О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На 18 февруари 2020 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Като разгледа докладваното от
съдия Н.Иванов
възз. гр. дело №136 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе
предвид:
Производството по делото е по реда на чл.435 от ГПК.
Образувано е по жалба на П.Ж.П. *** – длъжник по изпълнително дело
№20118780400140 по описа на ЧСИ И.Х., с рег. № 878 с РД-ЯОС, с която се
претендира: съдът, да удължи срока
за изплащане на таксата по делото до края на декември 2020г. и да бъдат
отменени всички запори "до момента" и да не се налагат други санкции
до декември 2020г. Твърди се, че на
05.11.2019г. от уведомление с изходящ номер 30767 от същата дата,
жалбоподателят разбрал, че дължи 693,26 лв. пропорционална такса по ИД
№140/2011, за което дело, научил също от това писмо. Не бил уведомен по никакъв
начин до тогава, нито за делото, нито за таксата, която дължи по
гореспоменатото дело. На 03.12.2019г. бил направен запор на трудовото му възнаграждение.
На 03.12.2019г входирал молба с № 39838, с която поискал от ЧСИ И.Х.да получи
копие от запорното съобщение с цел установяване размера на запорираната сума. Входирал
и молба с № 39829, с която поискал от ЧСИ И. х. да му бъде удължен срока за
изплащане на пропорционалната такса по дело ИД №140/2011 до края на декември
2020г., тъй като през всичките тия години нито веднъж не бил уведомяван, че
дължа такава. Входирал и молба с № 39837, с която поискал от ЧСИ И. Х.да бъде
вдигнат запора върху трудовото му възнаграждение по дело ИД №140/2011. на
основание молба за разсрочено плащане с входящ № 39829/03.12.2019. На 14.01.2020г
след проверка на банковата си сметка в банка ДСК, разбирал, че и там му бил
наложен запор по същия казус.
В дадения срок взискателят не е подал писмено възражение по жалбата.
В мотивите по чл.436, ал.3 ГПК
съдебният изпълнител и изразил становище за недопустимост, респ. за неоснователност на жалбата.
ЯОС, след служебно извършена
проверка за редовността и допустимостта на така подадената жалба, намира за
установено следното:
Видно от приложеното копие от
изп.дело №20118780400140 по описа на ЧСИ рег.№878, същото е образувано по молба на Д.Д.П., с предмет
парично вземане за издръжка на дете от длъжника П.Ж.П.- настоящ жалбоподател.
Действително,
при опита на ЧСИ да връчи покана за доброволно изпълнение е било установено, че
длъжникът работи в чужбина и не се знае кога ще се завърне, като данни за
посочените обстоятелства са били заявени от бащата на П., който е отказал да
приеме съобщението на 24.02.2011г. /стр.18/. Видно от изп. дело обаче,
длъжникът е узнал за същото, тъй като след този момент е започнал да погасява
дълга си /стр.26/. Видно от писмените доказателства по изп. дело, от
26.09.2011г./стр.29/ до м.Ноември 2019г.вкл./стр.65/, П. е заплащал
задълженията си за издръжка, както по служебната сметка на ЧСИ, така и в брой,
лично в кантората на ЧСИ. Т.е. твърденията в жалбата, че до 05.11.2019г. не е знаел за образуваното
срещу него изп. дело са неоснователни.
След
отпадане на основанието за заплащане на месечната издръжка, предвид навършване
пълнолетие от издържания, от ЧСИ са били изчислени дължимите от жалбоподателя
такси- обикновени и пропорционални, като му е било връчено нарочно съобщение, указващо размера им /стр.55/. Към
този момент- 05.11.2019г., длъжникът е бил уведомен и за оставащата издръжка за
последните три месеца от периода.
След
внасяне по делото на остатъчната сума от дължимата издръжка, взискателят е
поискал след събиране на дължимите такси, за което е възложил и избор на способ
на изпълнение по чл.18 ЗЧСИ, делото да бъде прекратено /Молба
вх.№39369/28.11.2019г. на стр.66/. Наложен е запор на трудовото възнаграждение
на длъжника за дължимите такси към ЧСИ в размер на 774,74лв. с постановление на
ЧСИ от 29.11.2019г. и ебило изпратено
запорно съобщение на работодателя му "ЛАКИ БГ" гр.Петрич. За
наложения запор длъжникът е бил уведомен на 03.12.2019г.
С
три молби от 03.12.2019г. /стр.70, 71 и 72/, длъжникът е поискал от ЧСИ да
получи справка за задължението си, да бъде удължен срока за заплащане на
таксите по делото до декември 2020г. и да бъде вдигнат наложения запор с оглед
депозираната от него молба за разсрочено плащане.
ЧСИ
е установил по делото прекратяване на трудовия договор на длъжника/стр.75/,
поради което е наложил запор на банкови сметки на длъжника.
Изготвил
е на 20.01.2020г. подробна справка за основанията и размера на дължимите такси,
както и указание за правилата за разсрочване на плащанията по реда на ГПК,
която е била връчена на длъжника на същата дата срещу подпис /стр.95/.
ЯОС счита, че жалбата е процесуално
недопустима.
С разпоредбите
на действащия ГПК, обжалването на действията на съдебния
изпълнител е ограничено до лимитативно изброените от законодателя такива,
законосъобразността на които може да бъде предмет на преценка само при
позоваване на изчерпателно изброените в ГПК основания за атакуване на същите.
Разпоредбите
на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК определят действията на съдебния изпълнител,
подлежащи на обжалване от длъжника. Съгласно същите, длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочване на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не
са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486,
ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане,
поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
В
случая в жалбата не се съдържат твърдения за оспорване нито на дължимостта,
нито на размера на дължимите по изп. дело такси дължими на ЧСИ по ТТРЗЧСИ. Претенцията
е за разсрочване плащането на същите до декември 2020г. и за отмяна на
наложените запори от ЧСИ.
Съобразно задължителните
разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.
№ 2/2013, ОСГТК, запорът като изпълнително действие не подлежи на самостоятелно
обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху определено
имущество и то в случаите, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост на същото. Когато принудителното изпълнение е насочено върху
вземане на длъжника, чрез
налагането на запор върху него, по жалба на длъжника с релевиран такъв довод,
съдът е длъжен да се произнесе секвестируемо ли е запорираното вземане. Отделно
обжалване на запора е недопустимо.
В процесния случай, длъжникът
не е релевирал довод за несеквестируемост на запорираната част от трудовото му
възнаграждение или на суми в банковите му сметки, а са изложени съображения да бъде разсрочено плащането на задължението му, отразен в
запорното съобщение, до декември 2020г. По изложените съображения съдът намира, че жалбата следва
да се остави без разглеждане, като недопустима и производството по делото да се
прекрати.
Компетентен да се произнесе по релевираните от длъжника искания за
разсрочване на плащането е ЧСИ, при наличие на предвидените в закона
предпоставки за това, в каквато връзка на длъжника са били дадени указания, в
изготвена от ЧСИ на 20.01.2020г.
подробна справка за основанията и размера на дължимите такси, и правилата за
разсрочване на плащанията по реда на ГПК, която е била връчена на длъжника на
същата дата срещу подпис /стр.95/.
Водим от
изложеното ЯОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №953/13.02.2020г., подадена от П.Ж.П. *** – длъжник по изпълнително дело №20118780400140 по описа на ЧСИ
И. Х. с рег. № 878 с РД-ЯОС.
ПРЕКРАТЯВА производството по
възз.гр.д. №136/2020г. по описа на ЯОС.
Определението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.