Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Пазарджик,21.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНИ ХАРИЗАНОВА 

                               

при секретаря Наталия Димитрова  , като разгледа докладваното от районен съдия  Харизанова   гр. дело №2563 по описа за 2019  г., за да се произнесе, прие следното:

 

 В исковата си молба против В.В. , родена на *** *** ищецът А.Г.В. с ЕГН **********,***, чрез служебния си адвокат А.У., твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 17.10.2014г в Испания, от който брак нямат родени деца. Брачното им съжителство след сключване на брака продължило само няколко месеца, тъй като между тях възникнали непреодолими противоречия относно различни съществени аспекти на съвместния им семеен живот. Твърди, че от средата на 2015г са разделени и от тогава не поддържат никакви физически и емоционални контакти. В крайна сметка това напълно закономерно довело до дълбокото разстройство на брачните им отношения. Моли се съда да постанови решение, с което да се прекрати брака им. В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който не се оспорва предявения брачен иск .

В съдебно заседание ищецът се явява лично и със служебния си адвокат адв.А.У..

В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява:

Районният съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение прие за установено следното:

От представеното по делото писмено доказателство-удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак№516 от 08.12.2014г., съставен от Община Пазарджик се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на 17.10.2014г в град Валенсия Испания.

За установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства са ангажирани и гласни доказателствени средства. От разпита на св.Владимир Владимиров се установи, че  ищецът и ответницата са се запознали в Испания, където ищецът работел и там сключили граждански брак. Свидетелят също през този период бил в Испания. Според свидетеля още от самото начало на брачното съжителство двамата съпрузи са имали разногласия и се разделили няколко месеца след сключването на брака им. Ищецът се разболял и се върнал в България да се лекува, а ответницата заминала за Домбас поради лични проблеми и от тогава нито се виждат , нито се чуват. Свидетелят допълни, че в България съпрузите не са живели заедно и нямат семейно жилище.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Пазарджишкият районен съд е сезиран с иск за развод, черпещ  правно основание в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК.

Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в случаите когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между  ищеца и ответницата е дълбоко разстроен, тъй като съществува формално. Между съпрузите не съществува дължимата съпружеска близост, чувство на взаимна привързаност, уважение помежду им. Между тях е настъпило трайно отчуждение, прекъснати са пълноценните им духовни и физически контакти, липсва желание за запазване на брачната връзка. Разстройството на брака съдът квалифицира и като непоправимо, тъй като същото е трайно и предвид дългата фактическа раздяла, датираща от  около четири години, е непреодолимо. При това положение съдът счита, че формалното съществуване на брака не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с развод без произнасяне по въпроса за вината.

По иска  с правно основание чл.56 от СК- за ползването на семейното жилище след развода- не подлежи на уреждане, тъй като страните са нямали такова.

Не подлежи на уреждане въпроса за упражняване на родителските права, лични отношения и издръжка, тъй като  от брака си съпрузите нямат родени деца.

По разноските:

Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на развода в размер на 50 лв. , която се дължи по равно и от двете страни. Тъй като ищецът е внесъл сумата от 25 лв. , то  следва ответницата да бъде осъдена да заплати остатъка от 25 лв. държавна такса по допускане на развода.

Воден от горното  и на основание чл.49 ал.1 от СК Пазарджишкият  районен съд           

  

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между  А.Г.В. с ЕГН ********** и В.В. , родена на ***г., сключен на 17.10.2014г в град Валенсия, Испания / акт за сключен граждански брак №516 от 08.12.2014г, съставен от Община Пазарджик/ като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по  въпроса за вината.

 ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА, ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКА –  не подлежат на уреждане, тъй като съпрузите нямат родени от брака си деца.

 ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ- не подлежи на уреждане, тъй като съпрузите са нямали такова.

 ОСЪЖДА В. В. *** да заплати в полза на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 25 лв. по допускане на развода.

Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: