№ 73
гр. Ловеч, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шести ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Х.
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Търговско дело №
20234300900024 по описа за 2023 година
Производство по чл.49 във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба вх.№5995/5.07.22 г. пред РС-Ловеч от ЗД
Евроинс“ АД ЕИК ********* –София срещу срещу Община Ловеч, ЕИК:
********* с посочена цена на иска 13 696,89 лв. частични от 27 383,78 лв. и
лихва за забава 738,11 лв. с посочено правно основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ
вр. с чл.86 ал.1 в.вр. д чл.84 ал.2 от ЗЗД. Твърди, че на 18.09.2021 г. в района
на ул.“Търговска“ в гр.Ловеч е настъпило ПТП при което правомерно
движещото се МПС с рег.№** **** ** попада в необозначен и необезопасен
скален къс/камък/ на платното за движение. Твърди, че за настъпването на
ПТП е съставен протокол за ПТП №1774479/18.09.21 г., от който е видна и
причината за настъпване на ПТП бездействието на лицата, на които Община-
Ловеч като стопанисваща процесния път е възложила поддържането му, а
водачът на МПС е правоспособен, не е употребил алкохол и няма вина за
настъпване на ПТП.
Твърди, че между ищеца и собственика на увредения автомобил с рег.
№** **** ** има сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ №
0050010041661/8.06.21 г. валиден към датата на процесното ПТП и във връзка
с настъпилото застрахвателно събитие към ищеца е предявена претенция
№**********/24.09.21 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по
посочената застрахователна полица. Твърди, че нанесените имуществени
1
вреди са описани в протокол за оглед и оценка на щети от 24.09.21 г. и
протокол за допълнителен оглед и оценка на щети от 12.10.21 г и въз основа
на така изготвени протоколи за оглед и оценка, заведената щета е
ликвидирана като тотална по смисъла на чл.390 ал.2 от КЗ и след приспадане
на запазени части, видно от приложеното банково извлечение,
застрахователното обезщетение в размер на 27 393,78 лв-. е заплатено по
сметка на правоимащото лице.
Изтъква, че пътят на който е настъпило процесното ПТП е общинска
собственост на основание чл.56 ал.2 от ЗОС вр. с пр.7 ал.1 т.4 от ЗМСМА,
поради което съгласно чл.11 ал.1 т.4 от ЗОС имотите и вещите общинска
собственост следва да се управляват в интерес на населението на общината,
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно
чл.167 ал.2 т.1 от ЗДвП вменява на лицата, които стопанисват пъта да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията
по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, а в тежест на
службите за контрол, определени от кметовте на общините е предвиедно
задължение да контролират в населените места състоянието и изправността
на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка. Счита, че
отговорността на ответника за лошия избор на изпълнител на възложената
работа е обективна и за нейното ангажиране не се изисква да е налице
виновно поведение. Счита, че на основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ за ищеца
възниква право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод
на която са възникнали вреди по смисъла на чл.49 от ЗЗД до размер на
заплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Изтъква, че с регресна покана той е поканил длъжника да плати, получена от
него на 13.12.21 г., но до настоящия момент тя не е изплатена.
Счита, че за ищеца е възнкнало и право за получаване на законна
лихва върху размера на дължимото за възстановяване обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“, като той счита, че тя е дължма от датата на
получаване на регресната покана 13.12.2021 г. и след изтичне на определения
в нея 10 дневен срок за изпълнение и следователно считано от 24.12.21 г. до
датата на подаване на исковата молба 5.07.22 г. се дължи заплащане на
мораторна лихва.
Във връзка с горното, моли съда да осъди Община-Ловеч да му заплати
2
на основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ главница в размер на 13 698,89 лв.
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№**********/24.09.21 г., законата лихва върху главницата до датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, на основание
чл.86 вр. с чл.84 ал.2 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 738,11 лв за
периода 24.12.21 г. до деня, следващ изтичането на 10 дневния срок от
получаване на регресната покана до 5.07.22 г. деня на подаване на исковата
молба и разноските. Представя писмени доказателства и прави
доказателствени искания.
В указания от съда срок е постъпил отговор на исковата молба от
ОБЩИНА Ловеч чрез адв.И. Х., която оспорва исковете като неоснователни и
моли да бъдат отхвърлени, като й се присъдят и сторените в производството
разноски по делото. Оспорва факта на настъпване на ПТП на посочената дата
и място от ищеца, оспорва твърдението да е имало необезопасен необозначен
скален къс в района на ул.“Търговска“ в гр.Ловеч на платното за движение.
Твърди, че няма подаден сигнал до Община-Ловеч нито на тел.112 и
„Гражданска защита“ за наличие на паднал къс на въпросното място. Оспорва
настъпването на матерални вреди върху автомобила и причинната им връзка
за настъпване на ПТП, оспорва процесната стойност на вредите за размера на
обезщетението, което се твърди, че е изплатено от ищеца на застрахованото
лице по застраховка „Каско на МПС“. Счита, че не се дължи и сумата от 15
лв, тъй като тя не е платена от лицето. Счита, че Община- Ловеч е положила
грижата на добър стопанин, като е предприла всички действия по укрепване с
мрежи на скалните масиви и обрушването така, че да не се допусне
попадането на камъни по пътното платно, като за целта е сключен
граждански договор №ДВ-402/27.03.17 г. с лицето С. К. К./изпълнител/ с
предмет услуга по алпийски способ на обекти в гр.Ловеч Троянски път и
Пресечена скала, като услугата е обхващала оглед на квадратурата,
обрушване на същата площ 5000 кв.м., осичане и орязване на дървесна и
храстова растителност, замрежване и поправка на участъци и монтаж и
демонтаж на алпийски установки, определени са и лица, които да
осъществяват контрол на изпълнение на договора. Твърди, че всички
дейности са изпълнени и с приемо-предавателен протоков от 13.07.2017 г.
тези дейности за приети. Позовава се и на сключен договор за възлагане
№ДВ-218/17.02.21 г. с К. Б. К./изпълнител/ с предмет „Обрушване на опасни
3
скални масиви по алппийски способ на обект в гр.Ловеч, скален масив и
започващ от Пресечена скала по посока Ловеч стигащ до тунелен изход а ж.п.
линията и развИ.щ се във височина, определени са и длъжности лица с
нарочна заповед на кмета за контрол на изпълнение на работата и тя е приета
с приемо-предавателен протокол от 2.03.21 г.. Твърди, че всички дейности са
изпълнени и и са извозени над 17 тона паднали скални късове, камъни и
пръст и са почистени от паднали камъни запълнените джоб-стени, поади
което услугата е приета за свършена.
Прави евентуално възражение за настъпване на случайно събитие-
непредвидимо по своя характер, за което ответника не е имало как да узнае,
след като не е постъпил сигнал за паднал каменен къс, за да може платното да
бъде обезопасено. Позовават се и на съпричиняване от срана на водача на
МПС, тъй като той е управлявал автомобила с несъобразена скорост за
съответното населено място и е нарушил чл.20 и сл. От ЗдВП и по този начин,
осъществявайки състав на съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице
основание за намаляване на дължимото обезщетение, прави възражения, че не
е възникнало валидно застрахователно правоотношене, за да може
застрахователя да се субогра в правата на застрахования и да предявява
регресна претенция срамо Община-Ловеч. Счита, че на налице условията за
изключение от застрахователното покритие по застраховка „Каско на МПС“
общи уславия гл. четвърта т.15, т.18 т.20, т.22, т.25 и т.31 /приложени към
ИМ/ при евентуалност и на други такИ., което в случая не подлежи на
обезщетяване. Счита, че не са налице условята за ангажиране на
отговорността на ответника по отношение на засрахователя съгласно
разпоредбата на чл.410 ал.1 т.2 от КТ.
Прави доказателсвени искания .
След като в съдебно заседание на 4.04.23 г. ищецът е направил
увеличение на иска до пълния размер на сумата 27 393,78 лв. и претенцията за
обезщетение за забава в размера на сумата от 1476,22 лв. производството по
делото пред ЛРС е прекратено и делото е изплатено на ЛОС като родово
компетентен съд.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не
изпраща представител.
Община Ловеч се представлява от адв.И. Х., която оспорва изцяло
исковете, като моли да бъдат отхвърлени по основание и размер. Изразява
4
становище за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищеца и
моли да й бъдат присъдени разноските по делото. Представя подробна
писмена защита в подкрепа на становището за неоснователност и
недоказаност на претенцията на ищеца, позовавайки се на заключенето на
съдебно-геологжката експертиза и моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и изслушаните
съдебно-техническа, съдебно-икономическа и съдебно геоложка експертизи,
от обясненията на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2
ГПК, намира за установено следното:
От приложеният към делото на л.22 протокол за ПТП
№1774479/18.09.21 г. се установява, че на 18.09.21 г. в 10,30 часа на пътното
платно в гр.Ловеч ул.“Търговска“, лек автомобил „Р.“ модел „З.“ с ДКН **
**** ** при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя удря паднал
на пътя камък и реализира ПТП с материални щети. Материалните щети са
описани като предна броня и части ходова част, посочено е името на
управляващя МПС А. П. В..
На водача А. В. е съставен АУАН №357044/18.09.21 г. от който се
установява, че той с посока на движение към бул.България управлява л.а Р. З.
с рег. №** **** **, собственост на С.Б. ЕООД, като водача поради движение
с несъобразена скорост с релефа на пътя, изразяващо се в падане на скални
късове/ удря паднал на пътното платно скален къс камък и реализира ПТП с
материрални щети на автомобила. Водачът е изпробван за употреба на
алкохол, като уреда отчита 0 промила алкокол. Посочено, че той е нарушил
чл.20 ал.2 от ЗДвП, като му е отнет контролния талон.
Издадено е наказателно постановление №21-0906-000863 от 4.10.21 г.
на ОД на МВР Пътна полиция Ловеч с което е наложено на А. П. В. наказание
глоба в размер на 200 лв на основание чл.179 ал.1 пред.1 от ЗДвП затова, че
на 18.09.21 г. в 10,30 часа в гр.Ловеч на ул.Търговска като водач на ла Р. З. с
рег. №** **** **, собственост на С.Б. ЕООД поради движение с несъобразена
скорост с релефа на пътя/падане на скални късове удря паднал на пътното
платно скален къс камък и реализира ПТП с матералн щети по автомобила,
виновно нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
От приложеното на л.35 от делото удостоверение рег.№2114134007469
се установява, че лек автомобил марка Р. модел З. рег. №** **** ** рама №
****************** е било собственост на „О.Л. ЕООД, а в свидетелството
5
за регистрация на МПС на л.36 е вписан като собственик „С.Б.“ЕООД София.
Представено по делото е пълномощно на л.30 от договора, съгласно
който К.П.В. е упълномощил А. П. В. да стопанисва и управлява на
територията на страната отдаденото съгласно договор за лизинг
№183489631367/31.05.8 г. МПС а именно лек автомобил марка Р. модел З.
рег. №** **** ** рама № ******************.
От представената по делото застрахователна полица по застраховка
Каско на МПС №00500100416615 се установява, че лек автомобил марка Р.
модел З. рег. №** **** ** рама № ****************** е бил застрахован за
периода 15.06-14.06.22 г. при застраховател ЗД“ЕВРОИНС“АД-София.
Направено е искане за завеждане на претенция по зазстраховка „Каско
на МПС“ от А. В. пред Евроинс щета №**********/24.09.21. г. и е
представена декларация на 24.09.21 г. от А. В. пред застрахователя, че на
18.09.21 г. на влизане в гр.Ловеч на ул.Търговска поради невъзможност за
заобикаляне на паднал на пътното платно скален къс колата преминала през
него и реализира щети на автомобила. Тези вреди са уточнени като
електромотор, предна броня, носачи и други.
Направено е искане за допълнителен оглед от 12.10.21 г., съгласно
който са установени допълнителни щети на автомобила. От приложения
опис-протокол на щета №**********/24.09.21 се установява, че стойността
на ремонта възлиза на сумата 38 549,31 лв.
Изготвен е доклад по щетата, съгласно който застрахователното
обезщетение е определно на сумата 27 393,78 лв..
ЗД“ЕВРОИНС“АД-София е изпратил уведомление до лизингодателя
О.Л. ЕООД и лизингополучателя Константин В., че заявената претенция щета
№**********/24.09.21 г. ще бъде приключена като тотална щета по смисъла
на чл.25 ал.2 от ОУ „Каско“ чл.390 от КЗ. Посочва се, че след изчисляване на
размера на уврежданията се установило, че разходите по възстановяване на
МПС надхвърлят 70% от действителната му стойност към датата на
настъпване на застрахователното събитие- 37 203,78 лв. Уточнява, че
запазените части от автомобла се приспадат от действителната стойност,
същите са реализирани при онлайн търг на стойност 9 810 лв, като
дължиматга четвърта вноска на стойност 399,44 лв ще бъде удържана от
обезщетението, а на посочена от тях банкова сметка ще бъде изпатена сумата
26 994,34 лв, представляваща 70% от действителната стойност на автомобила.
6
Уведомени са О.Л.-София и К.В. с уведомление изх.№021106/25.10.21 г, че
заявената претенция №**********/24.09.21 ще бъде приключена като
тотална щета.
С писмо О.Л. ЕООД посочва банкова сметка за изплащане на
обезщетението, като изпраща свидетелство за регистрация и удостоверение
от МВР сектор Пътна полиция.
На л.39 от делото е приложено преводно нареждане за сумата 27 93,78
лв. от ЗД ЕВРОИНС АД по щета №********** за автомобил с ДКН ********
по посочената от ОТП банкова сметка от дата 22.11.21 г.
Изпратена е регресна покана рег.№021-106/7/9.12.21 г. до Община-
Ловеч от ищеца, с която ищеца на основание чл.410 ал.1 от КТ кани
ответника да възстанови половината от изпплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 13 696,89 лв. д срок от 10 дни от получаване на
поканата, като в противен случай ще се обърне към съда и ще поиска пълния
размер на дължимото обезщетение от 27 393,78 лв. Поканата е получена от
Община-Ловеч на 13.12.2021 г.
От приложения към отговора на исковата молба граждански договор
№ДВ-402/27.03.2017 г. се установява, че той е сключен между Община-
Ловеч-възложител и С. К. К. –изпълнител с предмет „Услуга по алпийски
способ на обекти в гр.Ловеч-Троянски път и Пресечена скала, която услуга
обхваща оглед на квадратурата по приблизителна площ 5000 кв.м.обрушване
на същата площ 5000 кв.м., осичане и орязване на дървесна и храстова
растителност, замрежване и поправка на участъци и монтаж и демонтаж на
алпийски установки на дървесна и храстова растителност, замрежване и
поправка на участъци и монтаж и демонтаж на алпийски установки, като
възнаграждението за тази услуга възлиза на 22 000 лв. Срокът за изпълнение е
бил от 27.03.21 г. до 12.04.2017 г. Със заповед №464/30.03.2017 г. на Кмета на
Община-Ловеч е била назначена комисия от отговорни лица за контрол за
изпълнение на договора. Приложен по делото е приемо-предавателен
протокол от 13.04.2017 г., от който се установява, че възложената дейност е
изпълнена.
Сключен е бил и договор по възлагане ДВ 218/17.02.2021 г. между
Община-Ловеч и К. Б. К. като изпълнител за „Обрушване на опасни скални
масиви по алппийски способ на обект в гр.Ловеч, скален масив и започващ от
Пресечена скала по посока Ловеч стигащ до тунелен изход а ж.п. линията и
7
развИ.щ се във височин“., като услугата обхваща прочистване на пътя за
достъп до района за работа от дървесина и храстовидна маса, създаване на
площадки за алпийски осигуравки, монтаж и демонтаж на алпиийска
осигуровка, обрушване на нестабилната скална маса на площ от около 4000
кв.м. и оглед и обрушване на ерозиали скали, като за изпълнение на договора
се е дължало възнаграждение в размер на 9 400 лв. Със заповед №З-
256/23.02.21 г. на Кмета на Община-Ловеч е била назначена комисия от
отговорни лица за контрол за изпълнение на договора. Приложен по делото е
приемо-предавателен протокол от 2.03.2017 г., от който се установява, че
възложената дейност е изпълнена.
От докладна записка изготвена от Ц. Ц.-началник отдел „Контрол и
сигурност“ Община-Ловеч на л.63 от делото се установява, че на 18.09.21 г.
не е отразен сигнал за паднал скален къс на пътното платно.
От справка с рег.№921000 497/24.08.22 г. от МВР-Ловеч се установява,
че на 17.09. и 18.09.22 г. в регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“-Ловеч не е постъпвал сигнал за паднал скален
къс/камък/ в гр. Ловеч и такова произшествие не е посещавано от техен екип.
От изготвена справка от МВР дирекция „Национална система 112“-
Монтана се установява, че в 10,31 часа на 18.09.21 г. е постъпил сигнал от
мобилния телефон на А. В. за настъпило ПТП без пострадали, вследствие на
удар в камък на изхода на гр.Ловеч.
Съгласно приложено към делото писмо изх.№021-106/23.11.22 г. на
АПИ ОПУ-Ловеч се установява, че участъкът от ул.“Търговска“ гр.Ловеч
отсечката над алея Баш бунар, където е настъпило процесното ПТП не е част
от републиканската пътна мрежа, а е част от уличната мрежа, която се
стопанисва и поддържа от Община-Ловеч
От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза вх.
№8105/20.09.22 г. се установява, че изплатената в полза на ищеца дължима по
полица №00500100416615/8.06.21 г. застрахователната премия е в общ размер
1 597,34 лв и е платена от К.В. на застрахователни брокер „Про Инс“ ЕООД, а
брокерът е превел по банков път премините вноски в полза на ищеца. Той от
своя страна е наредил плащане на застрахователно обезщетение в размер на
27 393,78 лв по щета №**********/24.09.21 в полза на ДСК ЕАД с преводно
нареждане на 22.11.21 г. и банковата сметка на ДСК ЕАД е заверена на
22.11.21 г.
8
От показанията на разпитаният по делото свидетел А. В., който е
управлявал процесното МПС по време на ПТП се установява, че той има
бегъл спомен за сучилото се. Твърди, че се е движил с около 50 км./ч и е
видял камък на пътното платно по посока гр.Ловеч на ул.Търговска преди
„Версай“ над алея „Баш бунар“ преминал през него и може би камъкът се е
завъртял и е ударил бронята и автомобила отдолу. Не си спомня какво се е
наложило да премине през камъка, може би е имало насрещно движение.
Свидетелят Ц. К., който работи в Община-Ловеч от средата на 2017 г.
на длъжност „Главен експерт“ в отдел „Контрол и сигуроност си спомня за
сключеният договор за обрушване на скални масиви от пресчената скала по
посока на гр.Ловеч и как е изпълнен, както и контрола за това изпълнение.
Свидетелят Ц. Б. е съставил протокола за ПТП на 18.09.21 г., , не си
спомня какъв е бил точно размерът на скалния къс, може би колкото
футболна топка, но може и по малък. Той признава, че е изготвил снимковия
матерал на този камък от л.229-230 от делото. Твърди, че е отразил в
протокола видимите щети по автомобила и си спомня, че на водача е съставен
АУАН, защото е нарушил ЗДвП чл.20 ал.2.
От заключението на вещо лице Н. К. по съдебно автотехническата
експертиза се установява, че на 18.09.21 г. по ул.“Търговска“ на входа на
гр.Ловеч откъм гр.Троян се движи лек автомобил „Р. З. с рег. №******** с
водач А. В., като пътят е двупосочен, с много завои и низходящ наклон към
гр.Ловеч посоката на движение на автомобила. Пътното платно е с асфалтово
покритие и без повреди, като от ляво на пътя посоката на движение към
гр.Ловеч има отвесни скали, а отдясно стръмен скат към алея „Башбунар“.
Вещото лице е установило, че пътят е ограничен с предпазна метална
еластична ограда откъм ската. Пояснява, че изведнъж водача вижда в лентата
си този камък не успява да го заобиколи или да спред пред него, а минал над
него, но той се оказва с по-голям диаметър, т.е по-висок от пътния
просвет/най-ниската точка на окачването/ на автомобила и оставайки около
средата на същия , който продължава движението си напред, му нанася
поражения по предната броя, окачването ел.мотора, захващане на същия, пода
и самата акумулаторна батерия, след което той спира, където остава и камъка.
Според вещото лице щетите, описа и илюстрирани с много снимки в делото
отговарят на нанесени от твърд предмет, попаднал под автомобила, а той е
останал на пътното платно, не е навлизал в канавка или да е имал
9
съприкосновение с наличната в участъка предпазна метална еластична ограда
или друго препятсвие или МПС, като оттук прави извод, че щетите на МПС
са в причинно следствена връзка с така описания по-горе механизъм. Според
вещото лице автомобилът е с действитена стойност при застрахователя за
сумата 37 203,78 лв, а преизчислена в експертизата 33 594 лв е видно, че
стойността на ремонта ще надхвърли тази на автомобила и това означава, че
има тотална щета. Вещото лице посочва, че действителната стойност на
автомобила Р. З. с рег. №******** възлиза на 33 594 лв. От допълнителното
заключение на вещо лице Колев се установяват стотйността на ремонта и
действителната стойност на автомобила, като посочва, че от материалите по
делото е очевидно, че не става въпрос за експлоатацонна повреда или
амортизация на автомобла, а за проблеми, породени от съприкосновение на
долната част на автомобила с твърд предмет, довел до деформации и
разкъсване на пода, както и до увреждане на основни възли и агрегати-
работна батерия и електродвигател. Според вещото лице пораженията на
автомобила не са вследствие на движение с висока скорост, а са получени при
притрИ.не на автомобила с цялото му протежение отдолу по скален къс.
Вещото лице описва скалня къс като камък с топковидна форма, но с ръбове с
диаметър около 21 см и тегло приблизително 11 кг. Според експерта В. е
видял камъка късно за да може да реагира, като алтернативите са били или да
спре преди камъка или да го заобиколи при отсъствие на други автомобили в
насрещното платно за движение.
За правилно решаване на спора и по искане на ответника Община-
Ловеч съдът е назначил съдебно-геоложка експертиза, изготвена компетентно
и безпристрастно от вещо лице Ю. С.. След оглед на място и запознаване са
доказателствата по делото и снимков материал на камъка, вещото лице
категорично заявява, че предвид състава на скалния масив-варовикови и
пясъчно-мергелни наслоявания, е практически невъзможно скален къс с
размера на показания на снимките да измине разстояние от около 8-9 м,
разстоянието от скалния откос до мястото на ПТП/ без да се разтроши и да
остане в ненарушена консолидирана формза. При оглед вещото лице е
установило, че участакът е обезопасен с мрежи с малки отвори, които на
практика не позволяват на откъсналите се скални отломки да попаднат на
пътя, видимо скалният масив е обработен, за да се минимализира откъсането
на частици от скалния масив, мрежите са в стабилно състояние, не се
10
наблюдават разкъсвания деформации или компроментирани участъци от тях,
видимо мрежите изпълняват адекватно своето предназначение и функция.
Вещото лице е установило при огледа, че зад мрежата са паднали скални
частици с различни размери, но формата им е по-скоро плоска предид
литоложкия състав на скалния масив-варовиови и теригенни прослойки, а
извън мрежата откъм пътното платно има оставен разстояние, между
асфалтовата настилка и скалня откос /банкет/, което е насипано с натрошен
камък/чакъл/ върху който има паднали съвсем малки скални отломки,
промушили се през отворите на мрежата не по-големи от 0,05 м. Вещото лице
е установило, че в участъка е поставен и пътен знак №А17 опасност от
срутване или наличие на паднали камъни. Вещото лице прави извод, че
участъкът е допълнтелно обезопасен с предупредителен знак за възможно
срутване или наличие на паднали камъни. Вещото лице прави категоричен
извод, че при съответстващо на нормите обезопасяване на скалния масив на
практика е минимална верятността скален откъс с посочения на снимката по
делото размер да премине през дупките на обезопасителната мрежа, да
преодолее всички наклони и да се озове в противоположното платно на пъта.
Вещото лице заявява, че предвид факта,че скалният къс, който е видим на
снимката, приложена по делото на стр.230 е с размери, които биха
застрашили безопасността на движещи се автомобили, но в същото време
съставът на скалите на скалния откос не предполагат запазването на подобна
форма при гравитачно падане и движение по пътното платно, вероятността
такъв камък да попадне в противоположното пътно платно е нищожна, както
и да се предвиди и предотврати такава траектория на неговото падане.
В съдебно заседание вещото лице категорично заявява, че такъв камък
с такава структура и такИ. размери е невъзможно да падне отвисоко и да не
се натроши, както и че е невъзможно да се изхлузи от мрежата, да се
претърколи през банкета и да отиде в нарещното платно, тъй като пътят има
обратен наклон. Затова изказва предположение, че този камък вероятно е
паднал от друго превозно средство, а не е паднал на платното вследствие на
геоложки процеси.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е
сезиран с регресна претенция на ЗД „Евроинс“АД с правна квалификация
чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД срещу Община Ловеч обективно и
субективно съединени искове и цена на иска след допуснато увеличение на
11
исковите претенции по отношение на имуществените вреди, както следва: -
27393,78 лв.представляващи изплатено застрахователно обезщетение по щета
№**********/24.09.21 г. с включени 15 лв. ликвидационни разноски за
неговото определяне ведно със законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и
претенция с основание чл.86 вр. с чл.84 от ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва в размер на сумата 1476,22 лв. за периода от 24.12.21 г. до 5.07.2022 г.
Настоящата инстанция счита, че правната квалификация на исковете е
по чл.410 ал.1 т.2 от КЗ са във връзка с чл.49 от ЗЗД, тъй като в
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вредите са настъпили
вследствие допуснат от страна на ответника лош избор на изпълнител на
възложената работа по повод изпълнение на вменените му задължения по
полагане на системни грижи за целогодишна нормална експлоатация на пътя,
както и да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно на
препятствия по него и да ги отстранява във възможно най-кратък срок.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД по своята правна същност е различна от
договорната и деликтна отговорност и има обезпечително-гаранционна
функция, като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод
изпълнение на възложената му работа, причини виновно вреди на
пострадалия. В случая за да бъде уважен иска ищецът следва да докаже
наличието на предпоставките по чл.49 от ЗЗД, а именно вреди, причинени на
МПС-то застраховано при ищеца със застраховка „Каско на МПС“ от лошо
изпълнена работа, възложена от Община-Ловеч на трето лице, тези вреди да
са причинени при и по повод на изпълнението й и причинна връзка между
тях, а вината на изпълнителя се предполага до доказване на противното. Тъй
като искът е с основна правна квалификация чл.410 ал.1 т.2 от КЗ, то ищецът
следва да докаже в условията на кумулативност следните факти: наличие на
валидно сключен договор за засраховка “Каско на МПС“, в срока на
застрахователното покритие на който е възникнало процесното ПТП, че за
това ПТП носи отговороност Община-Ловеч, чието задължение е
поддържането и полагането на системни грижи за нормалната експлоатация
на общинските пътища, което обуславя отговорността му като възложител за
възложената от него на трето лице работа, по повод на която са възникнали
вреди по чл.49 от ЗЗД, че за настъпилото събитие застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задъжение, застрахователят е изплатил
12
на застрахования обезщетение, както и твърдените факти, в причинна връзка
с които да са нанесени твърдените вреди и размера на обезщетението.
Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че на 18.09.2021 г. в 10,30 часа на пътното платно в гр.Ловеч
ул.“Търговска“, лек автомобил „Р.“ модел „З.“ с ДКН ** **** **, управляван
от А. В., собственост на „С.Б.“ЕООД София при движение с несъобразена
скорост с релефа на пътя удря паднал на пътя камък и реализира ПТП с
материални щети. Щетите се описани в опис протокола, приложен по делото
и са остойностени от вещо лице Н. К., като изрично в заключението си той
посочва, че е налице тотална щета, тъй като стойността на автомобила към
датата на ПТП и 37 203,78 лв, а общата стойност на ремонта възлиза на
38 549,31 лв, като от автомобила са продадени годни части на стойност 9 810
лв, а на собственика по застраховка „Каско на МПС“ са изплатени от
застрахователя 26 994,34 лв.-70% от действителната стойност. Установи се, че
към датата на настъпване на ПТП процесният автомобил е имал валидна
застраховка „Каско на МПС“, сключена със застрахователна полица
№00500100416615/8.06.21 г. Установи се, че участъкът от ул.“Търговска“
гр.Ловеч отсечката над алея Баш бунар, където е настъпило процесното ПТП
не е част от републиканската пътна мрежа, а е част от уличната мрежа, която
се стопанисва и поддържа от Община-Ловеч. Доказано по делото е и, че
ищецът е заплатил на собственика на застрахованото МПС с преводно
нареждане от 22.11.21 г. сумата 27 393,78 лв. и така се суброгира в неговите
права.
Община-Ловеч в отговора на исковата молба е направила възражение,
че е налице случайно събитие, поради което не носи вина за настъпване на
вредните последици.. Случайното събитие е такова събитие, което не е могло
да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила.
Вредоносният резултат при непозволено удреждане обаче не може да бъде
следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно
поведение./ р.№204/10.03.2010 г. по гр.д.№4284/08 г. на ВКС/ В случая обаче
се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че преди да
настъпи процесното ПТП на 18.09.21 г. Община-Ловеч в изпълнение на
задълженията си по по полагане на системни грижи за целогодишна нормална
експлоатация на пътя, както и да го поддържа в изправно състояние, да
сигнализира незабавно на препятствия по него и да ги отстранява във
13
възможно най-кратък срок е сключила два договора: граждански договор
№ДВ-402/27.03.2017 г. с предмет „Услуга по алпийски способ на обекти в
гр.Ловеч-Троянски път и Пресечена скала, която услуга обхваща оглед на
квадратурата по приблизителна площ 5000 кв.м.обрушване на същата площ
5000 кв.м., осичане и орязване на дървесна и храстова растителност,
замрежване и поправка на участъци и монтаж и демонтаж на алпийски
установки на дървесна и храстова растителност, замрежване и поправка на
участъци и монтаж и демонтаж на алпийски установки с приложен по делото
е приемо-предавателен протокол от 13.04.2017 г., от който се установява, че
възложената дейност е изпълнена и договор по възлагане №ДВ 218/17.02.2021
г. за „Обрушване на опасни скални масиви по алппийски способ на обект в
гр.Ловеч, скален масив и започващ от Пресечена скала по посока Ловеч
стигащ до тунелен изход а ж.п. линията и развИ.щ се във височин“., като
услугата обхваща прочистване на пътя за достъп до района за работа от
дървесина и храстовидна маса, създаване на площадки за алпийски
осигуровки, монтаж и демонтаж на алпиийска осигуровка, обрушване на
нестабилната скална маса на площ от около 4000 кв.м. и оглед и обрушване
на ерозиали скали и приложен по делото е приемо-предавателен протокол от
2.03.2017 г., от който се установява, че възложената дейност е изпълнена. От
заключението на вещо лице Ю. С. се установява, че в участъка е поставен и
пътен знак №А17- опасност от срутване или наличие на паднали камъни.
Категорично е нейното заключение като геолог, че че такъв камък с такава
структура и такИ. размери е невъзможно да падне отвисоко и да не се
натроши, както и че е невъзможно да се изхлузи от мрежата, да се претърколи
през банкета и да отиде в нарещното платно, тъй като пътят има обратен
наклон. Затова изказва предположение, че този камък вероятно е паднал от
друго превозно средство, а не е паднал на платното вследствие на геоложки
процеси. Според вещото лице участъкът е обезопасен с мрежи с малки
отвори, които на практика не позволяват на откъсналите се скални отломки да
попаднат на пътя, видимо скалният масив е обработен, за да се минимализира
откъсването на частици от скалния масив, мрежите са в стабилно състояние,
не се наблюдават разкъсвания деформации или компроментирани участъци
от тях, видимо мрежите изпълняват адекватно своето предназначение и
функция. Вещото лице е установило при огледа, че зад мрежата са паднали
скални частици с различни размери, но формата им е по-скоро плоска предид
14
литоложкия състав на скалния масив-варовиови и теригенни прослойки, а
извън мрежата откъм пътното платно има оставено разстояние, между
асфалтовата настилка и скалния откос /банкет/, което е насипано с натрошен
камък/чакъл/ върху който има паднали съвсем малки скални отломки,
промушили се през отворите на мрежата не по-големи от 0,05 м. Категорично
заявява в своето заключение, че при съответстващо на нормите обезопасяване
на скалния масив на практика е минимална верятността скален откъс с
посочения на снимката по делото размер да премине през дупките на
обезопасителната мрежа, да преодолее всички наклони и да се озове в
противоположното платно на пъта. Вещото лице заявява, че предвид факта, че
скалният къс, който е видим на снимката, приложена по делото на стр.230 е с
размери, които биха застрашили безопасността на движещи се автомобили, но
в същото време съставът на скалите на скалния откос не предполагат
запазването на подобна форома при гравитачно падане и движение по
пътното платно, вероятността такъв камък да попадне в противоположното
пътно платно е нищожна, както и да се предвиди и предотврати такава
траектория на неговото падане.
Събрани по делото са и доказателства, че на 18.09.21 г. не е отразен
сигнал за паднал скален къс на пътното платно в Община-Ловеч, както и, че
преди настъпване на ПТП на сигнал 112 също не е отразяван такъв сигнал за
паднал камък. От справка изготвена от МВР-Ловеч съдът установява, че на
17.09. и 18.09.22 г. в регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-Ловеч не е постъпвал сигнал за паднал скален къс/камък/ в гр.
Ловеч и такова произшествие не е посещавано от техен екип.
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция приема, че Община-
Ловеч е изпълнила с грижата на добър стопанин всички свои задължения по
обезопасяване на скалния масив, поставена е метална обезопасителна мрежа
„алпийски тип“, циято цялост не е нарушена, поставен е пътен знак за
наличие на опасност от падащи камъни, а освен това липсват категорични
данни този камък да се е откъснал от скалния масив над пътното платно
предвид различната му геоложка структура и големина.
Предвид тези съображения съдът намира, че Община-Ловеч е доказала
липсата на противоправно поведение и причинна връзка между това
поведение и настъпване на вредата, поради което и искът на ЗД „Евроинс“АД
с правна квалификация чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД срещу
15
Община Ловеч за заплащане на сумата 27393,78 лв.представляващи изплатено
застрахователно обезщетение по щета №**********/24.09.21 г. с включени
15 лв. ликвидационни разноски за неговото определяне се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
В тази връзка неоснователна и недоказана е и акцесорната претенция
за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане, както и претенция с основание
чл.86 вр. с чл.84 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на сумата
1476,22 лв. за периода от 24.12.21 г. до 5.07.2022 г, които също следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на производството на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника направените разноски по делото по
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК в размер на сумата 2 613
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от ЗД
„ЕВРОИНС“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Христофор Колумб“ №43 представлявано от Р. Б. и Е. И.-
изпъл.директори иск с правна квалификация чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с
чл.49 от ЗЗД срещу ОБЩИНА Ловеч ЕИК ********* с адрес на управление
гр.Ловеч 5500 ул.“Търговска“ №22 за заплащане на сумата 27393,78
лв.представляващи изплатено застрахователно обезщетение по щета
№**********/24.09.21 г. с включени 15 лв. ликвидационни разноски за
неговото определяне ведно със законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и
претенция с основание чл.86 вр. с чл.84 от ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва в размер на сумата 1476,22 лв. за периода от 24.12.21 г. до 5.07.2022 г.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Христофор Колумб“ №43 представлявано от Р.
Б. и Е. И.-изпъл.директори иск с правна квалификация чл.410 ал.1 т.2 от КЗ
във вр. с чл.49 от ЗЗД да заплати на Община Ловеч ЕИК ********* с адрес на
управление гр.Ловеч 5500 ул.“Търговска“ №22 сумата 2 613 лв./две хиляди
16
шестстотин и тринадесет лева/ разноски по делото съобразно представен
списък на разноските и на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
17