквания. Тези показатели често се установявали като абнормни при
профилактичен преглед или при хоспитализация по друга причина. Същото се
отнасяло и за стойностите на холестерол и триглецириди, изследвани за първи път
при пролежаването в Неврологично отделение по повод на исхемичен инсулт – това
не означавало, че дислипидемията е възникнала тогава, а че тогава е била диагностицирана.
Въз основа на тези данни нямало как да се заключи категорично, че при
пострадалия не е имало отклонения в кръвната захар, артериалното налягане или
мастния метаболизъм преди ПТП на 06.04.2018 г., както и че самото произшествие
е в пряка връзка с тях.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Страните не спорят относно фактическите констатации по
механизма на настъпилото ПТП, както и относно наличието на застрахователно
правоотношение по повод на сключена от виновния водач С. В. задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
Основният спорен въпрос се свежда до справедливото
обезщетяване за настъпилите травматични увреждания, като в тази насока
ответникът акцентира върху липсата на причинно – следствена връзка между
процесното ПТП и констатираните у ищеца мозъчен инсулт и захарен диабет, а по
отношение на останалите увреждания (контузия на главата, сътресение на мозъка,
счупване на два гръдни прешлена и радикулопатия) се изтъква, че били справедливо
възмездени с извънсъдебното изплащане на обезщетение в размер на 27 000
лв.
Прекият иск е постановен в зависимост както от правото
на пострадалото лице срещу деликвента, така и от правото на застрахования делинквент
по силата на застрахователния договор. Следователно, прекият иск възниква
едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловен от
него, както и от наличието на притезателно право в полза на пострадалия (респ.,
неговите наследници), което черпи своето основание от правото на застрахования.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на
застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска
отговорност” за репарация на претърпените от ищците неимуществени вреди. По силата на
застрахователния договор ответното дружество, в качеството си на застраховател,
се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Нормата на чл. 429, ал.1 КЗ предвижда, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, а нормата на чл. 432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахования е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Предпоставките за упражняването на правото да се иска обезщетение се извличат
пряко от закона: валиден застрахователен договор; застрахователно събитие;
противоправно поведение; вреда; причинна връзка между вредите и противоправното
поведение; вина. Към тях се въвеждат и специфични процесуални предпоставки.
Съгласно чл. 380 КЗ следва да има отправена писмена претенция до застрахователя
по „Гражданската отговорност” и да е изтекъл срока за окончателно произнасяне
от страна на застрахователя, визиран в срока по чл. 496, ал.1 КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В тежест на ищеца е да
установи, че е претърпял неимуществените вреди, описани с исковата молба,
включително тяхната продължителност, интензивност, сила и перспектива, че тези
вреди са били причинени вследствие на противоправно поведение на лице при
управление на застрахованото при ответника МПС, и че вредите са претърпени в
пряка причинна връзка с процесното ПТП, предизвикано от застрахованото лице.
От представените по делото
доказателства не се спори относно обстоятелството, че ПТП е причинено виновно и
противоправно от водача на лекия автомобил „Шевролет Авео“, който в нарушение
на задължението си да спазва дистанция и да се движи на безопасно разстояние от
движещия се пред него автомобил по автомагистрала, причинява ПТП, в резултат на
което ищецът Г. получава травматични увреждания. Това противоправно поведение
на водача С. В. е в пряка причинна връзка с настъпилия удар. По делото не са
събрани никакви доказателства, оборващи презумпцията за виновност по чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
Не се установява ищецът да е
предприел маневри или да е извършил действия, с които обективно да е създал
условия или да е улеснил настъпването на ПТП.
Настоящият съдебен състав
намира, че с оглед твърденията в исковата молба уврежданията на здравето на
ищеца могат да бъдат разделени условно на две групи: тези, които са настъпили
непосредствено от самото ПТП и тези, за които се твърди, че са настъпили на
по-късен етап като косвена последица от произшествието, т.е. намиращи се в
причинна връзка със същото. В първата група се включват установените
увреждания, изразяващи се в контузия на главата – хематом и чуждо тяло (парче
стъкло) под кожата в теменната област; сътресение на мозъка без загуба на
съзнанието; компресионно счупване на телата на 8 и 11 гръдни прешлени;
радикулопатия на ниво първи сакрален прешлен на гръбнака. Във втората група следва да бъдат отнесени
получения от ищеца мозъчен инсулт и констатирания неинсулинозависим захарен
диабет тип II. По отношение на първата
група увреждания съдът намира исковата претенция за основателна, а по отношение
на втората група увреждания съдът приема, че не се установява наличието на
причинно – следствена връзка между тях и настъпилото ПТП. Съображенията за това
са следните.
По отношение първите четири
увреди писмените доказателства, както и заключенията на вещите лица д-р Е. и
д-р В. са категорични. По отношение на тези увреждания самият ответник не
оспорва, че те са в причинна връзка с ПТП. Те са констатирани непосредствено
след произшествието и хоспитализирането на ищеца в Клиниката по неврохирургия
при МБАЛ „Д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора. Тяхната анамнеза и естеството
им сочат, че по механизъм на настъпването им те са причинени пряко и
непосредствено от удара между двете превозни средства.
В заключението си д-р Е.
категорично е заявил, че механиката на контузионните увреждания и счупванията е
такава, че е типична за автомобилна травма.
Липсват данни за други
травматични събития, освен процесното, поради което е логично то да се приеме
за пряк причинител на тези увреди.
Изпитваните от ищеца болки и
страдания от развилата се радикулопатия също са в причинна връзка с ПТП, тъй
като тя се е развила на фона на увредените коренчета на гръбначномозъчните
нерви. Обосновано може да се приеме, че фрактурите на двата гръдни прешлени са
довели до трайни промени. В тази насока следва да се има предвид и сравнително
продължителния срок за възстановяване при подобна травма, посочен от вещото
лице като 7-8 месеца за нефизически труд и 8-12 месеца за физически труд.
Следователно, става дума за период повече от половин година, за който период
обосновано може да се приеме, че ищецът е изпитвал силни болки и сериозно неразположение.
Допълнителни неудобства са създавали принудителното обездвижване и провеждането
на рехабилитационни процедури при лечението на счупването на прешлените, защото
макар и да са свързани с възстановяване на здравословното състояние, все пак
тяхното провеждане налага и определени ограничения в подвижността на пациента.
Впоследствие болките са намалели, но се установява, че те и досега продължават
да се проявяват.
При травма от това естество
(контузия на гръбначен стълб и счупени гръдни прешлени), болките са интензивни
и значителни, тъй като гръбначният стълб отговаря за цялостната подвижност на опорно-двигателната
система и прешлените участват в движенията на тялото непрекъснато.
Ищецът е преживял и силен
стрес при ПТП, което в съчетание с ограничената подвижност, също е допринесло
за последвалото мъчително лечение и възстановяване, както и до отражения в
социалния живот на пострадалия - известно изолиране и редуциране на социалните
контакти с околните.
За състоянието на ищеца от
значение са показанията на свидетеля С. И., който има лични впечатления.
Свидетелят И. е познавал ищеца от дълго време, като познанството им датирало
още от техните бащи. Свидетелят научил случайно за инцидента, когато се намирал
в село Българин, община Харманли, и видял случайно да преминава автомобил на
пътна помощ, върху който била качена колата на пострадалия Г. непосредствено
след инцидента. Свидетелят познал колата и попитал какво се е случило, а след
това вече се свързал по телефона с брата на ищеца, Д.С., който му обяснил
ситуацията. Впоследствие Д.С. и свидетелят И. отишли да вземат от пострадалия Г.
от болницата в Стара Загора. Именно от този момент датират и първите
впечатления на свидетеля И. за състоянието на ищеца. Той споделя, че едвам
успели да качат пострадалия в колата. След като го довели до дома му в село
Браница, свидетелят И. продължил да помага на Д.С., който не можел да се справя
сам, защото брат му Г.Г. бил трудно подвижен и не можел да стои на краката си,
не можел сам да се обслужва. Трябвало да има двама човека, които да го
подкрепят, когато го карали по болници, когато изкачвал стълби. Ищецът
споделял, че изпитва болки по цялото тяло. Според свидетеля И. след изписването
от болницата в Стара Загора двигателните му функции не се подобрявали,
напротив, те се влошили. Наложило се да купят инвалидна количка, за да го
придвижват, като в някои случаи дори го носели на импровизирана носилка с
одеяла.
Тези показания свидетелстват
за състоянието на ищеца, като обрисуват една достатъчно ясна представа относно
преживените от него болки и неудобства. Впечатленията на свидетеля са преки и
непосредствени, поради което следва да се кредитират изцяло. В останалата част
показанията на свидетеля се отнасят до състоянието на ищеца след пристъпа на
мозъчния инсулт. Тези показания отразяват също така личните впечатления на
свидетеля и няма основания да не бъдат ценени, но по отношение на мозъчния
инсулт и захарния диабет съдът намира, че липсва друг основен елемент от
фактическия състав на отговорността на застрахователя – причинно-следствена
връзка. В тази насока следва да се има предвид следното.
Настоящият съдебен състав
намира, че от събраните по делото доказателства не се доказва наличието на причинно
– следствена връзка между настъпилото ПТП, от една страна, и диагностицираните
мозъчен инсулт и захарен диабет на ищеца, от друга страна - липсва както пряка,
така и косвена причинно – следствена обусловеност между тези събития. Безспорно
се установява, че в хронологичен аспект получаването на мозъчен инсулт и
установяването на захарния диабет следват по време настъпването на
произшествието и получените в резултат на същото травматични увреждания. Това
обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се приеме, че мозъчния инсулт и
захарния диабет са причинени именно вследствие на пътния инцидент. Този извод
се потвърждава и от двете експертни заключения, приети по настоящото дело.
Според вещото лице д-р Е. може да се говори само за наслагване на отделни
медицински диагнози – първоначално са възникнали уврежданията вследствие на
инцидента и в периода, в който все още не са преодолени последиците от тях
ищецът получава мозъчен инсулт и е установен захарен диабет. Основен аргумент
е, че още преди инцидента ищецът е страдал от артериална хипертония,
хипертонично сърце, хронична сърдечна болест III стадий, дислипидемия и мозъчно-съдова болест, но всички те са описани
като хронични заболявания, които не могат да възникнат в рамките на толкова
кратък срок след инцидента. Напротив, за всички тях е посочено, че се развиват с
години. Фактът, че инсулта и диабета били установени по повод хоспитализиране в
болница изобщо не означавало, че предпоставките за тях не са съществували още
преди произшествието.
В аналогична насока са
констатациите и на вещото лице д-р В., която е специалист – невролог и
притежава необходимите експертни познания именно в областта на изследвания мозъчен
инсулт на ищеца. След изчерпателно проучване на материалите по делото и на
представената медицинска документация тя приема, че няма как да се заключи с
категоричност, че пострадалият не е имал отклонения в кръвната захар,
артериалното налягане и мастния метаболизъм преди произшествието, т.е. няма как
да бъде оборена тезата, че още преди това той не е имал отклонения в тези
стойности. Вярно е и противното – от представените документи не може да се
докаже, че тези отклонения са се появили именно след и в резултат на самото
произшествие. Посочва се, че при подобни хронични заболявания в практиката са
познати случаи, при които е възможно те да са налични години наред, но да бъдат
установени за първи път едва при конкретен повод, както в случая това е станало
във връзка с хоспитализирането на ищеца. Поради липсата на медицинска
документация в подобна насока според вещото лице е „недоказуемо“ твърдението,
че тези заболявания ги е нямало пред инцидента.
Така приетите експертни
заключения не позволяват да бъде приета за доказана тезата, че инсулта и
захарния диабет на ищеца се намират било в пряка, било в косвена
причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. А доколкото последното
определя и обхвата на отговорността на застрахователя, то изводът е, че
дължимото застрахователно обезщетение следва да обхваща само непосредствено
причинените и доказани като безспорна последица травматични увреждания, но не и
другите патологични промени в здравословното състояние на ищеца, за чийто
произход и първоизточник няма безспорни доказателства, които да ги свързват с
процесното застрахователно събитие. Ето защо съдът намира, че в тази насока
ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение само за травматичните
увреждания, изразяващи се в контузия на главата – хематом и чуждо тяло (парче
стъкло) под кожата в теменната област; сътресение на мозъка без загуба на
съзнанието; компресионно счупване на телата на 8 и 11 гръдни прешлени;
радикулопатия на ниво първи сакрален прешлен на гръбнака. Присъденото
обезщетение обаче не следва да обхваща отговорността на застрахователя за
болките и страданията на ищеца от пристъпа на мозъчен инсулт и захарния диабет.
При определяне размера на
обезщетението за
неимуществени вреди се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Според приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено деянието, евентуално допълнително влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
За да определи справедливия размер на обезщетението,
съдът съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и свързаните
с тях физически и емоционални болки и страдания на ищцата, техния вид,
интензитет и продължителност, обстоятелствата, че ищецът е претърпял няколко
медицински интервенции и няколкократни постъпвания за в лечебни заведения за
хоспитализирането му; нужда от чужда помощ и ясно изразни промени в бита и
ежедневието; срокът на възстановяването - близо 1 година; обстоятелството, че
ищецът неминуемо е преживял емоционален и психически стрес както от ПТП, така и
от трудностите по възстановяването си. Допълнително се взеха предвид и икономическите
условия в страната, и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в размер
на 80 000 лева с оглед на конкретно доказаните неимуществени вреди, понесени от
ищеца. В тази насока обаче следва да се вземе предвид, че ответното дружество
вече е репарирало част от понесените вреди, като е изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 27 000 лв. Следователно, от така определената
глобално дължима сума следва да бъде извадена сумата, платена от
застрахователя, тъй като тя касае същите вреди, но оценени в едно извънсъдебно
производство. След приспадане на платената от застрахователя сума се
установява, че крайният дължим размер по справедливост за понесените от ищеца
болки и страдания е 53 000 лв. (80 000 лв. – 27 000 лв.).
В останалата част, до пълния
предявен размер от 100 000 лв.,предявен като частичен иск от общия размер
от 173 000 лв. исковата претенция
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице.
Безспорно е, че на основание чл. 45 ЗЗД
виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава. На
това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и
задължението за лихви към увредения. Поради това и с оглед императивната
разпоредба на следва да се присъди и законната лихва върху обезщетението,
считано от датата на завеждане на претенцията за плащане - 05.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно
заседание страните са направили искане за присъждане на разноски.
Ищецът е представил списък с разноски (на л. 323),
съгласно, който адвокатското възнаграждение е дължимо на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА, както и че са заплатени 550 лв. за изготвяне на двете експертизи
по делото.
С оглед на
уважения размер на иска и на основание
чл. 7, ал. 2 т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ответника следва да бъде осъден да заплати на адв. А.Г.
адвокатско възнаграждение в размер на 2120
лв.
С оглед уважения размер на иска ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
291,50 лв. / 53000 лв.-ув.размер х 550 лв. направени разноски разделени на
пълния предявен размер от 100 000 лв.
Ответникът също е представил списък по чл. 80 ГПК (л.
321), съгласно който претендира възнаграждение за юрисконсулт по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв. и внесен депозит за експертиза в размер на 250
лв. Съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 164,50 лв., съобразно отхвърлената част на иска
/ 47000 лв.- отхв. част на иска х 350 лв. разделени на пълния предявен размер
100 000 лв./
По компенсация на разноските ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 127 лв. направени по делото разноски /
291,50 – 164,50 лв.= 127 лв./.
Ищецът Г.М.Г. е освободен от заплащане на ДТ в
производството с определение № 362/19.09.2019 г. С оглед изхода на спора
ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 2120 лв. върху уважения размер на
иска
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, бул. Витоша
№ 89 Б, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ на Г.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес ***, адв. А.Г., сумата
от 53 000 лв. (петдесет и три хиляди
лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, реализирано на 06.04.2018 г. на АМ Тракия км 195, ведно със законната
лихва на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. ал. 3 КЗ върху тази сума,
считано от 05.07.2018 г. до окончателното й изплащане , като иска в останалата
част – до размер от 100 000 лв. (сто хиляди лева), предявен като частичен от
общия размер 173 000 лв. (сто седемдесет и три хиляди лева), отхвърля като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, бул. Витоша № 89 Б ДА
ЗАПЛАТИ на Г.М.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес ***, адв. А.Г. сумата от 127 лв. / сто двадесет и
седем лева/ представляваща направени
в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, бул. Витоша № 89 Б ДА
ЗАПЛАТИ на адв.А. В. Г., ЕГН **********,*** сумата от 2120 лв. / две хиляди сто
и двадесет лева/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1463, бул. Витоша № 89 Б ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Хасково ДТ в
размер на 2120 лв./ две хиляди сто и двадесет лева/.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.