Р Е Ш Е Н И
Е №111
гр.Силистра, 22.11.2021г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова
и с участието на прокурор………..........,като разгледа докладваното от съдия
М.Славова адм.дело №147 по описа на
съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят
Х.И.Х. ***, е сезирал съда с искане за отмяна на Заповед №ЗК-990/24.06. 2021г.,издадена от Кмета на Община
гр.Силистра,с която е разпоредено „неизвестен
извършител“ на строеж “гараж №2“,в ПИ №00895.502.2040 (общинска
собственост) по Кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на с.Айдемир, да
го премахне в 30-дневен срок от съобщаването на заповедта.
С
Разпореждане №384/13.07.2021г.(л.64) са му дадени указания да установи правния
си интерес от оспорването,след като не е адресат на заповедта за премахване на
гаража и не твърди да е носител на права,съгласно регламентацията от чл.149
ал.2 т.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). С молба от 19.07.2021г.
(л.67) е отстранил други нередовности на сезирането, но в съдебно заседание на
20.10.21г. и в Писмено изложение (л.79) поддържа, че е придобил гаражната
клетка от трето лице през 2000 година, представяйки фактура
№1969/12.08.1994г.(л.78), свидетелстваща, че продавачът е закупил
конструктивните елементи за изградения гараж от „Заводски строежи“ Силистра и
вероятно през същата година го е построил.След закупуването му, жалбоподателят
е със съзнанието, че е негов собственик, като владението упражнявал несмущавано
повече от 20 години, знаейки, че собственик на терена е Община гр.Силистра. Последното
сочи на пряк, непосредствен и личен интерес от обжалването, поради което съдът
дължи разглеждане на жалбата и произнасяне по съществото на спора.
С жалбата се твърди, че оспореният акт
бил издаден от некомпетентен орган, тъй като контролът на незаконното
строителство бил възложен от закона (чл.222 ал. 2 ЗУТ) на органите на
Дирекцията за национален строителен контрол, а не на ответния орган на местната
изпълнителна власт.Горното се твърди независимо от нормативно възложената
компетентност на Кмета на общината с чл.223 (изм.ДВ,бр.82/ 2012г.) и чл.225а ЗУТ (на които се основава обжалвана
заповед),по отношение на строежите от IV до VI категории.Възразява се срещу
квалифицирането на гаража като строеж по смисъла на §5 т.38 ДР ЗУТ, както и срещу
определената му категория съгласно чл.137 ал.1 т.5а ЗУТ, респ.чл.10 ал.1 т.5 от
Наредбата за номенклатурата на видовете строежи. Поддържа се още, че
повдигнатият с настоящата жалба спор, вече бил решен с окончателен съдебен акт,
а именно Решение №65/27.05.2021г. по адм.д. №44/21г. на АС-Силистра, което
производство било водено между същите страни и със същия предмет - гаражна
клетка №2 в поземлен имот №00895.502.2040 по КККР на с.Айдемир - общинска
собственост. Ответният орган, вместо да зачете силата на пресъдено
нещо,според жалбоподателя, в много ускорен порядък провел друго производство,
по чл.223 ал.1 ЗУТ, приключило с релевираната понастоящем Заповед, издадена на
основание чл.225а ал.1 и ал.2 във връзка с чл. 225 ал.2 т.1 и т.2 ЗУТ, като е
приел,че въпросният гараж бил изграден в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план и без одобрен инвестиционен проект и/или
разрешение за строеж. Жалбоподателят твърди още, че оспореният акт бил издаден
при съществени нарушения на нормативната процедура, но не посочва конкретни
такива, които да могат да бъдат проверени в хода на съдебния процес, освен
изричното възражение, че общината отдавна знаела, че той именно е собственик и
фактически ползва процесния гараж, въпреки което е провела производство срещу
„неизвестен извършител“ на строежа.Цялата процедура след покана (л.9) да се яви
в Община Силистра като собственик на гараж №2 на 15.06.2021г. (л.10), била
проведена без да е уведомяван за каквото и да е действие на длъжностните лица от
чл.223 ал.2 ЗУТ,вкл. не му е известен (нито му е връчван лично; нито копие от него е било поставено на
гаража,както изисква чл.225а ал.2 изр.2 и 3 ЗУТ) Констативен акт №2/16.06.2021г.,
поставящ началото на настоящото производство, като несъмнено е заинтересовано
лице по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 ЗУТ. С оглед на тези оплаквания се настоява
за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - Кметът на Община гр.Силистра,в
съпроводително писмо (л.1), с което е изпратена административната преписка в
съда, поддържа неоснователност на оспорването и излага аргументи относно
главните факти в процеса. Твърди, че Община гр.Силистра е собственик на
поземления имот и, по повод изменение на плана за регулация в конфликтния
участък (кв.240),както и с цел актуване на имота като общинска собственост, е била
извършена проверка и установени четири гаражни клетки,вкл. процесната, поставени
върху общинския терен без учредено право на строеж; на ползване; без изрично съгласие
или каквото и да е друго, което провокирало настоящото административно производство.
Производството е по реда на чл.215 ал.1,във
връзка с чл.228 от Закона за устройство на територията ЗУТ) и чл.145 и следващите
от АПК. Съдът, като обсъди изложените
от страните доводи и след преценка на доказателствата по делото, съобразно
разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК,прие следното:Жалбата е процесуално допустима,като подадена срещу подлежащ на съдебен
контрол акт; от активно легитимирано лице (собственик на строежа,като какъвто е
бил възприеман и третиран от ответния орган през цялото производство,от
приключилото за премахване на незаконно поставен преместваем обект до
настоящото); в законоустановения срок с чл.215 ал.4 ЗУТ. Разгледана по същество е и основателна.
По допустимостта на процеса следва да се
съобрази още и следното: Жалбата срещу заповедта е подадена от заинтересовано лице
по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 ЗУТ, въпреки, че не е посочено като неин адресат.
С правото на съдебно оспорване на акт, разпореждащ премахване на незаконен
строеж, разполагат две групи лица: 1. неговият извършител и/или 2. носителят на
правото на собственост или на ограничено вещно право върху строежа или терена,
на който е изграден, т.е. възложителят по смисъла на чл.161 ал.1 ЗУТ.Това следва
от дефиницията от §3 ал.1 от Наредба №13/
23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК (Обн.ДВ,бр.69/01г.,посл.изм.ДВ, бр.56/2017г.)-занапред Наредба №13/2001г. По
правило задължението за премахване на незаконния строеж е на неговия
извършител,а когато той е неизвестен, отговорността се възлага на лицата,
изброени в чл.225а ал.5 ЗУТ,в чиито обсег (арг.чл.225а
ал.5 т.5 ЗУТ) попада и неговият собственик, съгласно лимитативното изброяване
от чл.161 ал.1 ЗУТ на лицата,включени в кръга от нормативното определение на „възложител“.В
случая, данните по делото сочат, че собственик на строежа (гараж №2 в общинския
имот) е жалбоподателят,поради което в неговата правна сфера ще настъпят негативните
последици от изпълнението.В тази връзка са приложените от ответния орган и
приети като доказателства по делото:Констативен протокол от 09.02. 2021г.
(л.51); Решение №65/27.05.2021г. по адм.д.№44/21г. на АС-Силистра (л.16-л. 17);
Констативен протокол от 15.06.2021г. (л.10) и писмо изх.№К-96#12/09.06. 2021г., изпратено от служители в общината на
адреса на оспорващия (л.9). Въпреки това, производството по чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ
е проведено от служители по чл.223 ал. 2 ЗУТ срещу„неизвестен извършител“ на
незаконния строеж,без да е уведомяван известният им собственик на гаража.Приели
са,че конкретно извършилото строително -монтажните дейности по гаража лице, не
може да бъде установено, тъй като и жалбоподателят твърди,че го е купил от Н.
Петров през 2000г. и не му е известно
кой точно го е построил и кога, вероятно през 1994г. съгласно представената от
него по делото фактура №1969/12.08.94г. (л.78).Всички съобщения от началото на
процедурата, започнала със съставянето на Констативен протокол №2/16.06.2021г.
(л.11-л. 12) са поставяни на строежа, на таблото в сградата на Община
гр.Силистра и на интернет страницата ѝ, по реда на §4 ал.2 ДР ЗУТ, независимо
от специалния ред по чл.225 ал.3 изр.3 ЗУТ-„Когато
нарушителят е неизвестен,копия от констативния акт (а не съобщение, че
такъв е съставен) и от заповедта се
поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района
или кметство- то“. Въпреки горното, заповедта за премахване на гаража, е
издадена от ответния орган на 24.06.2021г., а жалбата е постъпила в Община Силистра
(арг.чл.152 ал.1 АПК), с вх.К-7089/07.07.2021г., което сочи на спазен срок от чл.215 ал.4 ЗУТ.
Предмет на съдебния контрол е Заповед №ЗК-990/24.06.2021г. на Кмета на Община
гр.Силистра,издадена на основание чл.225а ал.1 и ал.2 във връзка с чл.225 ал.2 ЗУТ, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ „Гараж
№2“,находящ се в ПИ:00895.502.2040 по КККР на с.Айдемир (общинска собственост),
на „неизвестния извършител“ в 30 дневен срок от съобщаване на заповедта.
От административната преписка се установява, че по
повод изменение на плана за регулация, засягащ процесния имот в с.Айдемир и във
връзка с предстоящото му актуване като частна общинска собственост, съгласно приложените
писмени доказателства (л.35-л.46),като имот по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ,служители за
контрол по строителството в администрацията на Община гр.Силистра са извършили
проверка. По-земленият имот е определен от Комисия по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ, с решение
по чл.45в ал.6 ППЗСПЗЗ,за общинска собственост,а длъжностните лица от Дирекция „Устройство
на територията“, са установили, че върху ПИ с идентификатор 00895.502.2040 по
КККР на с.Айдемир, са поставени четири гаражни клетки, за което няма отстъпено
право на строеж и издадена строителна документация.Съставили са Констативен акт
№П-3/09.02.2021г. (л.55-л.56), с който са констатирали,че обект:„Гаражна клетка
№ 2“,находящ се в ПИ №00895.502.2040 по КККР на с.Айдемир,съставляващ УПИ XX XVII-2040
за общ.обсл., в квартал 240 по плана на с.Айдемир в
ж.к.“Деленки-север“, е преместваем обект и
собственост на Х.И.Х.. Проверката е извършена в отсъствие на собственика, като
е установено,че гаражът е с приблизителни размери 3.30/6.20м. и височина около 2.40м.,производство
на „Заводски строежи“ гр.Силистра и без захранване с ел. и ВиК инсталации.Преценили
обекта като „преместваем“,съгласно §5 т.80 ДР ЗУТ. Намерили за нарушени
разпоредбите на чл.56 ал.2 и ал.5 ЗУТ и чл.4 ал.1 от Наредбата за реда и
условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти на територията на
Община Силистра, в резултат на което Кметът на общината издал Заповед
№ЗК-337/22.02.21г., която след оспорването ѝ пред съда,е отменена с
Решение №65/27.05.2021г.,постановено по адм.дело № 44/2021г. на Административен
съд гр.Силистра (л.16-л.17).
Като неоснователно следва да бъде
отклонено възражението на оспорващия,че спор с пълен идентитет
с настоящия, бил решен окончателно от съда, което било пречка за издаване на
процесната по настоящото дело заповед.Предметът на съдебния контрол по
приключилото адм.д.№44/2021г. и по настоящото №147/2021г. на АС-Силистра, е очевидно
различен, тъй като при предходното произнасяне се е преценявало съответствието
със закона на Заповед за премахване на преместваем обект, какъвто по дефиниция
„гаражът“ не е, и която заповед е била издадена на основание чл.57а ал.1 т.1 и
т.2 ЗУТ,докато настоящият акт е за премахване на незаконен строеж,съгласно
дефиницията от §5 т.38 ДР ЗУТ,издаден на основание чл.225а ал.1 ЗУТ.
При горните фактически
установявания,настоящият състав намира от правна страна следното:Издателят на
оспорената заповед несъмнено разполага с нормативно възложена му компетентност,
съгласно чл.225а ал.1 и чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ. Не се установяват съществени
нарушения на изискването за форма, освен коментираното по-горе - за липса на
индивидуализиран адресат в контекста на чл.225а ал.5 т.5 ЗУТ, като по изричното
разпореждане на чл.225а ал.6 ЗУТ отговорността за премахването на незаконния
строеж е освен на извършителя (в случая е прието, че е неизвестен) още и на
изчерпателно изброените категории лица от чл.225а ал.5 ЗУТ,вкл. възложителят,
който по дефиниция е и собственикът му, съгласно чл.161 ал.1 ЗУТ.Въпросът за
издаване на заповедта спрямо надлежния адресат на задължението за премахване е
относим към нейната законосъобразност,а не влияе на допустимостта на оспорва-нето,
както беше обсъдено по-горе.
Процесният гараж, по хипотеза е обект
на допълващото застрояване по чл.42 ал.2 ЗУТ и служи за паркиране на закрито на
автомобили и следователно, за задоволяване на лични потребности на неговия
собственик, какъвто е жалбоподателят. Несъмнено за него са приложими
разпоредбите на чл.148 ал.1 ЗУТ, като не са спорни обстоятелствата,че е
изграден без разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект; в чужд имот
без учредена суперфиция и в несъответствие с
предвижданията на действащия ПУП. Всичко това обаче, не може да промени крайния
извод в процеса, че независимо от правилното определяне на гаража като строеж
по смисъла на §5 т.38 ДР ЗУТ, без оглед на това как е прикрепен към земята,с
какви материали и конструкция е изпълнен и т.н.(Вж.Решение №12720/14.10.20г.,по
адм.д.№355/ 20г.; Решение №6859/08.06.20г.,адм.д.№9901/19г. и др. на ВАС,II О),
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
до степен на пълното им игнориране по отношение на жалбоподателя, което е отменително основание по разума на чл.146 т.3 АПК.
Ответният орган не е посочил действителният
собственик, респ. възложител съгласно чл.161 ЗУТ, на процесния гараж №2, който
несъмнено му е бил известен към момента на образуване на производството по
чл.225а ЗУТ. В резултат на това процедурата е проведена незаконосъобразно,
поради което нито констативният акт (л.13-л.14), нито издадената въз основа на
него заповед (л.6-л.7), са връчени (дори не са били съобщени на известния адрес
на собственика на гаража.Административният орган не е изпълнил задължението си
от чл.9 ал.2 АПК, да събере служебно всички необходими доказателства,посредством
които да изясни релевантните факти и обстоятелства от значение за случая, в
нарушение на чл.35 АПК. По този начин е лишил известния му събственик
на незаконния строеж, да участва в административното производство и да защити
правата си. При безспорната установеност на факта, че именно жалбоподателят е
собственик на гараж №2 и следователно, в ракурса на чл. 161 ал.1 ЗУТ- негов
възложител (правоприемник), то задължението за премахването му е следвало да се
възложи в негова тежест, а не да се насочва срещу лице, което не е
заинтересовано по смисъла на §3 ал.1 ДР Наредба №13/01г.,доколкото оперативната
самостоятелност на административния орган да определи адресата на заповедта за
премахване на незаконен строеж, е само в посочения в чл.225а ал.5 ЗУТ, кръг субекти.
В такъв смисъл е и съдебната практика, видно от Решение №3134/09.03.21г. по
адм.дело №19981/2020г. на Второ отделение на ВАС.
Предвид изложеното се налага извод, че
жалбата е основателна,а атакуваната Заповед на Кмета на Община Силистра, като несъответна
на установените факти по делото и закона, следва да бъде отменена. При този
изход на делото и с оглед своевременното им поискване, разноски следва да бъдат
присъдени в полза на оспорващия,съобразно удостоверения им размер от 10.00 лева
- платена държавна такса (л. 66).По аргумент от чл.143 ал.1 АПК и §1 т.6 ДР АПК,във
вр. с чл.219 ЗУТ,разноските следва да бъдат възложени
в тежест на бюджета на администрацията,в чиято структура е органът издал акта и,
която може да отговаря по имущественото задължение като юридическо лице, каквото
е общината (арг.чл.14 ЗМСМА).
В обобщение настоящият състав приема,че оспорената Заповед
на Кмета на Община гр.Силистра е издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, до степен на пълното им игнориране по
отношение на оспорващия собственик на незаконния строеж и подлежи на отмяна, поради
наличие на основанието от чл.146 т.3 АПК,с обсъдените по-горе последици,воден
от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК,вр. с
чл.219 ЗУТ,Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Х.И.Х.,с ЕГН:********** ***, Заповед №ЗК-990/24.06.2021г. на Кмета на
Община гр.Силистра, с която е разпоредено „неизвестен извършител“ на строеж: „Гараж
№2“, находящ се в ПИ №00895.502.2040 по КККР на с.Айдемир, да го премахне в
30-дневен срок от съобщаването ѝ.
ОСЪЖДА Община гр.Силистра, с
административен адрес: гр.Силистра, ул. “Симеон Велики“ №33; БУЛСТАТ:*********,
да заплати на Х.И.Х.,с ЕГН:**********,***,
сумата от 10.00 (Десет) лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: