№ 726
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500441 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 390/02.12.2024 г., по гр.д.№ 534/2023 г. на Окръжен съд Перник,
съдът е отхвърлил предявения от Р. И. Г. против „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ексцес, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 31.10.2022
година до окончателното изплащане на сумата като е осъдил Р. И. Г. да заплати на
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата от 10 990 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Р. И. Г., който моли
въззивния съд да го отмени и да уважи предявения иск.
Въззиваемия Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
оспорва въззивната жалба като поддържа, че от събраните по делото доказателства не се
установява наличие на ексцес в резултат от ПТП от 15.09.2018 г.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен осъдителен иск
от Р. И. Г. против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с
правно основание чл. 511, ал. 3 във вр. с чл. 513, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 515, ал. 2, т. 1 и т. 2
1
от КЗ във вр. чл. 506 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
100 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес, в
резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата. В исковата молба е посочено, че на 15.09.2018 г. около 23.40 в гр. Перник Р. И. Г. е
бил ударен от лек автомобил „Субару Лееаци” с рег. номер ********, управляван от И. Ю.
Л., при предприета маневра „движение на заден ход“. В резултат на това Р. Г. получил
следните травматични увреждания: сътресение на мозъка, посткомоционен и
посттравматичен синдром със затегнато протичане; посттравматични епилептични
припадъци; дискоординационен синдром от централен тип. Към подаване на исковата молба
Р. Г. не бил възстановен и лечението му продължавало. Въпреки приема на медикаменти все
още получавал епизодични епилептични гърчове, вследствие на които припадал и получавал
различни наранявания по главата и тялото, изразяващи се в контузии, синини и охлузвания.
Налице било усложнение /ексцес/. Получените от Г. травми довели до изключително
интензивни болки и страдания, които ищецът търпял и към момента на предявяване на иска.
Виновният за процесното ПТП водач имал сключена застраховка „ЗЕ. карта” № 1628166,
валидна от 29.08.2018 г. до 31.10.2018 г. с „Sparebankl Skadeforsikring AS” . На основание
чл.506, ал.3 във вр. с чл.515, ал.2, т.1, когато са настъпили неимуществени вреди вследствие
телесни увреждания при ПТП, настъпило на територията на Република България, а
застрахователния договор на виновния водач бил сключен със застраховател, установен в
държава-членка различна от Република България, Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ носело отговорност по задължителната застраховка „ЗЕ.
карта”, като отговорността била в пълен размер, т.е. до размера на действителните
неимуществени вреди, но не повече от 10 000 000 лева. Р. И. Г. е поискал от съда да осъди
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да му заплати сума в
размер на 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от 31.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата на основание чл. 511, ал. 3 вр. чл. 513, ал. 1 и ал. 2 вр.
чл. 515, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КЗ. Прави се искане за присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответникът „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
оспорва иска като поддържа, че е недопустим, а по същество и неоснователен. Между
същите страни, за същото искане и на същото основание вече бил предявен иск и имало
влязло в сила съдебно решение, по силата на което Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на Р. Г. обезщетение в
размер на 45 000 лева за причинени неимуществени вреди. Всички травматични
увреждания, настъпили за пострадалия след инцидента били взети предвид от съда при
постановяване на решението и определяне на размера на присъденото обезщетение. В
случай, че съдът приеме иска допустим, поддържа, че същият е неоснователен и недоказан и
го оспорва и по размер. Претендираната от ищеца сума не отговаряла на критериите за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както на добрите застрахователни практики и трайно
установената съдебна практика по аналогични случаи. Р. Г. значително допринесъл за
влошаване на здравословното си състояние след инцидента, като същият отказал
хоспитализация и наблюдение в болнично заведение, както и прилагане на предписаната
терапия. Ответникът е поискал съдът да прекрати производството, а в случай, че приеме
иска допустим да го отхвърли като неоснователен и недоказан. В случай, че съдът приеме
иска основателен, да присъди размер съответен на реално търпените болки и страдания от
страна на ищеца и съобразно критериите за справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД, както и
извършеното от страна на НББАЗ плащане на обезщетение в размер на общо 50 000 лева.
С влязло в законна сила решение № 226 от 21.02.2022 г., постановено по в. гр.
д. № 1211/2021 г. на Софийския апелативен съд /недопуснато до касация с определение №
50463/04.07.2023 г. по т.д.№ 1481/2022 г. на ВКС, ТК, I отд./, е потвърдено решение от
01.03.2021 г. по т.д.№ 127/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на Р. И. Г. сумата 45
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в
2
резултат на описаното ПТП от 15.09.2018 г., като съдът е отхвърлил иска на ищеца за
разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева. В мотивите си съдът е посочил, че
при ПТП на ищеца Р. И. Г. са причинени телесни повреди със следното медицинско
описание: черепно-мозъчна травма, вследствие на която са настъпили усложнения - развитие
на травмена епилепсия, представляваща травмена болест на мозъка, в резултат на която
сериозно е нарушено качеството на живот на ищеца. Прието е, че възстановяването на Г. към
момента на съдебното производство не е завършило. Съдът е отразил, като е взел предвид
заключенията по извършените медицински експертиза, съгласно които средната
продължителност на травменото лечение в благоприятния му вариант е от 3 до 5 години, а
при усложнено протичане от 10 до 20 години или до живот, както и че ищецът продължава
понастоящем да търпи неблагоприятните последици, свързани с антиконвулсивното лечение
и че този период в по-благоприятния му вариант почти сигурно няма да бъде по-кратък от 6
години. Прието е, че настъпилите в конкретния случай усложнения - травмена епилепсия и
необходимост от медикаментозна поддържаща терапия са обстоятелства, които съществено
завишават обема на вредите и обосновават обезщетение по чл. 52 ЗЗД в определения от
първата инстанция размер от 50 000 лв. /или дължимо обезщетение от 45 000 лв. след
приспадане на изплатените извънсъдебно 5 000 лв./, защото нарушават качеството на живот
на един млад човек и то за продължителен период.
С Претенция с вх. № 2-0844 от 31.10.2022 г. Р. И. Г. претендирал от
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ изплащането на
застрахователно обезщетение за вреди от уврежсанията при ПТП, състояло се на 15.09.2018
г., изразяващо се в травматична епилепсия, като същата не е отшумяла към датата на
депозиране на претенцията. Няма данни за отговор от „Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи“,
Представено е електроенцефалографско изследване № 004/10.01.2024 г.,
извършено на Р. Г., заключението на което е: мултифокална пароксизматична активност
/фронтопрецентрано и окципитално/ с чести и кратки вторични генерализации на фокуса в
окципитално вдясно. Обилни дифузни иритатативни изяви, засилващи се при ХВ.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице Ж. Т. – невролог. От заключението й се установява, че Р. И. Г., след претърпяна
черепно- мозъчна травма на 15.09.2018 г. и проведено стационарно лечение, е
диагностициран с мозъчно сътресение без открита вътре-черепна травма. Впоследствие се е
оформила нова и допълнителна неврологична симптоматика, свързана с прояви на
епилептични пристъпи. Състоянието се контролира медикаментозно с антиконвулсант, но
въпреки това има инцидентни пристъпи. Усложнението касае промяна в биоелектричната
активност на мозъка и оформяне на възбудни огнища, като ЕЕГ изследване от месец 01.2024
г потвърждава наличие на възбудна епилептиформена активност. Това състояние касае
засягане на паренхимна структура и е изява на мозъчна енцефалопатия - късна проява на
мозъчна контузия. Налице са и дискретни огнищни неврологични симптоми при клиничен
преглед. Продължителността на лечението в тези случаи била в широки граници - средно 3-5
години, при затегнато протичане 10-20 години, понякога до живот. Понастоящем има
инцидентни прилошавания с изключване на съзнание и необходимост от провеждане на
медикаментозно лечение. Заключение в същия смисъл по отношение продължителността на
лечение вещото лице е дало и при изготвяне на заключението си по т.д.№ 127/2019 г. при
първоначалното определяне на настъпилите вреди вследствие от ПТП. Разпитано в съдебно
заседание на 21.03.2024 г. вещото лице Т. е посочила, че през 2020 г. е изследвала пациента,
но не разполага с прегледа си. Същевременно по делото липсват данни за текущи
изследвания и прегледи от предходното дело и при тяхната липса тя няма специални знания
и опит да прецени разлика в състоянието сега в сравнение със състоянието преди. Можела
единствено да установи състоянието на пациента сега и ако види документите от
първоначалния преглед – да направи съпоставка на състоянието му спрямо предишното
такова.
По делото е изслушана повторна съдебно-медицинска експертиза, изготвена
3
от вещото лице П. П.. От заключението се установява, че по делото липсва медицинска
документация, от която да се установи дали в оздравителния процес са настъпили
неблагоприятни последици, както и наличие на отклонения от този оздравителен процес. От
приложената по делото медицинска документация вследствие РТР от 15.09.2018 г. Р. И. Г. е
получил черепно-мозъчна травма и усложнения от нея – симптоматична, посттравматична
епилепсия. Диагнозата епилепсия е поставена на ищеца в неврологична клиника МБАЛ
„Ръахила А.а“ Перник при пролежаването в периода 4.11.-07.11.2018 г. и се основава на
данни от съпругата за получени два големи епилептични припадъка в последната седмица,
като вторият е получен след ставане от сън, в деня на приема. Поосочено е, че липсват
периодични неврологични прегледи с оценка на състоянието; няма проведени
електрофизиологични изследвания на шестмесечни периодеи; няма проведена магнитно –
резонансна томография на мозъка; няма проследяване на серумната концетрация на
антиепилептичния медикамент, приложен като лечение. О приложените по делото електро-
физиологични изследвания се констатира, че приложеното лечение е било неефикасно. От
травматичния инцидент са изминали пълни шест години, като по делото няма приложена
медицинска документация, проследяваща оздравителния процес с периодични контролни
прегледи. Отчетено е, че прагът на болева чувствителност е различен при всеки отделен
човек. Болевите рецептори в кожата са свободни нервни окончания, които са разположени в
повърхностния й слой, а също и в периоста на костите, в артериалните стени на съдовете,
ставните капсули. Степента с която всеки индивид реагира на болка варира значително. Това
се дължи главно на способността на мозъка да потиска болковите сигнали към нервната
система чрез активиране на контролната аналгезична система. Главоболието се явява най-
честото оплакване на пострадалите след нараняване в областта на главата. При травма на
скалпа /меките черепни покривки/ - контузии, охлузвания, разкъсно-контузни рани
свободните нервни окончания в него възбуждат болка. При разпита в съдебно заседание на
31.10.2024 г. вещото лице е посочило, че няма обективни данни състоянието на ищеца да се е
влошило спрямо това, което е било в началото след инцидента. Всички изследвания, които са
правени са с еднакъв резултат, което поставяло въпроса дали Р. И. Г. е лекуван.
От изслушаната във въззивната инстанция повторна тройна съдебно-
медицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП Р. И. Г. е получил
лекостепенна черепно-мозцъчна травма, преценена след медицински прегледи и изследвания
в Неврологично отделение като Мозъчно сътресение. Травмата е утежнена с развитие на
посттравматични ерибептични гранд-мал припадъци – редки. Лек дискоординационен
синдром. Леко проявен посттравматичен церебрастенен синдром с вегетативно-дистонна
симптоматика. Било е приложено достатъчно по количество, специфичност и насока
лечение, съобразно добрата медицинска практика и стандартите в тази област. Препоръчан е
ХДР и изписан антиепилептичен препарат, който да се приема в амбулаторни условия. По
отношение на посттравматичната епилепсия не може да се приеме пълно излекуване. По
отношение на церебрастенния и дискоординационен синдром може да се приеме, че са
отзвучали с много леки резидуални симптоми. Ищецът бил претърпял страдания и болки
към момента на процесното ПТП, хоспитализацията след него, както и при гранд-мал
пристъпите. За в бъдеще може да търпи страдания, общ дискомфорт и реален риск от
допълнителни травми и наранявания при всеки нов гранд-мал пристъп. Липсват данни за
наличие на епилептични припадъци при ищеца преди процесното ПТП. Липсват данни за
предходни травми или заболявания на ЦНС с възможно отношение към развитие на
епилептична симптоматика. Липсват данни за наследствена обремененост. Доказаното
заболяване при ищеца „Хроничен гломерулонефрит“ при което съществува покачване на
серумното ниво на азотни тела, които биха могли да окажат известно влияние върху
електричните свойства на невроналната мембрана и в този аспект да се улесни развитието на
ексцесивен невронален разряд при провокиращи фактори /в случая лекостепенна ЧМТ/.
Към изслушаната експертиза е приложено особеното мнение на вещото лице
д-р Б. М. С., съгласно което по отношение на Р. И. Г. е приета диагнозата: черепно-мозъчна
травма - сътресение на главния мозък единствено по анамнестични данни при условие, че
първичния преглед е регистрирана минути преди инцидента. Не са описани видими
4
наранявания в областта на главата и тялото.С КТ на главен мозък на 06.11 2018 г. не са
визуализирани травматични промени. Не са провеждани контролни образни изследвания
КТ/МРТ за доказване на травма на главен мозък, както и диагностични търсения на приетата
само по анамнестични данни диагноза Епилепсия. Липсва проследяваща медицинска
документация за редовен електро-клиничен и медикаментозен контрол. Никога не е търсена
медицинска помощ непосредствено след т.н. „пристъпи“. Проведените ЕЕГ изследвания са
само във връзка с водените съдебни дела, без препоръки за лечение и проследяване на
терапевтичния ефект от прилагания медикамент. При липса на данни за травматични
увреждания на мозъчния паренхим и черепни кости следва извода че не може да се очаква
развитие на посттравматична епилепсия, освен в случаите когато се е „отключило”
потенциално епилептично огнище от друг произход. Експертът е посочил, че в комплексната
експертиза се обсъждат заболяванията при непълен обем изследвания. Заключенията се
основават единствено на анамнестични данни и хипотетично макар и дискретно увреждане
на главния мозък. ЕЕГ изследване няма диагностична стойност за приемане диагноза
травмена болест на мозъка. ЕЕГ изследването се използва за диагностициране вида на
пристъпите и контролиране ефективността на лечението. При правилно поставена диагноза,
персистирането на ЕЕГ находката, прогресията на абнорбната активност е индикация, че
освидетелстваният не провежда лечение, за неправилен избор на антиепилептичен
медикамент, неподходяща доза, неспазване на ЛОР. Липсата на епилептиформена активност
в ЕЕГ в хода на провежданото противоепилептично лечение означава, че вероятно
лечението е ефективно, а наличието на дифузни неспецифични промени на др. неуточнени
причини, вкл. метаболитни при придружаващо заболяване. Установяване на промени в ЕЕГ
от епилептичен тип не е достатъчно основание за диагностициране на Епилепсия, защото
макар и рядко такива ЕЕГ промени се установяват и при клинично здрави лица. Освен това
пароксизмална активност на ЕЕГ се установява и при дисметаболитни , диселектролитни,
автоимунни др. процеси без данни за клинични разряди. Само въз основа на
епилептиформена активност в ЕЕГ, но без съответна доказана клинична изява, не може да
се постави диагнозата Епилепсия. Експертът сочи, че и от заключението на КСМЕ през
целия шест годишен период не са проведени посочените допълнителните изследвания за
доказване на заболяването Епилепсия и Травмена болест на мозъка. Посттравматичната
епилепсия зависи от тежестта на травмата. Травматичен произход на Епилептичните
пристъпи може да се приеме само в случай, че е доказани проникваща ЧМТ, открита
депресионна фрактура с подлежаща мозъчна увреда, изместване на срединните структури,
множество контузионни огнища със съпътстващ неврологичен дефицит. Съгласно
националния консенсус за диагностика и лечение на Епилепсия, на базата на изложения
анализ на данните от приложените медицински документи вещото лице д-р С. заключава, че
не може да се направи обоснован извод, че Р. И. Г. страда от Епилепсия и че същата е с
травматичен произход, при положение, че няма доказана с образни изследвания ЧМТ и
електроклинично наблюдение.
С допълнение към особеното мнение вещото лице Б. С. подробно е
мотивирало становището си, че съгласно националния консенсус за диагностика и лечение
на епилепсия, на базата на анализа на данните от приложените по делото медицински
документи не може да се направи обоснован извод, че Р. И. Г. страда от епилепсия и че
същата е с травматичен произход, при положение, че няма доказана с образни изследвания
черепно-мозъчна травма и електро-клинично наблюдение. При условие, че няма доказано
заболяване епилепсия с електро-клинично наблюдение и медикаментозен контрол с лечебна
цел, само въз основа на ЕЕГ находка от 22.02.2025 г., без доказани клинични разряди, не
може обосновано да се обсъжда влошаване на здравословното състояние на Р. Г., т.е.ексцес
след приключване на първото дело.
В допълнение към заключението вещи лица са единодушни, че извършените
медицински изследвания не установяват влошаване на състоянието на Р. И. Г. между
производството по настоящето дело и приключването на първоинстанционното дело, по
отношение на клиничната картина - припадъци по grand-mal или поява на друг тип
епилептични припадъци, както и зачестяване на епилептичните припадъци. Съществуват
5
категорични данни за абнормна ЕЕГ активност, доказана при проведените изследвания в
МИ- МВР и МБАЛ „Св. Йоан Кръстител", корелиращи по вид и топика на абнормните изяви
в електоенцефалограмата. Не е приложена медицинска документация относно клинично
изявени епилептични припадъци и хоспитализации на ищеца по повод на такива припадъци
в периода от приключване на първоинстационното производство до настоящето; съобщава
се за нощни пристъпи анамнестично, без хоспитализации по повод на същите. Вещите лица
са посочили, че в смисъла на това би могло да се направи извод, че прекараната травма най-
вероятно е довела до понижен антиконвулсивен праг у ищеца, довел обективно до
абнормните ЕЕГ находки в проведените изследвания между двете производства. В този
аспект експертите не биха могли да приемат ексцес по отношение на клиничната
симптоматика, такъв би могъл да се предполага по отношение на електричната мозъчна
активност и най-вероятно снижения антиконвулсивен праг. За окончателно изясняване
състоянието на ищеца е необходимо да се проведат отразените в първата СМЕ изследвания.
Респективно, от цялостния ход на заболяването, липсват данни за ексцес по отношение на
клинично изявената симптоматика.
По делото като свидетел е разпитана А. В. С., която живее на съпружески
начала с Р. И. Г.. От показанията й, се установява, че ищецът е започнал да получава
припадъци след претърпяното пътнотранспортно произшествие като получил един припадък
месец след инцидента, втори през лятото на 2023 г. и друг 4 месеца преди разпита й. През
лятото припадъците се случвали по – често. Р. И. Г. бил в болница няколко пъти, но не може
да посочи къде и кога.
По делото няма данни и приложени доказателства за извършени последващи
лечения на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
При обсъждането на неговата правилност въззивния съд изхожда от следното:
Съгласно чл. 511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се
произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл.380 от КЗ, поради което процесуална предпоставка за допустимост
на иска е извънсъдебно заявена претенция за доброволно уреждане на спора. Ответникът не
оспорва обстоятелствата основание на претенцията, а именно застрахователят на водача на
МПС, което се намира извън територията на страната да няма кореспондент за територията
на Република България. Легитимацията на ответника се аргументира и с разпоредбата на чл.
513, ал. 1 от КЗ, съгласно който текст в случаите на съдебен иск, произтичащ от
застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ,
бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен
ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът на този
застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо.
В случая, със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по
делото относно наличието на предпоставките на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, ангажиращи
отговорността на ответното сдружение НББАЗ за изплащане на обезщетение за вреди,
6
причинени при ПТП на увредения ищец, а именно: наличието на валиден застрахователен
договор на виновния водач, сключен със застраховател, установен в държава, различна от
Република България, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, наличието на
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования делинквент
спрямо увредения ищец извършване на противоправно деяние от страна на прекия
причинител на вредите (управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП, причиняване
на ПТП и в пряка причинна връзка от него телесни увреди на ищцата), вредоносен резултат
(причиняване на неимуществени вреди на ищцата болки и страдания от телесните
увреждания), причинна връзка между противоправното деяние и настъпил вредоносен
резултат, виновност на дееца, установена с влязла в сила присъда, представителят на
чуждестранния застраховател за уреждане на претенции в РБ на застрахователя на
делинквента е отказал изплащане на обезщетение.
В настоящото производство се претедрира обезщетение за настъпилите
усложнения в здравословното състояние на ищеца, изразяващи се в епизодични
епилептични гърчове, вследствие на които получавал припадъци, водещи до наранявания на
главата и тялото.
Въпросите, свързани с наличието на ексцес, са разрешени с формираната
задължителна и трайна практика на ВКС. В т. 10 от ППВС № 4/75 г. е прието следното: "От
принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51,
ал. 1 ЗЗД) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с
увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се
дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени
вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с
първоначалното решение обезщетение за тях, т.е. когато влошаването на здравето е довело
до преминаване в по-висока група инвалидност. Ако въпреки влошаването не са настъпили
нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях. Ново
обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното
обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от
съда. Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо
от момента на влошаването. Това следва от разпоредбата на чл. 114 ЗЗД. От този момент се
дължат и лихвите върху новото обезщетение - чл. 84, ал. 3 ЗЗД. " В решение по гр. д. №
773/12 г. на четвърто г. о. на ВКС, както и в Решение № 307 от 1.08.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 773/2012 г., IV г. о., ГК е посочено, че: "При ексцес, за увредения възниква ново вземане
за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото
състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено
утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от
прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите
вреди, които се добавят към вече репарираните. При ексцес е налице допълнително
обстоятелство по едно вече възникнало облигационно правоотношение. В този смисъл, вече
установеното с влязлото в сила решение за извършването на деликта, за съпричиняване на
вредите от пострадалия и за неговото дялово (процентно) участие в уврежданията, се ползва
със сила на присъдено нещо и не е предмет на установяване по новото дело. "
Следователно в съдебната практика се приема, че при ексцес за пострадалия
възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което
произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или
съществено утежняване на старите страдания, което /ново състояние/ се отклонява
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението
е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените и произтича от новото състояние
на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на
старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при
7
определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се
добавят към вече репарираните. При ексцес е налице допълнително обстоятелство по едно
вече възникнало облигационно правоотношение. В този смисъл, вече установеното с
влязлото в сила решение за извършването на деликта, за съпричиняване на вредите от
пострадалия и за неговото дялово /процентно/ участие в уврежданията, се ползва със сила на
присъдено нещо и не е предмет на установяване по новото.
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно
обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане вреди, както
настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на
всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са в пряка и
непосредствена последица от увреждането. Претърпените имуществени и неимуществени
вреди са, както вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са
естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото
увреждане. Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с чл.
51, ал. 3 ЗЗД съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Обезщетяването на
последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани
като влошаване на здравословното състояние в сравнение със състоянието, при което е
присъдено обезщетението не е в противоречие с т. 10 на ППВС № 4/1975 г., ако тези вреди са
пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение. От
горното следва, че разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗЗД обхваща както вредите, които са
настъпили от влошеното здравословно състояние на пострадалия, така и вредите извън
случаите на влошаване, които се намират в причинна връзка с увреждането, но не са били
обезщетени.
Спори се в производството дали описаните в исковата молба здравословни
проблеми на ищеца и допълнително влошено здравословно състояние – ексцес са се
проявили, дали са в причинна връзка с процесното ПТП и обхванати ли са от
обезщетението, присъдено с влязлото в сила съдебно решение на ОС – Перник, потвърдено с
решение на САС по предходно развилия се съдебен спор между същите страни във връзка
със същия деликт.
Съгласно т. 18 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК
макар и мотивите на съдебното решение, които обосновават формираната и изразена
правосъдна воля на решаващия орган, да не се ползват със сила на пресъдено нещо, те
съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти.
Следователно, за да се установи дали в предходното съдебно производство между страните в
настоящия процес е ангажирана обезпечително-гаранционната отговорност на ответното
застрахователно дружество за процесните неимуществени вреди, предмет на предявения по
настоящото исково производство осъдителен иск, следва конкретно да се изследва за
репариране на какви неимуществени вреди е присъдено застрахователно обезщетение по
предходното исково производство – в размер на сумата от 50 000 лв. В този смисъл са и
задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 10 от ППВС
№ 4/1975 г. – "От принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено
увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия
бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се
дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с
увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се
дублира с вече присъденото за първоначалното страдание... Ново обезщетение не се дължи
също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на
здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда". В решение № 226 от
21.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1211/2021 г. на Софийския апелативен съд; решение
от 01.03.2021 г. по т. д. № 127/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник и определение №
50463/04.07.2023 г. по т.д.№ 1481/2022 г. на ВКС, ТК, I отд., първоинстанционният съд,
8
въззивният съд и касационният съд, произнасяйки се по въпроса за справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди са отчели и обстоятелството, че болестта травмена
епилепсия и травмена болест на мозъка ще продължи негативното си развитие и прогнозата
е неблагоприятна, отчетени са продължаващите епилептични припадъци на Р. И. Г. и
свързаната негативната прогноза за бъдеще. Въззивният съд е посочил и това е възприето от
касационната инстанция, че се съобразява с вида и тежестта на контузиите, по-тежката от
които е черепно-мозъчната, вследствие на която са настъпили описаните от медицинската
експертиза усложнения - развитие на травмена епилепсия, представляваща травмена болест
на мозъка, в резултат на която сериозно е нарушено качеството на живот на ищеца - млад
мъж на 29 години. Във въззивното решение и касационния акт са отчетени търпените
физически болки и неудобства - главоболие, световъртеж, замаяност в резултат на травмата
и нарушената биоелектричната активност на мозъка, провокирана травмена епилепсия,
изискваща поддържане на медикаментозен режим. Съдът е отразил, взимайки предвид
заключенията по извършените медицински експертиза, съгласно които средната
продължителност на травменото лечение в благоприятния му вариант е от 3 до 5 години, а
при усложнено протичане от 10 до 20 години или до живот, както и че ищецът продължава
понастоящем да търпи неблагоприятните последици, свързани с антиконвулсивното лечение
и че този период в по-благоприятния му вариант почти сигурно няма да бъде по-кратък от 6
години. Във въззивното решение и в касационния акт е посочено, че настъпилите в
конкретния случай усложнения - травмена епилепсия и необходимост от медикаментозна
поддържаща терапия са обстоятелства, които съществено завишават обема на вредите и
обосновават обезщетение по чл. 52 от ЗЗД в определения от първата инстанция размер от 50
000 лв. /или дължимо обезщетение от 45 000 лв. след приспадане на изплатените
извънсъдебно 5 000 лв./, защото нарушават качеството на живот на един млад човек и то за
продължителен период.
Получаваните от ищеца пристъпи на болестта травмена епилепсия и травмена
болест на мозъка, с които обосновава наличието на ексцес в исковата молба по настоящото
дело, са били констатирани и взети предвид при определяне на вече присъденото му
обезщетение. По тази причина, настоящият съдебен състав намира, че не е налице ексцес,
обуславящ основателността на искането да бъде присъждено допълнително обезщетение.
Тези изводи се подкрепят от заключенията, изслушани във въззивното производство, в които
вещите лица са единодушни, че извършените медицински изследвания не установяват
влошаване на състоянието на Р. И. Г. между производството по настоящето дело и
приключването на първоинстанционното дело, по отношение на клиничната картина -
припадъци по grand-mal или поява на друг тип епилептични припадъци, както и зачестяване
на епилептичните припадъци.
Обезщетяването на последващи вреди от деликта, въззивният съд също не
счита основателно. Същите се обезщетяват допълнително, ако са налице, но не могат да
бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението и при условие, че тези вреди са пряка и
непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение. Тъй като при
определяне на вече присъденото обезщетение на ищеца, съдилищата са съобразили
обстоятелството, че ищецът ще продължава да търпи неблагоприятните последици, свързани
с антиконвулсивното лечение в период от минимум 6 години и това е обосновало по-високия
размер на обезщетение, настоящият съдебен състав намира, че този период от 6 години не е
бил изтекъл към датата на предявяване на иска, който е висящ в настоящото производство.
По изложените съображения настоящия съдебен състав счита, че предявеният
иск от Р. Г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ексцес, в резултат на ПТП, се явява неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен.
Обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото отговорност за направените по него разноски следва
да носи въззивника, който следва да бъде осъден да заплати и тези направени от въззиваемия
9
във въззивното производство. Въззиваемият претендира адвокатско възнаграждение в
размер 10 380 лева с ДДС като въззивникът е направил възражение за прекомерност.
Съдът като взе предвид, че адвокатското възнаграждение е определено по
размера, посочен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, като този размер е съответен на фактическата и правна сложност на
спора, намира, че възражението за прекомерност е неоснователно.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 390/02.12.2024 г., по гр.д.№ 534/2023 г. на
Окръжен съд Перник.
ОСЪЖДА Р. И. Г. ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 2, сумата от 10380
лв., представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10