О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………..
гр. Карлово, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски Районен съд трети граждански състав
на осемнадесети март две
хиляди деветнадесет и първа година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 501 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по молба с правно основание чл. 126, ал.2, вр. с ал.1 от СК.
Молителят С.М.Б. с ЕГН**********,*** твърди, че е баща на малолетното дете М.С.Б. с ЕГН **********. Детето било родено от съвместното съпружеско съжителство на молителя с Н.Т.Д. с ЕГН **********, която на 25.07.2018 г. починала. Към момента на настъпване на нейната смърт детето било при неговата баба и дядо по майчина линия - Е.М.Д. и Т.А. ***. От този момент до настоящия бащата бил съм противозаконно лишен от възможността да полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето си. Нямал абсолютно никакъв достъп до детето, тъй като такъв не му бил осигурен от неговата баба и дядо – лица, различни от техния родител, макар те също да били в близка родствена връзка. В интерес на детето било то да живее със своя единствен родител. Синът му М.Б. бил на 12 години. В тази крехка възраст било важно за детето грижи да полага неговия родител, който ежедневно да ангажиран с възпитанието му за формирането на неговия характер и неговата личност и за цялостното му физическо и психическо развитие. Счита, че притежава необходимия родителски капацитет и социално - битови условия да отглежда детето си в своя дом в с. Розино, където то живяло от раждането си, до смъртта на майка си.
Местоживеенето на децата следвало това на родителите им. Съгласно чл. 126, ал. 1 СК, родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеели заедно, освен ако важни причини не налагат да живеят отделно. За обезпечаване на това правно положение в чл. 126, ал. 2 СК бил предвиден административен ред за изземване на дете, което не живее с родителите си. Текстът на чл. 126, ал. 2 СК следвало да се тълкува систематично, във връзка с чл. 126, ал. 1 и чл. 125 СК, тъй като буквалното тълкуване водело до неправилен извод за по-тясно прилагане на административния ред за изземване на дете, отколкото имал предвид законодателят.
Според чл. 125, ал. 1 СК, право и задължение на родителя било да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование, лични и имуществени интереси. Родителят отглеждал детето, формирал възгледите му и осигурявал образованието му - чл. 125, ал. 2 СК. Родителят осигурявал постоянен надзор по отношение на малолетното си дете - чл. 125. ал. 3 СК.
На уредените в чл. 125 СК задължения на родителя, отговаряло правото на детето да бъде отглеждано и възпитано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие - чл. 124, ал. 1 СК.
След като майката на детето починала, за бащата възниквал интерес да приведе местоживеенето му в съответствие с чл. 126, ал. 1 СК, а не да разрешава спор за местоживеенето и за упражняването на родителските права. В случая спорът не бил между родители, а между бащата и трети лица, затова приложимият ред бил чл. 126, ал. 2 СК. В хода на това производство не се преценявали родителските качества, режим на лични отношения и предпоставки, налагащи отглеждането на децата при трети лица.
Дядото и бабата на детето имали право на лични отношения с детето - чл. 128 СК, но не и правата и задълженията по чл. 125 и чл. 126, ал. 1 СК. От връзката между чл. 126, ал. 2 СК и чл. 124, чл. 125 и чл. 126, ал. 1 СК следвало, че административният ред за изземване на дете се прилагал не само в тясната хипотеза, когато то се е отклонило или е било отклонено от местоживеенето си, но и в тези случаи, при които местоживеенето е запазено, но е нарушено изискването и правното положение детето да живее с родителите си или с единия от тях. В настоящия случай, след като малолетното дете останало да живее само със своята баба и дядо по майчина линия, бащата бил в правото си да изиска от съда връщането им по чл. 126, ал. 2 СК.
МОЛИ съда да постанови определение, с което издаде заповед за изземване на малолетното дете М.С.Б. с ЕГН ********** от дома на неговите баба и дядо по майчина линия - Е.М.Д. с ЕГН ********** и Т.А.Д. с ЕГН **********,*** и връщането му по административен ред на неговия баща и законен представител от С.М.Б. с ЕГН**********,***.
С молба – уточнение, молителят иска съдът да се произнесе в условията за закрито заседание.
ПРЕПИС от молбата е връчен на заинтересованите страни, като в рамките на месечния срок отговор не е постъпил.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира подадената молба за допустима, подадена от родител, за връщане на малолетно дете.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С решение № 270 от 18.07.2019 г. по гражданско дело № 496/2019 г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 27.07.2019 година, съдът е предприел мярка за закрила по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, като е настанил малолетното (тогава) дете М.С.Б. с ЕГН **********, за отглеждане и възпитание в семейството на Е.М.Д. с ЕГН ********** и Т.А.Д. с ЕГН **********,***, до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на промяна в обстоятелствата, които биха довели до промяна на мярката на закрила, както и по преценка на съда, с оглед най-добрия интерес на детето. Със същото решение, на молителя е определен режим на лични отношения и е осъден да плаща издръжка на детето си.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че молбата за издаване на административна заповед за връщане на детето при неговия баща е неоснователна. По друго горното административно производство е предприета мярка за закрила на детето, което води до неоснователност на молбата за връщането му по административен ред. В горния смисъл са и указанията на Окръжен съд Пловдив, дадени при обжалване на предходно определение, с което съдът прекрати производството като недопустимо.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на С.М.Б. с ЕГН**********,*** за издаване на заповед за изземване на малолетното дете М.С.Б. с ЕГН ********** от дома на неговите баба и дядо по майчина линия - Е.М.Д. с ЕГН ********** и Т.А.Д. с ЕГН **********,*** и връщането му по административен ред на неговия баща и законен представител от С.М.Б. с ЕГН**********,***, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от молителя пред Окръжен съд Пловдив, в едноседмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: